Съществително име – Wěcownik в горнолужишкия език

                                                     (in Bulgarian)

    Съществителното име представлява знак, с който се номинират различни явления от действителността (живи същества – хора, животни, неживи същества, абстрактни понятия – процеси, действия, състояния). Те се делят на конкретни (chěža, štom, rěka, muž, kóń, šula, pěsk, čaj, dub, dom, přećel, kniha, morchej, trawa, polo, blido, wokno, cyrkej, łožo),  абстрактни  (bohatstwo, lubosć, čas, dźěło, pomoc, rjanosć, běh, spar, spěwanje, rjanosć, ćopłota, kopa, kilo, meter, ból, wjeselo, hida, wutrajnosć), нарицателни и собствени (Krawc, Nowak, Čornak, Michałk, Domš, Cyž, Budar; Leńka, Hanka, Jan, Měrko, Pawoł,  Jurij, Hilža, Šaka, Belo, Radwor, Budyšin, Łobjo, Čornobóh, Alpy, Domowina, Serbski institut).

    Съществителните в горнолужишкия език притежават категориите род, число, падеж.

Род – Ród

    Родът в горнолужишкия език е структурна категория. Цялата субстантивна лексика се разделя на три групи: мъжки род (muski ród), женски род (žónski ród) и среден род (ničeji ród). Това означава, че всяко съществително има по един определен род (изключения са съществителните pluralia tantum, при които много често не може да се познае родът). За прилагателните, редните числителни, някои местоимения, причастията и някои глаголни форми родът е съгласувателна категория – те се изменят по род, като съгласуват своята форма с формата  на съществителното.  Що се отнася до съществителните, се различава естествен род (sexus): muž, žona, bratr, sotra, nan, mać, kocor, kóčka, kapon / honač, kokoš, ganzor, husyca, ćĕlc / byk, kruwa, kóń, kobła, boran, wowca, kozoł и граматичен род: stólc, ławka, blido, dom, chĕža, twarjenje, rěka, hat, hora, puć, polo, město, hród.

В горнолужишкия език всички съществителни, които назовават лица и животни, биват от мъжки и от женски род. Изключенията не са толкова много. Това са:

1.      малките на животните: dźěćo, holičo, proso, ćelo, sornjo, šćenjo, kózlo, kurjo, kačo, huso, jehnjo;  умалителните форми на тези думи: dźěćatko, prosatko, ćelatko, kózlatko, jehnjatko;

2.      съществителните: zwěrjo, skoćo, howjado, zwěrjatko, zwěrisko, skoćatko;

3.      някои съществителни в аугментативна форма: žonisko, hólčisko, mužisko, psyčisko, kočidło.

 Основният завършек на съществителните от мъжки род е консонантният завършек: muž, štom, syn, dom, lěs, kós, baćon, wóz, hózdź, hósć, přećel, šewc, rěznik, woł, swět, wóz. Изключения са: braška, ćěsla, wjesnjanosta, starosta, wójwoda, nawoženja, šołta, baby, kadi, kuli, gnu; личните имена: Bartko, Kito, Měto, Měrko. От мъжки род са всички марки автомобили (stary Trabant, čerwjeny Škoda, drohi Mercedes, spěšny Audi), електрически апарати  (mój handy, tuni Macintosh, wulki Luxomat) някои музикални инструменти ( stary Förster).

Съществителните от женски род завършват най-вече на –a: žona, woda, duša, košla, mrowja, křinja, bróžnja, sotra, tema, drama. Съществуват обаче и съществителни, които завършват на съгласен: bróžeń, kósć, kup, myš, cyrkej, sól, pěc, nóc, mać, lubosć. От женски род са названията на различни видове мотоциклети (sylna Java, moja BMW), самолети (połna Caravelle, spěšna Tupolew), кораби (moderna “Rostock”), както и названията на някои видове цигари (jedna Marlboro, smjerdźata Casino) и музикални инструменти (stara Stradivari).

Съществителните от среден род завършват на –je, -o / -e: słowo, wokno, morjo,  polo, słónco, zbožo, koło, haćenje, swědomje, twarjenje.

Съществителните от мъжки род изискват формата на съгласуваното определение да завършва на –y, -i: stary přećel, wysoki štom, dołhi puć, stary ćěsla, młody braška, kuši powjaz.

Съществителните от женски род изискват формата на съгласуваното определение да завършва на –a: rjana holca, młoda žona, stara mać, wulka lubosć, połna pěc.

Съществителните от среден род изискват формата на съгласуваното определение да завършва на –e, -o: korme swinjo, jasne słónco, čiste swědomje, wulke wjeselo, samo hubjenstwo.

Source: Елена Любенова. Граматика на горнолужишкия език. Пловдив. 2003.