(in Bulgarian)
В
тази част от работата разглеждаме произхода на повърхнинните омонимни модели.
Въвеждаме нови дълбочинни спецификатори, които, представени в скали на
спецификаторите, изграждат дълбочинните омонимни модели. Пътят, по който се
получават дълбочинните омонимни модели, проследяваме в изработени от нас
комбинаторни матрици. Всеки дълбочинен омонимен модел се тества с определен
набор от твърдения.
* * *
Върху
омонимните модели могат да бъдат извършвани както повърхнинни (синхронни), така
и дълбочинни (диахронни) операции. Почти всички автори, които пишат за
синхронното състояние на лексикалните омоними, се обръщат и към пътищата,
довели до образуването на дадения езиков факт (вж.първа глава: Бояджиев, 1986;
Шмелев, 1977; Чолакова, 1959; Лекант, 1988; Вътов, 1995; Белошапкова 1989; Ким,
1978; Балкански, 1979,85; Маслов, 1987 и др.). За да определим и специфицираме
дълбочинните параметри на повърхнинните омонимни модели, се спираме на няколко
единни признака (спецификатора), на базата на които може да се универсализира
дълбочинната омонимна структура. Основание за подобна универсализираща операция
намираме у споменатите автори, които говорят за едни и същи начини за
получаване на лексикалните омоними. Признаците, които въвеждаме, са следните:
I. Родови признаци:
[±Генетична тъждественост] = [±ГТ].
II. Видови признаци:
1.
[±Деривационна мотивираност] = [±ДМ];
2.
[±Лексико-семантична деривация] =
[±ЛСД];
3.
[±Морфологична деривация] = [±МД];
4.
[±Фонетични промени] = [±ФП];
5.
[±Транспозитивност] = [±Т];
6.
[±Лексикално заимстване] = [±ЛЗ];
6.1.
[±Чужда лексема], [±Домашна лексема] = [±Ч], [±Д];
6.2.
[±Чужда лексема], [±Чужда лексема] = [±Ч], [±Ч];
6.3.
[±Диалектна лексема], [±Книжовна лексема] = [±Ди], [±Кн];
7.
[±Парадигматична вариативност] = [±ПВ].
Забележка
N 1:
Положителните
стойности (съответно, отрицателните стойности) на родовите и видовите признаци
не се предполагат взаимно, не е задължителна и априорна комбинацията "+" : "+" или пък "-"
: "-".
Забележка
N 2:
Конституентите на омонимния модел могат да
имат:
1.
Автономно генезисно поведение един спрямо друг;
2.
Всеки конституент притежава по един родов и един видов признак.
Структурните
омонимни модели се групират помежду си по степен на близост в дълбочинната
омонимна структура. На базата на дълбочинните параметри групираме повърхнинните
омонимни модели в няколко групи:
Група
А:
1. Модел 5 
= [+A, +B, -C, +D];
= [+A, +B, -C, +D];
2.
Подмножество /Х/ на модел 6 
=[+A,+B,-C,-D];
=[+A,+B,-C,-D];
3.
Модел 10 
= [-A, +B, -C,
-D].
= [-A, +B, -C,
-D].
Автономни
групи образуват:
Група
Б:
Подмножество
/У/ на модел 6 = [+A,
+B,-C,-D].
= [+A,
+B,-C,-D].
Група
В:
Модел
2 
= [+A, -B, -C,
-D].
= [+A, -B, -C,
-D].
Група
Г:
Модел
7 
= [+A, +B, +C,
-D].
= [+A, +B, +C,
-D].
Важно
е да се знае, че отделните конституенти определят дали дадена омонимна верига
ще бъде маркирана с признака [+ГТ], или няма да го притежава. Сами по себе си
повърхнинните омонимни модели като цяло не могат да притежават маркера [ГТ],
защото моделът се реализира чрез (теоретично) голямото множество от
конституентни комбинации, които образуват по-голямата надредна единица -
омонимната верига (хомогенна или нехомогенна). Като имаме предвид казаното
дотук, извеждаме две генетични правила:
Правило
N 1:
Ако
и двата конституентни елемента са маркирани с видовия признак [+ДМ], то те
задължително са маркирани и с родовия признак [+ГТ].
Изключение
от Правило N 1:
Възможни
са и случаи, когато конституентните елементи ще бъдат маркирани с видовия
признак [+ДМ], но той няма да предполага наличието на родовия признак [+ГТ].
Правило
N 2:
Ако
и двата конституентни елемента не са маркирани с видовия признак [+ДМ], т.е.
притежават го с обратен знак [-ДМ],
то те не са маркирани и с родовия признак [+ГТ], т.е. притежават обратната му
стойност [-ГТ].
От
Правило N 1 следва, че [+ДМ] Þ [+ГТ].
От
Правило N 2 следва, че [-ДМ] Þ [-ГТ].
От
Изключение на Правило N1 следва, че [+ДМ] Þ [-ГТ].
За
последния случай примерна е опозицията: полски
< поле; полски < Полша.
Ще разгледаме подробно групите А, Б,
В, Г, които обхващат всички повърхнинни омонимни модели.
За
повърхнинните модели от група А е релевантна следната скала
на спецификаторите, в която маркерите са йерархизирани по степен на обхващане:
1.
[-ГТ];
1.1.
[-ДМ];
1.1.1.
[±ФП];
1.1.2.
[±ЛЗ];
1.1.2.1.
[±Ч, ±Д], [±Ч, ±Ч];
1.1.2.2.
[±Ди, ±Кн];
1.2.
[+ДМ];
1.2.1.
[±МД];
2.
[+ГТ];
2.1.
[+ДМ];
2.1.1.
[±ЛСД];
2.1.2.
[±МД].
Като
резултат от комбинаториката на родовите и видовите спецификатори всеки
конституент от група А се оказва тройно [±] маркиран. Ако адаптираме
тълкуването на тройната маркировка към традиционната трактовка за произхода на
лексикалните омоними, ще получим следната информация, групирана в няколко
омонимни модела.
Първи
дълбочинен модел: [-ГТ, -ДМ, +ФП].
Обхваща лексикалните омоними,
характеризиращи се с наличието на различен произход [-ГТ], немотивирани [-ДМ],
получени вследствие на настъпили фонетични промени [+ФП] в структурата на
домашната лексема.
Втори
дълбочинен модел: [-ГТ, -ДМ, +ЛЗ].
Обхваща
лексикалните омоними, характеризиращи се с наличието на различен произход
[-ГТ], немотивирани [-ДМ], получени вследствие на лексикално заимстване [+ЛЗ]
от:
1.
Чужд език: - чужд конституент - домашен конституент [ЧК, ДК];
2.
Чужд конституент - чужд конституент [ЧК, ЧК];
2.1.
Един и същ език (х): - [ЧК,х - ЧК,х];
2.2.
Два различни езика (х, у): - [ЧК,х - ЧК,у];
3.
Диалектен конституент - книжовен конституент [ДиК - КнК].
Трети
дълбочинен модел: [-ГТ, +ДМ, +МД].
Обхваща
лексикалните омоними, характеризиращи се с наличието на различен произход
[-ГТ], мотивирани [+ДМ], получени вследствие на морфологични деривационни
процеси [+МД].
Четвърти
дълбочинен модел: [+ГТ, +ДМ, +ЛСД].
Обхваща
лексикалните омоними, характеризиращи се с наличието на общ произход [+ГТ],
мотивирани [+ДМ], получени вследствие на
дезинтеграционните процеси при лексикално-семантичната деривация [+ЛСД], т.е.
вследствие на разпадането на полисемантичната лексема.
Пети
дълбочинен модел: [+ГТ, +ДМ,
+МД].
Обхваща
лексикалните омоними, характеризиращи се с наличието на общ произход [+ГТ],
мотивирани [+ДМ], получени вследствие на интеграционните процеси на морфологичната
деривация [+МД].
Т.Балкански
отделя няколко подвида в пети дълбочинен модел, които ще разгледаме, когато се
спрем по-обстойно на самия модел (Балкански, 1979, стр. 147).
Още
веднъж подчертаваме, че петте дълбочинни модела са характерни само за група А,
която от своя страна обхваща повърхнинен модел 5, подмножество /Х/ на модел 6 и
модел 10. От горното твърдение логично следва, че всеки повърхнинен модел от
група А ще се генерира от петте дълбочинни модела.
Ще проследим как са представени
дълбочинните модели в български, руски и чешки език, като за илюстрация
използваме само някои от конституентните комбинации, запълващи съответните
модели. Намерението ни да не представяме всичките конституентни комбинации е
продиктувано от твърде специфичното решение, което притежава всяка една от тях.
Това означава, че всеки конституент от която и да е омонимна верига притежава
различен [-ГТ] или общ [+ГТ] произход.
За
да получим хипотетичната дълбочинна структура на конституентите от група А,
субституираме буквените означения на спецификаторите с числени:
[±ГТ]
= [±1]; [±МД] = [±5];
[±ДМ]
= [±2]; [±ЛСД] = [±6];
[±ФП]
= [±3]; [±МД] = [±7].
[±ЛЗ]
= [±4];
Следвайки
логиката на съдържанието на петте дълбочинни модела, стигаме до също толкова
логичното заключение, че група А ще притежава пет дълбочинни модела, които
притежават по три маркера, вследствие на което всеки конституент от група А ще
бъде тройно маркиран. Ще проверим истинността на горните твърдения само за
конституента /S/, защото за останалите конституенти от група А (Ad, Pro, Num,
V...) хипотетично ще бъдат валидни дълбочинни комбинации, аналогични на тези за
/S/.
Дълбочинна матрица N 1:
 специфик.
констит.
|
±1
|
±2
|
±3
|
±4
|
±5
|
±6
|
±7
|
S
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
S
|
-
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
S
|
-
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
S
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
+
|
-
|
S
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
+
|
И
така, от дълбочинната матрица получаваме следните дълбочинни модели, които
генерират конфигурацията на дълбочинната омонимна структура:
S
® 1. [-1, -2, +3]
= [-ГТ, -ДМ, +ФП];
2.
[-1, -2, +4] = [-ГТ, -ДМ, +ЛЗ];
3.
[-1, +2, +5] = [-ГТ, +ДМ, +МД];
4.
[+1, +2, +6] = [+ГТ, +ДМ, +ЛСД];
5.
[+1, +2, +7] = [+ГТ, +ДМ, +МД].
От
така конструираната матрица става ясно, че императивен спецификатор за всеки
конституент е [±1] и [±2]. От останалите маркери притежава задължително само по
още един, съответно [+3], [+4], [+5], [+6], [+7]. Ако преведем информацията,
която носи дълбочинната омонимна матрица на езика на традиционната лексикална
семантика, това ще означава, че съответно всяка лексема-омоним притежава общ
или различен произход [±1] и тя е мотивирана или немотивирана [±2]. Маркерите
[3, 4, 5, 6, 7] са вече конкретни специфични начини, по които е получена
лексемата-омоним. Изборът, който тя може да направи, е само в границите от [3]
до [7]. За алогична се смята ситуацията, в която конституентът ще избере два
спецификатора от [3] до [7]. От това твърдение следва, че не е възможно един
конституентен елемент да бъде маркиран едновременно с маркер [+3] и [+6]
например. Това на практика би означавало, че конституентът ще бъде получен
едновременно вследствие на фонетични промени (+3=ФП) и вследствие на разпадане
на полисемантичната лексема (+6=ЛСД), а такава ситуация всъщност не съществува.
На базата на казаното дотук извеждаме две правила:
Правило
N 1:
Всеки
омонимен конституентен елемент задължително бива маркиран с признак [+1] и с
признак [+2].
Правило
N 2:
От
признаците [+3, +4, +5, +6, +7], всеки омонимен конституент задължително избира
само един.
Ще
разгледаме петте омонимни модела в последователен ред, като ги илюстрираме с
фактически материал от български, руски и чешки език.
Първи дълбочинен модел:
[-1, -2,
+3] = [-ГТ, -ДМ, +ФП].
А. Български език.
S1 вещ < стб. вешть (предмет, нещо);
S2 вещ < прасл.*věštь (знаещ, осведомен);
V1 вия < стб. вити (плета, свивам,
огъвам);
V2 вия < стб. выти (издавам протяжен звук,
вой);
Ad1 лек < стб. льгъкъ (не много тежък);
S2 лек < прасл. *lěčьba (лекарство);
S1 мед < прасл. *mědь (бакър);
S2 мед < стб. медъ (хранителен продукт);
S1 син < стб. сынъ (мъжка рожба);
Ad2 син <стб. синь (цвят от спектъра).
Б.
Руски език.
S1
лук < прасл. *lukъ (растение);
S2
лук < прасл. *lo,kъ (вид оръжие, лък).
В.
Чешки език.
S1 líčidlo
< *lice, *likъ (козметично средство);
S2
líčidlo
< *lęk-,
*lo,k- (огъване на лък);
S1 poleva < *po - *leiti (lít)
(кулинарен термин);
S2 poleva < *po - *leviti (облекчение).
Втори дълбочинен модел:
[-1, -2,
+4] = [-ГТ, -ДМ, +ЛЗ].
1. Чужд конституент (ЧК) - домашен
конституент (ДК);
2. Чужд конституент (ЧК) - чужд
конституент (ЧК);
3. От един и същ език (х) - (ЧКх - ЧКх);
4. От два различни езика (х, у) - (ЧКх - ЧКу);
5. Диалектен конституент - книжовен конституент
(ДиК - КнК).
А.
Български език.
ЧК - ДК:
S1 брак1 < от гл. *bьrati, стб. БРАКЪ (брачен съюз);
S2 брак2 <
от нем. Brak (негодна продукция);
Ad1
бос1 < *bosъ, стб. БОСЪ (необут);
S2 бос2 < от англ. boss (шеф);
Ad1 гол1 < *golъ, стб. ГОЛЪ (необлечен);
S2
гол2 < от англ. goal (спортен
термин);
S1
чело1 < *čelo, стб. чело
(част от главата);
S2 чело2 < от итал. violoncello (музик.
инструмент).
ЧК - ЧК; ЧКх - ЧКх:
S1 голф1 < от англ. golf (вид спорт);
S2
голф2 < от англ. golf (вид широки
панталони с пристегнати под коленете крачоли);
S1
домино1 < от итал. domino (вид
игра);
S2
домино2 < от итал. domino (дълга
зимна дреха на духовно лице).
ЧКх - ЧКу:
S1
бас1 < от итал. basso (мъжки
глас);
S2
бас2 < от тур. bahis (обзалагане).
ДиК - КнК:
S1 борак1 < КнК (борова гора или
храсти);
S2 борак2 < ДиК (великденско яйце,
което е преборило другите).
Б.
Руски език.
ЧК - ДК:
S1
брак1 < ЧК (негодна продукция);
S2
брак2 < ДК (семеен съюз).
ЧК - ЧК; ЧКх - ЧКх:
S1 бунт1 < от нем. Bund (въстание);
S2
бунт2 < от нем. Bund (вързоп,
бала, денк);
S1 гранат1 < от лат. granatum (раст.
нар);
S2 гранат2 < от лат. granatum (скъпоценен камък).
ЧКх - ЧКу:
S1
бухта1 < от нем. Bucht (малък
залив);
S2
бухта2 < от хол. bocht (кръг от
навито въже);
S1 кран1 < от хол. kraan (устройство за
спиране и пускане на водата);
S2
кран2 < от нем. Kran (подемна
машина).
ДиК - КнК:
V1 обдуть1 < КнК (издухам нещо);
V2
обдуть2 < ДиК (излъжа някого).
В.
Чешки език.
ЧК - ДК:
S1
kolej1 < от лат. collegium
(студентско общежитие);
S2
kolej2 < от слав. *kolo, *kolese
(коловоз);
S1 třída1
< от итал. strada (булевард);
S2 třída2
< от слав. *kěrda,
*čerda
(редуване).
ЧК - ЧК; ЧКх - ЧКх:
S1 pakl1 < от нем. Pack (Paket)
(пакет);
S2 pakl2 < от нем. Pack (Packet)
(измама);
S1 remíza1 < от фр.
remise (скривалище);
S2
remíza2 < от фр.
remis (равен резултат).
ЧКх - ЧКу:
S1
golf1 < от англ. golf (вид спорт);
S2
golf2 < от итал. golfo (морски
залив);
S1
reál1 < от исп.
real (парична единица);
S2
reál2 < от лат.
realis (философски термин).
ДиК - КнК:
S1 biják1
< ДиК (кино);
S2
biják2 < КнК
(бухалка за биене);
V1
ožívat1
< ДиК (упреквам някого в нещо);
V2 ožívat2
< КнК (оживея).
Трети дълбочинен модел:
[-1, +2,
+5] = [-ГТ, +ДМ, +МД].
А.
Български език.
V1 допирам1 < допра, приближавам едно
нещо до друго;
V2 допирам2 < допера, изпирам всичко докрай;
V1 отравям1 < от отрова, умъртвя някого
с отрова;
V2 отравям2 < от гл. отровя, изровя
нещо;
Ad1
полски1 < от поле;
Ad2 полски2 < от Полша.
Б.
Руски език.
Ad1 погодный1 < от год, който се отнася
до всяка година;
Ad2 погодный2 <от погода, който се отнася
до метеорологичното време;
S1 полка1 < от пол, бълг. полица;
S2
полка2 < от гл. полоть, бълг.
плевене;
S3 полка3 < от пола, бълг. страна.
В.
Чешки език.
S1
klíček1
< klíč,
бълг. ключе;
S2
klíček2
< от kel, бълг. по-малък зъб на
животно;
S1
nožisko1 < от nůž,
бълг. ножче;
S2 nožisko2 < от noha, бълг. краче;
V1 pozřít1
< от zřít,
бълг. гледам;
V2 pozřít2
< от žrát,
бълг. ям (за животно);
Ad1 příslovečný1
< přísloví,
бълг. пословичен;
Ad2
příslovečný2
< příslovce,
бълг. който се отнася до наречие).
Source: Елена Любенова. Формално моделиране на
лексикалната омонимия (върху материал от български, руски и чешки език). Пловдив. 2001.
No comments:
Post a Comment