КОЛЕДНО ЧУДО

Беше Бъдни вечер. Мама готвеше в кухнята, опитвайки се да спаси няколко загорели печени картофа. В същото това време татко паркираше колата в гаража. Бяхме ходили заедно с него да купим коледната елха.

Коледното дърво стоеше вече във всекидневната и се поклащаше леко при всеки наш допир да го украсим с блестящи гирлянди и играчки, а от вълнението му клоните докосваха подаръците, които вече бяхме оставили под него. Купчината с подаръци тази година беше по-малка от обикновено. Тъжната причина беше, че баба я нямаше вече между нас и нямаше кой да ни обсипва с подаръци. 

 

Старата подаръчна торба, в която бяха играчките за елхата, постепенно се изпразни. Посегнах за последната украса и пръстите ми напипаха нещо, което ме накара да се усмихна. Това беше малко хартиено ангелче, смачкано от дългото чакане на дъното на чантата. Едно изречение, надраскано с черен маркер на гърба на ангелчето, спря дъха ми. Там стоеше посвещението: “На баба”.

 

Преди влагата в очите ми да успее да се превърне в истински сълзи, бързо го закачих на дървото. Украсяването на коледната елха приключи за тази година. Да, къщата беше готова за Коледа, пълна с украса и миризма на домашно приготвени ястия, но нищо не можеше да запълни празнината, която баба остави, когато почина. Фотьойлът й стоеше тихо до огнището, болезнено празен. Преди баба топлеше фотьойла, а аз седях сгушена в скута й. Нотите от нейната цигулка танцуваха във въздуха, изпълвайки стаята и конкурирайки успешно коледните песни по телевизията.

CHRISTMAS MIRACLE

 

It was Christmas Eve. Mum was toiling away in the kitchen, trying to save some slightly burnt roast potatoes, while dad was parking the car in the garage from our trip buying the Christmas tree earlier.

It now stood in the living room, wobbling as I strangled its soft branches in a shiny garland, needles pitter-pattering on the presents placed carefully underneath. The pile was smaller than it usually was, as granny always used to go overboard with gift-giving. Not any more though.

The old gift bag filled with baubles and other handmade decorations by my feet slowly grew emptier. I picked up the last object from it - it seemed to be something I had made in nursery, I recalled with a small smile. A small paper angel, battered from sitting at the bottom of the bag for so long. Turning it over in my hands, my breath caught in my throat. Scrawled on the back in black marker were the words: 'To granny'. 

 

Before the pools in my eyes could turn into proper tears, I quickly hung it up. Decorating was finished for this year.Yes, the house was ready for Christmas, bursting with decor and the smell of home cooked meals, but nothing could fill the gap granny had left when she died. Her armchair sat quietly by the hearth, painfully empty. Before, granny would have warmed that chair, beckoned me to sit on her lap. The notes from her violin would have danced across the air, filling the room, putting the Christmas carols on the television to shame.