RECIPE FOR HAPPINESS

(a poem by 10 year old Emma)

First of all, to prepare,

You need to be fully aware,

Of things that bring joy in life,

Not the things that bring you strife.

To achieve maximum joy,

It's vital to know how to enjoy,

The simple things around,

To know that they are safe and sound.

A dash of love,

A sprinkle of goodness,

One for a dove,

Two for success.

SUMMER PARTY

(a poem by 10 year old Emma)

As soon as the sun rises,

Much to everyone's surprises,

The fun and laughter begins.

The weather is perfect,

Cheering everyone up,

As the day begins.

Setting up the bouncy castle,

Preparing the food,

Don't worry, it's no hassle.

The first few people start to arrive,

Then the people start to party,

And lighten up the mood.

FOOD

(a poem by 10 year old Emma)

We eat it with knives, forks and spoons,

Sweet or salty,

We have it cold,

And sometimes hot,

When we are sad,

And when we are not.

Through the year so much food is sold,

More than a giant can hold.

In plates and bowls,

Nearly nor one hates,

The tastiest thing they've ever had,

Even if it might make them not so glad.

OH NO!

(a poem by 10 year old Emma)

 

(This is how kids feel when they are in trouble…)

Is it day,

Or is it night?

Is it dark,

Or is it light?

Is it wrong,

Or is it right?

Am I blind,

Or have I sight?

Now my face is full of tears

Locked away,

For many years,

I shout so loud, but no one hears.

THE FOREST

(a poem by 10 year old Emma)

 

Listen to the owl,

And the wolves, O, how they howl.

The hum of magic fills the air,

But everyone’s too busy to even care.

The leaves on the trees are a gentle green,

But wait, there’s more to be seen.

Fairies flying to and fro,

As tiny as my little toe.

The trees,

That sway in the misty breeze,

Wrapped in blankets of moss,

Are really easy to come across,

THE FRIENDSHIP TRAIN

(a poem by 10 year old Emma)

After the rain,

During the night,

A colourful train,

That will unite,

Everyone that is in sight.

This friendship train hoots,

And toots,

It has space for you and me,

And it expands as far as the eye can see,

You can get on it for free.

A DAY IN THE LIFE OF A HEN

(a poem by 10 year old Emma)

Yes, we humans have our ways,

But what do hens do on sunny days?

They might look around for a tasty bite,

And then sleep throughout the entire night.

To tell us what they sometimes do,

Sending notes is what they do,

From him to me, from me to you,

Telling us their daily life,

The fun they have with wildlife.

HOW DO YOU SAY?

(a poem by 10 year old Emma)

How do you say

‘What a beautiful day!’,

‘Hello’ and ‘Hey’?

What do you mean

By the ‘ocean unseen’,

A ‘scrumptious sardine’?

RECIPE FOR HAPPINESS

Today I am going to prepare for you happiness. You know, the happiness, that everybody is dreaming about. That memorable happiness. That shattering deep happiness, after which you are not the same. The happiness we read in the books, we look at in the movies and listen from the stories of other people. That happiness that lasts just over a few minutes. I am going to prepare for you that kind of difficult to achieve happiness, when we are once again a whole with the stars above us, as it was at the beginning.

Have you ever been happy this way?

РЕЦЕПТА ЗА ЩАСТИЕ

Днес ще ти приготвя щастие. Нали знаеш, от онова, за което всички мечтаят. От запомнящото се щастие. От разтърсващото дълбоко щастие, след което не си същият. От онова, за което четем в книгите, гледаме във филмите и слушаме в разказите на другите хора. Онова щастие, което трае малко повече от няколко минути. От трудно постижимото щастие, когато сме отново едно цяло със звездите над нас, както е било в началото.

Бил ли си някога щастлив по този начин?

Днес ще ти приготвя щастие. Щастие е да се слееш с вибрациите на космоса, когато всичко в теб трепти хармонично като музиката на вълшебна флейта. Само трябва да намеря подходящите продукти за такова щастие. Космосът живее в нас, но защо е толкова трудно да достигнем неговата необятност и мощ? Това ми трябва, мощ и необятност, за да не се губя в ежедневните дребни камъчета.

Обещавам да съм щастлива за цял един ден. Обещавам да съм лекомислена. Ще оставя тъгата си. Ще забравя за болката си. Защото тези съставки могат да променят рецептата за щастие. А аз искам да ти покажа, че в мен има част, която е способна да изключи меланхолията и вечното желание да търси смисъл. Понеже нямам голям опит с продължителното и трайно щастие, ще трябва дълго да се ровя в стари и прашни кулинарни книги, в които има рецепти за всякакви състояния. Вярвам, че твоята рецепта ще е различна от моята, но предполагам разликата ще е по-скоро в количеството на съставките.

И аз започвам да готвя моето щастие.

Слагам по малко от безразсъдството и забравата, за да не позволя на мозъка ми да анализира всичко и да провали рецептата.

Слагам по малко от смелостта. Тя е толкова нужна и дефицитна. Защото е нужно да си смел, за да оцелееш след цял ден зашеметяващо щастие. Без да изпитвам ни най-малка вина, че някой през това време е гладен за щастие. Смелост е да направиш първата крачка. Смелост е и да си тръгнеш пръв.