Кратък горнолужишко-български Разговорник 8

При лекаря

(in Bulgarian)

Njeje mi derje. Je mi hubjenje.  -  Не ми е добре. Зле ми е.

Prošu, pósćelće po lěkarja.  -  Моля, извикайте лекаря.

Póńdu sam k njemu.  -  Сам ще отида при него.

Što  wam je?  -  Какво ви е?

Boli mje žołdk.  -  Боли ме стомахът.

Chce so wam jědźe?  -  Имате ли апетит?

Jěm jara mało.  -  Ям съвсем малко.

Pokažće mi jazyk!  -  Покажете си езика!

Spiće derje?  -  Добре ли спите?

Njemóžu spać.  -  Не мога да спя.

Кратък горнолужишко-български Разговорник 7

Дом. Семейство.

(in Bulgarian)

Hdźe bydliće?  -  Къде живеете?

Bydlu na Lawskej hasy čisło 2.  -  Живея на Лавска улица № 2.

Hdy sće doma?  -  Кога сте си вкъщи?

Doma sym  přeco popołdnju po wobjedźe wot dwěmaj hač do štyrjoch.  -  Вкъщи

съм си всеки ден след обяд  от два до четири часа.

 Najskerje bórze přećahnu.  -  В най-скоро време ще се преместя.

Kelko płaći waše bydlenje?  -  Колко струва жилището ви?

Njemóžeće płaćiznu tróšku znižić?  -  Не можете ли да свалите малко от цената?

Čehodla přeměniće bydlenje?  -  Защо си сменяте жилището?

Кратък горнолужишко-български Разговорник 6

 

Обяд

(in Bulgarian)

Sym hłódny.  -  Гладен съм.

Hdy budźemy wobjedować?  -  Кога ще обядваме?

Jěmy wšědnje we dwanaćich.  -  Обикновено обядваме в дванадесет

часа.

Hižo kryja  blido.  -  Вече слагат масата.

Budźemy dźensa sami jěsć abo mamy hosći?  -  Днес сами ли ще ядем, или имаме гости?

Čakam na někotrych přećelow.  -  Чакам едни приятели.

Jěsć je na blidźe, pójmy!  -  Хайде, вече е сервирано.

Tu je waše městno, sydńće so!  -  Това е вашето място, седнете!

Hižo smy wšitcy.  -  Вече всички сме тук.

Dajće sej słodźeć!  -  Добър апетит!

Кратък горнолужишко-български Разговорник 5

Ресторант

(in Bulgarian)

 

Dobry wječor, knježa!  -  Добър вечер, господа!

Witajće!  -  Добре дошли!

Sydńće so k nam!  -  Седнете при нас!

Wotpołožu jenož kabat.  -  Ще си съблека само палтото.

Pinčniko, dajće mi jědźny lisćik!  -  Сервитьор, дайте ми менюто!

Prošu.  -  Моля!

Što sće wubrał? Što doporučeće?  -  Какво си избрахте? Какво ще поръчате?

Кратък горнолужишко-български Разговорник 4

Метереологично време

(in Bulgarian)

Kajke je dźens(a) wjedro?  -  Какво е времето днес?

Dźens je jara rjane wjedro.  -  Времето днес е много хубаво.

Je jara hubjene wjedro.  -  Времето е много лошо.

Je sucho, mokro.  -  Сухо е, мокро е.

Je dešćikojte, mhłowojte a wětřikojte wjedro.  -  Дъждовно, мъгливо и ветровито

време е.

Je ćopło.  -  Топло е.

Je chłódno.  -  Хладно е.

Кратък горнолужишко-български Разговорник 3

Час. Ден. Сезони. Празници.

(in Bulgarian)

Kak  na času je?  -  Колко е часът?

Móžeće mi rjec, kak  na času je?  -  Можете ли да ми кажете колко е часът?

Je  (w) jednej.  -  Един часът е.

Je tři štwórć / tři běrtlki na dwě.  -  Два без петнадесет минути е.

Je pjeć po štyrjoch.  -  Четири часа е и пет минути.

Je štwórć / běrtlk na dwě.  -  Два часа и петнадесет минути е.

Je napoł dwěmaj. -  Един и половина е.

Je (w) dwěmaj.  -  Два часа е.

Кратък горнолужишко-български Разговорник 2

Уча лужишки езици

(in Bulgarian)

Rěčiće serbsce?  -  Говорите ли лужишки?

Wuknu hakle; dźe to trochu pomałku.  -  Все още ги изучавам, но напредвам много бавно.

Haj, ale wy wuknjeće jenož hornjoserbski!  -  Да, но Вие изучавате само горнолужишки!

Je dźě  hišće druha serbska rěč?  -  Има ли и друг лужишки език освен горнолужишки?

Wězo. Serbja so dźěla na Hornich Serbow a Delnich Serbow. Wobě hałuzy rěčitej swoju wosebitu narěč.  -  Разбира се. Лужица се дели на Горна и Долна Лужица.  Хората от двете Лужици говорят на горнолужишки и долнолужишки език.

Prošu was, prajće mi: je wulki rozdźěl mjez woběmaj narěčomaj?  -  Кажете, моля Ви, има ли голяма разлика между двата езика.

Кратък горнолужишко-български разговорник 1

Поздрави. Запознанство

(in Bulgarian)

 Dobry dźeń!  -  Добър ден!

 Dobry wječor! -  Добър вечер!

Dobre ranje! -  Добро утро!

Witajće! -    Добре дошли!

Dźakuju so!  -  Благодаря!

Dowolće, zo bych so předstajił.  -   Разрешете да Ви се представя.

Jara so wjeselu, zo smój so zeznałoj.   -  Много се радвам, че се запознахме.

Sće prěni króć w Serbach?   -  За първи път ли сте в Лужица?

Haj. Ně.   -   Да. Не.

Snano  znajeće tež našeho syna?   -  Може би познавате и сина ни?

No, to so wě, zo jeho derje znaju.  -   Разбира се, че добре познавам сина Ви.

Pójće dale! Pójće nutř!  -    Влезте!

Увод на „Граматика на горнолужишкия език”

(in Bulgarian)

Вероятно малцина са тези, които са чували и знаят нещо по-конкретно за лужишките серби и за Лужица. Незнанието може да се обясни с факта, че “държавата Лужица” просто не съществува. Днес исторически славянската област Лужица се намира на територията на Германия и граничи с Чехия и Полша. Лужица (луж. Łužica, нем. Lausitz) се състои от Горна Лужица и Долна Лужица. Горна Лужица е разположена в немската област Саксония и неин главен културен център е град Будишин  (глуж. Budyšin, нем.  Bautzen), разположен на 50 км от Дрезден. Долна Лужица започва на север от град Будишин и заема немската област Прусия. Главен културен център на Долна Лужица е град Хошебуз (глуж. Choćebuz, длуж. Chośebuz нем.  Cottbus). През цяла Лужица протича река Шпрее (г. луж. Sprjewja). Днес този малък славянски народ наброява приблизително едва около 55 000 души, като от тях 40 000 живеят в Горна Лужица, а 15 000 в Долна Лужица. Всъщност, само 10% от населението на Лужица днес е славянско. Навсякъде  населението е вече смесено - немско-славянско.  Те самите наричат себе си Серб, Сербовка, Сербя (глуж. Serbja, длуж. Serby). Определението “лужишки” е необходимо, за да ги различим от балканските сърби, с които ги свързва само общият славянски произход. Когато използваме названието лужичани, имаме предвид предимно лужишките славяни, а не лужишките немци, защото лужичани е географско название въобще за всички хора, населяващи областта Лужица. Така че и немците, и славяните там, т. е. сербите, са лужичани. В българската славистична традиция обаче е общоприето, че когато се говори за лужичани се имат предвид предимно славянските лужичани, т. е. сербите. Названието серби у  нас не се е установило.   Езикът, който говорят, лужишките славяни съществува под общото название сербшчина (serbšćina), но с два варианта – горнолужишки (говори се в Горна Лужица) и долнолужишки език (говори се в Долна Лужица). Трябва да се знае обаче, че някои автори определят двата лужишки езика като отделни езици, но има и такива, за които горнолужишкият и долнолужишкият език са два варианта на един общ език. Лужишките езици принадлежат към западната група славянски езици наред с чешки, словашки и полски език. Няма рязка граница между горнолужишките и долнолужишките говори - в централната част на територията (т. нар. Средна Лужица) е налице широк пояс преходни говори. Освен това и двата лужишки езика никога не са били държавни езици. Днес съществува  значителна пропаст между книжовната норма и голямото диалектно разнообразие, което силно разколебава кодифицирания вариант на езика.

Синтаксис – Syntaksa на горнолужишкия език

(in Bulgarian)

            Синтаксисът изучава правилата, по които думите се свързват в изречения. Синтактичните свойства на думите се проявяват в словосъчетанията и в изреченията.  Главни части на изречението са подлогът и сказуемото. Второстепенни части на изречението са допълнението, определението и обстоятелственото пояснение.

            Словосъчетанието е минималната граматично обособена група от думи. Главната дума – носител на основния смисъл - се  нарича опорна дума.  Горнолужишките словосъчетания са семантично и структурно твърде разнообразни. Словосъчетанията са основната градивна единица на изреченията в горнолужишкия език. 

            В настоящето описание ще разгледаме по-подробно простото и сложното изречение в горнолужишкия език.

Междуметие – Wukřičnik в горнолужишкия език

(in Bulgarian)

            Междуметието в горнолужишкия език е неизменяема част на речта, чрез която се дава звуков израз на чувства и емоции или се наподобяват шумове от живата и неживата природа.  Много често междуметието се произнася със специфична интонация.

Според функциите си междуметията  биват:

1.      Възклицателни междуметия, чрез които се  дава израз на някакво душевно състояние, напр.:   радост, възторг, учудване, изненада, уплаха, тъга, съжаление, болка, страх, възмущение и др. Това са: a, aha, aho, ach, aj, aw, bak, brr, fuj, fuj bak, fi bakano, ha by, hehe, hihi, hu, huhu, huj, ii, jej, jejej, nejnej, nejko, nó,  oj, ach ach, aw aw aw, oj oj oj, ej ej ej, jejminej,  ow jej и др.  Към тази група се отнасят и междуметията, получени от пълнозначни думи, напр.: běda, božičkecy, bohudźak, bowskorženo, božedla, božičko, čert a hela, čłowječe, drač a jeho mać, dušanecy, jejdyrko, Jězuso, Jězus Marja, knježičkecy, phi a hańba, psejskobanecy, zaklate, zaplacane, kóc dundyr, rostejće, saperlot и др.

Модални думи – Modalne słowa в горнолужишкия език

(in Bulgarian)

Модалните думи показват отношението на говорещия към цялото съобщение или към отделна негова част. Те също са неизменяеми,  граматично не са свързани с другите части на изречението и се произнасят с особена интонация. Най-често употребяваните модални думи са: pječa, hejgn, snadź, snano, lědma, prawdźepodobnje, móhłrjec, takrjec, kajbrjek, wěsće, cyle  wěsće zawěsće, bjezdwěla, woprawdźe, bohužel, nažel, sprěnja, zdruha, mojedla,  woprawdźe, po zdaću, lědma, lědy, najskerje, wězo, bjez dwěla, sćežka, nimale, skoro, bjezmała, přisamym, drje, pječa, traš, smorže, poprawom, nadźijomne, skónčnje, bohudźak, bohudźakowano, na zbožo, božedla и др.

Частица – Časćica в горнолужишкия език

(in Bulgarian)

            Частиците в горнолужишкия език са неизменяеми служебни думи, които придават различни смислови нюанси на отделни думи или на цели изречения. Например: Wón pak  je mudry! Wona ani słowčka prajiła njeje. Naš nan wšak njeje wjace najmłódši. My tola wo tym ničo njewěmy. Hižo dźensa je plan spjelnjeny. Wčera hišće je tu był. Tutón měch dźě ma dźěru. Tuž je dźě najlěpje, zo wo tym mjelčimy. Sće-li wo tym wědźeli? Hač so wón hišće na to dopomni? Hdźe ha sy był? Što da je so stało? Ale to běchu časy! To so kida!

            В зависимост от функциите си частиците биват модифициращи (смисъла), словообразуващи и формообразуващи.

Съюз – Wjazawka в горнолужишкия език

(in Bulgarian)

            Съюзите в горнолужишкия език са неизменяема служебна част на речта, с помощта на която се осъществява връзката между думите в простото изречение, между простите изречения в състава  на сложното изречение и между отделните изречения в текста. За разлика от предлозите, които се свързват с определени падежи, съюзите не управляват падежи и могат да се употребяват с различни граматични форми, напр.: a, abo, ale, byrnjež, dokelž, doniž, hačkuli, jako, jeli, kaž, dołhož, runjež, wjelež, zo.

По състав съюзите биват прости (състоят се само от една дума) и сложни (включват повече от една дума). Прости съюзи в горнолужишкия език са: a, abo, ale, wšak,  byrnjež, doniž, hačkuli, jelizo, -li, jako и др. Сложни съюзи в горнолужишкия ези са: zo by, lědma zo, mjeztym zo, tak zo, prjedy hač, tak dołho hač и др. Функциите на съюзи изпълняват много често и т. нар. съюзни думи – местоимения и местоименни наречия; те служат за връзка между простите изречения в състава на сложното.  Местоименията – съюзни думи, са въпросителните и относителните местоимения. Наречията – съюзни думи, са въпросителните и относителните местоименни наречия. Например: čeji, hdźe, hdy, kajki, kak, kotry, kelko, što, štó, zwotkel, hdźež, hdyž, kaž, kelkož, zwotkelž и др.; например в изреченията: Štóž chory njeje, njesmě stonać. Štož polubi knjez, rady zabudźe. Tón je mudry, kiž na prěnje słowo njewěri.

Предлог – Předłóžka в горнолужишкия език

(in Bulgarian)

            Предлогът в горнолужишкия език е неизменяема част на речта, която изразява отношения за място, за време, за начин, за причина, за цел, за средство, за притежание, за произход, за количество и други видове отношения между обектите. Предлозите биват прости и производни.

Простите предлози в горнолужишкия език са:

bjez(e):  + Р. п.: bjez rady, bjez dźěła, bjez pjenjez, bjez nas, bjeze wšeho, bjez     wědomja и др.;

dla:  + Р. п.: nas dla, tebje dla, česće dla, jědźe dla, starosćow dla, dla nas, dla česće, dalokeho puća dla // dla dalokeho puća, njedostatka dla // dla njedostatka pjenjez и др.;

Предикатив – Predikatiw в горнолужишкия език

(in Bulgarian)

              Предикативът в горнолужишкия език се отделя като отделна част на речта, макар че критериите за това  са предимно синтактични. От гледна точка на формата си предикативът е наречие и затова не във всички граматични трудове този тип наречия се отделят в отделен клас. От синтактична гледна точка предикативът е семантичен компонент на съставното именно сказуемо. Например: Je móžno wo tym rěčeć. Njeje hódno na to spominać. Je trjeba wo tym přemyslować. Jemu je styskno. To mi hódź njeje. Je mi přećela žel. Dźensa je zyma. Wonka je ćma. Je škoda.

            Само предикативна функция в горнолужишкия език имат следните думи: móžno, hódno, trjeba, styskno, hódź, zymno, zrudno, ćěmno, žel и някои други. Някои думи в зависимост от контекста могат да бъдат или предикативи, или наречие, съществително, глагол, напр.: Jemu je ćežko (предикатив). Dźěłaćer ćežko dźěła (наречие). Je zyma (предикатив). Mamy wulku zymu (съществително). Je widźeć (предикатив). Budu widźeć (глагол).

Наречие – Přisłowjesnik в горнолужишкия език

(in Bulgarian)

      Наречието в горнолужишкия език е неизменяема част на речта, която сигнализира признак на друг признак. В изречението то най-често се отнася към глагола, но може да се отнася и към прилагателни, към други наречия и към съществителни, напр.: Šuler derje čita. Šuler wjele čita. Syno derje schnyje. Nan rano stawa. Nan doma dźěła. To je so wčera stało. Wón wonka steji, Jurij sedźi w rjadowni prědku. Horjeka je ćoplišo hač deleka. Wčera smy po Łužiskich horach pućowali. Loni njebě telko sněha kaž lětsa. Jan zastupi skradźu do jstwy. Pojědźemy wšitcy hromadźe so kupać.

            В горнолужишкия език наречията се класифицират в две основни групи:

1.      Качествени наречия;

2.      Наречия за обстоятелство.

Качествените наречия се образуват от качествените прилагателни, напр.: krasnje wupadać, derje spěwać, měrnje spać, ćicho płakać, wutrobnje witać, pilnje dźěłać, kruće wustupować, sylnje wonjeć, wótře rěčeć и др.

Нелични форми на глагола – Infinitne formy werba в горнолужишкия език

(in Bulgarian)

Нелични глаголни форми в горнолужишкия език са инфинитивът, деятелното и страдетелното причастие, сегашното и миналото деепричастие и отглаголното съществително.

Инфититив – Infinitiw

Инфинитивът е основната, речниковата форма на всеки горнолужишки глагол. Инфинитивът не дава информация за лицето, числото, времето и наклонението. В състояние е да сигнализира само за някои  семантични характеристики на глагола – вид, преходност / непреходност, възвратност / невъзвратност. Например: zapisać – zapisować, wotpadnyć – wotpadować. Инфинитивът е най-общото название на някакво действие или процес. В горнолужишкия език инфинитивът се образува от инфинитивната основа на глагола с помощта на инфинитивното окончание –ć  (być, dać, měć, njesć, brać, so minyć, pić, prosyć, pisać, molować и др.) и  -c (móc, pjec, rjec, syc, tołc, ćec, wlec, woblec  и др.). 

В изречението инфинитивът най-често е съставна част на сказуемото, но той може да бъде и подлог, и допълнение, и определение, напр.: Do błóta padnyć njeje najhórše, ale w błóće ležo wostać. Druhemu je lochko wucho rězać. Jěsć a pić je poł žiwjenja, w heli ležeć cyłe. Slubić a dać je wjele.

В преносен смисъл инфинитивът може да изразява:

1.      Повелителност: stać! hladać! kedźbować! mjelčeć!

2.      Желание: wuspać so! najěsć so!

Наклонение на глагола – Werbalne wašnje в горнолужишкия език

            (in Bulgarian)

            Чрез наклонението на глагола се изразява отношението на говорещото лице към действието. Категорията наклонение на глагола  в горнолужишкия език се изгражда от три грамеми – индикатив (изявително наклонение), императив (повелително наклонение) и конюнктив (условно наклонение).

Изявително наклонение – Indikatiw

Изявителното наклонение представя действието като обективно отношение на говорещото лице към действието.   Реализира се чрез трите времена – сегашно, минало и бъдеще. Например: Słónčko so    chowa. Z poslednimi pruhami wobswětla hišće třěchi stareje serbskeje wjeski. Nikoho njebudźeš widźeć, a nichtó njewuhlada tebje. За разлика от императива и конюнктива индикативът няма специални формални средства за изразяване. Изявителни са всички глаголни форми, които не съдържат модална морфема. Отрицателните форми на глагола в горнолужишкия език се образуват с помощта на отрицателната частица nje- (nječitam, njedźěłam, njespju); при глагола měć отрицателната форма е nimam (с помощта на частицата ni-), а глаголът chcyć образува отрицателната си форма чрез частицата no- (nochcu).