Art of conversation / Изкуство на общуването

René Magritte "Art of conversation", 1963.
One of the best paintings I've seen recently with such a great meaning.

 

БАЛЛАДА О ЛЮБВИ

LEARN RUSSIAN THROUGH LITERATURE AND MUSIC!

ВЛАДИМИР ВЫСОЦКИЙ

(25 января 1938 - 25 июля 1980)

Когда вода Всемирного потопа
Вернулась вновь в границы берегов,
Из пены уходящего потока
На сушу тихо выбралась Любовь —
И растворилась в воздухе до срока,
А срока было — сорок сороков...

И чудаки — ещё такие есть! —
Вдыхают полной грудью эту смесь
И ни наград не ждут, ни наказанья,
И, думая, что дышат просто так,
Они внезапно попадают в такт
Такого же неровного дыханья.

Только чувству, словно кораблю,
Долго оставаться на плаву,
Прежде чем узнать, что "я люблю" —
То же, что "дышу" или "живу".

Píseň (Poštovní holub)

LEARN CZECH THROUGH LITERATURE AND MUSIC!

Bílým šátkem mává,
kdo se loučí,
každého dne se něco končí,
něco překrásného se končí. 

Poštovní holub křídly o vzduch bije,
vraceje se domů,
s nadějí i bez naděje
věčně se vracíme domů. 

Я НЕ ЛЮБЛЮ

LEARN RUSSIAN THROUGH LITERATURE AND MUSIC!

ВЛАДИМИР ВЫСОЦКИЙ

(25 января 1938 - 25 июля 1980)

Я не люблю фатального исхода,
От жизни никогда не устаю.
Я не люблю любое время года,
Когда весёлых песен не пою.

Я не люблю холодного цинизма,
В восторженность не верю и ещё —
Когда чужой мои читает письма,
Заглядывая мне через плечо.

Я не люблю, когда — наполовину
Или когда прервали разговор.
Я не люблю, когда стреляют в спину,
Я также против выстрелов в упор.

Я ненавижу сплетни в виде версий,
Червей сомненья, почести иглу,
Или когда всё время против шерсти,
Или когда железом по стеклу.

Я не люблю уверенности сытой,
Уж лучше пусть откажут тормоза.
Досадно мне, коль слово "честь" забыто
И коль в чести наветы за глаза.

ЗДЕСЬ ЛАПЫ У ЕЛЕЙ ДРОЖАТ НА ВЕСУ

LEARN RUSSIAN THROUGH LITERATURE AND MUSIC!

ВЛАДИМИР ВЫСОЦКИЙ

(25 января 1938 - 25 июля 1980)

Здесь лапы у елей дрожат на весу,
Здесь птицы щебечут тревожно —
Живёшь в заколдованном диком лесу,
Откуда уйти невозможно.

Пусть черёмухи сохнут бельём на ветру,
Пусть дождём опадают сирени —
Всё равно я отсюда тебя заберу
Во дворец, где играют свирели!

Твой мир колдунами на тысячи лет
Укрыт от меня и от света,
И думаешь ты, что прекраснее нет,
Чем лес заколдованный этот.

LONGING

I am like an exotic creature around which you love to circle. So the bee goes around the flowers in search of the most nectariferous plant. I am a flower. You were a bee. And the opposite - I am a bee, you are a flower. And there is more to our mutual interest than aesthetic contemplation.

  You are so big you are covering the horizon. I am so huge that you do not see the horizon at all. I only see you. You only see me. We are trying to safely balance the world's oldest game. You do not want to seduce me. I do not intend to seduce you. I do not want anything from you. You do not want anything from me. But we do not stop the game. One step ahead and you are in my eyes trap. One step back and I am in your smile. You are like a mirror of my moods. What makes me sad makes you even more sad and willing to help. I make you a man. A man who emanates tenderness and a desire to escape. With you I am the perfect lady who exercises to be brave. You follow me everywhere. I look for you with my eyes wherever I am.

  Our bodies get used to meet and see everywhere where there are witnesses, because it is safer than staying alone. Then comes your voice. I am a little bit afraid of your voice. And I postpone as long as I can my desire to hear your voice. While you are a stranger, it is not scary for me. Until I am unknown to you, you are saved. We do not want the voice to bind and divide us.

 

 Then the words come out on stage. They are long delayed because they do not see the point of interfering with the development of the action. But you need me to say something so that the silence is not too long and comfortable. I need something to tell you to dispel what we do not want to say.

  The voice, gains a courage and decides to know us. I am surprised by the timbre of your voice because it complements you on another level. You are no longer just eyes, smile and gestures. You start to exist in a dimension that I respond willingly to, as if you are flying in the air after me, wherever I am. My voice decides to join yours and brings some timid musical notes. You tremble from the music of my voice. Because the voice is like introducing. It is like bonding and beginning. It is a longing on another level. And I do not want anything from you. And you do not want anything from me. But your voice is so warm and quiet. My voice is so cheerful and promising. And neither you nor I want to go on. But your voice and my voice are like a longing of distant lands, magical lands where wishes come true. From dimensions where everything is energy for which there are no barriers.

КОПНЕЖ

Аз съм като екзотично видение, около което ти обичаш да кръжиш. Така пчелата обикаля от цвят на цвят в търсене на най-медоносното растение. Аз съм цвете. Ти си пчела. И обратното – аз съм пчела, ти си цвете. И в нашия взаимен интерес има нещо повече от естетическо съзерцаване.

 Ти си толкова голям, че закриваш хоризонта. Аз съм толкова огромна, че ти не виждаш хоризонта изобщо. Аз виждам само теб. Ти виждаш само мен. Ние се опитваме да балансираме безопасно най-старата игра на света. Ти не искаш да ме прелъстиш. Аз нямам никакви намерения да съблазня теб. Аз не искам нищо от теб. Ти не искаш нищо от мен. Но ние не спираме играта. Едно напред и ти си в моите очи капан. Едно назад и аз съм в твоята усмивка. Ти си като огледало на моите настроения. Това, което мен ме натъжава, те прави тъжен и желаещ да помогнеш. Аз те правя джентълмен. Джентълмен, който излъчва нежност и желание да избяга. С теб аз съм съвършената дама, която се упражнява да е смела. Ти ме следваш навсякъде. Аз те търся с очи, където и да съм.

 Телата ни свикват да се срещат и виждат навсякъде навън, където има свидетели, защото е по-безопасно, отколкото да останем сами. Тогава идва ред на гласа ти. Аз малко се страхувам от гласа ти. И отлагам възможно най-дълго желанието ти да чуя твоя глас. Докато си непознат, няма страшно за мен. Докато съм непозната за теб, ти си спасен. Ние не искаме гласът да ни свързва и разделя.

 После на сцената излизат думите. Те дълго се бавят, защото не виждат смисъл да пречат на развитието на действието. Но ти имаш нужда аз да кажа нещо, за да не е мълчанието прекалено продължително и комфортно. Аз имам нужда нещо да ти кажа, за да разсея това, което не искаме да кажем.

 Той, гласът, набира смелост и решава да ни опознае. Аз съм изненадана от тембъра на твоя глас, защото той те допълва на друго ниво. Ти си вече не само очи, усмивка и жестове. Ти започваш да съществуваш в измерение, на което откликвам с готовност, все едно летиш във въздуха след мен, където и да съм. Моят глас решава да се присъедини към твоя и също внася няколко плахи музикални ноти. Ти трепериш от музиката на моя глас. Защото гласът е като запознаване. Той е обвързване и начало. Той е копнеж на друго ниво. А аз не искам нищо от теб. И ти не искаш нищо от мен. Но твоят глас е толкова топъл и тих. Моят глас е толкова жизнерадостен и обещаващ. И нито ти, нито аз искаме да продължим. Но твоят глас и моят глас са като копнеж от далечни земи, вълшебни земи, където желанията се сбъдват. От измерения, където всичко е енергия, за която  няма прегради.

 И аз говоря някакви неща. Банални неща. Глупави неща. Ти намираш, че глупавите неща, които аз казвам, са очарователни, и ти се усмихваш. Ти се усмихваш, но не много широко, защото ти нямаш никакви намерения. Ти си просто актьор в най-старата игра на съблазняването. Ти не искаш играта да свърши. Аз нямам смелост да обява поражение. И ние си тръгваме решени да се борим за свободата си.