Art of conversation / Изкуство на общуването

René Magritte "Art of conversation", 1963.
One of the best paintings I've seen recently with such a great meaning.

 

БАЛЛАДА О ЛЮБВИ

LEARN RUSSIAN THROUGH LITERATURE AND MUSIC!

ВЛАДИМИР ВЫСОЦКИЙ

(25 января 1938 - 25 июля 1980)

Когда вода Всемирного потопа
Вернулась вновь в границы берегов,
Из пены уходящего потока
На сушу тихо выбралась Любовь —
И растворилась в воздухе до срока,
А срока было — сорок сороков...

И чудаки — ещё такие есть! —
Вдыхают полной грудью эту смесь
И ни наград не ждут, ни наказанья,
И, думая, что дышат просто так,
Они внезапно попадают в такт
Такого же неровного дыханья.

Только чувству, словно кораблю,
Долго оставаться на плаву,
Прежде чем узнать, что "я люблю" —
То же, что "дышу" или "живу".

Píseň (Poštovní holub)

LEARN CZECH THROUGH LITERATURE AND MUSIC!

Bílým šátkem mává,
kdo se loučí,
každého dne se něco končí,
něco překrásného se končí. 

Poštovní holub křídly o vzduch bije,
vraceje se domů,
s nadějí i bez naděje
věčně se vracíme domů. 

Я НЕ ЛЮБЛЮ

LEARN RUSSIAN THROUGH LITERATURE AND MUSIC!

ВЛАДИМИР ВЫСОЦКИЙ

(25 января 1938 - 25 июля 1980)

Я не люблю фатального исхода,
От жизни никогда не устаю.
Я не люблю любое время года,
Когда весёлых песен не пою.

Я не люблю холодного цинизма,
В восторженность не верю и ещё —
Когда чужой мои читает письма,
Заглядывая мне через плечо.

Я не люблю, когда — наполовину
Или когда прервали разговор.
Я не люблю, когда стреляют в спину,
Я также против выстрелов в упор.

Я ненавижу сплетни в виде версий,
Червей сомненья, почести иглу,
Или когда всё время против шерсти,
Или когда железом по стеклу.

Я не люблю уверенности сытой,
Уж лучше пусть откажут тормоза.
Досадно мне, коль слово "честь" забыто
И коль в чести наветы за глаза.

ЗДЕСЬ ЛАПЫ У ЕЛЕЙ ДРОЖАТ НА ВЕСУ

LEARN RUSSIAN THROUGH LITERATURE AND MUSIC!

ВЛАДИМИР ВЫСОЦКИЙ

(25 января 1938 - 25 июля 1980)

Здесь лапы у елей дрожат на весу,
Здесь птицы щебечут тревожно —
Живёшь в заколдованном диком лесу,
Откуда уйти невозможно.

Пусть черёмухи сохнут бельём на ветру,
Пусть дождём опадают сирени —
Всё равно я отсюда тебя заберу
Во дворец, где играют свирели!

Твой мир колдунами на тысячи лет
Укрыт от меня и от света,
И думаешь ты, что прекраснее нет,
Чем лес заколдованный этот.

LONGING

I am like an exotic creature around whom you love to circle. Just as the bee circles the flowers in search of the richest nectar. I am a flower. You are a bee. And then the opposite—I am a bee, and you are a flower. There is more to our mutual attraction than mere aesthetic contemplation.

You are so immense that you cover the horizon. I am so vast that you no longer see the horizon at all. I see only you. You see only me. We are trying to keep our balance in the world's oldest game. You do not want to seduce me. I do not intend to seduce you. I want nothing from you. You want nothing from me. Yet we never stop the game. One step forward, and you are caught in the trap of my eyes. One step back, and I am captured by your smile. You are like a mirror of my moods. Whatever makes me sad makes you even sadder and more willing to help. I make you a man. A man who radiates tenderness and a longing to escape. With you, I become the perfect lady, practising how to be brave. You follow me everywhere. Wherever I am, I search for you with my eyes.

Our bodies become accustomed to meeting and seeing each other wherever there are witnesses because it feels safer than being alone. Then your voice appears. I am a little afraid of your voice. And I postpone, for as long as I can, my desire to hear it. While you remain a stranger, I am not afraid. As long as I remain unknown to you, you are safe. Neither of us wants the voice to bind us together or divide us.

КОПНЕЖ

Аз съм като екзотично видение, около което ти обичаш да кръжиш. Така пчелата обикаля от цвят на цвят в търсене на най-медоносното растение. Аз съм цвете. Ти си пчела. И обратното – аз съм пчела, ти си цвете. И в нашия взаимен интерес има нещо повече от естетическо съзерцаване.

Ти си толкова голям, че закриваш хоризонта. Аз съм толкова огромна, че ти не виждаш хоризонта изобщо. Аз виждам само теб. Ти виждаш само мен. Ние се опитваме да балансираме безопасно най-старата игра на света. Ти не искаш да ме прелъстиш. Аз нямам никакви намерения да съблазня теб. Аз не искам нищо от теб. Ти не искаш нищо от мен. Но ние не спираме играта. Едно напред и ти си в моите очи капан. Едно назад и аз съм в твоята усмивка. Ти си като огледало на моите настроения. Това, което мен ме натъжава, те прави тъжен и желаещ да помогнеш. Аз те правя джентълмен. Джентълмен, който излъчва нежност и желание да избяга. С теб аз съм съвършената дама, която се упражнява да е смела. Ти ме следваш навсякъде. Аз те търся с очи, където и да съм.

Телата ни свикват да се срещат и виждат навсякъде навън, където има свидетели, защото е по-безопасно, отколкото да останем сами. Тогава идва ред на гласа ти. Аз малко се страхувам от гласа ти. И отлагам възможно най-дълго желанието ти да чуя твоя глас. Докато си непознат, няма страшно за мен. Докато съм непозната за теб, ти си спасен. Ние не искаме гласът да ни свързва и разделя.