КОПНЕЖ

Аз съм като екзотично видение, около което ти обичаш да кръжиш. Така пчелата обикаля от цвят на цвят в търсене на най-медоносното растение. Аз съм цвете. Ти си пчела. И обратното – аз съм пчела, ти си цвете. И в нашия взаимен интерес има нещо повече от естетическо съзерцаване.

 Ти си толкова голям, че закриваш хоризонта. Аз съм толкова огромна, че ти не виждаш хоризонта изобщо. Аз виждам само теб. Ти виждаш само мен. Ние се опитваме да балансираме безопасно най-старата игра на света. Ти не искаш да ме прелъстиш. Аз нямам никакви намерения да съблазня теб. Аз не искам нищо от теб. Ти не искаш нищо от мен. Но ние не спираме играта. Едно напред и ти си в моите очи капан. Едно назад и аз съм в твоята усмивка. Ти си като огледало на моите настроения. Това, което мен ме натъжава, те прави тъжен и желаещ да помогнеш. Аз те правя джентълмен. Джентълмен, който излъчва нежност и желание да избяга. С теб аз съм съвършената дама, която се упражнява да е смела. Ти ме следваш навсякъде. Аз те търся с очи, където и да съм.

 Телата ни свикват да се срещат и виждат навсякъде навън, където има свидетели, защото е по-безопасно, отколкото да останем сами. Тогава идва ред на гласа ти. Аз малко се страхувам от гласа ти. И отлагам възможно най-дълго желанието ти да чуя твоя глас. Докато си непознат, няма страшно за мен. Докато съм непозната за теб, ти си спасен. Ние не искаме гласът да ни свързва и разделя.

 После на сцената излизат думите. Те дълго се бавят, защото не виждат смисъл да пречат на развитието на действието. Но ти имаш нужда аз да кажа нещо, за да не е мълчанието прекалено продължително и комфортно. Аз имам нужда нещо да ти кажа, за да разсея това, което не искаме да кажем.

 Той, гласът, набира смелост и решава да ни опознае. Аз съм изненадана от тембъра на твоя глас, защото той те допълва на друго ниво. Ти си вече не само очи, усмивка и жестове. Ти започваш да съществуваш в измерение, на което откликвам с готовност, все едно летиш във въздуха след мен, където и да съм. Моят глас решава да се присъедини към твоя и също внася няколко плахи музикални ноти. Ти трепериш от музиката на моя глас. Защото гласът е като запознаване. Той е обвързване и начало. Той е копнеж на друго ниво. А аз не искам нищо от теб. И ти не искаш нищо от мен. Но твоят глас е толкова топъл и тих. Моят глас е толкова жизнерадостен и обещаващ. И нито ти, нито аз искаме да продължим. Но твоят глас и моят глас са като копнеж от далечни земи, вълшебни земи, където желанията се сбъдват. От измерения, където всичко е енергия, за която  няма прегради.

 И аз говоря някакви неща. Банални неща. Глупави неща. Ти намираш, че глупавите неща, които аз казвам, са очарователни, и ти се усмихваш. Ти се усмихваш, но не много широко, защото ти нямаш никакви намерения. Ти си просто актьор в най-старата игра на съблазняването. Ти не искаш играта да свърши. Аз нямам смелост да обява поражение. И ние си тръгваме решени да се борим за свободата си.

 После аз те срещам съвсем случайно и ти си цял очакване и нежност. Но това не  е романтична среща на лунна светлина. Която е като заклинание за продължение и принадлежност. Аз не принадлежа на теб. Ти никога няма да ми принадлежиш. И това е толкова успокояващо. Защото цялата тази огромна събрана енергия е способна да разруши нашите подредени светове. Ти не искаш това. Аз също не изпитвам желание да полетя с теб.

 

 Ти се страхуваш да не стана  реална, прекалено реална. Аз се ужасявам от мисълта, че ти може да си част от моето ежедневие. Защото предпочитам играта на мисълта. Защото всичко истинско и значимо вече се е случило в твоите очи. Аз те целувам с мисълта си и ти нямаш нищо против. И всичко е толкова красиво без фалшивите обещания за вечна вярност. Защото аз знам, че ти няма да си ми вечно верен. И ти си наясно, че аз не мога да ти обещая вярност. Защото ние принадлежим на себе си.

  Но това, което виждам в очите ти, които ме следват навсякъде, е плашещо реално. То е нещо повече от обещание за вярност. Докато не се превърна в постоянна част от твоето ежедневие, ти си готов да ме следваш навсякъде. Ти си готов на саможертви, за да ме откриеш с очи. И аз не искам нищо повече. Не искам фалшиви обещания. Не очаквай от мен да те питам по няколко пъти на ден дали ме обичаш. Аз не съм толкова неуверена в себе си. Аз съм свободната мечта, която е превзела вече твоето тяло и мисъл. И аз спокойно мога да обявя победа, победа без илюзии. Безмълвна победа.

  

Аз съм изкушението. Но ти не искаш да ме спечелиш. Ти си изкушението. И аз съм решена да те пазя в мисълта си завинаги. 

(Елена С. Любенова)