Спомените разказват, че когато съм се родила, от небето се изсипал кротък дъжд, в който се смесвали ароматите на липа, рози, жасмин и лавандула. Благоухания, достойни за деня, в който се ражда Божията майка. Спомените също така казват, че аз не съм плакала много при раждането, което накарало присъстващите на раждането да си мислят, че сигурно имам хубави спомени от миналия си живот и затова не плача при идването си този път. Ти вече се беше родил и ме очакваше някъде напред във времето, където щяхме да се срещнем.
Родих се в тялото на жена и това мнозина коментираха като лош късмет. Лош късмет, който означаваше, че аз нямаше да имам думата за много неща, на много места по човешкия свят. Ти щеше да решаваш всичко и заради мен. Всички намираха, че тялото ми на малко момиче е очарователно в своята невинност и това беше нещо, което щеше да съпътства живота ми. От мен се очакваше да съм очарователна и невинна. В противен случай ти беше приготвил своите наказания за мен. Аз не можех да стана твоя наследница. Моето женско тяло не беше достатъчно достойно за теб, за да наследи твоето богатство. Обикновено аз наследявах твоята бедност и тогава някой ме купуваше за много малко пари.

