SYMBOLIC MEANING OF THE NUMBERS

This is a very interesting, debatable and endlessly broad topic. To gain a complete picture of it, we would need to examine all the numbers and the way they are perceived as "cultural facts" in different cultures and religions around the world, as well as in more primitive, non-literate societies. This is certainly possible, but it would require an entire book. Our lessons are short and are intended only to raise questions, encourage reflection and awaken curiosity. With this in mind, in our brief lesson we will look at some popular beliefs, mainly about the numbers from one to ten, focusing mostly on European countries, with a few examples from other parts of the world.

In many cultures and religions around the world, certain numbers are regarded as "special". Some are believed to represent divine relationships or sacred phenomena. However, not all numbers enjoy this "divine privilege". In many cultures, people fear certain numbers and even consider them to be unlucky or fatal, bringing misfortune and misery. What terrible thing could these poor numbers possibly have done to deserve such a curse? Unfortunately, in many cases we will never know whether their reputation is the result of bad luck or merely a coincidence of unfortunate historical and cultural circumstances that, over the centuries, have attached an undeserved stigma to them.

But how much does this have to do with mathematics? Or are numbers, in these cases, simply a symbolic language used to represent ideas quantitatively? The truth probably lies somewhere in the middle—between the science of mathematics and the mysticism of life itself.

One thing is certain, however: we all have our favourite numbers. They may be the dates of our birth or of another important event in our lives, or simply numbers that we consider "lucky". Quite intuitively, we often choose these numbers first. They may also be connected with the number of certain objects, processes, distances or events. These preferences are different for everyone, yet we often feel that these numbers are somehow important or fortunate for us. The question remains whether these numbers really possess such magical power or whether it is merely a coincidence. Does God guide them, or is it simply blind chance? In general, however, our beliefs and superstitions about certain numbers are rooted in the societies in which we live. For example, the number four is completely neutral in most European countries, whereas in China, Taiwan, Singapore, Japan, Korea and Vietnam it is often regarded as an unlucky number.

СИМВОЛНО ЗНАЧЕНИЕ НА ЧИСЛАТА

Това е много интересна, дискусионна и безкрайно дълга тема. За да добием пълна представа за нея, трябва да разгледаме всички числа и как те се възприемат като „културни факти“ във всички култури и религии по света, а също така и в по-примитивните, безписмени култури. Това е възможно на практика, но би било чудесна тема за отделна книга  например. Нашите уроци са кратки и те целят само да поставят въпросите, да припомнят и да събудят любопитството. Имайки предвид това, в нашия кратък урок ние ще се спрем на някои популярни факти предимно за числата от 1 – 10, и  то предимно в европейските страни и някои други.

В някои култури и религии по света някои числа са смятани за „специални“. За други числа се смята, че представят божествени   отношения и явления. Но не всички числа имат този „божествен късмет“, защото в много култури по света хората се страхуват от определени числа и ги смятат даже за фатални, които носят нещастие. Какво толкова ужасно нещо трябва да са направили горките числа, за да ги постигне такова проклятие? За съжаление, в много от случаите  никога няма да се разбере това лоша съдба ли е или просто стечение на лоши исторически и културни обстоятелства, които пренасят през вековете лошата слава на конкретния случай, който се залепя за числото изобщо. И така, числото си върви с несправедливо прикрепената му лоша слава. Но колко общо има това с математиката? Или числата са само символен език, който представя ситуацията чисто количествено? Истината е някъде по средата – между науката математика и мистицизма на самия живот.

Едно е сигурно обаче – сигурно всеки от нас си има своите любими числа. Това може да е датата на нашето раждане или датата на някакво друго важно събитие в нашия живот, все числа, които ние смятаме за „щастливи“ числа, които ни носят късмет. Чисто интуитивно ние винаги избираме първо тези числа. Те могат да означават броя на конкретен предмет, процес, разстояние или събитие. За всеки е различно, но ние винаги усещаме тези числа като важни и носещи късмет. Въпросът се свежда пак до това дали тези числа наистина имат тази магическа сила да носят късмет, или става въпрос за чисто съвпадение. Бог ли ги движи, или сляпата случайност?  Като цяло обаче, нашите вярвания и предразсъдъци за някои числа имат своите корени в обществото, в което живеем. Например числото „четири“ е неутрално в европейските страни, докато в някои азиатски страни то се смята за число, носещо нещастие, такива страни са  Китай, Тайван, Сингапур, Япония, Корея, Виетнам.

 В Европа, Америка и някои други части на света, се смята,  че числото „13“ носи нещастие. Някои хора дотолкова се страхуват от това число, че даже в асансьорите на някои хотели липсва тринадесети етаж, за да не всява паника у хората, че когато асансьорът  например спре на 13-ти етаж нещо лошо и ужасно ще се случи с тях. Даже съществува отделна дума да означи страха и фобията от числото 13 „Triskaidekaphobia. В няколко култури съществуват обяснения на този страх. Библейското обяснение е, че по време на Тайната вечеря Юда е бил тринадесети поред на масата, а именно той след това предава Исус. Оттук и се пренася неприятното очакване, че нещо лошо ще се случи. Подобни суеверия за числото 13 са свързани с викингите, имало ги даже в древен Вавилон. Могат да се намерят дълги списъци на злощастни събития, които са се случили на 13-то число от даден месец или в 13 часа.

Друго такова „фатално“ число е числото 666. А страхът от числото 666  е силно разпространен. Съществува специална дума и за тази фобия – Hexakosioihexekontahexaphobia. В Библията  числото 666 е  известно като числото на дявола.

 Съществува и отделна наука за числата, наричана „нумерология“. Нумерологията води началото си от древногръцкия мислител и философ Питагор. Тя изследва съответствията между числата и принципите, върху които е построен света, закономерностите които го движат и проекцията на числата в живота на хората.  Чрез анализ на числата от рождената дата   например може да   се добие  важна информация за характера, съдбата, добрите и лошите периоди в нашия живот. Но това е субективна наука, както астрологията например, която използва силата на числото 12, за да раздели зодиакалния цикъл на 12 зодиакални знака. Колко математика има в това? В известен смисъл има математика – в начина на възприемане на числата и на взаимоотношенията между тях.

И така, с какво се свързват отделните числа, символ на какво са според християнските и някои други вярвания? Ще разгледаме накратко числата от едно до десет.

Числото 1- Символизира началото, съзиданието. Понякога се приема и като символ на Бога. Често се използва и в израза „да си номер едно“,  което означава  да си най-добрият.

Числото 2 – Питагор е вярвал, че числото две означава разнообразие. Според Питагор това е първото истинско число, защото означава  повече от едно. „Две“ е двойствено число, нееднозначно, то може да е символ на хаоса, безпорядъка,  раздялата, конфликта. Но може да означава и точно обратното  - ред, порядък, хармония, баланс. То е „Ин“ и „Ян“ – две противоположни, но допълващи се сили, които движат целия космос. В Китай „две“ се възприема като щастливо число.

Числото 3 -  се възприема като свещено число в много религии по света. В Древен Египет е имало трилико божество, също както в Гърция и Рим. Християните също вярват в триединния бог – Светата Троица: Отец, Син и Свети Дух. В Исляма „три“  символизира човешката душа. Според Питагор числото „три“ символизира съвършената хармония, защото е комбинация от „едно“, което е символ на „единството“ и числото „2“, което е символ на „разнообразието“. Във вълшебните приказки “три“ се свързва обикновено със задоволство достатъчност: три са задачите или тестовете, които трябва да реши героят, за да получи наградата  или да излезе от заплетена ситуация.

Числото 4 – неговото значение обикновено се разглежда като комбинация от квадрат и кръст. Квадратът символизира стабилност. „Четири“  е числото на основните посоки на света, на годишните сезони, на четирите етапи на човешкия живот – детство, младост, зрялост, старост. Според Питагор това е числото на съвършенството, защото е първото число, което представя друго число (2) на квадрат. Но в някои азиатски страни „четири“ е табу,  защото звучи като думата „смърт“. За американските индианци  числото „четири“ символизира организацията, структурата, число, което разделя и подрежда космоса и в този смисъл е и символ на Земята.

Something interesting

Dialogues / Диалози is a place, where we are interested in everything about Languages, Different cultures, Traditions, Maths Language, Creative Writing and many more clever and beautiful things.

Dialogues / Диалози е място, където се интересуваме от чужди езици, чужди култури, традиции, математически език, творческо писане и много други красиви и умни неща. 



https://www.facebook.com/CoolDialogue/

TO FORGET YOU

To forget you quickly, I must first make a list of all the things I do not like about you. Then I will begin crossing them out, one by one, because they will gradually be forgotten.

To forget me, you should do the same. Make a long list of all the things you do not like about me, and then boldly begin crossing out everything you will no longer miss.

To forget you, I will also need a second list of all the things I like about you.

To forget me quickly, you will have to make a second list as well—of all those little, silly things you like about me.

To forget you quickly, I will need all the space and time in the universe, because that is my idea of forgetting quickly. The Sun will have to shine not only for another four billion years, but for twice as long. The Earth will have to complete countless revolutions around the Sun. The Moon will have to continue dancing naked and lonely around the Earth, never to be embraced by it. Millions more springs, summers, autumns and snowy winters will have to pass. Then I will forget.

ЗА ДА ТЕ ЗАБРАВЯ

За да те забравя бързо, първо ще трябва да направя списък с всичките неща, които не харесвам в теб и после ще започна да ги зачертавам едно по едно, защото ще съм ги забравила.

За да ме забравиш, ти ще трябва да направиш същото. Направи дълъг списък с нещата, които не харесваш в мен и после почвай смело да зачертаваш това, което няма да ти липсва вече.

За да те забравя, ще ми трябва и втори списък с нещата, които харесвам в теб.

За да ме забравиш бързо, ти също трябва да направиш втори списък с всички онези малки глупави неща, които харесваш в мен.

За да те забравя бързо, ще ми трябва всичкото космическо време на света, защото това е моята представа за бързо забравяне. Ще трябва слънцето да свети не само четири милиарда години, а още толкова. Ще трябва земята да направи още безброй много завъртания около слънцето. Ще трябва луната да се примири да танцува гола и самотна около земята, но никога да не бъде в нейната прегръдка. Ще трябва да минат още милиони пролети, лета, есени и снежни зими. Тогава ще те забравя.

За да ме забравиш и ти бързо, представи си, че аз съм най-далечната необитаема планета, на която няма живот и която е опасна за живота, който ти носиш. Защото на нея е горещо, твърде горещо за твоята северна кръв. Защото аз съм близо до слънцето и отразявам енергията му, умножена стотици пъти. Можеш ли да понесеш толкова горещина и светлина?

За да те забравя бързо, ще трябва да се концентрирам на първия списък. Но ще ми стигнат ли думите, всичките думи на света да опиша какво точно не харесвам в теб и защо се налага да те забравям?

За да ме забравиш бързо, моля, не прави втори списък, защото той ще скъси разстоянието между нас. Не си представяй защо беше луд по мен. Не търси думи за това. Това ще увеличи болката и страданието. А за страданието няма нужда от думи, то е в очите ми. Погледни в  очите ми,  виж своето страдание в моите очи и се концентрирай на първия списък, какво не харесваш в мен. И  защо се налага да ме забравиш. Направи го дълъг този списък, умножи всеки мой недостатък по две. Така ще ти е по-лесно да ме забравиш и да не мислиш за мен.

За да ме забравиш, не ме търси и не ме следвай. Така няма да ме забравиш, така ще ме помниш, така ще ме обичаш. За да ме забравиш, заключи тялото си далеч от мен, заключи също и сърцето си, душата си, изхвърли мислите си за мен и ги замести с нещо празно и глупаво.

За да ти помогна да ме забравиш, аз ще бъда ужасна, отвратителна, жестока. Ще се преструвам, че не съществуваш. Ти направи същото. Нека се преструваме, че гравитацията не ни привлича така ужасно силно един към друг. Защото ако успеем да се забравим, ще страдаме по-малко, отколкото да живеем със съзнанието, че не можем да бъдем заедно. Нека бъдем смели и да се забравим.

За да ме забравиш, не мисли за мен. Мисли за ограниченията и затворите, в които си и които ти пречат да ме потърсиш. Послушай онези, които казват, че аз не съм за теб. Послушай съмненията си. Пази на сигурно място ключовете от своите затвори. Така никога няма да  си свободен, за да ме видиш.

За да те забравя, аз ще мисля за клетките, в които съм. Ще се заключа с девет катинара и ще ги хвърля през прозореца на своята кула, за да ги отнесе реката. Така наистина няма да има надежда да те видя.

HISTORY OF NUMBERS

Today, we use numbers confidently in our everyday lives without giving much thought to their history. Is it necessary to know at least a little about where they came from? Probably not. However, such knowledge gives us a deeper cultural understanding of the long journey humanity has taken in order to understand the world better. We will not go into great detail, but we will briefly mention some of the important milestones in the development of numbers.

The need for numerical symbols arose from the need to count and measure. At first, people used stones, bones or tally marks to count the animals they had hunted.

It took centuries to move from marks and tallies, which referred to very specific objects, to numerical symbols representing abstract ideas. Understanding this difference led to a qualitative change in human thinking and contributed to the development of the human brain and consciousness. This happened as primitive hunting societies gradually adopted a settled way of life, left their caves, built permanent homes and began developing trade.

The ten digits we use today are known as Hindu-Arabic numerals. They were introduced into Europe during the twelfth century by the Italian mathematician Leonardo of Pisa (also known as Fibonacci), who had studied in North Africa. The numerals we use today are adaptations of the original Hindu symbols. The symbol for zero was invented in India. Before that, a pebble or simply a dot was often used to represent the absence of quantity.

ИСТОРИЯ НА ЧИСЛАТА

https://www.facebook.com/CoolGeeksLand/posts/1347377111951991:0

Ние използваме много уверено числата в нашето ежедневие, без да имаме  представа за тяхната история. Има ли изобщо нужда да знаем историческите факти? Едва ли е нужно, но знанието за това ще ни даде културно разбиране в дълбочина за това какъв дълъг път са изминали хората преди нас в желанието си да опознаят себе си и света наоколо. Ние няма да навлизаме в детайлни подробности, а ще споменем само някои основни етапи в развитието на числата.

Нуждата да има знаци за числата идва от нуждата да се брои и измерва. Първоначално за това са се използвали камъчета или черти  да се отбележат убити животни по време на лов. Тези черти или резки са се отбелязвали най-напред върху кости от убити животни. Най-старата кост, върху която са правени резки, е намерена при археологически разкопки в Конго и е на възраст 30 000 години. Това е определено доказателство за развитие на съзнанието за броене.  Но е отнело векове да се премине от чертите, които са означавали нещо много конкретно, до символа на числото, който е бил вече знак за нещо по-абстрактно и общо. Разбирането за тази разлика е довела до качествена промяна в начина на мислене и до развитие на мозъка и съзнанието. А това се е случило, когато от примитивното първобитно ловно общество се е преминало към по-уседнал начин на живот, хората са излезли от пещерите, започнали са да си строят къщи  и е  започнала да се развива търговията.

И така, десетте цифри, които днес използваме, са известни още като хиндо-арабски числа и са внесени в Европа през 12 век от италианския математик Леонардо Писано, който е получил образованието си в Северна Африка.  Арабските цифри, които днес използваме, са модификация на тези знаци. Знакът за „нула“ е измислен в Индия, като първоначално на негово място се е използвало камъче или точка. 

Преди хиндо-арабската система от числа са се използвали римските знаци, които са на основата на петопръстната система.

Паралелно в различни култури се появяват различни числови системи – вавилонска, египетска, егейска, на цивилизацията на маите, японска, китайска, корейска, еврейска, римски, гръцки, индийски, арабски и други опити за организиране на цифрите в система. Смята се, че особен тласък математиката на числата получава в Египет по време на строенето на пирамидите.  Огромните по размер пирамиди са изисквали да се пресмята използването на големи количества строителни материали, а това е водело да измислянето на начини те да бъдат записвани. Египтяните използвали за броене пръстите на ръцете си. А маите са използвали за  броене пръстите на ръцете и на краката си. Маите са първите, които са използвали и специален знак за нищото, нулата. Пътят на числата до нас е дълъг и пълен с вълнуващи трансформации. И днес малките деца се учат да броят  най-напред на пръстите си.

И до днес използваме така наречените римски числа, например от едно до десет, а също и за по-големи числа: I, II, III, IV, V, VI, VII, VIII, IX, X. Предполагам, че всеки от нас използва и арабските, и римските числа в много сфери от живота си.

Поотделно ще илюстрираме с таблици различните числови системи.

Четни и нечетни числа.

В реалния живот ние използваме знанията си от училище за четни и нечетни числа по много поводи – когато искаме да класифицираме или да групираме неща, а и когато искаме да разделим предмети на равни части. Важно е да запомним, че четните числа се делят на две и като резултат дават цели числа. Нечетните числа също се делят на две, но не дават цели числа, а число с остатък, нецяло число. Предполагам, че тази информация може да е полезна по практически съображения. 

Числото „пи“.

Едва ли в реалния си живот ще използваме някога знанията си за числото „π, пи “. Но то е число, което привлича вниманието към себе си с много неща, които като информация могат да са ни полезни да впечатлим някого с нашите математически познания например. Най-ранни данни за числото „пи“ има в древен Египет и Вавилон, което означава, че то има дълга история. Числото „пи“ „π“ е математическа константа, която представлява отношението между дължината на дадена окръжност и нейния диаметър. Известно е с това, че никога не свършва. Числото π е приблизително равно на 22/7 или на 3,14 с точност до третата значеща цифра.

Числовата стойност на π, закръглена до 100-ния знак след десетичната запетая, е

3,14159 26535 89793 23846 26433 83279 50288 41971 69399 37510 58209 74944 59230 78164 06286 20899 86280 34825 34211 70679 ...

   *   *   *   *

На снимката се виждат кости, които са на възраст между 20 000 и 30 000 години. На тях се виждат резки, черти, които са първият начин да се означава броене от първобитните ловни общества, още преди знаците за числата да бъдат измислени.

(Елена  С. Любенова)