Отговори на тестовете по сравнителна граматика на славянските езици

                  

1-в; 2-б; 3-в; 4-в; 5-в; 6-б; 7-в; 8-б; 9-в; 10-б; 11-а; 12-в; 13-а; 14-а; 15-а; 16-а; 17-в; 18-в; 19-в; 20-в; 21-в; 22-б; 23-б; 24-а; 25-а; 26-а; 27-в; 28-а; 29-б; 30-а; 31-в; 32-в; 33-а; 34-б; 35-в; 36-г; 37-в; 38-в; 39-в; 40-в; 41-в; 42-в; 43-в; 44-в; 45-б; 46-в; 47-в; 48-в; 49-в; 50-в; 51-в; 52-б; 53-а; 54-в; 55-в; 56-а; 57-в; 58-в; 59-в; 60-в; 61-б; 62-б; 63-г; 64-а; 65-б; 66-б; 67-б; 68-а; 69-в; 70-а;

Тестове по сравнителна граматика на славянските езици - 28

(in Bulgarian)

448. С формите /bom, boš, bo, bomo, boste, bodo, bova, bosta/ в словенския език се образува:

а) сегашно време;

б) минало време;

в) бъдеще време.

449. Инфинитивният завършек в словенския език е:

а) -ti;

б) -či;

в) -ti, -či.

450. Праславянските лексеми *viděti, *byti, *mogti, *rekti се развиват в словенския език като:

а) videt, bit, moč, reč;

б) videti, biti, moči, reči.

Тестове по сравнителна граматика на славянските езици - 27

(in Bulgarian)

432. Окончанието за родителен падеж единствено число на местоименията и прилагателните в сърбо-хърватския език е:

а) -go;

б) -ga.

433. За първо лице единствено число сегашно време в сърбо-хърватския език се налага окончанието:

а) -ме;

б) -ми;

в) -мо.

434. Праславянските лексеми *květ, *gvězda се развиват в сърбо-хърватския език като:

а) квет, гвезда;

б) цвет, звезда;

в) цвет, дзвезда.

Тестове по сравнителна граматика на славянските езици - 26

(in Bulgarian)

416. Праславянските предлози (и префикси) *vъ, *vъz (*vъ-, *vъz-) се развиват в сърбо-хърватския език като:

а) u, uz (u-, uz-);

б) v, vaz (v-, vaz);

в) v, vz (v-, vz-).

417. Праславянските лексеми *vъzdъchъ, *vъnukъ, *vъtorъkъ, *vьdova се развиват в сърбо-хърватския език като:

а) воздах, вонак, ваторак, вадова;

б) уздах, унук, уторак, удова;

в) вздух, внук, вторак, вдова.

418. Звучните съгласни в изгласна позиция в сърбо-хърватския език:

а) се обеззвучават;

б) не се обеззвучават.

Тестове по сравнителна граматика на славянските езици - 25

(in Bulgarian)

399. Глаголната форма (wupich, wupi…) в горнолужишкия език е форма за:

а) аорист;

б) имперфект;

в) перфект.

400. Глаголната форма (pijach, piješe…) в горнолужишкия език е форма за:

а) аорист;

б) имперфект;

в) перфект.

401. Инфинитивният завършек в горнолужишкия език е:

а) -ć;

б) -c;

в) -ć, -c.

Тестове по сравнителна граматика на славянските езици - 24

(in Bulgarian)

382. Праславянският вокал (е) в горнолужишкия език се променя в:

а) /’e/;

б) /o/;

в) /a/.

383. Праславянските лексеми *morje, *polje, *teplъ, *ledъ, *veselъ, *dalekъ се развиват в горнолужишкия език като:

а) morje, pole, led, ćepły, wjeseły, daleki;

б) morjo, polo, lod, ćopły, wjesoły, daloki.

384. Меките съгласни (t’, d’) се променят в горнолужишкия език като:

а) c’, dz’;

б) ś, ź;

в) ć, dź.

Тестове по сравнителна граматика на славянските езици - 23

(in Bulgarian)

366. Полските частици (-bym, byś, by, -byśmy, -byśće, -by) участват в образуването на:

а) повелително наклонение;

б) условно наклонение;

в) минало време.

367. Инфинитивният завършек в полския език е:

а) -ć;

б) -c;

в) -ć, -c.

368. Праславянските лексеми *byti, *mogti се развиват в полския език като:

а) byč, moč;

б) byś, móś;

в) być, móc.

Тестове по сравнителна граматика на славянските езици - 22

(in Bulgarian)

350. Полските форми (dał, był) са:

а) глаголни форми;

б) именни форми.

351. Праславянските лексеми *sněgъ, *sestra, *porsę, *zima, *zemja, *zelenъ се развиват в полския език като:

а) sneg, sestra, proše, žima, žemia, želony;

б) snieg, siestra, proszę, zima, zemia, zelony;

в) śnieg, siostra, prosię, zima, ziemia, zielony.

352. Праславянските лексеми *dědъ, *otьcь, *desętь се развиват в полския език като:

а) дзед, оцецьр дзесець;

б) dziad, ojciec, dziesięć;

в) dzied, ojciac, dzesieć.

Тестове по сравнителна граматика на славянските езици - 21

(in Bulgarian)

333. Групата на среднословашките диалекти притежава особености, които я сближават с:

а) чешкия език;

б) източнославянските езици;

в) южнославянските езици.

334. Промяната на *ort-, *olt- > rat-, lat-; *x > s; *tl, *dl > l е характерно за:

а) западнословашките говори на словашкия книжовен език;

б) източнословашките говори на словашкия книжовен език;

в) среднословашките говори на словашкия книжовен език.

335. В словашкия език в опозицията палаталност - непалаталност участват фонемите:

а) /d’/, /n’/, /m’/, /b’/;

б) /d’/, /t’/, /n’/, /l’/;

в) /d’/, /t’/, /n’/.

Тестове по сравнителна граматика на славянските езици - 20

(in Bulgarian)

317. Праславянските лексеми *světъ, *měra се развиват в словашкия език като:

а) svet, mera;

б) sviet, mierа;

в) svet, miera.

318. Знаците (ô, ia, ie, iu) в словашкия език са знаци за:

а) монофтонги;

б) дифтонги;

в) сричкотворни.

319. Праславянските ерове в силна позиция се вокализират в словашкия език като:

а) e;

б) o, a;

в) e, o, a.

Тестове по сравнителна граматика на славянските езици - 19

(in Bulgarian)

300. Праславянската перфектна форма *dalъ jesmь се развива в чешкия език като:

а) dal som;

б) dałem;

в) dal jsem.

301. Кондиционалът в чешкия език има форми за:

а) сегашно време;

б) минало време;

в) сегашно и минало време.

302. Частиците bych, bys, by, bychom, byste в чешкия език са част от формата на:

а) повелително наклонение;

б) изявително наклонение;

в) условно наклонение.

Тестове по сравнителна граматика на славянските езици - 18

(in Bulgarian)

283. Праславянските лексеми *pьlnъ, *vьlna *vьlkъ *mьlčati се развиват в чешкия език като:

а) polný, volna, volk, molčat;

б) pelný, velna, velk, melčet;

в) plný, vlna, vlk, mlčet.

284. Праславянският сричкотворен *r (*r’) е загубил сричкотворността си в чешкия език и се е развил като -er, когато се е намирал:

а) след /c/;

б) пред /č, ž/;

в) след /č, ž/.

285. Праславянските лексеми *čьrvь, *čьrtъ се развиват в чешкия език като:

а) črv, črt;

б) červ, čert;

в) čorv, čort.

Тестове по сравнителна граматика на славянските езици - 17

                                                                       (in Bulgarian)

267. За белоруския език са характерни протезите:

а) в, г;

б) i, j;

в) в, г, i, j.

268. При следните белоруски лексеми /вуха, возера, вока, гаўца, гэты, ён, яна, iлгаць, iмгла/ е налице:

а) епентетичен съгласен и гласен;

б) метатеза;

в) протетичен съгласен и гласен.

269. Глаголните словоформи /даў, быў, любiў/ сигнализират:

а) аорист;

б) имперфект;

в) перфект.

Тестове по сравнителна граматика на славянските езици - 16

(in Bulgarian)

250. Праславянските лексеми *tьmьnъ, *tixъ се развиват в белоруския език като:

а) темны, тiхы;

б) чемны, чiхы;

в) цëмны, цiхы.

251. Дзетизмът в белоруския език представлява промяна на:

а) /t’ > dz/;

б) /s’ > dz/;

в) /d’ > dz/.

252. Мекият съгласен /д’/ в белоруския език се развива като:

а) /ч/;

б) /дж/;

в) /дз/.