КОЛКО ЕЗИКА ЗНАЕШ? // HOW MANY LANGUAGES DO YOU KNOW?

Известно и вярно клише е, че чуждият език е мост към друга култура. А също така сме чували и друга мисъл, че колкото езика знаеш, толкова души и лица имаш. Чуждият език променя самоличността ни, разширява културния ни хоризонт, прави ни по-толерантни и отворени към останалите народи. Ползите от изучаването на чужд език са всъщност много повече.  Когнитивното осмисляне на света, в който живеем, се случва по-лесно и естествено, ако гледаме на другите чрез структурите на техния роден език. Това пък помага на нас самите да усвоим нови структури – граматически, фразеологични и синтактични, които са нов начин да гледаме на себе си и на света, което води до личностни трансформации и до възприемане на нова самоличност, чрез чуждия език. 

Мода или необходимост е изучаването на чужд език?

Изучаването на чужди езици винаги и навсякъде по света се е смятало за личностно постижение, нещо на което се гледа с възхищение. Модата по чуждите езици понякога следва политическите трансформации в страните, понякога е част от културната и лингвистична география, т.е. ние сме принудени да изучаваме даден език, защото и географски, и политически той е по-силен, по-влиятелен за определен период от време. На тази основа и по тази причина наистина има нещо като принудителни механизми, по които ние сме длъжни да изучаваме даден език, защото страната ни е политически окупирана от друга страна, която налага своя език и култура. По тази линия почти всяка държава е имала такива периоди в своята история, когато нейното население наред със своя език е изучавал и езика на окупатора. Къде насилствено, къде заради оцеляването. В този случай понякога езикът на окупатора става официален език, а родният се превръща в домашен език. Често обаче се стига до официално двуезичие.

Изучаването на чужд език е и мода, но и необходимост, което произлиза както от нуждите на обществото и дадена култура като цяло, но също така и от личните нужди, потребности и амбиции на индивида.

Колко езика знаеш? 

На пръв поглед това е един обикновен въпрос, на който обаче много често не е лесно да се отговори еднозначно. Аз лично винаги се затруднявам да дам точен отговор на този въпрос колко езика точно знам. Най-вече поради факта, че професионално съм се занимавала с езикознание и съм наясно, че за да смееш да твърдиш, че знаеш даден език, трябва да отговаряш на доста критерии. Непрофесионалистите обаче, които изучават чужди езики като хоби, а такива хора има много, те по мои наблюдения са по-смели в точния си отговор на този език. Аз лично винаги стигам до положение, че трябва да обяснявам кои езици съм изучавала, с каква цел и в каква степен са моите познания за тях. Някак си старая се да съм честна в отговора си, защото не виждам смисъл да се хвалиш с нещо, което много лесно може да бъде проверено.  

За езиците на планетата земя// About the languages on our planet

Приблизително около 6800 човешки езика се говорят на планетата земя. Реално има много повече езици, които ние почти не познаваме. Всяко живо и неживо нещо има своя език на изразяване, то говори по определен начин. Ние не знаем нищо за езика на животните, птиците, рибите, цветята, растенията. Също толкова непознат и загадъчен за нас е и езикът на планините, горите, пясъка, езика на бебетата. Слънцето, луната и останалите планети и звезди комуникират с нас на непознат за нас език, който ние изобщо не разбираме. Ние знаем много малко и за езика на науката и математиката също така. Може би когато успеем да разкодираме езика на огромния макрокосмос около нас, тогава ще разберем и много тайни за нас самите – за езика на нашия мозък, езика на нашето сърце, душа, емоции, чувства, езика на любовта, езика на състраданието и човечността, доброто и злото, страданието. Може би тогава ще успеем да открием лекарства за болестите на тялото си. Нашият микрокосмос зависи изцяло от това доколко добре разбираме езика на макрокосмоса. И обратното също е вярно. Да отворим съзнанието си за езиците около нас, да не го държим егоистично само в нашето тяло.

От всички тях може би точно езикът на любовта е от най-мълчаливите, той не обича свидетели и безкрайни фалшиви уверения във вярност, те са безсмислени за него, банални и пошли.  Тя няма нужда от шумни театрални пози и жестове, това само може да я изплаши.  Езикът на любовта прониква по-дълбоко от изразените думи и засяга цялата ни същност, белязва я, променя я, учи я да говори от името на целия космос, свързва ни с друтия на невидимо и дълбоко ниво, за което разстояния не съществуват, защото за енергията няма преграда. Учи ни да простим и да пуснем на свобода, защото езикът на любовта е синоним не на ежедневна, клиширана робска вярност към другия, но предателство към себе си. Това е по-скоро форма на контрол, манипулация на другия чрез неща, които са скъпи за него, заплаха, че той може да ги изгуби, ако не направи това, което искаме от него. Това не е любов. Не, езикът на любовта е онази енергия, която живее в сърцето ни, където и да отидем и на която ние ставаме несъзнателно верни, защото единствено чрез нейната сила и влияние ние можем да израстваме, да се променяме, да бъдем свободни и независими, горди личности. Нашето сърце е онази неуморна, смела фабрика, която произвежда чудото на любовта. Тя често бива оцветена от болката на раздялата, но самата любов не е болка, която която идва от желанието за притежание и от нашите различни очаквания. Благодарността е най-благородният изразител на езика на любовта, благодарност за това, че сърцето ни все още е способно да чувства, мисли по своему, че искрата на живота е все още жива за него. Без искра и вдъхновение за високите сфери на живота, той би бил безсмислен и студен, пълен единствено с консуматорска пошлост. С благодарност, че Бог ни е създал способни да се научим на езика на любовта. А това означава, че нашето сърце е все още живо и способно да генерира езика на любовта, който може да ни даде смелост и сила, за да продължим напред. А това означава, че сме все още живи.

Approximately 6,800 human languages are spoken on the planet earth. Actually, there are many more languages around us, which we hardly know. Every living and non-living thing has its own language of expression, it speaks a certain way. We know nothing about the language of the animals, birds, fish, flowers, plants. Equally strange and mysterious for us is the language of the mountains, forests, sand, and the language of the babies. The sun, the moon and the other planets and stars communicate with us in an unknown language to us that we do not understand. We know little as well about the languages of the science and mathematics. Maybe when we can encode the language of the vast macrocosm around us, then we will find many secrets about ourselves - the language of our brain, the language of our heart, soul, emotions, feelings, the language of love, compassion, humanity, kindness, good, evil and suffering. Maybe then, we can find medicines for diseases of our body. Our microcosm depends entirely on how well we understand the language of the macrocosm. Let us open our minds to the languages around us, not to keep ourselves selfishly only in our body.


https://www.facebook.com/CoolDialogue/

Славянските езици в условията на емиграция // Slavic Languages in emigration

(in Bulgarian)

 Изминаха повече от двадесет и пет години от края на комунистическия режим в страните от Източна Европа, в които  държавен език е някой от славянските езици. Промяната на политическата система не доведе до голяма смяна на езиковата ситуация в тези страни, което означава, че доминиращи в голямата си част от реализирането на езиковите стилове продължават да са славянските езици в тези страни, т.е. тяхната роля на L1/Е1  е запазена. Не така обещаващо обаче стоят нещата с носителите на славянските езици. Известно е, че езикът е абстрактна система от кодове, чиято основна функция е комуникативната – да служи за общуване и обмяна на мисли и информация между членовете на едно общество. В този си смисъл езикът е социално явление, чието развитие зависи от членовете на обществото, използващо съответния език. Езикът не съществува извън хората и извън обществото, не и в активна форма. Смяната на социалистическия режим с капиталистическото общество не става за един ден, то е дълъг и болезнен както в икономически, така и в социален план процес. Това води от своя страна до промяна на живота на самото общество. Икономическите трудности, през които минават посткомунистическите общества от Източна Европа, доведоха до емигрирането на голяма част от населението им както в други страни от Европа, така и в останалите континенти. Този факт оказа силно влияние на стесняването и намаляването на броя на активните  носители на славянските езици на територията, на която те са държавни езици. И езиците тръгнаха заедно с носителите си по света, за да претърпят трансформацията от език на мнозинството и държавен език на своя територия в език на малцинствата, език на емигрантите. Тази нова роля на славянските езици стеснява обема на функционирането им в новата езикова среда, като чисто стилистично те повече не са в състояние да реализират целия си потенциал. Основната им функция – комуникативната се запазва, но кръгът, в който тя се реализира, е  строго домашен, семеен или също така в кръга на подобни емигранти, чийто L1/Е1 е същият. Новата несвойствена му роля на език на малцинството води до промени в самия славянски език, защото той вече е в положение, когато трябва да се конкурира по степен и обем на функциониране с официалния език в новата приемна страна. Новите условия често водят до явно изразен и практикуван  билингвизъм, който за различните поколения емигранти означава различни неща. Новият микроезик търпи промени, защото е подложен на атаките на езиковата интерференция, промени, които са резултат от сблъсъка между две или повече езикови системи, които са в състояние да доведат до образуването на нов хибриден вариант. Предпочитаме термина Е1(L1) пред определенията за езика като „майчин“ или „роден“, защото първият е по-освободен от емоционалността на носителя, докато при „майчин/роден език“ винаги подсъзнателно и субективно се класифицират ситуациите по степен на важност за тях. Освен това трябва да се признае, че  Е2 (L2) носи в себе си перспектива и свобода на избора да бъдеш, какъвто си искаш и да имаш такова езиково лице, каквото си пожелаеш. Докато Е1(L1) е обвързан с понятието „носител на езика“ , за когото обикновено се смята, че е човек, който е роден в дадена страна, чийто език е бил първият естествен език, който същият този носител е усвоил най-напред. Но също така това е бил и езикът, който е бил използван в периода на съзряването и израстването на личността. На английски в този случай се използва "native speaker". От своя страна, „майчин“ език не е равнозначно на „роден“ език, защото като „майчин“ обикновено се определя езика, който детето усвоява вкъщи от майка си (или и от двамата си родители), което за децата, родени в двуезична среда, означава, че те ще усвоят два майчини/родни езика, защото не  е възможно те да бъдат степенувани по важност и значение на влиянието върху израстването на личността. Всичко това е важно за самото определяне на понятието „билингвизъм“, за което е общоприето да се смята, че дадена личност е билингвална, ако е родена в двуезична среда и още от най-ранна детска възраст добива говорни умения и на двата езика без акцент. Ние не приемаме за билингвална онази личност, която в училище например започва да изучава чужд език и за няколко години го усвоява до степен на свободно изразяване.

Кирилица // Cyrillic alphabets

Св. св. Кирил и Методий

(in Bulgarian)

Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, типографски произлизащи от руския граждански шрифт и използвани от различни езици в Източна Европа и Азия. В исторически план кирилицата, заедно с глаголицата, е едната от двете азбуки, използвани при записването на старобългарския книжовен език. В наши дни кирилицата е широко разпространена както сред южните и източните славянски народи, така и сред неславянските народи в Русия. Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до края на 70-те години на ХІХ  век се е ползвала и в Румъния. С влизането на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. кирилицата става третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука.

История и развитие

Възникване

Глаголицата е създадена съгласно византийската външна политика през IX век с цел славянските народи да не възприемат християнството от Рим. Ромейските дипломати, солунските братя Константин Философ (Кирил) и Методий, са изпратени във Великоморавия през 863 г., където въвеждат глаголицата и създават книжовни центрове, но след смъртта на Методий (Кирил умира по-рано) просветното дело на двамата братя е унищожено от немските духовници. Традиционно кирилицата е приписвана на ученика на Кирил и Методий, Климент Охридски, а името ѝ — в чест на Константин-Кирил Философ. Подобно на латиницата, за основа на новата азбука е използвана гръцката азбука, която от своя страна произлиза от финикийската.

Cyrillic alphabets

(in English)

Numerous alphabets are based on the Cyrillic script.  While these languages by and large have phonemic orthographies, there are occasional exceptions—for example, Russian ⟨г⟩ represents /v/ in a number of words, a relic from when they were pronounced /ɡ/ (e.g. его yego 'him/his', is pronounced [jɪˈvo] rather than [jɪˈɡo]).

Note that transliterated spellings of names may vary, especially y/j/i, but also gh/g/h and zh/j.

Non-Slavic alphabets are generally modelled after Russian, but often bear striking differences, particularly when adapted for Caucasian languages. The first few of them were generated by Orthodox missionaries for the Finnic and Turkic peoples of Idel-Ural (Mari, Udmurt, Mordva, Chuvash, Kerashen Tatars) in the 1870s. Later such alphabets were created for some of the Siberian and Caucasus peoples who had recently converted to Christianity. In the 1930s, some of those alphabets were switched to the Uniform Turkic Alphabt. All of the peoples of the former Soviet Union who had been using an Arabic or other Asian script (Mongolia script, etc.) also adopted Cyrillic alphabets, and during the Great Purge in the late 1930s, all of the Latin alphabets of the peoples of the Soviet Union were switched over to Cyrillic as well (the Baltic Republics were annexed later, and weren't affected by this change). The Abkhazian alphabet was switched to Georgian script, but after the death of Joseph Stalin, Abkhaz also adopted Cyrillic. The last language to adopt Cyrillic was the Gagauz language, which had used Greek script before.

In Uzbekistan, Azerbaijan and Turkmenistan, the use of Cyrillic to represent local languages has often been a politically controversial issue since the collapse of the Soviet Union, as it evokes the era of Soviet rule and Russification. Some of Russia's peoples such as the Tatars have also tried to drop Cyrillic, but the move was halted under Russian law. A number of languages have switched from Cyrillic to other orthographies—either Roman‐based or returning to a former script.

Unlike the Latin script, which is usually adapted to different languages by using additions to existing letters such as accents, umlauts, tildes and cedillas, the Cyrillic script is usually adapted by the creation of entirely new letter shapes. In some alphabets invented in the nineteenth century, such as Mari, Udmurt and Chuvash, umlauts and breves also were used.

Карта на славянските езици // Map of Slavic languages

Приблизително около 350 милиона души общо говорят на славянските езици. Данните се различават в известна степен според различните източници. // Approximately 350 million people in total speak  Slavic languages. The numbers slightly vary according to different sources.

Славянски микроезици // Slavic microlanguages

                                                                          (in Bulgarian)

Ще се опитаме да направим кратък обзор на съществуващите днес славянски микроезици. Кои са те, корелати и комбинация от кои езици са, имали ли са някога функция на държавен език, къде са локализирани, кои са техните носители, каква е перспективата пред тях и в какви посоки трябва да се очаква тяхното развитие. Ще се опираме на съществуващите източници по въпроса в съвременната славистика.

Най-напред би трябвало да започнем с изясняването на самия термин „микроезик”. Какво си представяме, когато чуем този термин и с какви други областти на човешкото познание  освен лингвистиката трябва да търсим допирни точки, от които също така зависи по-пълното му разбиране.

Идеите и теориите за микроезиците и за славянските в частност могат да бъдат силно „оръжие”, ако се използват за непочтени политически и сепаратистки искания. Особено ако се съчетаят с изкривени исторически факти и интерпретации, те могат да бъдат убедителен и достатъчен довод, който ще доведе до движения с крайна цел откъсване на определени територии и присъединяването им към други съседни държави;възможно е също така и териториите, на които се говорят, впоследствие да  оформят самостоятелна държава. В такъв случай тези микроезици имат историческия шанс да се превърнат и в самостоятелни пълноценно функциониращи държавни езици. При определянето и класифицирането на славянските микроезици обаче ние ще се постараем да използваме като почти единствено съществена обективната лингвистична логика.

Под „микроезик” е общоприето да се разбира и да се правят асоциации с диалект/говор от периферията на езиков масив, или с остатък от съществуващ език, но днес вече функциониращ под формата на „малък” език. Определянето му като „малък” зависи най-вече от функциите и стилово-лексикалните възможности, които той може да разгърне на обикновено малката територия, на която съществува. Обикновено тази територия в исторически аспект е била негов първоначален  „дом”, където са се кръстосвали съседни гранични родствени езици или пък с течение на времето друг неродствен език е завладял територията и малкият език се оказва на своеобразен остров сред генетично чуждия му език. Това има значение за характера на  лексикалните единици например. А също така и за това дали условията на съществуване могат да бъдат определени като същински билингвизъм, както е случаят с функционирането на малкия език и генетично неродствения му доминиращ език, или пък езиковата ситуация не може да бъде определена като типично билингвална. Също така характерно за малкия език (ще използваме понятието „микроезик” по-нататък) е, че той притежава своя писменост и писмена практика, езиковата нормализация и кодификация също му е позната в по-голяма или по-малка степен, използва се в редица сфери на живота и притежава езикови средства, които да ги отразят и назоват, но в по-малка степен от държавния език, макар че е възможно да се създават и текстове от различен характер на този език, в които текстове в известна степен той продължава да „живее”, макар и в по-консервиран вид. Ограничените функции на микроезика произтичат най-вече от първостепенния факт, че той обикновено се използва от малка група  хора, за които се оказва „майчин” или Е1/L1 (Език 1, Language 1) първи език, който се усвоява още от раждането и в най-тесен контакт с останалите носители на този език и точно той до голяма степен определя социо-културната идентичност на носителя му.

Предимствата на терминът Е1/L1 пред понятията „роден”, майчин” език  са в това, че той  предлага възможност на носителя да добави към първоначалната си езикова идентичност и нова, която понякога може сам да избере, ако това се случва в по-зряла възраст. Много често децата на емигрантите нямат възможност за такъв избор и тази нова за тях езикова идентичност или Е2/L2 (Език 2, Language 2) произтича най-пряко от избора на държавата, в която отиват да живеят техните родители. Интерес за нас представляват и въпросите на социолектите, които притежават в известна степен допирни точки с теорията на микроезиците, както и функционирането на славянските макроезици в условията на емиграция, когато те усвояват и ролята на домашни микроезици или в някои случаи са и микроезици на малката славянска общност, която продължава да ги използва и в условията на емиграция. На тези въпроси ще се спрем в следващи наши публикации.

Славянские языки

(in Russian)

Число носителей: 400—500 млн.

Категория: Языки Евразии, Индоевропейская семья.

Состав: восточнославянская, западнославянская, южнославянская группы.

Время разделения: XII—XIII вв. н. э.

 Славя́нские языки́ — группа родственных языков индоевропейской семьи. Распространены на территории Европы и Азии. Общее число говорящих более — 400 млн человек.

Slavic Languages

(in English)

  

Geographic distribution: Throughout Central and Eastern Europe and Russia.

Linguistic classification: Indo-European, Balto-Slavic, Slavic.

Proto-language: Proto-Slavic.

Subdivisions: East Slavic, South Slavic, West Slavic.

The Slavic languages (also called Slavonic languages), a group of closely related languages of the Slavic peoples and a subgroup of Indo-European languages, have speakers in most of Eastern Europe, much of the Balkans, parts of Central Europe, and the northern part of Asia.