Известно и вярно клише е, че чуждият език е мост към друга култура. А също
така сме чували и друга мисъл, че колкото езика знаеш, толкова души и лица
имаш. Чуждият език променя самоличността ни, разширява културния ни хоризонт, прави
ни по-толерантни и отворени към останалите народи. Ползите от изучаването на
чужд език са всъщност много повече. Когнитивното
осмисляне на света, в който живеем, се случва по-лесно и естествено, ако
гледаме на другите чрез структурите на техния роден език. Това пък помага на
нас самите да усвоим нови структури – граматически, фразеологични и
синтактични, които са нов начин да гледаме на себе си и на света, което води до
личностни трансформации и до възприемане на нова самоличност, чрез чуждия език.
Мода или необходимост е
изучаването на чужд език?
Изучаването на чужди езици винаги и навсякъде по света се е смятало за
личностно постижение, нещо на което се гледа с възхищение. Модата по чуждите
езици понякога следва политическите трансформации в страните, понякога е част
от културната и лингвистична география, т.е. ние сме принудени да изучаваме
даден език, защото и географски, и политически той е по-силен, по-влиятелен за
определен период от време. На тази основа и по тази причина наистина има нещо
като принудителни механизми, по които ние сме длъжни да изучаваме даден език,
защото страната ни е политически окупирана от друга страна, която налага своя
език и култура. По тази линия почти всяка държава е имала такива периоди в
своята история, когато нейното население наред със своя език е изучавал и езика
на окупатора. Къде насилствено, къде заради оцеляването. В този случай понякога
езикът на окупатора става официален език, а родният се превръща в домашен език.
Често обаче се стига до официално двуезичие.
Изучаването на чужд език е и мода, но и необходимост, което произлиза както
от нуждите на обществото и дадена култура като цяло, но също така и от личните
нужди, потребности и амбиции на индивида.
Колко езика знаеш?
На пръв поглед това е един обикновен въпрос, на който обаче много често не
е лесно да се отговори еднозначно. Аз лично винаги се затруднявам да дам точен
отговор на този въпрос колко езика точно знам. Най-вече поради факта, че
професионално съм се занимавала с езикознание и съм наясно, че за да смееш да
твърдиш, че знаеш даден език, трябва да отговаряш на доста критерии.
Непрофесионалистите обаче, които изучават чужди езики като хоби, а такива хора
има много, те по мои наблюдения са по-смели в точния си отговор на този език.
Аз лично винаги стигам до положение, че трябва да обяснявам кои езици съм
изучавала, с каква цел и в каква степен са моите познания за тях. Някак си
старая се да съм честна в отговора си, защото не виждам смисъл да се хвалиш с
нещо, което много лесно може да бъде проверено.
Критерии,
по които се оценяват знанията по чужд език
Изучаването и усвояването на чужд език е процес, който отнема време. Това
определено не е тип знание, което можеш да научиш за един ден. Изисква се
постоянство и системно изучаване на всички езикови системи, за да се усвои
езикът в пълнота. Аз лично не съм използвала досега бързи и експресни методи за
изучаване на даден език. Не съм много наясно и в каква степен са ефективни
методите на хипнозата и някои други, които обещават почти моментално
проговаряне на чуждия език. Вероятно при някои хора те работят и има резултат. Не
трябва да забравяме, че за да постигнем инстинктивно усещане на чуждия език,
каквото имаме за родния си език, е нужно продължително време да живеем в
структурите и чрез структурите на чуждия език. Лекотата, усетът, комфортът,
които изпитваме, когато се изразяваме чрез структурите на родния език, е нещо,
което се е случило постепенно и е отнело години на езиково натрупване. Още с
раждането ни в дадена езикова среда ние започваме да попиваме езика около нас –
чрез речта на хората около нас, и то на всички стилистични нива. Затова често
бързите методи на изучаване на даден език не са много честни с нас и най-често
целта им е най-вече търговска, защото те макар и не умишлено, ни карат наивно
да вярваме, че за една седмица ще можем да постигнем същото ниво на
съществуване чрез чуждия език, каквото имаме с родния си език. Подобни внушения
са непочтени според мен, а и резултатите, които те постигат са нетрайни и без
дълбока връзка с всички системи и стилистични нива на езика.
Езикът е система от йерархични знаци, които служат да се осъществи
най-важната негова функция – комуникативната. Езикът ни служи да общуваме
помежду си и да се разбираме. Какво означава, че езикът, естественият човешки
език, е система от йерархични знаци? Това означава, че подобно на
математическия език, естественият човешки език се състои от знаци, които се
комбинират помежду си по строго определени правила, за да предадат някакво
съобщение и да изразят някакво значение. Така на принципа на пирамидата,
първото ниво знаци става основа за съществуването на следващото. Например
сричките са основа на думите, а думите, комбинирани помежду си, образуват
изречение. Но няколко изречения, кохерентно свързани помежду си със смисъл,
образуват равнището на текста. Това е нещо, което е известно. Също така е
известно, че езикът съществува в две форми – писмена и устна.
И така, какво трябва да имаме предвид, когато оценяваме собствените си познания за чуждия език:
1.
Говорене.
Определено умението да можеш да кажеш нещо на друг език и да бъдеш разбран, е в
основата на смисъла да изучаваш чужд език. Това оправдава съществуването на
езика изобщо, неговата реализация чрез комуникативната му функция. Най-често
обещанията на различните бързи методи за овладяване на чужд език имат предвид
точно проговарянето като основна полза. И това е разбираемо, защото устната
форма на съществуването на езика е първична спрямо писмената, която се появява
по-късно с изобретяването на графичните писмени системи. Известно е и
съществуването на изцяло безписмени култури. Способността да говориш на чужд
език означава, че можеш правилно да пригалагаш граматичните правила на езика.
Означава също така и че познаваш достатъчно добре лексикалното богатство и
речниковия му запас. Това е добра гаранция за изговаряне на почти всяка
извънезикова ситуация, защото ни гарантира стилистична свобода на избор.
2.
Четене. Четенето
е част от владеенето на писмената форма на езика. Това е и един от критериите,
по които можем да кажем дали владеем добре даден език. Владеем ли достатъчно
добре графичните знаци, за да можем да черпим информация на даден език, като
четем текстове на него. В случая обаче само познаването на графичните знаци не
е достатъчно да се постигне ниво на разбиране. Разбирането при четенето е
комплексен процес и той изисква познания и информация от всички езикови системи
– граматична и лексикално-стилистична, а също така и постигане на връзки с
извънезиковата действителност.
3.
Писане. Да
можеш да изразяваш мислите, чувствата и идеите си в писмена форма на друг език, определено
означава, че владееш в достатъчна степен граматичните и лексикалните запаси на
този език. Ако това включва и възможност да се изразиш на различни стилистични
нива, вече можем да говорим за по-напреднала степен на владеене на
писмената форма на езика.
Цел
на изучаване на чуждия език
Нивото на владеене на чуждия език зависи в голяма степен
от това с каква цел изучаваме този език. Ако изучаваме езика професионално,
т.е. на езиков курс в университета, който цели да ни направи специалисти по
този език, тогава изискванията към нас са много по-големи и комплексни,
отколкото ако изучаваме чуждия език като хоби.
Професионалното владеене на езика е
по-задълбочено, защото включва запознаване със съвременното състояние на езика,
но и с неговата история и историческите промени, настъпили в неговата
граматична структура. Това означава, че редица
специфични детайли стават част от нашето дълбоко познаване на езиковата
структура, която обхваща всички езикови системи – фонетична, графична,
морфологична, лексикална, фразеологична, синтактична и текстологична. В този
случай ние ставаме способни не само да се изразяваме в устна и писмена форма на
даден език, т.е. не само да говорим, четем и пишем на този език. Ние сме в
състояние и да говорим, четем и пишем за този език, използвайки познанията,
фактите и информацията от езиковото съвремие, теория и история. Това е нещо, с
което професионалистите, наречени езиковеди, могат да се похвалят.
Пасивно
познаване на езика. Това
е такава степен на познаване на езика, когато се стига до усвояване на
информация например на граматичните структури на някои езици, без езикът да
бъде използван в комуникативната си функция. По-скоро става въпрос за
способността да разговаряме за този език в чисто теоретичен аспект, но без да
говорим на него. Обикновено се среща при езиковедите, които познават доста
граматични езикови структури с цел използване на тази информация за научни
сравнителни и съпоставителни цели. Възможно е да се среща и при хора, които
разбират в ограничен обем даден език, но не говорят на него.
Работното
владеене на езика е ниво на владеене, което стои някъде по
средата между професионалното и любителското. Става въпрос не толкова за
теоретично познаване на езика, колкото за чисто практическо владеене на устната
и писмената норма на езика. Това е способността да използваме успешно и в
ограничен обем граматичните и лексикални ресурси на езика, за да функционираме
адекватно в работната среда, в която е нужно използването на даден чужд език.
Работното познаване на езика не означава задължително способност за използване
на цялото стилистично богатство на езика. По-скоро става въпрос за използване
на езика на ниво разбиране с цел осъществяване на основна комуникация и
получаване на основна информация.
Любителското
изучаване на чужд език е
широко разпространено. Някои хора имат дарбата да запомнят много бързо и лесно,
както факти от речниковия запас, така и граматични правила. Има и такива, които
в съвършенство могат да наподобят произношението, мелодиката и интонацията на
чуждия език. В някои случаи това са хора с добър музикален слух, но не е
задължително. Известни са и хора с удивителна способност на паметта, които
могат да запомнят доста чужди езици. Такива хора се наричат и полиглоти. При
това не са само езици от едно и също езиково семейство, например: славянски,
романски, германски езици и други. Смята се, че поради приликата на езиците от
едно езиково семейство, е по-лесно изучаването на няколко езика, сродни
генетично. Изучаването на чужд език може да бъде чудесно хоби, което може да ни
отведе до неподозирани точки на света и да ни срещне с невероятни хора,
говорещи този език. Затова, лично аз, винаги горещо препоръчвам изучаването на
чужд език като добро хоби и лекарство срещу скуката.
Езикова
норма, диалекти и жаргон
Когато изучаваме чужд език, независимо дали професионално,
или любителски, ние се запознаваме най-вече с нормативната форма на езика.
Овладяването на книжовната, правилната норма на езика ни осигурява достъп на
предаване и разбиране на информация от всички членове на дадена езикова група. Диалектите са варианти на книжовния
език, но използвани само на дадена територия, която е част от по-голямата
езикова територия. Връзката между диалектите и книжовната норма е на всички
нива, но основните разлики са предимно в някои фонетични и лексикални варианти
и синоними. Задълбочено познаване на езика е, когато познаваме в достатъчна
степен както книжовната норма, така и диалектните варианти. За съжаление, е
правилна констатацията, че диалектите са на изчезване, като причините за това
са много – икономически, политически, социални, демографски и други.
Жаргонът е също вариант на езика, който има по-скоро социални
измерения и реализации. Жаргонът може да е и нещо като таен език на определена
група от хора, разделени по възраст, професия, класа.
Как
се доказва владеенето на чужд език?
Нужни ли са дипломи и сертификати от различни институции,
за да докажем владеенето на чужд език? В някои случаи е нужно да покажем такива
документи, защото те са официален документ. Най-вече, когато кандидатстваме в
учебно заведение например или ако решим да бъдем сертифицирани като заклети
преводачи. Има и редица други случаи, когато трябва да докажем професионалното
си познание на езика чрез официален документ, например ако искаме да работим
като учител по чужд език. Във всички останали случаи от нашето ежедневие,
когато използването на чуждия език е наше хоби и удоволствие, не е изобщо нужно
даже да притежаваме официален документ.
Подходяща
възраст за изучаване на чужд език
Всяка възраст е подходяща за изучаване на чужд език,
защото всяка възраст има своите предимства. Детската възраст се смята за
най-подходяща от мнозина, защото детският мозък е все още в процес на растеж и
развитие и чуждият език може да окаже влияние на оформянето на структурата на
мозъка. Смята се например, че билингвизмът от най-ранна детска възраст води до
подобряване на когнитивните способности на мозъка, подобрява паметта и
комбинативната скорост на превключване от един език на друг. Децата научават
езика несъзнателно, копирайки автоматично езикови структури, без да се замислят
за тяхната граматична правилност. Обикновено детската възраст е благоприятна и
за усвояването на автентично произношение. Зрялата възраст има предимствата, че
тогава се учи съзнателно и с разбиране, което може да доведе до качествено
по-добро и задълбочено владеене на езика.
Продължителното живеене в среда, в която се говори
изучаваният от нас език, е най-благотворно за усвояването и практикуването на
езика. Защото и най-съвършеното владеене на граматичните норми на даден език се
обезсмисля, ако не се свърже с използването на езика. От около съществуващите
6000 човешки естествени езика на планетата – всеки може да намери своя чужд език.
Дефиниция
за владеене на чужд език
И накрая, като обобщение на всичко казано, а и на всичко,
което не успяхме да засегнем в тази публикация, ще посочим дефиницията за
владеене на чужд език, която споделяме като най-реалистична.
Да
знаеш даден език означава да можеш да изразиш всичко, което искаш, в писмена и
устна форма, и да намериш подходящите изразни средства да опишеш всяка извънезикова
ситуация. Става въпрос
най-вече за познаване и използване на синонимното разнообразие на езика.
(Елена С. Любенова)
No comments:
Post a Comment