Промени в поведението, или как какавидата се превръща в пеперуда.
Подрастващите със своите конкретни постъпки и действия често предизвикват възрастните най-вече поради това, че често отказват да следват правилата им. Да си припомним, че това е възрастта, която разрушава, за да гради. Това се случва чисто символично – детето е на път да се превърне във възрастен, в скучен законодател като вас, но за да се случи това, то минава през фазата на узряване, осмисляне, така както пеперудата не се ражда пеперуда със съзнанието за своята форма на пеперуда, а минава през символичната смърт на какавидата.
Символично подрастващите се намират на един мост, около който има безброй опасности, една грешна стъпка – и те са в пропастта. Освен това по моста те срещат герои от различен характер, някои са добронамерени, други са умишлено изкусителни и зли, трети са безразлични и объркващи ги с апатията си. Всички тези герои искат вашия подрастващ в своята компания.
Ако вас ви няма на този мост, детето ще избере първия герой, който лъже красиво и обещава много. А това може да е злодей с маска, която вашият подрастващ няма да може да свали и уличи, защото все още няма този социален опит, няма изградени механизми за оцеляване, то сега се учи на тях. Ако възрастният го няма на моста, отдолу бушуващата река може да залее всичко и морските чудовища да станат реалност.
Бъдете с детето по пътя на това приказно приключение.
Преходният период е пълен с предизвикателства, които децата показват чрез своето поведение. За съжаление възрастните често бързат да осъдят поведението като цяло, а не конкретните постъпки. Но конкретните постъпки и действия са само симптомите на това, че нещо вътре в детето не се развива в посоката, в която възрастните искат то да се развива.
Симптомите са сигнали, които ни подсказват, че трябва да се намесим с разговор, обяснение. Подсказват ни, че най-вероятно ние отсъстваме от живота на детето или поне не присъстваме често в него.
Споменахме вече, че това е период, в който децата имат нужда от доверено лице, което да не ги критикува и осъжда за всичко, но което приема насериозно и вярва на техните проблеми, колкото и незначителни да ни изглеждат на нас. Те ще се отдръпнат от нас, ако им се присмиваме и ако мерим значимостта на проблемите им с размера на планетата например.
Changes in Behaviour, or How the Chrysalis Becomes a Butterfly.
Adolescents often challenge adults through their specific actions and behaviour, mainly because they frequently refuse to follow the rules adults set for them. Let us remember that this is the age that destroys in order to build. This happens in a purely symbolic sense – the child is on the way to becoming an adult, a boring rule-maker like you, but in order for this to happen, they must pass through a phase of maturing and understanding, just as a butterfly is not born a butterfly already aware of its butterfly form, but passes through the symbolic death of the chrysalis.
Symbolically, adolescents are standing on a bridge surrounded by countless dangers: one wrong step – and they may fall into the abyss. Along this bridge, they also meet characters of many different kinds. Some are well-intentioned, others are deliberately tempting and harmful, while others are indifferent and confuse them through their apathy. All of these characters want your adolescent to join their company.
If you are not there on that bridge, the child may choose the first character who tells beautiful lies and promises a great deal. And this may be a villain wearing a mask that your adolescent is not yet able to remove and expose, because they do not yet have enough social experience or well-developed mechanisms for survival – they are only beginning to learn them. If the adult is absent from the bridge, the raging river below may sweep everything away and the sea monsters may become real.
Stay with your child on the path of this fairy-tale adventure.
The transitional period is full of challenges that children reveal through their behaviour. Unfortunately, adults are often quick to condemn the behaviour as a whole rather than the specific actions. Yet these individual actions and behaviours are only symptoms that something inside the child is not developing in the direction in which adults would like it to develop.
These symptoms are signals telling us that we need to step in with conversation and explanation. They may also suggest that we are probably absent from the child’s life, or at least not present in it often enough.
We have already mentioned that this is a period in which children need a trusted person who will not criticise and judge them for everything, but who will take them and their problems seriously, however insignificant those problems may appear to us. They will withdraw from us if we mock them or measure the importance of their problems against the size of the planet, for example.
