МЕЖДУ ЖЕЛЯЗНАТА ЗАВЕСА И АЛГОРИТЪМА: КАКЪВ СВЯТ СЪЗДАДОХМЕ ЗА ДЕЦАТА СИ?

Ще споделя нещо, което ме вълнува, но е дълго, ако някой има търпение и време може да го прочете.

 Дъщеря ми е родена през 2008 година. Поколението Z. Нейните родители сме поколението X. Тези имена не се определят от някаква официална институция и границите между поколенията не са абсолютно точни. Те постепенно се налагат от социолози, демографи, изследователи, медии и обществото, когато се забележи, че хората, израснали през определен исторически период, споделят сходни преживявания и сходен начин на адаптация към света. И така в едно семейство се срещат две поколения, чието детство сякаш принадлежи на две различни епохи. Ние, поколението X, сме родени в свят на Желязната завеса, социализма, ограниченията и дефицита. Децата ни от поколението Z са родени в свят на интернет, отворени граници, огромен избор и информация, която пристига за секунди. Понякога си мисля колко различен е светът, в който дъщеря ми е израснала, от този, в който израснахме ние. И колко странна задача ни се падна - да възпитаваме деца за свят, който самите ние никога не сме познавали като деца. Разбира се, поколенията не могат да бъдат затворени в точни години и характеристики. Но всяко време оставя своя отпечатък.

В света на въображението

За нашето въображение - как се заражда, оформя, развива, за да се превърне в творческа енергия, която създава творчески продукти с различни изразни средства. 

Моля, гледайте видеото, за да научите повече за човешкото въображение.

Пожелавам вълшебни летни приключения! Следващото ново видео ще е на 21 август 😊

https://youtu.be/kAaDX5n7jRw?is=9iGAeW0THCycXCe6

My Books, My Voice

Giving My Books a New Life 😊

 Please open the link and click "Subscribe" to subscribe to my YouTube channel and receive notifications about my new videos: https://www.youtube.com/@chalk_and_chapters

 Thank you! ❤️

--------------------- 

Давам нов живот на книгите си 😊

Моля, отворете линка и натиснете „Subscribe“, за да се абонирате за моя YouTube канал и да получавате известия за новите ми видеа: https://www.youtube.com/@chalk_and_chapters 

Благодаря! ❤️ 

ЗЕЛЕНИ СВЕТЛИНИ

 

Разменяме си зелени светлини -

снимка, усмивка, поглед от разстояние.

Колкото да остане жива надеждата.

Не и толкова, че да стане истина.

 

Може би далечното винаги привлича.

То няма недостатъци, не разочарова,

не познава делниците.

Отдалеч човекът прилича повече на мечта,

отколкото на човек.

 

И ние живеем между няколко думи,

няколко снимки и много въображение.

Пленени сме от идеята един за друг,

от онова красиво „може би“

между реалността и мечтата.

 

Може би това е съвременният човек -

самодостатъчен като остров,

копнеещ за близост,

но пазещ разстояние.

 

По повод Международния ден на детето - 1 юни / On the occasion of International Children's Day, 1 June.

 

По повод Международния ден на детето -1 юни.

В подкрепа на децата бежанци, които живеят разделени от родителите си на хиляди километри разстояние.

В подкрепа на правото им на образование, на живот в мирен свят и на най-необходимото за едно достойно детство – храна, дрехи и сигурност.

Истински богат е човекът, който има щедро, разбиращо и съпричастно сърце и е готов да подаде ръка на деца в нужда.

 

Децата, независимо откъде са, заслужават нашата подкрепа и помощ за едно достойно настояще и бъдеще.

Защото всеки от нас може да се окаже бежанец.

 

ЕЗИКЪТ НА ОМРАЗАТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗБОРИ

 Да се върнем към възпитанието.

За съжаление, около тези парламентарни избори възрастните използваха толкова богато въображение в измислянето на обиди, прякори, ругатни, псувни, език на омразата и дори средновековни проклятия, че замърсиха пространството около себе си за години напред. Тонове талант и „гениалност“ в измислянето на различни тоналности и окраски на езика на омразата, на нетърпимостта, на истерията и агресията.

Толкова срамно!

Всеки ругае всекиго, всеки мрази всекиго, всеки се подиграва на всекиго за какво ли не. Всеки е „виновен“, че е прекалено слаб, прекалено висок, че има прекалено дълги или прекалено къси ръце, крака или нос, че лицето му е „като на вещица“ и други подобни ужасии. Вербалният тормоз и булингът оставят следи, дълбаят дупки в психиката ни, отварят рани.

Децата чуват как възрастните около тях говорят за другите с омраза, яд и агресия, как се подиграват заради външния вид и физическите особености. Те мислят, че така трябва. И това става част от техния начин на мислене и език.

Не трябва да се учудваме, ако утре те започнат да използват този гнусен език и спрямо нас.

АЛКОХОЛЪТ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ДЕЦАТА

 Понякога възрастните забравяме, че децата виждат всичко. И запомнят всичко – и в празник, и в делник. Темата е много деликатна, но понеже имам много наблюдения върху хора, които по различни причини са прекалявали с алкохола, ми се иска да напиша нещичко.

Личен избор на възрастните е дали да пият алкохол, или да не пият. Техен избор е и колко да пият. Може да се оливат, ако искат. Може да пият ден и нощ. Може дори това да е тяхното пристрастяване, слабост или хоби и да не могат да спрат да прекаляват с алкохола, макар и да опитват. Хората системно пият много алкохол по различни причини – някои казват, че това е болест, други, че е слабост, а трети, че това е единственото, което ги прави щастливи или им помага да забравят.

Всеки от тях си мисли, че ще надхитри биологичната си природа и че на него това няма да му се отрази – че ще се измъкне здрав и с неповредени от алкохола органи. Всички си имаме своите илюзии. Понякога те са единственото, което ни крепи.

МАМА

 

Ти ми запали пламъка,

За да горя силно отвътре,

Без да изгарям другите,

А да им грея със своята светлина.

Да огрявам света

С думи, с жестове, с нежност,

Както ти мен.

Твоята светлина ме зарежда,

Дори когато животът е безкрайна

Черна гора

И аз без посока се лутам в нея.

Винаги намирам път,

Щом ме води твоята обич.

 

(Емма Димитрова)

МОИТЕ ДВЕ СТОТИНКИ ЗА ДЕНЯ НА ПРОШКАТА

 Има дни, които ме карат да се замисля. Такъв е Денят на прошката, или Сирни Заговезни.

Не помня да съм наранявала някого съзнателно. Затова не усещам нужда формално да искам прошка.

Това, разбира се, не означава, че никога не съм засегнала някого. Случвало се е, вероятно в момент на самозащита или при сблъсък на различни ценностни кодове и гледни точки. В такива ситуации отсрещният съвсем естествено може да се почувства обиден. Вярвам обаче, че подобни ситуации са по-скоро недоразумения, които могат да се изчистят, ако има желание за разговор.

Не ми е присъщо да бягам и да се крия. Харесва ми да мисля, че съм смела. Ако осъзная, че съм прекалила, се извинявам и продължавам напред.

Била съм и съзнателно наранявана, лъгана, използвана, предавана. Приемам го като част от живота. Не чакам извинения. Понякога дистанцията е най-здравословният избор.

НОВАТА ФИЛМОВА АДАПТАЦИЯ НА "БРУЛЕНИ ХЪЛМОВЕ"

 Новата филмова адаптация на романа „Брулени хълмове“ (2026) е нещо, което няма да отида да гледам. Колебаех се, дори мислех да отида на кино с Емма, защото това е поредната екранизация на известния английски роман, който харесвам. Но сега съм сигурна, че този филм дори сама няма да гледам. Гледах трейлъра и леко се отвратих. Не мога да си представя да гледам този филм с Емма – ще трябва постоянно да я моля да си затваря очите.

Прилича ми на нарочно силно сексуализирана версия, която разчита точно на това – на евтината сензация. Фактът, че е пуснат по кината за Свети Валентин, говори много за посоката, в която е тръгнала адаптацията – една дълбока психологическа драма е сведена до по-семпло представяне на привличането между половете. Типична масова култура. На каква аудитория разчита? Не е за мислещи тийнейджъри, защото Емма каза, че и тя вече е гледала трейлъра (ужас!) и сподели, че не иска да гледа филма.

За кого е тогава филмът? Може би за зрители, които търсят по-леко, зрелищно и повърхностно забавление, а не сложна психологическа история.