Welcome to Chalk & Chapters with Elena

 

Giving My Books a New Life 😊

https://www.youtube.com/@chalk_and_chapters

I believe that books are a long conversation with the reader. Sometimes, however, we prefer to listen - while out for a walk, travelling, doing something around the house, or simply sitting with a cup of coffee in hand.

For a long time, I had wanted to record extracts from my books. I could never quite find the time or the courage, but at last I have begun. These recordings will give my books a new life - allowing them not only to be read, but also to be heard.

That is why I created the YouTube channel Chalk & Chapters with Elena, where I will share audio recordings of individual chapters from my books - first in Bulgarian and then, gradually, in English as well.

I did this for myself, too. We live in a time when noise is everywhere.  It can be incredibly stressful and nerve-racking. Music plays almost constantly. Our phones send us notifications. Short videos follow one another endlessly. Words come and go so quickly that we rarely have time to truly take them in.

Sometimes, however, we need exactly the opposite - a few minutes of quiet. A voice that does not try to shout above the world, but simply tells a story. Time to sit with a single thought, a story, or a question that deserves more attention. 

Добре дошли в Chalk & Chapters with Elena

 Давам нов живот на книгите си 

https://www.youtube.com/@chalk_and_chapters 

Вярвам, че книгите са дълъг разговор с читателя. Понякога обаче човек предпочита да слуша - по време на разходка, докато пътува, върши нещо у дома или просто с чаша кафе в ръка.

Отдавна ми се искаше да записвам откъси от книгите си. Все не намирах време или смелост, но най-после започнах. Записите ще им дадат нов живот - не само да бъдат четени, но и слушани.

Затова създадох YouTube канала Chalk & Chapters with Elena, в който ще публикувам аудио записи на отделни глави от книгите си - първо на български език, а след това постепенно и на английски.

Направих го и заради себе си. Живеем във време, в което шумът е навсякъде. Това може да стресира и напряга невероятно много. Музика звучи почти непрекъснато. Телефоните ни изпращат известия. Кратки видеа се сменят едно след друго. Думите идват и си отиват толкова бързо, че рядко имаме време истински да ги преживеем.

Понякога обаче човек има нужда от точно обратното - от няколко минути тишина. От глас, който не надвиква света, а просто разказва. От време да остане насаме с една мисъл, една история или един въпрос, който заслужава повече внимание.

ЗЕЛЕНИ СВЕТЛИНИ

 

Разменяме си зелени светлини -

снимка, усмивка, поглед от разстояние.

Колкото да остане жива надеждата.

Не и толкова, че да стане истина.

 

Може би далечното винаги привлича.

То няма недостатъци, не разочарова,

не познава делниците.

Отдалеч човекът прилича повече на мечта,

отколкото на човек.

 

И ние живеем между няколко думи,

няколко снимки и много въображение.

Пленени сме от идеята един за друг,

от онова красиво „може би“

между реалността и мечтата.

 

Може би това е съвременният човек -

самодостатъчен като остров,

копнеещ за близост,

но пазещ разстояние.

 

По повод Международния ден на детето - 1 юни / On the occasion of International Children's Day, 1 June.

 

По повод Международния ден на детето -1 юни.

В подкрепа на децата бежанци, които живеят разделени от родителите си на хиляди километри разстояние.

В подкрепа на правото им на образование, на живот в мирен свят и на най-необходимото за едно достойно детство – храна, дрехи и сигурност.

Истински богат е човекът, който има щедро, разбиращо и съпричастно сърце и е готов да подаде ръка на деца в нужда.

 

Децата, независимо откъде са, заслужават нашата подкрепа и помощ за едно достойно настояще и бъдеще.

Защото всеки от нас може да се окаже бежанец.

 

ЕЗИКЪТ НА ОМРАЗАТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗБОРИ

 

Да се върнем към възпитанието.

За съжаление, около тези избори за парламент възрастните използваха толкова богато въображение в измислянето на обиди, прякори, ругатни, псувни, език на омразата, дори средновековни проклятия, че замърсиха пространството около себе си за години напред. Тонове талант и „гениалност“ в измислянето на различни тоналности и окраски на езика на омразата, на нетърпимостта, на истерията и агресията.

 

Толкова срамно!

 

Всеки ругае всекиго, всеки мрази всекиго, всеки се подиграва на всекиго за какво ли не. Всеки е „виновен“, че е прекалено слаб, прекалено висок, че има прекалено дълги или прекалено къси ръце, крака или нос, че лицето му е „като на вещица“ и други подобни ужасии. Вербалният тормоз и булингът оставят следи, дълбаят дупки в психиката ни, отварят рани.

 

Децата чуват как възрастните около тях говорят за другите с омраза, яд и агресия, как се подиграват заради външния вид и физически особености. Те мислят, че така трябва. И това става част от техния начин на мислене и език.

 

АЛКОХОЛЪТ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ДЕЦАТА

 Понякога възрастните забравяме, че децата виждат всичко.
И запомнят всичко - и в празник, и в делник. Темата е много деликатна, но понеже имам много наблюдения върху хора, които са прекалявали по различни причини с алкохола, ми се иска да напиша нещичко.

Личен избор на възрастните е да пият алкохол или да не пият. Техен избор е колко да пият. Може да се оливат, ако искат. Може да пият ден и нощ. Може дори това да е тяхното пристрастяване, слабост, хоби, и да не могат да спрат да прекаляват с алкохола, макар и да опитват. Хората пият системно много алкохол по различни причини - някои казват, че това е болест, други, че е слабост, а трети, че това е единственото, което ги прави щастливи, за да забравят.

Всеки от тях си мисли, че ще надхитри биологичната си природа и че на тях това няма да се отрази - те ще се измъкнат здрави и с неповредени от алкохола органи. Всички си имаме своите илюзии. Понякога те са единственото, което ни крепи.

Също така постоянно сме свидетели на информация за станали известни с някакво професионално умение хора, чиято смърт се оплаква като голяма загуба, но също така се споменава някак си под сурдинка, че тези хора са прекалявали доста с алкохола. Тяхна си работа, разбира се. Ако можеш да помогнеш на приятел и близък със съвет да не прекалява, помогни. Иначе често се казва, че някои пият повече от мъка, други поради силен стрес, трети не могат да се справят със славата и успеха, а сигурно има и такива, които средата ги поглъща, а в тази среда единственото развлечение на повечето хора е да се напиват всеки ден. Някои пият, за да станат интересни и забавни за други хора, защото си мислят, че като са трезви са скучни.

МАМА

 

Ти ми запали пламъка,

За да горя силно отвътре,

Без да изгарям другите,

А да им грея със своята светлина.

Да огрявам света

С думи, с жестове, с нежност,

Както ти мен.

Твоята светлина ме зарежда,

Дори когато животът е безкрайна

Черна гора

И аз без посока се лутам в нея.

Винаги намирам път,

Щом ме води твоята обич.

 

(Емма Димитрова)

МОИТЕ ДВЕ СТОТИНКИ ЗА ДЕНЯ НА ПРОШКАТА

 Има дни, които ме карат да се замисля. Такъв е Денят на прошката, или Сирни Заговезни.

Не помня да съм наранявала някого съзнателно. Затова не усещам нужда формално да искам прошка.

Това, разбира се, не означава, че никога не съм засегнала някого. Случвало се е, вероятно в момент на самозащита или при сблъсък на различни ценностни кодове и гледни точки. В такива ситуации отсрещният естествено може да се почувства обиден. Вярвам обаче, че подобни ситуации са по-скоро недоразумения, които могат да се изчистят, ако има желание за разговор.

Не ми е присъщо да бягам и да се крия. Харесва ми да мисля, че съм смела. Ако осъзная, че съм прекалила, се извинявам и продължавам напред.

Била съм и съзнателно наранявана, лъгана, използвана, предавана. Приемам го като част от живота. Не чакам извинения. Понякога дистанцията е най-здравословният избор.

НОВАТА ФИЛМОВА АДАПТАЦИЯ НА "БРУЛЕНИ ХЪЛМОВЕ"

 Новата филмова адаптация на романа „Брулени хълмове“ (2026) е нещо, което няма да отида да гледам. Колебаех се, дори мислех да отида на кино с Емма, защото това е поредната екранизация на известния английски роман, който харесвам. Но сега съм сигурна, че този филм дори сама няма да го гледам. Гледах трейлъра и леко се отвратих. Не мога да си представя да гледам този филм с Емма – ще трябва постоянно да я моля да си затваря очите.

Прилича ми на нарочно силно сексуализирана версия, която разчита точно на това - на евтината сензация. Фактът, че е пуснат по кината за Св. Валентин, говори много за посоката, в която е тръгнала адаптацията - една дълбока психологическа драма е сведена до по-семпло представяне на привличането между половете. Типична масова култура. На каква аудитория разчита? Не е за мислещи тийнейджъри, защото Емма каза, че и тя е гледала вече трейлъра (ужас!) и сподели, че не иска да гледа филма.

За кого е тогава филмът? Може би за зрители, които търсят по-леко, зрелищно и повърхностно забавление, а не сложна психологическа история.

ЛЮБОВТА ИМА МНОГО ЛИЦА И ИЗМЕРЕНИЯ

 

Любовта има много лица и измерения. Аз лично съм благодарна за всяка сърдечна топлина, която е била отправена към мен през целия си вече немалък живот. По незнайно какви мои заслуги Бог ме е дарявал с достатъчно такива срещи - с хора, които са ме провокирали да облагородявам сърцето си. Без всички тези срещи нямаше да имам шанса да израствам като човешко същество.

 

А човешкото сърце е като кутия за съкровища - пази грижливо цялата любов, която сме събирали през годините. За да можем, ако някога се почувстваме като абсолютно самотни, изгубени космически частици, да си вземем от нея и да се заредим с желание за живот отново.

 

Любовта е свободна енергия. Не можеш да я затвориш насила в социална структура. Тя отива там, където сърцето я тегли. И няма сила на света, която може да я спре.

 

(Елена Любенова)