Колко често плачем, смеем се и изпадаме в екстаз в социалните мрежи - наистина и на шега? И колко често преувеличаваме емоциите си, без дори да се замисляме!
Треса се… 🤣
-------
How often do we cry, laugh, and go into raptures on social media - genuinely or just for fun? And how often do we exaggerate our emotions without even realising it?
I'm literally shaking… 🤣
За да съберем парченцата на нашето езиково Аз.
Цитат от книгата:
Една от главните причини за конфликтите между поколенията е, че възрастните предпочитат да общуват с подрастващите от позицията на функциите си, на ролята, която имат в семейството или в училище. А това са в повечето случаи авторитарни функции и роли. При това, упражнявайки своите божествени функции, те внушават, че те самите са абсолютно безпогрешни във всичко. Ако за децата до седем години например родителят е абсолютен герой, не, той е направо божество, което е абсолютен авторитет във всичко, то след тази възраст влиянието на родителите се променя за децата. Имаме парадокс – водени от природата си, децата продължават да се променят, но родителите им отказват да напуснат божествения си трон. Толкова е лесно да си божество – ще изплашиш някого, друг ще пернеш по врата, на трети ще изгърмиш от небето, четвърти ще излъжеш авторитетно, а пети ще унижиш. Малките деца се хващат на тези божествени трикове, те все още нямат социален опит и в този смисъл са наивни. Но подрастващите проверяват всичко чрез свой опит, те тестват, те експериментират, те са невярващи, те са критични, те искат сами да разберат. И тогава устоите на божествения трон започват да се клатят от народното недоволство. И конфликтите се оказват единственият начин да се общува.
(Един напълно въображаем разговор между Кирил и Методий, озовали се ненадейно в България през XXI век.)
