Please open the link and click "Subscribe" to subscribe to my YouTube channel and receive notifications about my new videos: https://www.youtube.com/@chalk_and_chapters
Благодаря! ❤️
---------------------
Моля, отворете линка и натиснете „Subscribe“, за да се абонирате за моя YouTube канал и да получавате известия за новите ми видеа: https://www.youtube.com/@chalk_and_chapters
Thank you! ❤️
Да се върнем към възпитанието.
За съжаление, около тези парламентарни избори възрастните използваха толкова богато въображение в измислянето на обиди, прякори, ругатни, псувни, език на омразата и дори средновековни проклятия, че замърсиха пространството около себе си за години напред. Тонове талант и „гениалност“ в измислянето на различни тоналности и окраски на езика на омразата, на нетърпимостта, на истерията и агресията.
Толкова срамно!
Всеки ругае всекиго, всеки мрази всекиго, всеки се подиграва на всекиго за какво ли не. Всеки е „виновен“, че е прекалено слаб, прекалено висок, че има прекалено дълги или прекалено къси ръце, крака или нос, че лицето му е „като на вещица“ и други подобни ужасии. Вербалният тормоз и булингът оставят следи, дълбаят дупки в психиката ни, отварят рани.
Децата чуват как възрастните около тях говорят за другите с омраза, яд и агресия, как се подиграват заради външния вид и физическите особености. Те мислят, че така трябва. И това става част от техния начин на мислене и език.
Не трябва да се учудваме, ако утре те започнат да използват този гнусен език и спрямо нас.
Понякога възрастните забравяме, че децата виждат всичко. И запомнят всичко – и в празник, и в делник. Темата е много деликатна, но понеже имам много наблюдения върху хора, които по различни причини са прекалявали с алкохола, ми се иска да напиша нещичко.
Личен избор на възрастните е дали да пият алкохол, или да не пият. Техен избор е и колко да пият. Може да се оливат, ако искат. Може да пият ден и нощ. Може дори това да е тяхното пристрастяване, слабост или хоби и да не могат да спрат да прекаляват с алкохола, макар и да опитват. Хората системно пият много алкохол по различни причини – някои казват, че това е болест, други, че е слабост, а трети, че това е единственото, което ги прави щастливи или им помага да забравят.
Всеки от тях си мисли, че ще надхитри биологичната си природа и че на него това няма да му се отрази – че ще се измъкне здрав и с неповредени от алкохола органи. Всички си имаме своите илюзии. Понякога те са единственото, което ни крепи.
Има дни, които ме карат да се замисля. Такъв е Денят на прошката, или Сирни Заговезни.
Не помня да съм наранявала някого съзнателно. Затова не усещам нужда формално да искам прошка.
Това, разбира се, не означава, че никога не съм засегнала някого. Случвало се е, вероятно в момент на самозащита или при сблъсък на различни ценностни кодове и гледни точки. В такива ситуации отсрещният съвсем естествено може да се почувства обиден. Вярвам обаче, че подобни ситуации са по-скоро недоразумения, които могат да се изчистят, ако има желание за разговор.
Не ми е присъщо да бягам и да се крия. Харесва ми да мисля, че съм смела. Ако осъзная, че съм прекалила, се извинявам и продължавам напред.
Била съм и съзнателно наранявана, лъгана, използвана, предавана. Приемам го като част от живота. Не чакам извинения. Понякога дистанцията е най-здравословният избор.
Новата филмова адаптация на романа „Брулени хълмове“ (2026) е нещо, което няма да отида да гледам. Колебаех се, дори мислех да отида на кино с Емма, защото това е поредната екранизация на известния английски роман, който харесвам. Но сега съм сигурна, че този филм дори сама няма да гледам. Гледах трейлъра и леко се отвратих. Не мога да си представя да гледам този филм с Емма – ще трябва постоянно да я моля да си затваря очите.
Прилича ми на нарочно силно сексуализирана версия, която разчита точно на това – на евтината сензация. Фактът, че е пуснат по кината за Свети Валентин, говори много за посоката, в която е тръгнала адаптацията – една дълбока психологическа драма е сведена до по-семпло представяне на привличането между половете. Типична масова култура. На каква аудитория разчита? Не е за мислещи тийнейджъри, защото Емма каза, че и тя вече е гледала трейлъра (ужас!) и сподели, че не иска да гледа филма.
За кого е тогава филмът? Може би за зрители, които търсят по-леко, зрелищно и повърхностно забавление, а не сложна психологическа история.
Любовта има много лица и измерения. Аз лично съм благодарна за всяка сърдечна топлина, която е била отправена към мен през целия ми вече немалък живот. По незнайно какви мои заслуги Бог ме е дарявал с достатъчно такива срещи – с хора, които са ме провокирали да облагородявам сърцето си. Без всички тези срещи нямаше да имам шанса да израствам като човешко същество.
А човешкото сърце е като кутия за съкровища – пази грижливо цялата любов, която сме събирали през годините. За да можем, ако някога се почувстваме като абсолютно самотни, изгубени космически частици, да си вземем от нея и да се заредим с желание за живот отново.
Казваме ги, когато се тревожим, за да се почувстваме по-уверени в себе си.
Аз вярвам в себе си.
Аз съм спокойна, радостна и оптимистично настроена за бъдещето.
Аз се трудя и се справям с препятствията по пътя си.
Бог е винаги с мен, подкрепя ме и ме благославя.
Затова вярвам в себе си.
