МОИТЕ ДВЕ СТОТИНКИ ЗА ДЕНЯ НА ПРОШКАТА

 Има дни, които ме карат да се замисля. Такъв е Денят на прошката, или Сирни Заговезни.

Не помня да съм наранявала някого съзнателно. Затова не усещам нужда формално да искам прошка.

Това, разбира се, не означава, че никога не съм засегнала някого. Случвало се е, вероятно в момент на самозащита или при сблъсък на различни ценностни кодове и гледни точки. В такива ситуации отсрещният съвсем естествено може да се почувства обиден. Вярвам обаче, че подобни ситуации са по-скоро недоразумения, които могат да се изчистят, ако има желание за разговор.

Не ми е присъщо да бягам и да се крия. Харесва ми да мисля, че съм смела. Ако осъзная, че съм прекалила, се извинявам и продължавам напред.

Била съм и съзнателно наранявана, лъгана, използвана, предавана. Приемам го като част от живота. Не чакам извинения. Понякога дистанцията е най-здравословният избор.

НОВАТА ФИЛМОВА АДАПТАЦИЯ НА "БРУЛЕНИ ХЪЛМОВЕ"

 Новата филмова адаптация на романа „Брулени хълмове“ (2026) е нещо, което няма да отида да гледам. Колебаех се, дори мислех да отида на кино с Емма, защото това е поредната екранизация на известния английски роман, който харесвам. Но сега съм сигурна, че този филм дори сама няма да гледам. Гледах трейлъра и леко се отвратих. Не мога да си представя да гледам този филм с Емма – ще трябва постоянно да я моля да си затваря очите.

Прилича ми на нарочно силно сексуализирана версия, която разчита точно на това – на евтината сензация. Фактът, че е пуснат по кината за Свети Валентин, говори много за посоката, в която е тръгнала адаптацията – една дълбока психологическа драма е сведена до по-семпло представяне на привличането между половете. Типична масова култура. На каква аудитория разчита? Не е за мислещи тийнейджъри, защото Емма каза, че и тя вече е гледала трейлъра (ужас!) и сподели, че не иска да гледа филма.

За кого е тогава филмът? Може би за зрители, които търсят по-леко, зрелищно и повърхностно забавление, а не сложна психологическа история.

ЛЮБОВТА ИМА МНОГО ЛИЦА И ИЗМЕРЕНИЯ

 Любовта има много лица и измерения. Аз лично съм благодарна за всяка сърдечна топлина, която е била отправена към мен през целия ми вече немалък живот. По незнайно какви мои заслуги Бог ме е дарявал с достатъчно такива срещи – с хора, които са ме провокирали да облагородявам сърцето си. Без всички тези срещи нямаше да имам шанса да израствам като човешко същество.

А човешкото сърце е като кутия за съкровища – пази грижливо цялата любов, която сме събирали през годините. За да можем, ако някога се почувстваме като абсолютно самотни, изгубени космически частици, да си вземем от нея и да се заредим с желание за живот отново.

ЗЕЛЕНО КАТО ОЧИТЕ НА ЖЕНА

https://www.paradigma.bg/book/1549-zeleno-kato-ochite-na-jena

АНОТАЦИЯ

"Книгата съдържа 36 текста, в които по метафоричен начин се опитваме да надникнем в тайните на сърцето.

По характер това са интимни, любовни, философски дилеми, духовни търсения и опити да открием любовта в сърцето си и в Бога, мигове на просветления, в които ни се струва, че сме усетили присъствието Му.

Човешките взаимоотношения, влюбвания, любови, раздели, предателства, илюзиите и мечтите на душата и на тялото оформят сюжетите. А природата и космическата перспектива на нашия живот внасят атмосфера и усещане за принадлежност и вечност.

Текстовете са написани във формата „Аз“ и „Ти“, които са любимият, Бога и всички останали, сменяйки постоянно местата си, според нашите очаквания и търсения."

СЪДЪРЖАНИЕ

GREEN LIKE THE EYES OF A WOMAN

 

 АНОТАЦИЯ 

 

Книгата "ЗЕЛЕНО КАТО ОЧИТЕ НА ЖЕНА" съдържа 36 текста, в които по метафоричен начин се опитваме да надникнем в тайните на сърцето.

По характер това са интимни, любовни, философски дилеми, духовни търсения и опити да открием любовта в сърцето си и в Бога, мигове на просветления, в които ни се струва, че сме усетили присъствието Му.

Човешките взаимоотношения, влюбвания, любови, раздели, предателства, илюзиите и мечтите на душата и на тялото оформят сюжетите. А природата и космическата перспектива на нашия живот внасят атмосфера и усещане за принадлежност и вечност.

Текстовете са написани във формата "Аз" и "Ти", които са любимият, Бога и всички останали, сменяйки постоянно местата си, според нашите очаквания и търсения. 

МОЖЕ ЛИ КРАСОТАТА ДА СПАСИ СВЕТА?

МОЖЕ ЛИ КРАСОТАТА ДА СПАСИ СВЕТА?

(Есе от Емма Димитрова, на 14 години)

 Идеята за красота е навсякъде. Можем да я видим в много форми – във фигурите на моделите, в изкуството и музиката, в красивите цветя на природата, в действията и думите на хората. Едно от многото определения за красота е „комбинация от качества, цвят или форма, която радва естетическите сетива, особено зрението“. За да разберем по-добре дали красотата е ключът към спасяването на света, трябва да разберем какво съдържание имат формите на красотата. Могат ли всички те да спасят света или само някои?

Първо, нека поговорим за красотата на хората. Това е най-противоречивият вид красота – начинът, по който изглеждат хората. Обществото е въвело строг набор от правила, които диктуват какво прави човек красив. Можем да видим това просто като погледнем социалните медии: ще видим публикации на конвенционално красиви модели с хиляди харесвания и всичко, което изглежда различно, бързо се измива и игнорира от алгоритъма. Това е изкривената красота, която контролира умовете на обществото: смазващият натиск да изглеждаш по определен начин, за да бъдеш приет от обществото. Хората често могат да прекарат целия си живот в преследване на желания външен вид, приет от обществото, променяйки себе си, за да се впишат в определена група. Разбира се, те може и да постигнат телата им да изглеждат привлекателно, но има ли нещо зад този повърхностен външен вид? Може ли начинът, по който някой се облича или изглежда по определен начин физически, да промени света? Считаме това за въпрос с отрицателен отговор. Безсмислено е да се възлага надежда да спасим света само с красотата на нашите тела.

 

И така, ние изключихме физическата красота на хората: тя е кратка, тленна, непредсказуема и често непостижима и следователно не е ключът към спасяването на света. Въпреки това, не губете надежда, тъй като това не е единственият вид красота, който трябва да изследваме. Нека изследваме културната красота - красотата и радостта, които носят изкуството, музиката и литературата. Това са капсулите, които улавят най-съкровените ни емоции, нашето въображение. Изкуствата са изключително мощни инструменти - те са първият знак за просперираща цивилизация, постоянна характеристика на човешкия живот и инструменти за себеизразяване и разказване на истории. Има причина изкуствата да са първото нещо, върху което едно правителство се опитва да поеме контрол, когато не иска да управлява демократично. Изкуствата са влиятелни и въздействащи върху хората. С власт над изкуствата вие имате властта да промените начина, по който хората действат и мислят, както и начина, по който тълкуват свободата. В резултат на това изкуствата имат силата да държат хората в капан или да ги освобождават. Тази красота крие истини и лъжи, които често могат да я направят да изглежда грозна, но изкуствата са влиятелен инструмент, който може да помогне за разпространението на истини, ако се прави правилно. Когато е така, можем да кажем, че това е красота, която може да спаси света, като даде на хората шанс да мислят сами и да се освободят от злините.

ПРИКАЗКА НА ВРАБЧЕТО РОШКО ЗА СРЕДНАТА АНГЛИЙСКА ЗЕМЯ

Здравей, мой малки приятелю!

Отново ти пиша аз, врабчето Рошко! Надявам се, че си бил послушно дете, докато очакваше следващото ми писмо! Много е важно да слушаш родителите си, защото те знаят кое е най-добре за теб и много те обичат! Надявам се, че вече си се настанил удобно, защото имам да ти разказвам разни неща за големи приключения.

Пиша ти в момента от Средната английска земя. Правилно си се досетил, че тя се намира по средата на страната Англия. Тук е родното място на един голям английски поет – Уилям Шекспир. Ще научиш повече за него, когато станеш голям и тръгнеш на училище.

В градчето Уорик пък се намира един от най-старите средновековни замъци на Англия – той така и се нарича: „Замъкът Уорик“. Потрепервам само при споменаването му, защото тук ми се случи нещо, което бих искал по-скоро да забравя. Но ще побързам да ти го разкажа, защото, ако първо аз го забравя и не го разкажа на никого, няма да има кой да помни доброто, което дойде след ужасното приключение.

THE LANGUAGE OF LOVE

The Language of Love Is Silent

You're trying to speak to me in your language, but I don't understand you. You make awkward gestures, trying to show me what your words fail to convey. I listen to hear, to understand, to feel, to ease your awkwardness, to shorten the distance between us. We speak different languages, but it is the sparkle in our eyes that brings us closer. Desperate because your words do not reach me, you sink into silence, and only your eyes look at me intently. They look at me as though I am the one who lights the fire within them. And then I understand everything. You become so excited that you spontaneously embrace me as a sign of apology and humility. And suddenly everything is clear without words. Because you speak the language of love.

But today you are different, and I do not understand the language of your silence. Today you are different, and you speak to me in the language of indifference. You change every day, and I fail to learn your language, to understand your heart and the way it expresses itself.

One day you are yourself, and the next you dissolve into everything, living and inanimate. I want to learn to understand you, to find you. You want to learn to understand me so that you do not lose me.

ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА

Езикът на любовта е мълчалив.

Ти се опитваш да ми говориш на своя език, но аз не те разбирам. Правиш някакви конфузни жестове, опитвайки се да ми покажеш онова, което думите ти не успяват да предадат. Аз цялата съм слух, за да те чуя, да те разбера и да те усетя, да направя твоето смущение по-малко, да скъся разстоянието помежду ни. Ние говорим на различни езици, но блясъкът в очите ни е това, което ни сближава. Отчаян, че думите ти не достигат до мен, потъваш в тишина и само очите ти напрегнато ме гледат. Гледат ме така, все едно аз съм онова, което запалва огъня в тях. И тогава разбирам всичко. А ти си толкова развълнуван, че спонтанно ме прегръщаш като знак на извинение и смирение. И така всичко е ясно – без думи. Защото ти говориш на езика на любовта.

Но днес ти си различен и аз не разбирам езика на твоето мълчание. Днес ти си различен и ми говориш на езика на безразличието. Ти се променяш всеки ден, а аз не успявам да науча твоя език, за да разбирам твоето сърце и начина, по който то се изразява.

Един ден ти си себе си, а след това се разтваряш във всичко живо и неживо. Аз искам да се науча да те разбирам, за да те намеря. Ти искаш да се научиш да ме разбираш, за да не ме изгубиш.

STORMS IN LIFE

The seagulls circle hungry over the city. The birds sound anxiously in the forest. The trees are bare and defenseless in their grief of the summer. The clouds are low and black. You are alone behind the wall. You are full of anticipation for our meeting. And I fight the overhanging clouds.

Betrayal. A knife in the back of humanity. A slap in the face of divine reflection. It does not matter to you that I am also a divine reflection. That I feel the pain of humiliating me, of your attempt to put me on my knees. You are trying to break me by offering me, instead of compassion, an ice wall to hide behind so that the blows sent to me do not hit you. You stand hidden behind a wall and swallow your own humiliation and cowardice. You are so afraid to show up on my side, lest you be hurt. The darkness covered your body, which convulsed under the shock of your conscience. You want, you really want so much to go through the wall that divides us, to roll up your sleeves, and to give justice. You want to help me so much to deal with the looming black clouds above me that you are not doing anything, you are numb.

Across the wall, I meet the blows of fate with my eyes open. Today the world has decided to prove that it no longer believes in its god, and so it hits me. Through me, the world seeks to humiliate my God, to challenge him to save me at a time when the whole world is against me. The world is annoyed by the light of God I reflect. Others want to extinguish the light in me, to sink in pain, to question how strong his love for me is to save me.

You are on the other side of the wall and you are still sunk in your own spiritual darkness. You don't see a god in me to break the wall and to want to save me. Because if you can see a god in me, it will remind you that he is also in you, that we are part of one light. You only see my body, because you only know it, my soul and my heart remain unknown for you for now. Because you don't want to get to know them, fascinated by the waves of the flesh. Therefore, the wall does not move in front of you. Until you know what it is to love through your heart.

I seek silence to escape from the world. I seek silence to hear myself better. I seek silence to find the answers within my heart. The silence that will hide me from the beats of the world. I sink into the embrace of silence.

ЗА БУРИТЕ В ЖИВОТА

Чайките кръжат гладни над града. Птиците огласят гората тревожно. Дърветата са голи и беззащитни в мъката си по лятото. Облаците са ниски и черни. Ти си самотен зад стената. Ти си пълен с очакване за нашата среща. А аз се боря с надвисналите облаци.

Предателство. Нож в гърба на човечността. Плесница в лицето на божественото отражение. За теб няма значение, че аз съм също божествено отражение. Че аз усещам болката от това, че ти ме унижаваш, от твоя опит да ме поставиш на колене. Ти се опитваш да ме пречупиш, като вместо състрадание ми предлагаш ледена стена, зад която се криеш, за да не улучат теб ударите, изпратени за мен. Ти стоиш скрит зад стената и преглъщаш своето собствено унижение и малодушие. Ти толкова се страхуваш да се покажеш на светло откъм моята страна, за да не пострадаш. Тъмнината е покрила твоето тяло, което се гърчи под ударите на твоята съвест. Ти искаш, ти наистина толкова много искаш да минеш през стената, която ни дели, да запретнеш ръкави и да раздадеш правосъдие. Ти искаш, толкова много искаш да ми помогнеш да се справя с надвисналите черни облаци над мен, че не правиш нищо от вцепенение.

REFLECTION

You are a unique phenomenon, and I admire you. This is what I say, and you fly on the wings of joy. When life is about to overwhelm you, I appear before you and give meaning to your days. Your eyes sparkle with inspiration once again. You believe in yourself again and do not allow the little storms and losses to defeat you. I am your gentle inspiration.

You are a unique phenomenon, and I admire you. That is what my heart says, and my eyes follow you everywhere with faith and blessing. Because you came into my life when it had begun to lose its meaning. I needed something unique, and you were ready for that role. So, to me, you are a unique phenomenon, and I admire you.

"I am a unique phenomenon," you say to yourself. "I am a unique phenomenon because you admire me. I can do anything. I am invincible."

You are brave and invincible. You are there wherever danger stands in my way, and I cannot stop it from trying to defeat me. When black clouds hang over my head like ripe blackberries in August and the wind carries them where they should not go, you appear, overcoming yourself and your fear for the sake of my faith in you. Your courage comes from me, and it fills you. You can face all the gloomy and frightening monsters of the world because I believe in you. White doves write the story of your courage and victory across the sky, and their feathers cover the human world with innocence and inspiration for triumph.

"I am a unique phenomenon," you say to yourself. "I am a unique phenomenon because you admire me. I can do anything. I am invincible."

ОТРАЖЕНИЕ

Ти си уникално явление и аз ти се възхищавам. Това казвам аз и ти политаш на крилете на радостта. Когато животът е на път да те победи, аз се появявам пред теб и придавам смисъл на твоите дни. Очите ти отново са искрящи и вдъхновени. Ти отново вярваш в себе си и не се оставяш малките житейски бури и загуби да те победят. Аз съм твоето нежно вдъхновение. Ти си уникално явление и аз ти се възхищавам. Така казва моето сърце, а очите ми те следват навсякъде с вяра и благословение. Защото ти се появи в живота ми, когато той започваше да губи своя смисъл. Аз имах нужда от уникалност, а ти беше готов за тази роля. Затова за мен ти си уникално явление и аз ти се възхищавам.

Аз съм уникално явление. Казваш си ти. Аз съм уникално явление, щом ти ми се възхищаваш. Аз мога всичко, аз съм непобедим.

Ти си смел и непобедим. Ти си там, където опасността е застанала на пътя ми, а аз не мога да направя нищо, за да ѝ попреча да ме победи. Когато черните облаци са надвиснали над моята глава като узрели къпини през август и вятърът ги носи там, където те не трябва да бъдат. Тогава ти се появяваш, преодоляваш себе си и своя страх в името на моята вяра в теб. Твоята смелост идва от мен и те изпълва целия. Ти можеш да се справиш с всички мрачни и тъжни чудовища на света, защото аз вярвам в теб. Бели гълъби изписват на небето новината за твоята смелост и победа. А перата от белите гълъби покриват човешкия свят с невинност и вдъхновение за победи.

CLOSE TO YOU

The thought of being mortal hurts the most. The thought of being alone in the universe is unbearable. The thought that love will sooner or later come to an end and disappear brings us closer to death than anything else. What can we do to stop time from passing so ruthlessly fast? Tell us what to do.

I tried to forget about my mortality through love. But it made me a slave to thoughts of you and took away my freedom. Freedom stands above everything else. And I want to be free. To be close to you.

I tried to find oblivion in the beauty around me. But, painfully, I discovered that beauty too is mortal. We become accustomed to beauty, and it no longer seems so beautiful. The seasons are born and die. The sun rises and sets. Your smile is no longer mine alone. My heart is too small to bear so many losses—to be born again with every sunrise, with every season, and to hope for your smile, meant only for me. To be close to you.

I tried to find oblivion in physical pleasures. But I exhausted my body with lies and pretence, with the illusion of the moment and the pain of creation. Yet I endured it all. To be close to you.

БЛИЗО ДО ТЕБ

Мисълта, че сме смъртни, боли повече от всичко. Мисълта, че сме сами в космоса, е непоносима. Мисълта, че любовта рано или късно свършва и си отива, приближава смъртта по-бързо от всичко. Какво да направим, за да спрем времето да тече така безмилостно бързо? Кажи ми какво да направим?

Опитах се да търся забрава за моята смъртност в любовта. Но това ме направи роб на мисълта за теб и ми отне свободата. Свободата стои над всичко. А аз искам да съм свободна. За да съм близо до теб.

Опитах се да търся забрава в красотата наоколо. Но с болка открих, че тя е тленна. Ние свикваме с нея и тя престава да бъде толкова красива. Сезоните се раждат и умират. Слънцето изгрява и залязва. Твоята усмивка вече не е само моя. Моето сърце е твърде малко, за да побере толкова много загуби. За да се роди отново с всеки изгрев, с всеки сезон и с надеждата за твоята усмивка, предназначена само за мен. За да съм близо до теб.

RECIPE FOR HAPPINESS

Today I am going to prepare happiness for you. You know—the kind of happiness everybody dreams about. That unforgettable happiness. That overwhelming, deep happiness after which you are never the same. The happiness we read about in books, watch in films and hear about in other people's stories. The kind of happiness that lasts for only a few minutes. I am going to prepare for you that rare and difficult-to-achieve happiness, when we once again become one with the stars above us, just as we were in the beginning.

Have you ever been happy this way?

Today I am going to prepare happiness for you. It is a joy to blend with the vibrations of the cosmos, when everything within you trembles in harmony like the music of a magical flute. I only have to find the right ingredients for such happiness. The cosmos lives within us, but why is it so difficult to reach its vastness and power? That is what I need—power and greatness, so that I do not lose myself among the little pebbles of everyday life.

I promise to be happy for one whole day. I promise to be carefree. I will leave my sorrow behind. I will forget my pain because these ingredients can change the recipe for happiness. I want to show you that there is a part of me capable of setting aside melancholy and the constant desire to search for meaning. Because I do not have much experience of lasting happiness, I will have to dig for a long time through old, dusty cookbooks that contain recipes for every kind of human condition. I believe your recipe will be different from mine, but I suppose the difference will lie mainly in the amount of each ingredient.

And now I begin to prepare my happiness.

РЕЦЕПТА ЗА ЩАСТИЕ

Днес ще ти приготвя щастие. Нали знаеш, от онова, за което всички мечтаят. От запомнящото се щастие. От разтърсващото дълбоко щастие, след което не си същият. От онова, за което четем в книгите, гледаме във филмите и слушаме в разказите на другите хора. Онова щастие, което трае малко повече от няколко минути. От трудно постижимото щастие, когато сме отново едно цяло със звездите над нас, както е било в началото.

Бил ли си някога щастлив по този начин?

Днес ще ти приготвя щастие. Щастие е да се слееш с вибрациите на космоса, когато всичко в теб трепти хармонично като музиката на вълшебна флейта. Само трябва да намеря подходящите продукти за такова щастие. Космосът живее в нас, но защо е толкова трудно да достигнем неговата необятност и мощ? Това ми трябва – мощ и необятност, за да не се губя в ежедневните дребни камъчета.

I AM LIKE A MUSEUM

I am like a museum where everything is preserved. I am a living museum under the open sky. It is quite unique. I still pulse with burning passions that remind me of past losses and future victories. Life within me has already reached its halfway point, yet I am still far from the end. Far from the end of immortality.

I am like a museum whose basement is filled with the spirit of Adam and Eve. The spirit of sin and disobedience. The spirit of forgiveness, neither sought nor received. The Adam and Eve department is full of temptation and drama. I am an example of both God's anger and His love. I am Eve—an ancient measure of weakness and strength. I am a rebellion against prohibitions and rules.

I am like a museum with an archaeological hall dedicated to physical growth and the small victories of the body. In this part of the museum, my body exists in several sizes. The innocent size, when I still believed that words meant exactly what they said. Back then, I believed that freedom was our greatest right and responsibility, and that nothing could make us afraid because we were born fearless victors, not slaves. This is not the fault of the child's body, but of the world outside the museum, which is only a projection of our fears.

Then comes the body that has grown enough to discover love. A body that matures faster than the heart. When the body makes love, the heart may still remain cold because the heart develops at a different pace and in different dimensions. It does not need to touch the body to know that it loves. My body carries the memories of wounds that remain living reminders of betrayal and forgiveness. Every part of my body remembers. Every part of my body knows.

АЗ СЪМ КАТО МУЗЕЙ

Аз съм като музей, в който се пази всичко. Аз съм жив музей под открито небе. Единствен по рода си. В мен все още пулсират горещи страсти, напомнящи за минали загуби и бъдещи победи. В мен животът е изминал вече половината си път, но аз съм все още далеч от края. Далеч от края на неосъществимото безсмъртие.

Аз съм като музей, в чието подземие духът на Адам и Ева изпълва пространството. Духът на грях и непослушание. Духът на непоискана прошка и неполучено опрощение. В отдела на Адам и Ева е пълно със съблазън и драма. Аз съм пример за Божия гняв и любов. Аз съм Ева, древна мярка за слабост и сила. Аз съм бунт срещу забраните и правилата.

Аз съм като музей, в който има и археологическа зала на физическото израстване и малките победи над тялото. В тази част на музея се намира тялото ми в няколко размера. Размер невинен, когато все още вярвах, че думите означават това, което казват. Тогава все още вярвах, че свободата е наше изначално право и задължение и че нищо не може да ни накара да изпитваме страх, защото ние сме родени безстрашни победители, а не роби. Но за това не е виновно детското тяло, а светът извън музея, който е проекция на нашите страхове.

WHEN THE SUNFLOWERS RAISE THEIR HEADS

The endless yellow fields of blooming sunflowers are like an invitation to flight and inspiration. They are like a reflection of the sun—a materialised expression of infinite faith and optimism. Yellow speaks so loudly that I obey without hesitation. The sunflowers have bowed their heads, but not as a sign of obedience.

When sunflowers bow their heads, it is because they cannot bear the weight of the sun they carry. It is because no living being can withstand the gaze of a sunflower that radiates the sun itself. No mortal can look directly into the eyes of that little yellow sun. When sunflowers bow their heads, it is not because they have been conquered or defeated, but because they are full of love and mercy for those around them—a mercy that chooses not to burn, but to protect, and to preserve life.

I am a living being, open to the new, the different and to change, open to love in all its forms. Yet I remain free from all of it. I am ready to begin again, ready to reflect the sun-filled yellow fields that will drive the darkness out of me.

You tell me that I am already fully formed and that there is no hope for me. You try to convince me that I have been shaped wrongly so that I can fit only into your world, where you are the master. You tell me that everything within me is already finished and that I can no longer grow in a direction that leads to my freedom. You see no path of development that could lead me to liberation. And you call this love.

You want me to believe this so that I will depend on you for everything—for my pain, my suffering, my joy and my hopes. You want me to think that I am broken and that only you can teach me how to become whole and independent again. But that is exactly what I want—to become whole and independent. To be like a blank sheet of paper on which I can write my life again. To be like a sunflower with its head held high.