БЛИЗО ДО ТЕБ

Мисълта, че сме смъртни, боли повече от всичко. Мисълта, че сме сами в космоса е непоносима. Мисълта, че любовта рано или късно свършва и си отива, приближава смъртта по-бързо от всичко. Какво да направим, за да спрем времето да тече така безмилостно бързо? Кажи какво да направим?

Опитах да търся забрава за моята смъртност в любовта. Но това ме направи роб на мисълта за теб и отне свободата ми. Свободата стои над всичко. А аз искам да съм свободна. За да съм близо до теб.

Опитах да търся забрава в красотата наоколо. Но с болка открих, че тя е тленна. Ние свикваме с нея и тя престава да е толкова красива. Сезоните се раждат и умират. Слънцето изгрява и залязва. Твоята усмивка вече не е само моя. Моето сърце е твърде малко, за да побере толкова много загуби. За да се роди отново с всеки изгрев, всеки сезон и надежда за твоя усмивка, предназначена само за мен. За да съм близо до теб.

Опитах да търся забрава в плътските наслади. Но изтощих тялото си от лъжи и преструвки. От илюзията на мига. От болката на сътворението. Но изтърпях и това. За да съм близо до теб.

Опитах да търся забрава в знанието. Трупах безмилостно тонове мъдрост, докато забравих напълно за теб и си въобразих, че аз съм над всичко и всеки. Знанието ме направи себична и самодостатъчна. А аз имах нужда от твоята любов. Имах нужда от топлината на твоята усмивка. За да съм близо до теб.

Опитах се да търся забрава в парите. Но червеят на моето самодоволство растеше с всеки изминал ден и заплашваше да ме унищожи. И тогава аз изгубих всичко. И останах гола в самотата си, но богата в радостта си от загубата. За да съм близо до теб.

Опитах се да търся забрава в гордостта. Мислех, че трябва да се гордея от простия факт, че съществувам. Но гордостта ми изграждаше стена между мен и теб. А аз бях готова да прекося пеш пустини и да те моля да ми позволиш да те обичам отново. За да съм близо до теб.

Опитах се да заключа сърцето си, да пестя душата си, да не раздавам безплатно тялото си, за да те накажа за всички изпитания, на които ме подложи. Но всеки път ти ми даваше причина да не се предавам, а да продължавам. Всеки път ти ми подсказваше, че не съм сама в изпитанието си, а твоят всемогъщ дух е навсякъде, променяйки пространството и времето за мен.

Опитах се да те търся във всяко мое копие по тяло и дух. И те намирах там, като необятен потенциал, чист и невинен, свободен от грях, изпълнен с твоето опрощение. И всяко мое копие по тяло и по дух се доближаваше до теб все повече и ти му прощаваше първородния грях, защото вярата е тази, която те караше да ни прощаваш. И аз бях все по-близо до теб.

Опитах се да те търся под различни имена. Но това внасяше още по-голямо объркване и тъга. Защото с всяко следващо име ти беше същият – неповторим и велик. Увлечена по формата и повърхността, аз си въобразявах, че само едно име ти приляга. Но това означаваше да се опитам да събера божествената ти и многолика природа в малка форма, докато ти беше създателят на безкрая. И ти се присмиваше на моята безпомощна слепота. Намирах те, като изтривах старателно всички човешки имена и оставях за теб място в сърцето си, което ти изпълваше с огромната си многоликост. Спрях да търся име за теб, но вместо успокоение на моята душа, постигнах радост в страданието. За да съм близо до теб.

Тогава разбрах, че животът без теб не съществува. Там където пулсира живот, ти си там, велик и градивен. И аз имам нужда от теб.

Имам нужда да те откривам в живота около мен, за да усещам подкрепа за дните напред. Имам нужда да те откривам в простите факти и явления, които в моята малка представа граничат с магия и божествено великолепие, на което само ти си способен. Имам нужда да те откривам в топлината и светлината на слънчевите лъчи, които тялото ми сутрин гостоприемно приема. А вечер става дом на лунното обещание за продължение и кръговрат. Ти си като дишането, без което не можем. Ти си медоносната пчела, която честно се труди, за да произведе мед, за да усетим сладостта на живота. Ти си пеперудата, родена след дълга нощ, в която нещо умира, за да се роди тя, свободна от стария си грях. Ти си птица, която е разперила криле и свободно се рее, освободена от всекидневната злоба и предразсъдъци. Ти си всичко, което виждам, чувствам, мисля и усещам. Ти се превръщаш във всичко това, за да ми подскажеш, че аз мога да съм всичко. Стига да поискам да съм близо до теб.

Защото само чрез теб мога да постигна безсмъртие и обещание за вечна милост.

Само чрез теб аз мога да съм всичко.

(Елена С. Любенова)