В света на въображението

За нашето въображение - как се заражда, оформя, развива, за да се превърне в творческа енергия, която създава творчески продукти с различни изразни средства. 

Моля, гледайте видеото, за да научите повече за човешкото въображение.

Пожелавам вълшебни летни приключения! Следващото ново видео ще е на 21 август 😊

https://youtu.be/kAaDX5n7jRw?is=9iGAeW0THCycXCe6

My Books, My Voice

Giving My Books a New Life 😊

 Please open the link and click "Subscribe" to subscribe to my YouTube channel and receive notifications about my new videos: https://www.youtube.com/@chalk_and_chapters

 Thank you! ❤️

--------------------- 

Давам нов живот на книгите си 😊

Моля, отворете линка и натиснете „Subscribe“, за да се абонирате за моя YouTube канал и да получавате известия за новите ми видеа: https://www.youtube.com/@chalk_and_chapters 

Благодаря! ❤️ 

ЗЕЛЕНИ СВЕТЛИНИ

 

Разменяме си зелени светлини -

снимка, усмивка, поглед от разстояние.

Колкото да остане жива надеждата.

Не и толкова, че да стане истина.

 

Може би далечното винаги привлича.

То няма недостатъци, не разочарова,

не познава делниците.

Отдалеч човекът прилича повече на мечта,

отколкото на човек.

 

И ние живеем между няколко думи,

няколко снимки и много въображение.

Пленени сме от идеята един за друг,

от онова красиво „може би“

между реалността и мечтата.

 

Може би това е съвременният човек -

самодостатъчен като остров,

копнеещ за близост,

но пазещ разстояние.

 

По повод Международния ден на детето - 1 юни / On the occasion of International Children's Day, 1 June.

 

По повод Международния ден на детето -1 юни.

В подкрепа на децата бежанци, които живеят разделени от родителите си на хиляди километри разстояние.

В подкрепа на правото им на образование, на живот в мирен свят и на най-необходимото за едно достойно детство – храна, дрехи и сигурност.

Истински богат е човекът, който има щедро, разбиращо и съпричастно сърце и е готов да подаде ръка на деца в нужда.

 

Децата, независимо откъде са, заслужават нашата подкрепа и помощ за едно достойно настояще и бъдеще.

Защото всеки от нас може да се окаже бежанец.

 

ЕЗИКЪТ НА ОМРАЗАТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗБОРИ

 Да се върнем към възпитанието.

За съжаление, около тези парламентарни избори възрастните използваха толкова богато въображение в измислянето на обиди, прякори, ругатни, псувни, език на омразата и дори средновековни проклятия, че замърсиха пространството около себе си за години напред. Тонове талант и „гениалност“ в измислянето на различни тоналности и окраски на езика на омразата, на нетърпимостта, на истерията и агресията.

Толкова срамно!

Всеки ругае всекиго, всеки мрази всекиго, всеки се подиграва на всекиго за какво ли не. Всеки е „виновен“, че е прекалено слаб, прекалено висок, че има прекалено дълги или прекалено къси ръце, крака или нос, че лицето му е „като на вещица“ и други подобни ужасии. Вербалният тормоз и булингът оставят следи, дълбаят дупки в психиката ни, отварят рани.

Децата чуват как възрастните около тях говорят за другите с омраза, яд и агресия, как се подиграват заради външния вид и физическите особености. Те мислят, че така трябва. И това става част от техния начин на мислене и език.

Не трябва да се учудваме, ако утре те започнат да използват този гнусен език и спрямо нас.

АЛКОХОЛЪТ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ДЕЦАТА

 Понякога възрастните забравяме, че децата виждат всичко. И запомнят всичко – и в празник, и в делник. Темата е много деликатна, но понеже имам много наблюдения върху хора, които по различни причини са прекалявали с алкохола, ми се иска да напиша нещичко.

Личен избор на възрастните е дали да пият алкохол, или да не пият. Техен избор е и колко да пият. Може да се оливат, ако искат. Може да пият ден и нощ. Може дори това да е тяхното пристрастяване, слабост или хоби и да не могат да спрат да прекаляват с алкохола, макар и да опитват. Хората системно пият много алкохол по различни причини – някои казват, че това е болест, други, че е слабост, а трети, че това е единственото, което ги прави щастливи или им помага да забравят.

Всеки от тях си мисли, че ще надхитри биологичната си природа и че на него това няма да му се отрази – че ще се измъкне здрав и с неповредени от алкохола органи. Всички си имаме своите илюзии. Понякога те са единственото, което ни крепи.

МАМА

 

Ти ми запали пламъка,

За да горя силно отвътре,

Без да изгарям другите,

А да им грея със своята светлина.

Да огрявам света

С думи, с жестове, с нежност,

Както ти мен.

Твоята светлина ме зарежда,

Дори когато животът е безкрайна

Черна гора

И аз без посока се лутам в нея.

Винаги намирам път,

Щом ме води твоята обич.

 

(Емма Димитрова)

МОИТЕ ДВЕ СТОТИНКИ ЗА ДЕНЯ НА ПРОШКАТА

 Има дни, които ме карат да се замисля. Такъв е Денят на прошката, или Сирни Заговезни.

Не помня да съм наранявала някого съзнателно. Затова не усещам нужда формално да искам прошка.

Това, разбира се, не означава, че никога не съм засегнала някого. Случвало се е, вероятно в момент на самозащита или при сблъсък на различни ценностни кодове и гледни точки. В такива ситуации отсрещният съвсем естествено може да се почувства обиден. Вярвам обаче, че подобни ситуации са по-скоро недоразумения, които могат да се изчистят, ако има желание за разговор.

Не ми е присъщо да бягам и да се крия. Харесва ми да мисля, че съм смела. Ако осъзная, че съм прекалила, се извинявам и продължавам напред.

Била съм и съзнателно наранявана, лъгана, използвана, предавана. Приемам го като част от живота. Не чакам извинения. Понякога дистанцията е най-здравословният избор.

НОВАТА ФИЛМОВА АДАПТАЦИЯ НА "БРУЛЕНИ ХЪЛМОВЕ"

 Новата филмова адаптация на романа „Брулени хълмове“ (2026) е нещо, което няма да отида да гледам. Колебаех се, дори мислех да отида на кино с Емма, защото това е поредната екранизация на известния английски роман, който харесвам. Но сега съм сигурна, че този филм дори сама няма да гледам. Гледах трейлъра и леко се отвратих. Не мога да си представя да гледам този филм с Емма – ще трябва постоянно да я моля да си затваря очите.

Прилича ми на нарочно силно сексуализирана версия, която разчита точно на това – на евтината сензация. Фактът, че е пуснат по кината за Свети Валентин, говори много за посоката, в която е тръгнала адаптацията – една дълбока психологическа драма е сведена до по-семпло представяне на привличането между половете. Типична масова култура. На каква аудитория разчита? Не е за мислещи тийнейджъри, защото Емма каза, че и тя вече е гледала трейлъра (ужас!) и сподели, че не иска да гледа филма.

За кого е тогава филмът? Може би за зрители, които търсят по-леко, зрелищно и повърхностно забавление, а не сложна психологическа история.

ЛЮБОВТА ИМА МНОГО ЛИЦА И ИЗМЕРЕНИЯ

 Любовта има много лица и измерения. Аз лично съм благодарна за всяка сърдечна топлина, която е била отправена към мен през целия ми вече немалък живот. По незнайно какви мои заслуги Бог ме е дарявал с достатъчно такива срещи – с хора, които са ме провокирали да облагородявам сърцето си. Без всички тези срещи нямаше да имам шанса да израствам като човешко същество.

А човешкото сърце е като кутия за съкровища – пази грижливо цялата любов, която сме събирали през годините. За да можем, ако някога се почувстваме като абсолютно самотни, изгубени космически частици, да си вземем от нея и да се заредим с желание за живот отново.

ИЗРЕЧЕНИЯ ЗА УВЕРЕНОСТ

 Казваме ги, когато се тревожим, за да се почувстваме по-уверени в себе си.

Аз вярвам в себе си.
Аз съм спокойна, радостна и оптимистично настроена за бъдещето.
Аз се трудя и се справям с препятствията по пътя си.
Бог е винаги с мен, подкрепя ме и ме благославя.
Затова вярвам в себе си.

КОГАТО ПРАЗНИКЪТ НА ЛЮБОВТА СТАНЕ НЕЛЕП

Предстоящият, набеден за ден на любовта, празник (или както там се нарича) може би е добре да стои малко по-далеч от детския свят, поне във вида, в който често се представя от масовата култура. Кичът, преиграната зрялост и подражанието на поведение от света на възрастните рядко са неща, от които децата наистина имат нужда.

Децата заслужават повече от шеговитото окуражаване „shake it, shake it“. Те естествено правят това, което им казват възрастните, и се стараят да отговорят на техните очаквания. Обличат се в блестящи дрехи, гримират се, повтарят движения и поведение, които не разбират напълно, но приемат за нормални, защото идват от авторитета на големите. И понякога всичко това се случва още преди да са навършили десет години.

Въпросът не е в самия празник, а в начина, по който го пренасяме в детската среда. Част от моделите, които възрастните смятат за забавни и безобидни, принадлежат на техния свят и носят значения, които децата все още не могат да осмислят. Те ги възпроизвеждат механично, без избор, защото се доверяват на нас.

ЗА ЕФЕКТА НА ПОДИГРАВКИТЕ ПРИ ДЕЦАТА

 (Някои педагогически наблюдения, които може да са полезни на някого)

Има една категория възрастни, които избиват собствените си комплекси върху децата. За да се покажат доминиращи, оценяващи, винаги прави. На такива възрастни все за нещо не можеш да им угодиш. Те никога няма да приемат детето такова, каквото е - най-вече със слабостите му, с грешките в процеса на израстване.

Не. Те ще направят от това шоу - понякога публично – за да унизят детето и да възвисят себе си. Чували сме: „То е с две леви ръце“, „С два леви крака“, „Все нещо не му достига“, „Все иска да пишка, когато не трябва“, „То е просто едно малко недоразумение“.

А ние – ние, възрастните – сме големите герои, готови веднага да го стъпчем, да го унижим, да му се подиграем публично.

Тези деца сякаш никога не са достойни за абсолютната родителска любов – за онази безусловната. За тях винаги се говори от позицията на липсата: какво не си успял, какво не можеш, в сравнение с „мен – възрастния“.

Когато възрастният се смее, детето го чува преведено като: „Нещо не ми е наред“, „Такъв, какъвто съм, не правя родителите си доволни“, „Трябва да ме е срам от себе си“.