ЗА БУРИТЕ В ЖИВОТА

Чайките кръжат гладни над града. Птиците огласят гората тревожно. Дърветата са голи и беззащитни в мъката си по лятото. Облаците са ниски и черни. Ти си самотен зад стената. Ти си пълен с очакване за нашата среща. А аз се боря с надвисналите облаци.

Предателство. Нож в гърба на човечността. Плесница в лицето на божественото отражение. За теб няма значение, че аз съм също божествено отражение. Че аз усещам болката от това, че ти ме унижаваш, от твоя опит да ме поставиш на колене. Ти се опитваш да ме пречупиш, като вместо състрадание ми предлагаш ледена стена, зад която се криеш, за да не улучат теб ударите, изпратени за мен. Ти стоиш скрит зад стената и преглъщаш своето собствено унижение и малодушие. Ти толкова се страхуваш да се покажеш на светло откъм моята страна, за да не пострадаш. Тъмнината е покрила твоето тяло, което се гърчи под ударите на твоята съвест. Ти искаш, ти наистина толкова много искаш да минеш през стената, която ни дели, да запретнеш ръкави и да раздадеш правосъдие. Ти искаш, толкова много искаш да ми помогнеш да се справя с надвисналите черни облаци над мен, че не правиш нищо от вцепенение.

От другата страна на стената аз посрещам ударите на съдбата с отворени очи. Днес светът е решил да докаже, че не вярва повече в своя бог и затова удря мен. Чрез мен светът цели да унижи своя бог, да го предизвика да ме спаси в момент, когато целият свят е срещу мен. Светът се дразни от божията светлина, която отразявам. Другите искат да загасят светлината в мен, да потъна в болка, за да изпитат бог доколко е силна неговата любов към мен, за да ме спаси.

Ти си от другата страна на стената и все още си потънал в собствената си духовна тъмнина. Ти не виждаш в мен бога, за да разбиеш стената и да искаш да ме спасиш. Защото ако можеш да видиш в мен бог, това ще ти напомни, че той е и в теб, че ние сме част от една светлина. Ти виждаш само моето тяло, защото само него познаваш, душата ми и моето сърце остават непознати засега за теб. Защото ти не искаш да ги опознаеш, увлечен от вълненията на плътта. Затова стената не помръдва пред теб. Дотогава, докато ти не узнаеш какво е да обичаш чрез сърцето си.

Търся тишината, за да се скрия от света. Търся тишината, за да чуя себе си по-добре. Търся тишината, за да намеря отговорите вътре в сърцето си. Тишината, която ще ме скрие от ударите на света. Потъвам в прегръдката на тишината.

WHERE

 (a poem by 11 years old Emma) 


My lost soul wanders,

Wanders through time and space,

Past the towering giants of the new,

Where trees and bushes and plants once grew,

Where monkeys swung and birds once sang,

Where brambles creeped and ivy would hang.

Where blocks of concrete litter the land,

And not one soul would lend a hand,

To restore the lost world.

But there is one last beating breath,

Where the children thrive and live,

For it is the children themselves that will change everything,

They have everything to give, everything to lose,

Yet they continue and their hope blooms.

ЗИМНИ ПОЖЕЛАНИЯ

Нека да има огън в огнището,

Нека стените стоят неподвижни и здрави,

Нека съдът за готвене винаги да е топъл,

Нека хамбарът да е пълен догоре.

Нека да има дрехи в шкафа.

Нека годината бъде пълна с радост и

Сладка като мед!