Заключение на „Семантика на творителния падеж в горнолужишкия език”

 

(in Bulgarian)

Надяваме се, че сме успели да опишем един правдив образ на съвременното състояние на семантичния обем на творителния падеж в  горнолужишкия език. Повече от сигурно е, че и нашето изследване не е последната и най-достоверна “снимка” на семантиката на творителния падеж в горнолужишкия език. Но това според нас, от една страна, не е напълно възможно, а, от друга – даже може да е амбициращо и вдъхновяващо за следващите изследователи на творителния падеж в горнолужишкия език, защото ще продължат да усъвършенстват това, което ние само започнахме. Смятаме за излишно и тук да повтаряме неща, които вече са били казани на съответните места. Освен това  съпоставка между отделните фрагменти на творителния падеж е възможна само по формални признаци – по броя на езиковите ситуации, по вида на семантичните предикати, по броя на фазите и етапите, оформящи сценария на развитие на ситуацията, по вида на участниците. Но  за всичко това може да бъде направена справка на съответното място и не смятаме, че самоцелната и формалната съпоставка има някакво съществено значение и ще допълни с нещо качествено ново изследването.

Библиография на „Семантика на творителния падеж в горнолужишкия език”

Авилова 1976: Н. С. Авилова. Вид, залог и семантика глагольного слова. Москва, 1976.

Алимурадов 2002:  О. А. Алимурадов. О двух аспектах существования смысла. Единицы смысла в каждом из аспектов.  – В: Обработка текста и когнитивные технологии. Казань, 2002, № 7, стр. 69 – 76.

Алпатов  2004: В. М. Алпатов. История лингвистических учений: Вильгельм фон Гумбольдт. – В: http://www.phil.pu.ru/lib/data/ru/alpatov/humboldt.html

Альтман 1978: И. В. Альтман. Исследование семантики трехчленных конструкций. – Проблемы структурной лингвистики 1976. Москва, 1978, стр. 215 – 234.  

Андреева 2004: Н. В. Андреева. Лексический аспект категории времени. – В: Русская сопоставительная филология: состояние и перспективы. Казань, 2004.

Апресян 1993 (1): Ю. Д. Апресян. Синонимия ментальных предикатов: группа считать. – В: Логический анализ языка. Ментальные действия. Москва, 1993, стр. 7 – 22.

Апресян, Апресян 1993 (2): В. Ю. Апресян, Ю. Д. Апресян. Метафора в семантическом представлении эмоций. – В: Вопросы языкознания. 1993, № 3, стр. 27 – 47.

Апресян 1995 (1): Ю. Д. Апресян. Лексическая семантика. Синонимические средства языка. Т. 1. Москва, 1995.

Апресян 1995 (2): Ю. Д. Апресян. Интегральное описание языка и системная лексикография. Т. 2. Москва, 1995.

Апресян 2001: Ю. Д. Апресян. Значение и употребление. – В: Вопросы языкознания. 2001, № 4, стр. 3 – 22.

Списък на ексцерпираната литература за „Семантика на творителния падеж в горнолужишкия език”

Anton Nawka. Kubło pod worješinu. Ludowe nakładnistwo Domowina, Budyšin, 2003.

 Beno Budar. Mjez nami prajene. Budyšin, 1989. (BB – MNP)

 Doma swět. Antologija. Budyšin, 1985. (DS - )

Dorothea Šołćina. Seklojta šćežka. Budyšin, 1999. (DŠ – SŠ)

Jan Wornar. Bombi pyta lód. Ludowe nakładnistwo Domowina, Budyšin, 2002.

Jurij Brězan. Naš wuj z Ameriki. Budyšin, 1997. (JB – NWA)

Jurij Brězan. Krabat. Budyšin, 1976.

Jurij Brězan. Habakuk. Budyšin,  2004.

Jurij Brězan. Rokotowy kerk : powědki a přilopki. Ludowe nakładnistwo Domowina, Budyšin, 2002.

Jurij Słodeńk. Listy ze wsy. Budyšin 1967. (JS – LW)

Jurk. Hrěšna wjes. Budyšin, 1963. (J – HW)

Křesćan Krawc. Jónu je kónc sćerpliwosće. Budyšin, 1997. (KK – JKS)

 Lětopis 1995/1, s. 3-4, (Peter Kunze. Druhi mjezynarodny sympozij sorabistiki w Praze).

Lětopis 1995/1, s. 4-9,  (Peter Kunze.Młodoserbske hibanje w 90tych lětach 19. lětstotka).

За някои по-рядко срещащи се (и контаминирани) лингвистични ситуации, изразени с творителни падежни модели, и техните извънезикови проекции в горнолужишкия език

(in Bulgarian)

1.      Лингвистични ситуации за причина, изразени с творителни падежни модели, и техните извънезикови проекции 2.      Лингвистични ситуации за съвкупност и сравнение, изразени с творителни падежни модели, и техните извънезикови проекции 3.      Лингвистични ситуации за кванторна поредност и последователност, изразени с творителни падежни модели, и техните извънезикови проекции 4.      Лингвистични ситуации за косвен обект и за съдържание, изразени с творителни падежни модели, и техните извънезикови проекции 5.      Лингвистични ситуации за предикативност, изразени с творителни падежни модели, и техните извънезикови проекции 6.      Творителни падежни модели с местоименната форма sobu

В тази глава от нашето изследване ще се постараем да опишем нетолкова фреквентните лингвистични ситуации, които също така се описват с помощта на творителните падежни модели в горнолужишкия език. И досега в анализа си следвахме фреквентния принцип, като най-достоверен за съвременното състояние на семантичния потенциал на творителния падеж в горнолужишкия език. Следвайки този принцип установихме, че творителните падежни модели описват най-вече социативни, инструментални, пространствени и времеви извънезикови ситуации. Не толкова силни са възможностите на този падеж в изразяването на причина, като причинните ситуации са в десетки пъти по-ограничени като фреквентност в сравнение с изброените по-горе. Следват в низходяща градация ситуациите за съвкупност и сравнение (регистрирахме единични случаи, и то при силно редуциран и ограничен кръг от предикати, подобно на  ситуациите за причина). След това се подреждат ситуациите за кванторна поредност и последователност. Ситуациите за косвен обект  и за съдържание (от най-разнообразен характер) са твърде разнообразни и не се поддават на някаква систематизация, просто защото се описват обикновено от ограничен кръг семантични предикати (ясно е, че и при социативността и инструменталността също става въпрос за косвен обект от синтактична гледна точка; тук включваме други извън тези случаи, и то не толкова системно проявявани). Ще споменем и творителната предикативност, за която още в уводната част се уговорихме, че няма място в нашето изследване, защото смятаме, че при нея анализът трябва да бъде и синтактико-семантичен. Но в тази сборна, обща глава ще приведем и някои примери за илюстрация на предикативността, за да се добие по-пълна представа за семантичния обем на творителния падеж в горнолужишкия език. Няма да намери място в тази глава и темата за адвербиализираните творителни форми, по простата причина, че това са форми вече мигрирали в друг клас от думи. Това е процес много типичен за творителните падежни форми и понякога е доста трудно да се прокара ясна граница между адвербиалните форми и значението за начина на извършване на действието, което пък нерядко притежава и социативни нюанси; най-често се адвербиализират творителните значения за време, място и начин. Много от по-старите значения на този падеж, които се пазят например в руския език, в горнолужишкия са избледнели и изчезнали като значение и употреба (вж. например Творительный падеж в...1958). Общото за всички тези “малки значения” е, че те могат да бъдат интерпретирани и по друг начин, т. е. това не във всички случаи са “изчистени”  значения с еднозначен прочит. В почти всички случаи става въпрос за преплитане на няколко възможни извънезикови ситуации, които са полисемантични и полифункционални. Традиционно се преплитат значенията за начина на извършване на действието, за сравнението (което в чист вид в горнолужишкия език почти не се среща), за съвкупност, за социативност и други. Т. е. става въпрос за приниципа на семантичната контаминация, много добре известен  от изследванията за категорията падеж в различните славянски езици.

1.      Лингвистични ситуации за причина, изразени с творителни падежни модели, и техните извънезикови проекции

Езиковите ситуации за причина са адекватно отражение на извънезиковите ситуации, при които някаква сила, която е  част от агенса или се намира извън него, благоприятства или пък препятства реализирането на действието (за взаимоотношенията между езикова и извънезикова ситуация вж. и Ванкова 2002). В такъв случай извънезиковата ситуация има амбивалентен характер, породен от позитивния или негативния развой на нещата. Водещи при изхода от развитието на действието са  общите когнитивни и ментални способности на агенса и възможността му да ги използва в своя полза при реализирането на целта  (за съотношението между когнитивен и ментален потенциал на съзнанието   вж. Селиверстова 2004). Според В. Г. Гак (вж. Гак 1993: 22) пространството, което  заема мисълта е безгранично. Мисълта е свързващото звено между  извънезиковата реалност и езика. Всичко идва от извънезиковата реалност през мисълта в езика и отново чрез езика всичко се връща в извънезиковата реалност (вж. по въпроса и Goddard 1998; за езика като ментален фонем и за реалния свят и за езиковата му проекция вж. също и Ray Jackendoff 1988, 1993, 1997, 2002).

Лингвистични ситуации според времевия ориентир на агенса, изразени с творителни падежни модели, и техните извънезикови проекции 2

(in Bulgarian)

IV.  Семантични профили на ситуациите             1. Характеристика на семантичните предикати  за всяка  ситуация                  а) Изработване на сценарий на развитието на ситуациите             2. Характеристика на участниците в ситуациите -    поотделно и един спрямо друг

IV.             Семантични профили на ситуациите според времевия ориентир на агенса

В първа езикова ситуация се реализират два модела “времето като момент – отправна времева точка”, от която агенсът стартира развитието на дадено действие и “времето като отрязък – по-продължителен от момента” – именната лексема е формално в множествено число.

1. Семантичен профил на ситуация за време с формална връзка z (ze): Това е езикова ситуация с нехомогенен състав, която включва два основни профила:

А) Времевия момент, от който агенсът започва паралелно  едно или друго действие, събитие, състояние или процес, изразени с предиката:  Mój pak smój z nowym lětom nowaj swěrnaj přećelej. Ze switanjom žona zawoła mać. Ze słóncom stawać.  Tuta nazymska njedźela na sewjeru bě tajka zymna a ćmowa, zo hižo ze switanjom wječor přichadźeše. Z ranjom třělenje pozastawaše

Б) Редица последователни времеви моменти, с настъпването на които агенсът  реализира дадено действие, събитие, състояние, процес: Bywa z lětami mócniši. Z časami. Z chwilemi so hišće tu a tam zaswěći. Wobroćić pak dorosćeneho, přestworić jeho z lětami zapjeńkowane zmyslenje. (M. N.-N.)  Tutón kompleks je so z wěkami do nas bił.

Характеристика на семантичните предикати 

В тази езикова ситуация се използват семантични предикати, описващи модела “времето като момент – отправна времева точка” и модела “времето като отрязък – по-продължителен от момента”. В този смисъл почти няма  семантични ограничения за характера на предикатите както по парадигмата – действие, събитие, процес, състояние, така и по линия на по-детайлната семантична раздробеност. В първия модел се налага присъствието на предикатите тип мигновено събитие (или събитие, което намира отражение за съвсем кратко на времевата ос), краткотрайно действие и състояние. За втория модел се налага типът нефиксиран конкретно,  протичащ  във времето процес, но също така е възможно тук да присъстват и предикати за по-продължително състояние. Характерното за  времевия фрагмент като цяло е, че общият семантичен прочит на моделите зависи в по-голяма степен от именните лексеми, маркирани с творителна падежна морфема, отколкото от вида на предиката. Това се отнася и за тази езикова ситуация.

Лингвистични ситуации според времевия ориентир на агенса, изразени с творителни падежни модели, и техните извънезикови проекции 1

(in Bulgarian)

I. За разбирането на  концепта време         II. За езиковия образ на концепта време и за потенциала на творителните падежни модели в горнолужишкия език да отразяват времеви отрязъци        III. Видове езикови ситуации според времевия ориентир на агенса  в горнолужишкия език, изразени с творителни падежни модели

I.                   За разбирането на концепта време   

В тази глава ще се опитаме да представим някои от най-разпространените представи за съдържанието на  философската категория време. Ще очертаем и обема на фрагмента за време  (изразяван с творителни падежни модели), като част от общата картина на света; ще потърсим и адекватен езиков материал от творителните падежни модели в горнолужишкия език, който би могъл да запълни ситуациите за време. Ще проследим с какви възможности за концептуализиране разполагат творителните падежни модели в горнолужишкия език. Те отразяват и описват една много малка част от общата представа за понятието време – останалите участъци се покриват от други езикови средства: глаголната категория време, лексикален материал, фразелологизми и други. И в този случай изходната точка, обща за всички ситуации, ще бъде свързана с общата за цялото изследване тенденция към антропоцентризъм при описанието на падежната семантика. Така че  ситуациите формално ще бъдат отделени на базата на участваща формална връзка (z, ze, před, mjez), но на по-дълбоко равнище водещ ще е времевият ориентир на агенса. Поставяйки себе си в центъра на света, агенсът се самовъзприема не само като обект за физическа, психологическа и естетическа оценка, но и като отправна точка на времето и пространството.  И парцелацията на времето, както и тази на пространството, се осъществява от гледна точка на агенса, на неговата потребност да действа и променя картината на света или просто да се впише в нея. Ситуациите се определят и зависят от времевата точка, в която се намира агенсът в момента на извършване на действието.           Времето е категория, измислена от човека, за да подреди представите му за периодичността на повтарящи се събития. Той е най-абстрактното понятие на света. Затова има цели философски школи, които го отричат, тъй като то не може да бъде наблюдавано непосредствено.  Като най-универсални свойства на времето се определят обикновено продължителност, неповторяемост, необратимост.

За целите на нашето изследване ще разгледаме някои от битуващите мнения и съображения за сложната и неразгадаема философска категория време; това са гледни точки, които фокусират в себе си най-характерното от безбройните дискусии по проблема. Целта ни е, преди да преминем към описанието на потенциала на творителните падежни модели в горнолужишкия език да изразяват и описват времеви отрязъци, да добием представа и за участъците от концептосферата на времето, които този падеж не е в състояние да покрие.

Философската категория време е безспорно една от най-сложните за разбиране фундаментални и универсални философски категории. Векове наред не стихват научните спорове, изказват се най-противоречиви и различни гледни точки. Дискусиите продължават и до днес. Това, за което са съгласни повечето учени, се отнася до сложната,  многоаспектна и даже принципна непознаваемост на времето (вж. Джиоева 2005). При това невинаги е ясно за кое време точно става въпрос. За времето – като субстанция ли? За времето -  плод на човешката психическа дейност ли? За времето – като форма или условие за съществуване на материята? Времето е навсякъде около нас. Не само ние “сме във времето”, но и “времето е в нас”. Всяко нещо за нас трае “известно време” и има продължителността поне на мига. Освен това “времето тече”, трудно можем да си го представим като “спряло”, “неподвижно”, “вкаменено”, “замръзнало” и др. Но времето е и факт на съзнанието – притежава субективен образ във всеки от нас. Във връзка с определяне характера на взаимоотношенията между времето и материята обикновено се казва, че времето (така както и  пространството) е  атрибут, форма, условие, свойство, структура или фон за  проява на материята  (вж. Жаров 1975: 79). Най-вероятно, времето е всичко това взето заедно.

Лингвистични ситуации според локализацията на агенса в пространството, изразени с творителни падежни модели, и техните извънезикови проекции 2

(in Bulgarian)

III.  Семантични профили на ситуациите според локализацията на агенса в пространството             1. Характеристика на семантичните предикати  за всяка  ситуация                  а) Изработване на сценарий на развитието на ситуациите 1.      Характеристика на участниците в ситуациите

 III.  Семантични профили на ситуациите според локализацията на агенса в пространството

          

1. Семантичен профил на ситуация с формална връзка z:

[езикова ситуация, която описва началната точка, мястото, откъдето стартира действието във физически план].

Реалната неезикова ситуация  - това е елемент от недискретния човешки опит, а езиковата ситуация – това е резултатът от интерпретацията или концептуализацията на този недискретен опит (вж. Кобозева 2000: 248). Човек може да интерпретира една или друга ситуация по различен начин в зависимост от различни фактори – и то на първо място от гледна точка на това от какви методолого-теоретични конструкти изхожда. В образуването на езиковата ситуация участват разнородни фактори: категориите на мисленето, психологични механизми (езикът като феномен на психиката и съзнанието), житейската логика, граматичните и логичните възможности на езика, речевият узус, стилистичните норми и формите на комуникацията и други (вж. Фрумкина 1984; Арутюнова, Ширяев 1983). В определено време всеки от нас се намира на определено място (по своя път и в своя живот). В този смисъл в езиковата ситуация с формална връзка z намира място онзи извънезиков фрагмент, който описва конкретното място, от което започва да се развива действието. И може да се определи като изходната точка, от която стартира действието, започва да се случва събитието. Изходната точка, като конкретна проекция на конкретното място.

Лингвистични ситуации според локализацията на агенса в пространството, изразени с творителни падежни модели, и техните извънезикови проекции 1

(in Bulgarian)

I.      За разбирането на концепта пространство (място)     II. За обема на пространствения фрагмент и за   образуващите го  ситуации, изразени с творителни падежни модели, в горнолужишкия език 1.      Видове ситуации според локализацията на агенса в пространството в горнолужишкия език

I.                   За разбирането  на концепта пространство  (място)

В тази глава от нашето изследване ще се опитаме да представим основните тенденции в интерпретирането на философската категория пространство; да очертаем обема на фрагмента за пространство-място (изразяван с творителни падежни модели), като част от общата картина на света; ще потърсим и адекватен езиков материал от творителните падежни модели в горнолужишкия език, който би могъл да запълни ситуациите за място, изграждащи пространствения фрагмент. Изходната точка, обща за всички ситуации, ще бъде свързана с общата за цялото изследване тенденция към антропоцентризъм при описанието на падежната семантика, т. е. гледната точка на агенса като основна движеща сила в ситуациите и като сила, заради която се осъществява действието. В такъв смисъл ще класифицираме и ситуациите за място в пространствения фрагмент, изразени с творителни падежни модели. Това са ситуации, в които агенсът заема определена позиция (пред, над, между, под и др.) спрямо друг ко-агенс в ситуацията или спрямо друг обект (за позицията, която заема агенсът спрямо действието, извършвано от него самия или от друг агенс, ще се спрем в следващата глава, посветена на другата обща за всички ситуации философска категория - време).

                 Времето и мястото се определят като общи и императивни форми   на съществуване на материята въобще. Дълбоката обвързаност на времето с пространството (“тук” и “сега” взаимно се предполагат) идва от наблюдението, че те се явяват измерения и форми на различните прояви на живота, в които той се разгръща. Тази констатация не се нуждае от особени илюстрации и аргументации - това може да се види с “просто око”, дадено ни е интуитивно. В същото време пространството и времето са и философски категории, т.е . превърнали са се в обект на изследване (наблюдение и описание) в различни науки, за които тези две форми на живота са особено важни – философията, физиката, географията, естествените науки въобще. Интересът на езикознанието към философските категории пространство и време е подплатен и произтича от естествената способност на езика да отразява,  описва и попива жизненото пространство на човека. Езикът като строго йерархизирана и структурирана знакова система се явява основна  възможност на човека, с чиято помощ той може да взаимодейства със света извън него. Чрез езика се концептуализират, вербализират и категоризират понятия от най-различен характер и с различна за човека полезност. В езика обаче не намират място и отражение изцяло всички съществуващи извънезикови концептосфери, познати на човека. Това се отнася с пълна сила и за онзи фрагмент от картината на света, в който агенсът намира своето място спрямо други участници в ситуацията. Т. е. и чрез творителните падежни модели не се описва и отразява изцяло всичко, свързано с пространствената локализация на агенса, а само някои негови позиции спрямо други участници. И в този случай актуален и действащ се оказва “принципът на матрьошката”, според който дескриптивните конструкти – картина на света, фрагмент и ситуация (като конкретен, видим, материален израз на първите две) се подреждат в споменатия ред. Парцелацията на пространството и времето се осъществява от гледна точка на агенса, на неговата потребност да действа и променя картината на света или просто да се впише в нея. Ситуациите се определят и зависят от точката, в която се намира агенсът в момента на извършване на действието от него самия или от друг агенс.

Лингвистични ситуации за инструменталност, изразени с творителни падежни модели, и техните извънезикови проекции 2

(in Bulgarian)

II.  Семантични профили на инструменталните ситуации             1.Характеристика на семантичните предикати  за всяка  ситуация                  а) Изработване на сценарий на развитието на ситуациите             2. Психология на поведението на участниците в ситуациите -    поотделно и един спрямо друг

II. Семантични профили на ситуациите за инструмент и средство

1. Семантичен профил на ситуация № 1:  [ситуация за описание на инструмента, с чиято помощ агенсът извършва действието]

Творителните падежни модели са много използван и предпочитан начин в горнолужишкия език, за да се опише чисто инструменталния фрагмент. Разграничаваме инструмента от средството, като за нас инструменът има по-тесни параметри и те се опират на разбирането за инструмента като сечиво, оръжие,  с което би могло да се стигне до физическото  унищожаване  или частично да се накърни физическата цялост на пациенса, т. е. последиците за пациенса след сблъсъка с инструмента са отрицателни.  Съществува тясна връзка между ситуацията за инструмент и ситуацията за конкретно, предметно средство. Ние обаче ще ги представим поотделно, като се ръководим преди всичко от състоянието на пациенса в ситуацията. Агресивните намерения и действия на агенса водят до накърняване на физическата цялост на пациенса. Ще илюстрираме ситуацията със следните примери от горнолужишкия език: Z tesakom rozruba wona hałzy. Jeho wobužne wobličo so trochu rozjasni, jako wohlada, kak sebi tón wuspěšny hólčik z nožom wokolencu wotkra. Z nožemi so nože wótřa. Nan je žito z kosu sykł. Bě ze swojim wótrym tesakom do porsta kałnył. Přetož měšćanske wójska z třělbinami najsylniše murje spowalachu. (J. W.)Mój pjezl je dźěrawy a chcu jón z jehłu zatyknyć. (O. W.) Jeho wobužne wobličo so trochu rozjasni, jako wohlada, kak sebi tón wuspěšny hólčik z nožom wokolencu wotkra. (O. W.) Dźeń před poswjećenjom zašlahachu přistup k hotowemu mostej z wobeju stron, a pólcaj z piklhawbu a dołhim tesakom stražowaše na mosće, zo njeby nichtó přеd kralom na njón stupił abo přez njón šoł. (P. K.) Pólcaj z dołhim tesakom móst stražowaše, zo njeby před kralom nichtó přez njón šoł. (P. K.) Běchu so cyle njewočakowano Rusojo z cyle ćežkimi tankami do Budyšina zadobyli. (Ch. Z.)Rusojo třěleja z tankami a artileriju. (Ch. Z.) Z łopatu a železnymi hokami ćahaše wobornik hołbjace hnězda z klina Atheny. (K. K.) Wobornicy běchu w škitnych helmach a ze sekerami wobrónjeni. (K. K.) Srjedź tych čornych kopcow nadeńdu samotneho čłowjeka, kiž tam dźěła z łopaču. (M. N.-N.) Z nožemi so nože wótřa. (M. N.-N.) Předewšěm chcedźa našich wjednikow skóncować; ně, nic z jědom abo z mječikom. (M. N.-N.) Njech potom cuzbnik złoby wari, njech so na nas měri ze swojimi zjawnymi a tajnymi brónjemi. (M. N.-N.)Što mamy tuchwilu do štomow pušćeć, to ani wjac z tej mordarskej motorskej piłu njedočiniš. (B. B.) To budźemy zaso z kosu dyrbjeć. (B. B.)Dyrbju te mokre wuhlo chtětře zaso z łopaču horje mjetać na tón pas. (B. B.) Dźensa wječor, hdyž budźe so ćmičkać, póńdźeće dele a wubijeće ze sekeru dwě desce z płotu. (J. K.)Tam klepoce hólčec z kiješkom wo drjewjany płót. (J. S.) Město zo by sobu duł a wšěch druhich přeškrjebotał, wjerhaše nastajnje z kiješkom w powětře. (J. S.) Wón rěza z małej piłu kuluchi, žerdki a hałuzy. (J. S.) Haj, tak to je – kaž by ze žanym druhim nožom na cyłym swěće krać a rězać njemóhła. (J. S.) Tuž dyrbi z druhim nožom pomazki krać. (J. S.) A kornar je jemu mjez nohomaj přećahnył a na chribjeće ze zapinacej jehłu přityknyć. (J. S.) Zwjetša sobotu – druhdy husćišo – wotdrapachu sej tute kosmy z wótrym nožom. (J. S.) Bližachu so ze spěšnymi tankami do serbskeho kraja. (J.)Při kóždym słowje ze swojim kiješkom wo blido biješe. (J.)Lětadła su z raketami třěleli. (K. K.)Nas z raketami bombarduja. (K. K.)

Характеристика на семантичните предикати в ситуация № 1

Предикатите при инструмента и средството са предимно за действие,  процес и събитие, по-рядко за състояние, защото чрез тях се предизвиква моментална външна  промяна у пациенса. Предикатите са за физическо, видимо действие и в по-редки случаи за ментално действие (при ситуация № 5 например), което е свързано с желанието на агенса да се достигне до видима външна трансформация в пациенса. Трансформацията се характеризира с известен драматизъм, извършва се моментално, а последиците от нея остават във времето.

Лингвистични ситуации за инструменталност, изразени с творителни падежни модели, и техните извънезикови проекции 1

(in Bulgarian)

I. За обема на инструменталния  фрагмент и на инструменталните  ситуации  1.      Видове инструментални ситуации в горнолужишкия език

        I. За обема на инструменталния  фрагмент и на инструменталните  ситуации 

За инструменталността  съществуват много повече изследвания (в сравнение например със социативността). Инструментът е една от първите роли, които отделя и Ч. Филмор. Мястото и сред семантичните валентности на глагола не е било оспорвано досега, тя неизменно присъства в семантичните анализи на предикатите. Изключително богато представени са ситуациите за инструмен и средство и в художествената литература, което подкрепя тезата, че творителните падежни модели са предпочитани за изразяване и описване на инструменталния фрагмент. Вътрешното структуриране и парцелация на тази глава обаче ще е малко по-различна от предишната, защото се съобразяваме със спецификата на анализираната тема (всъщност, точно така конкретно подхождаме и при останалите глави от изследването). Основания да разглеждаме съвместно и паралелно ситуациите, описващи инструмента и ситуациите, описващи средството, с чиято помощ агенсът извършва действието, намираме както у всички автори, работили в тази област преди нас, така и в извънезиковата картина на света.  В извънезиковата картина на света фрагментът, който описва инструмента и средството, с чиято помощ агенсът извършва действието, предизвиква дадено събитие, заема равноправно  място наред със социативността например.  Фрагментът за инструмент и за средство описва и разглежда липсата на собствен  потенциал у агенса да се справи с възникналата ситуация и потребността му да потърси помощ извън собствения си ресурс. Обемът на инструменталния фрагмент и на фрагмента за средства има динамичен характер, а границите между инструменталните ситуации и ситуациите за средство са с доста мобилен характер, което ни дава основание да ги разглеждаме като взаимнодопълващи се разновидности. Т. е. тук става дума за два много тясно преплетени извънезикови фрагмента, границата между които много често трудно може да бъде прокарана с категоричност. И в двата случая става въпрос за резервен ресурс извън естествения потенциал на агенса, към който той посяга, в случаите когато собственият му потенциал  не е достатъчен, за да се справи със ситуацията. Като изключение от това твърдение и единичен случай представлява ситуацията с [+ анатомична част от тялото] като естествено, органично свързано с агенса, анатомично помощно средство. Извънезиковият инструментален фрагмент и фрагментът за средство покриват доста голям периметър от картината на света, което се дължи на тяхната функционалност и готовност да подпомагат агенса, в каквито и да е житейски обстоятелства, при които той изпитва затруднения. Фрагментът за средство в горнолужишкия език, изразен езиково с творителни падежни модели, се конструира от следните подкатегории: [+ конкретно, предметно средство], [+ превозно средство], [+ анатомична част от тялото], [+ абстрактно, квазисредство]. 

Лингвистични ситуации за социативност, изразени с творителни падежни модели, и техните извънезикови проекции 2

(in Bulgarian)

II.  Семантични профили на четирите социативни ситуации 1.      Характеристика на семантичните предикати  за всяка ситуация                а) Изработване на сценарий на развитието на ситуациите             2. Психология на поведението на участниците в ситуациите – поотделно и един спрямо друг

II.                  Семантични профили на социативните ситуации

1. Семантичен профил на  ситуация № 1

А) [Ситуация за описание на съвместно, взаимно извършване на действието]

Б) [Ситуация за описание на съвместно, взаимно съпреживяване на състояние]

Това е най-често срещаната социативна ситуация в горнолужишкия език, което означава, че творителните падежни модели се използват най-често, за да изразят и отразят този социативен фрагмент. Вътрешните разновидности произтичат и са следствие от предикатното разнообразие.

Ще илюстрираме ситуацията със следните примери от горнолужишкия език: Jědźe z psom po picu.  Jěć z přećelom.            Chodźeše z Pětrom na tajke wječorki.            Róža hrajkaše sej z tutej mysličku. Z nanom zwažich so na jednu bobowu jězbu. Fašisća ze Židami nječłowjesce zachadźeja.   Sym ze wšěmi derje rozumił.  Rěču ze swojimi serbskimi přećelemi serbsce.  Njeje hišće ze žanym powědał.  Kak wobchadźam z mjeńšinami?  Pój ze mnu. Dźe z dźědom do zahrodki. Chodźeše z Pětrom na tajke wječorki. Chcych jenož z tobu rěčeć. Tuž dyrbjachu wowka a jeje bratraj na polu sobu pomhać. Chcu domoj z tobu hić. Běše ze swojej swójbu w Berlinje žiwa. Je derje, zo z njej žane starosće nimataj.  Woni su sej korjeniny wot doma sobu přiwjezli. Sy z nimi derje do N. dojěła? Bych će poprawom na zetkanje sobu wzać móhł. Ja wozmu swoju domiznu sobu kaž šlink swoju chěžku. Sym sej dźěło sobu domoj wzała. Njebě z Wiktorom a mjez wulětnikami. Piješe a žortowaše z kolegami. Wšudźe w bydlenju nošeše aparat ze sobu. Přetož w prěnim tydźenju junija jědźeše knjez N. z rjadownju swojeje šule do Porynskeje. Rěčeše wo tym tež z koleginu. Na přichodnymaj dnjomaj rozrěči sej swoje plany z mojej žonu. Njemóže docyła ze mnu rěčeć. To bě korčma, w kotrejž druhdy z Jantom piwo piješe. A rozmołwa z Jantom bě dawno, před wěčnym časom. Ale wona měješe hišće dowol, bě sama ze sobu a móžeše sej z myslemi hišće raz na ćopły přibrjóh wućeknyć. Ale smjerć njewidźeržiš pola nikoho, kotrehož sy znał, z kotrymž sy był spřećeleny. A byšće wy tam ze mnu jěła?

В своето приносно и новаторско изследване Ю. Д. Апресян (вж. Апресян 1995) очертава  двата най-важни момента при описанието на ситуацията и това са:

1)      характеристика на семантичния предикат;

2) характеристика на семантичните валентности на предиката, т. е. описание на участниците в ситуацията.

Споделяме становището на Ю. Д. Апресян и смятаме, че точно тези възлови моменти могат да представят и нарисуват пълен семантичен, психологически ориентиран профил на ситуацията. Психологически ориентиран профил на дадена ситуация за нас означава, че ще ни интересува психологията на поведението на отделните участници поотделно и един спрямо друг. В анализите по-долу и в следващите глави ще следваме тези процедурни стъпки.

Характеристика на  семантичните предикати  в ситуация № 1

Преди всичко активни са предикати, чиято дейност, процеси, събития, състояния водят до видими резултати, могат да бъдат регистрирани и от външни свидетели. Най-често срещаният вид семантични предикати в тази социативна ситуация е за движение, за преместване в пространството, за осъществяване на комуникативни дейности. Статичните предикати са в повечето случаи с екзистенциална семантика – живея, правя любов, но не и раждам се, умирам. С ограничена употреба и участие са предикатите за емоционално състояние, което означава, че не всички видове емоционални дейности / състояния могат да бъдат извършени съвместно с някого другиго и не при всички тях е нужен партньор, за да се реализират. С ограничен капацитет на действие са и предикатите за интелектуална дейност (различни ментални състояния, най-общо казано), явно защото това е дейност, която агенсът предпочита да извърши в усамотение и уединение поради спецификата на дейността – активиране на собствения интелектуален капацитет. По принцип,  глаголите отнасящи се към типа на менталните предикати, представляват нееднороден клас. Те могат да означават различни ментални състояния (знам, вярвам, считам), мислителна дейност, обикновено насочена към получаване на знания (размишлявам, обмислям) или пък посочва възникването на определено ментално състояние в резултат на предшестваща дейност (да науча, да се досетя, да си спомня,  да разбера). Споменът може да се появи спонтанно, неконтролируемо, но и в резултат на специална, съзнателно насочена ментална дейност (вж. и Иомдин 1999: 71-89).

Лингвистични ситуации за социативност, изразени с творителни падежни модели, и техните извънезикови проекции 1

(in Bulgarian)

I. Същност на социативността. Очертаване границите на  социативния  фрагмент и броя на социативните ситуации            1. За характера на социативността     2. Семантичните предикати – предпоставка       за   ситуационното разнообразие      3. Видове социативни ситуации в горнолужишкия език

I.       Същност на социативността. Очертаване границите на  социативния фрагмент и броя на социативните ситуации 

          1. За характера на социативността

Социативността е много по-слабо изследвана семантична разновидност на творителния падеж в сравнение с инструменталността. Тук няма да ни занимават въпросите кое значение е “най-творителното”, “най-централното”, “най-изконното”,  т. е. няма да правим класация на творителните семантични разновидности, а ще се опитаме да ги представим като равноправни и равнопоставени – нещо, което ни позволява избраната комплексна методика. Изхождаме най-вече от презумпцията, че в извънезиковия свят всяко нещо има значение, защото е част от общия “смислов пъзел” и не определянето на централност и периферност е важно, а самото присъствие в цялостната подредба на картината на света. Затова и  ние разглеждаме всички семантични разновидности на творителния падеж като потенциално равни партньори. Защото кой може да каже кое всъщност е по-важно: да откриеш партньор, с когото съвместно да извършваш определено действие, да използваш даден обект в ролята му на инструмент или средство, или пък да търсиш  причината за осъществяването / неосъществяването на действие, състояние? Това са отделни и в много от случаите несъпоставими страни на живота, които го определят по различен начин, и в такъв смисъл те не подлежат на класацията “кое от всички тези действия е по-важно и кои не са толкова съществени”. Затова ще се постараем да ги опишем с еднотипен метаезик, за да можем след това да ги съпоставим по сходни показатели: брой на ситуациите, описващи даден фрагмент”;   типове семантични предикати (в ролята на глаголен управител) – главна предпоставка за вида на ситуацията; брой, характер и поведение на участниците (на  обективно участващите и на потенциалните).

Посредством материалния си носител – езиковите ситуации, социативният фрагмент  проявява и конкретизира най-типичните си признаци:  [± съвместно, взаимно действие / процес / събитие], [± съвместно, взаимно съпреживяване на състояние], [± вътрешен атрибутив на агенса], [± външен атрибутив на агенса], [±  цел на агенса].