(in Bulgarian)
I. За обема на инструменталния фрагмент и на инструменталните ситуации
1.
Видове
инструментални ситуации в горнолужишкия език
|
I. За обема на
инструменталния фрагмент и на
инструменталните ситуации
За
инструменталността съществуват много
повече изследвания (в сравнение например със социативността). Инструментът е
една от първите роли, които отделя и Ч. Филмор. Мястото и сред семантичните
валентности на глагола не е било оспорвано досега, тя неизменно присъства в
семантичните анализи на предикатите. Изключително богато представени са
ситуациите за инструмен и средство и в художествената литература, което
подкрепя тезата, че творителните падежни модели са предпочитани за изразяване и
описване на инструменталния фрагмент. Вътрешното структуриране и парцелация на
тази глава обаче ще е малко по-различна от предишната, защото се съобразяваме
със спецификата на анализираната тема (всъщност, точно така конкретно
подхождаме и при останалите глави от изследването). Основания да разглеждаме съвместно и паралелно
ситуациите, описващи инструмента и ситуациите, описващи средството, с чиято
помощ агенсът извършва действието, намираме както у всички автори, работили в
тази област преди нас, така и в извънезиковата картина на света. В извънезиковата картина на света фрагментът,
който описва инструмента и средството, с чиято помощ агенсът извършва
действието, предизвиква дадено събитие, заема равноправно място наред със социативността например. Фрагментът за инструмент и за средство описва
и разглежда липсата на собствен
потенциал у агенса да се справи с възникналата ситуация и потребността
му да потърси помощ извън собствения си ресурс. Обемът на инструменталния
фрагмент и на фрагмента за средства има динамичен характер, а границите между
инструменталните ситуации и ситуациите за средство са с доста мобилен характер,
което ни дава основание да ги разглеждаме като взаимнодопълващи се
разновидности. Т. е. тук става дума за два много тясно преплетени извънезикови
фрагмента, границата между които много често трудно може да бъде прокарана с
категоричност. И в двата случая става въпрос за резервен ресурс извън
естествения потенциал на агенса, към който той посяга, в случаите когато
собственият му потенциал не е
достатъчен, за да се справи със ситуацията. Като изключение от това твърдение и
единичен случай представлява ситуацията с [+
анатомична част от тялото] като естествено,
органично свързано с агенса, анатомично помощно средство. Извънезиковият
инструментален фрагмент и фрагментът за средство покриват доста голям периметър
от картината на света, което се дължи на тяхната функционалност и готовност да
подпомагат агенса, в каквито и да е житейски обстоятелства, при които той
изпитва затруднения. Фрагментът за средство в горнолужишкия език, изразен
езиково с творителни падежни модели, се конструира от следните подкатегории: [+ конкретно, предметно средство], [+ превозно средство], [+
анатомична част от тялото], [+ абстрактно,
квазисредство].
Съществуват различни интерпретации за инструменталността, изразявана с
помощта на грамемата творителен падеж, като различията произтичат от това към каква теоретична
платформа се придържа авторът. Според Вежбицка падежите имат значения и те са
не по-малко рационални (макар и може би по-неуловими), отколкото семантиката на
останалите морфологични категории (вж. Вежбицка 1985: 304). Приносът на
различните структуралистки методи според Вежбицка е преди всичко в строгото
разграничаване на синхронния и диахронния аспект на езиковите факти (стр. 305).
Диахронният анализ предполага едно друго битие на падежната семантика, което
задължително включва елементът развитие и изменение. За Вежбицка падежните
форми на имената, взети изолирано, нямат значения – техните значения се съотнасят
със специфични синтактични конструкции (защото хората общуват не чрез падежи, а
чрез изречения); затова е по-правилно да се говори, че в рамките на дадена
падежна грамема се реализират няколко конструкции с дадено значение, отколкото,
че творителният падеж притежава няколко значения. Главната и основна функция на
творителния падеж в славянските езици е да посочва оръдието на действието
(инструмента на действието). И това произтича като хипотеза от самото название
на тази падежна грамема: творителен или инструментален падеж се идентифицира в
който и да е славянски език като падеж, сред чиито функции като основна се
откроява функцията на инструмента (стр. 312). Творителен инструментален (общо
название за инструмента и средството) изразява това, което служи на субекта
като средство, с чията помощ той
реализира действието. Средството, с чиято помощ се извършва действието,
не е цел на самото действието. Инструментът
може да притежава конкретен реален корелат, но извънезиковият му корелат
може и да е и с по-абстрактни измерения. И оттук обобщението, което може да се
направи – семантичната роля инструмент може да има по-тесен и по-широк
семантичен обем. В повечето славянски езици в този случай липсва формалната
връзка, но има и такива (като горнолужишкия например), в които формалната
връзка е задължителна (срв. напр.: рус. ез. писать пером, рубить
топором; ч. ез.: myl si ruce mýdlem, psal perem).
Под инструмент лингвистите
имат предвид “оръдието, средството, с чиято помощ се извършва действието”,
напр.: рус. ез. Иван резал мясо ножом (стр. 313). На практика се
получава така, че в подобни конструкции
агенсът (Иван) прави нещо по начин, чрез който пряко е засегнат
инструментът (нож) и косвено пациенса
(мясо), но агенсът се
интересува от пациенса, а не от инструмента. т. е. инструментът помага, за да
може агенсът да осъществи намеренията си към пациенса. Невинаги обаче
семантичната роля инструмент има толкова еднозначна интерпретация.
Както вече отбелязахме, фрагментът се
изгражда от няколко ситуации с по-близка
или по-далечна смислова връзка. Като цяло инструменталният фрагмент от
цялостната картина на света се изгражда от семантичните признаци [+ инструмент], [+ конкретно
предметно средство ], [+ превозно средство] и [+ абстрактно
средство]. Ролята на тези четири основни семантични признака е, че водят до
някаква качествена промяна в семантичния обект. Средството е представено
чрез отделните си разновидности:
конкретно предметно средство, превозно средство, част от човешкото тяло (като
средство, с чиято помощ се извършва
действието) и абстрактно средство, квазисредство.
И според Д.
Станишева (вж. Станишева 1958: 76) инструменталното, оръдийното значение на
творителния падеж е едно от най-древните му значения, което несъмнено е
присъствало и в праславянския език. Смята се, че изразяването на
инструменталността в горнолужишкия език с помощта само на формална връзка, е
под влияние на немския език. Авторката обобщава, че творителен инструментален в
лингвистичната литература обикновено се нарича творителен за оръдие или
средство (обикновено се обединяват и използват като синоними) и при него не се
забелязва някакво вътрешно многообразие. Авторката основно различава три групи:
1.
Творителен
за оръдие: он разрезал хлеб ножом, он
засыпал яму лопатой, он выкрасил пол кистью, он расколол дрова топором, он
позвонил звонком, он помахал платком.
2.
Творителен
за средство: он вспахал поле волами, он убрал поле комбайном, он ехал
поездом, он прилетел самолетом.
3.
Творителен
за помощен материал: он покрыл стол салфеткой,
он засыпал яму землей, он выкрасил пол краской, он накормил ребенка кашей.
Трите вида
творителен инструментален имат различна съдба и перспективи на развитие в славянските езици. Освен това съществува по-тясно и по-широко разбиране за инструмента и
средството (по-подробно ще се спрем по-надолу в изложението). Ние възприемаме
становището, според което инструментът и средството имат строго очертани
правомощия и сфери, които покриват; определението инструментален, от друга
страна, свързваме с наименованието на цялостния фрагмент. На базата на анализа на
ексцерпирния материал, с който разполагаме, стигнахме до убеждението, че
горнолужишкият творителен инструментален падеж притежава богато разнообразие от
семантични разновидности на инструмента и средството. Това означава, че
инструменталните падежни модели в горнолужишкия език са в състояние да опишат
доста голям фрагмент от кратината на света, отнасяща се до инструмента и
средството. От своя страна, инструменталният фрагмент реално се изгражда от пет
типови ситуации, които ние подробно ще представим и анализираме по-долу в
изложението. И тук при анализа на ситуациите се придържаме към становището на
Ю. Д. Апресян, че структурата на ситуациите се изгражда от предикатите и
участниците, произтичащи от семантичните валентности на предикатите; т. е. това включва създаване на
семантични профили на ситуациите и проследяване
психологията на поведение на участниците, нещо което се опитахме да представим
във втора глава. И така, ще обобщим: инструментален фрагмент за нас е обобщено
название на комплекс от ситуации, които са съответно ситуации за инструмент, за конкретно предметно средство, за
превозно средство, за част от тялото и за абстрактно, квазисредство. Разликата
между ситуацията за инструмент и ситуацията за конкретно, предметно средство е,
че в първата ситуация за нас инструменът има по-тесни параметри и те се опират на
разбирането за инструмента като сечиво, оръжие, с което физически се унищожава
или частично се накърнява физическата цялост на пациенса (в негов ущърб), т. е.
различно е въздействието, което инструментът оказва върху пациенса – в повечето
случаи въздействието е с отрицателни последици. При ситуацията за конкретно,
предметно средство третият участник в ситуацията – пациенсът запазва физическата
си цялост, тя не се накърнява или разрушава, напротив стига се до благоприятно
(или неутрално) за пациенса състояние, трансформация във външния му вид, или
даже и до вътрешна трансформация. Общото за всички ситуации от инструменталния
фрагмент е, че участниците са поне двама. Това са агенсът, инструментът,
средството (с всичките си разновидности), пациенса, крайната точка, началната
точка. Характерно за поведението на агенса във всичките ситуации е голямата
доза инициативност и активност, които той притежава. Точно това му активно
състояние го прави способен да управлява останалите участници в инструменталния
фрагмент.
Инструменталният фрагмент в горнолужишкия език се изгражда
от следните ситуации:
Инструментална
ситуация № 1: [ситуация за
описание на инструмента - сечивото, с чиято помощ агенсът извършва действието] – основен признак [+ инструмент]:
Z tesakom rozruba wona hałzy.
Инструментална
ситуация № 2: [ситуация за
описание на конкретното средство, с чиято помощ агенсът извършва действието] - основен признак [+ конкретно
предметно средство]:
Jan pisa z wołojnikom.
Инструментална
ситуация № 3: [ситуация за
описание на превозното средство, с чиято
помощ агенсът извършва действието] - основен
признак [+ превозно средство]:
Smy jězdźili z awtom (z ćahom).
Инструментална
ситуация № 4: [ситуация за описание на част от
човешкото тяло като помощно средство, с което агенсът извършва действието] - основен признак [+ част от
тялото]:
Z porstom suny jej kudźer z mjezwoča a zaso poča ju
wokošować.
Инструментална
ситуация № 5: [ситуация за
описание на абстрактно, квазисредство, с чиято помощ агенсът извършва
действието] - основен признак [+ абстрактно средство]:
Móžeše sej z myslemi hišće raz na ćopły přibrjóh wućeknyć.
Source: Елена Любенова.
Семантика на творителния падеж в горнолужишкия език. Пловдив. 2006.
No comments:
Post a Comment