(in
Bulgarian)
Прилагателното име е езиков знак, който служи за назоваване на
статичен признак. Например: łužiske hory, serbska šula, rjana chěža, stary kóń, słomjana třěcha, čerstwy chlěb, dźědowy kožuch, sotřina holca, maćerny bratr. Категориите род, число и падеж
не са същински категории за прилагателните, а на съгласувателния принцип
прилагателното приема граматичната форма на съществителното, напр.: stary dub, stareho duba, stare duby, starych dubow; stari mužojo,
starych mužow; stara žona, stareje žony, stare žony; kormne swinjo, kormneho
swinjeća, kormne swinje.
Независима от съществителното е при
прилагателното категорията степенуване, която е всъщност тяхната същинска
категория, напр.: stary – starši
– najstarši, wysoki – wyši – najwyši, rjany – rjeńši – najrjeńši.
Прилагателните имат следните синтактични
функции:
1.
Атрибутивна: rjana kniha, nanowy kłobuk, wulkotne dožiwjenje, šěroki puć.
2.
Предикативно-атрибутивна: nan wróći so chory, holca přińdźe wjesoła ze
šule, namakachmy hólca spjaceho.
3. Предикативна: šuler je pilny, młodźina je optimistiska,
wjedro je špatne, knihi su rjane.
В
зависимост от това, дали изразяват качество, отношение или принадлежност,
прилагателните се делят на следните семантични класове:
- качествени прилагателни (kajkostne, kwalitatiwne);
- относителни прилагателни (poćahowe, relaciske);
- притежателни прилагателни (přiswojace, posesiwne).
Качествените прилагателни сигнализират за наличието на някакво качество
и признак на одушевени и неодушевени лица, явления, предмети, животни, напр.: dobry, zły, rjany, stary, młody, běły, ćěmny, slepy,
hłuchi, žiwy, mortwy, chory, strowy, niski, wysoki, ćežki, sylny, čorny, runy, hotowy, cuzy, nahi,
mudry, mazany, hordy, spokojny, bohaty, pěkny. По-голямата част от
качествените прилагателни могат да се степенуват: rjany – rjeńši –
najrjeńši, mały – mjeńši – najmjeńši, wysoki – wyši – najwyši. Обаче прилагателните žiwy, slepy, němy, nahi,
chromy, bosy, ryzy, jěry, hotowy, šědźiwy, libity, и др. не се степенуват.
От
качествените прилагателни могат да се образуват наречия на –o и на –e: wótry –
wótrje, lochki – lochce, lochko, mudry –
mudrje, suchi – sucho. От някои
качествени прилагателни могат да се образуват и абстрактни
съществителни имена, напр.: młody
– młodosć, stary – starosć, staroba, chory – chorosć, choroba,
wysoki – wysokosć. В словообразувателно отношение качествените
прилагателни не се отнасят към друга дума, напр.: mały, wulki, młody, běły, lózy, němy, slepy.
Относителните прилагателни за разлика от качествените се отнасят в словообразувателно
отношение към друга дума, напр.: drjewjane
twarjenje, młynski kamjeń, zemska reforma, hórski jězor, pólny puć, šulski
inspektor, dobroćiwy čłowjek, hordozne dobyće, radostne dožiwjenje, dźensniši
dźeń, nětčiši čas, nutřkowna strona, hornja łubja, dźěłowy grat, wěriwy
čłowjek, wottorhanska protyka, škitanske pasmo, wikowanske drustwo, wotwódna
roła, prěni schodźenk, druha strona, kilometrowa zdalenosć, kórcowa měra. Относителните
прилагателни могат да получават качествено значение, когато се употребяват в
преносен смисъл; тогава се степенуват. В
някои случаи от тях могат да се образуват абстрактни съществителни на –osć
(dobroćiwosć, njehańbitosć, wokniwosć, włóžnosć,
kulojtosć, barbojtosć, dźěrawosć) и наречия на –e (přećelnje,
wutrobnje).
Притежателните прилагателни са вид относителни прилагателни. Те
сигнализират,
че някой притежава нещо, напр.: nanowy dom, susodowa zahroda, sotřine dźěći, maćerna suknja, přećelowy bratr. В словообразувателно отношение притежателните
прилагателни се отнасят към съществителните. Те не се степенуват, не образуват
наречия на –o и –e, не образуват и
абстрактни съществителни на –osć. Функция на
притежателни прилагателни в горнолужишкия език могат да изпълняват и някои
родителни форми, напр.: susodźic dźowka, wučerjec dźěći, korčmarjec polo, fararjec ladko, Šołćic młyn, Domaškec и др. Тези форми са омонимни
с родителните форми на фамилиите (-icy, -ecy: Šołćicy – Šołćic,
Młynkecy - Młynkec) и с формите на фамилните имена за неомъжени момичета (Hanka Bjenadźic, Marka Młynkec). Притежание също
така могат да изразяват в горнолужишкия
език и други форми, като например
Šołćineje (nan), Bjenadźineje (chěža), Nowotneho (awto), Ćišinskeho (program), Andrickeho (kniha) и
др. Ако
притежателното прилагателно допълнително се определя от предхождащо го
прилагателно, местоимение или съществително, то същото това предходно име се
поставя в родителен падеж. Например: našeho nanowe pola, mojeje
sotřine dźěći, knjeza wučerjowa kniha, stareje Bjenadźineje syn, knjeza Nowotneho awto и
др.
В рамките на притежателните прилагателни се отделят относително-притежателните прилагателни, които сигнализират, че притежаваното съществително се отнася към цял клас, а не към единични притежатели. Например: psyča hěta, wowča wołma, ptače hnězdo, wjelči hłód, howjaze mjaso, kozace mloko, pčołkacy měd, holčaca drasta, žabjace poslešćo, dźěćaca stwa, muske črije, žónski kłobuk, knjejske wašnje, dźěłaćerska klasa, burski chlěb, serbski kraj, kralowska hola, knježi dwór. Към тази подгрупа се отнасят и притежателните прилагателни, образувани от съществителни, назоваващи населени места, напр.: Budyske piwo, Radworčan kermuša, Poršićanski puć, Rachlowski braška и др.
Към прилагателните се отнасят в
горнолужишкия език и формите rady (rad), rada, rado, rady. Изпълняват предикативна функция, напр.: Wón by
to rad sčinił. Wona by rada přišła. Wono by rado spěwało.
Склонение на прилагателните имена
Ед. ч. (твърда
основа)
(м. р.) (ср. р.)
(ж. р.)
Им. / Зв. dobry dobre dobra
Р. dobreho dobreho dobreje
Д. dobremu dobremu dobrej
В. dobry / dobreho dobre dobru
Тв. z dobrym z dobrym z dobrej
М. wo dobrym wo dobrym wo dobrej
Мн. ч. (м. р.) (ср.
р.) (ж. р.)
Им. / Зв. dobre / dobri dobre
dobre
Р. dobrych dobrych dobrych
Д. dobrym dobrym dobrym
В. dobre / dobrych dobre dobre
Тв. z dobrymi z dobrymi z dobrymi
М. wo dobrych wo dobrych wo dobrych
В множествено число няма специални форми за
трите рода. Налице е само делитбата по мъжколичност – немъжколичност. В
именителен падеж множествено число окончанието за мъжколичните форми е –i
(dobri) / -y (wulcy);
освен това настава редуване на някои съгласни (h – z, ch - š, k - c: stary –
stari, druhi – druzy, ćichi – ćiši, wulki - wulcy). Винителен е равен на родителен при мъжколичната форма: mam dobrych přećelow.
Дв.
ч. (м. р.) (ср. р.) (ж. р.)
Им. / Зв. dobrej / dobraj dobrej dobre
Р. dobreju dobreju dobreju
Д. dobrymaj dobrymaj dobrymaj
В. dobrej / dobreju / dobraj dobrej dobrej
Тв. z dobrymaj z dobrymaj z dobrymaj
М. wo dobrymaj wo dobrymaj wo dobrymaj
След съгласните -k-, -h-, -ch- се появява в окончанието –i вместо
–y: z wulkim, wo małkimaj, ze suchimi, wo nahich.
Ед. ч. (мека
основа)
(м. р.) (ср. р.) (ж. р.)
Им. /
Зв. tuni tunje tunja
Р. tunjeho tunjeho tunjeje
Д. tunjemu tunjemu tunjej
В. tuni / tunjeho tunje tunju
Тв. z tunim z tunim z tunjej
М. wo tunim wo tunim wo tunjej
Мн.
ч. (м. р.) (ср. р.) (ж. р.)
Им. / Зв. tunje / tuni
tunje tunje
Р. tunich tunich tunich
Д. tunim tunim tunim
В. tunje / tunich tunje tunje
Тв. z tunimi z tunimi z tunimi
М. wo tunich wo tunich wo tunich
Дв. ч. (м. р.) (ср. р.) (ж. р.)
Им. / Зв. tunjej tunjej tunjej
Р. tunjeju tunjeju tunjeju
Д. tunimaj tunimaj tunimaj
В. tunjej / tunjeju tunjej tunjej
Тв. z tunimaj z tunimaj z tunimaj
М. wo tunimaj wo tunimaj wo tunimaj
В
именителен падеж двойствено число при твърдите основи има отделни окончания за
мъжколични форми (-aj, staraj buraj), докато при меките основи не се прави разлика между мъжколични и
немъжколични (lěnjej mužej, tunjej woblekaj). Но и при меките основи във винителен падеж се прави
разлика между одушевени и неодушевени (Widźu lěnjeju mužow - Kupich tunjej woblekaj – Mam rjanej konjej).
Несклоняеми
прилагателни имена
Не
всички прилагателни в горнолужишкия падеж могат да се изменят по падежи.
Несклоняеми са следните прилагателни:
1.
Прилагателните:
rady (rad), ryzy (ryzy kóń, z ryzy
konjom), njeboh (wo njeboh Wićazec wuju), bosy (na bosy nohi).
2.
Прилагателните
от типа на: načerwjeń,
naběl, nazeleń, načorń, nažołć.
3.
Чуждите думи fajn (fajn kadla, fajn wěc), bankrot, lindyr, blond,
nobl, stur.
4.
Wićazec wowka, Radworčan cyrkej.
Субстантивирани
прилагателни имена
В горнолужишкия език има редица думи, които
от гледна точка на своята форма са прилагателни имена, но функционират като
съществителни имена, напр.: žónska, muski, słužowna, wolacy, jaty, chory, bunjacy и др. Най-често субстантивираните прилагателни
биват:
1.
Названия
на лица: chory,
jaty, muski, žónska, słužowna, wolacy, pjekarski, młynski, rězniski, šewski,
kowarski, krawski, wandrowski.
2.
Имена на държави: Němska, Čěska, Pólska,
Słowakska, Sakska, Bramborska, Nižozemska, Jendźelska, Indiska, Bołharska.
3.
Имена
на улици: Bohata,
Sukelnska, Hornčerska, Thälmannowa, Serbska, Kamjentna.
4.
Названия
на някои продукти: žitny, bunjacy.
5.
Някои женски фамилии: Krawcowa (Krawcowa žona = Krawcowa), Šewcowa,
Bjenadźina, Njedźina.
Степенуване на
прилагателните имена
Степенуването е същинската категория на
прилагателните. Могат да се степенуват само някои качествени прилагателни.
Формално степенуването се изразява в наличието на четири форми у
прилагателните, чрез които може да се изрази наличието (или отсъствието) на по-голям
или най-голям признак. Четирите степени са положителна, сравнителна,
превъзходна, абсолютна (pozitiw, komparatiw, superlatiw, absolutiw).
1.
Положителната форма е
равна на основната (именителна, речникова) форма, напр.: wysoki, stary, tołsty, lochki,
rjany, šěroki.
2.
Сравнителната
степен се образува с помощта
на следните суфикси: -ši, -ša, -še / -iši, -iša, -iše / -yši, -yša, -yše.
Пред
суфикс –iši твърдите съгласни се смекчават. В някои случаи настъпва
редуване на коренните гласни, напр.:
drohi – dróši, młody – młódši, rjany – rjeńši. След съгласните c, z, s се употребява суфикс –yši (lózyši).
Примери
за сравнителна степен, образувана със суфикс –ši:
rjany
– rjeńši,
stary
– starši,
luby
– lubši,
młody
– młódši,
tuni
– tuńši,
wjesoły
– wjeselši,
nowy
– nowši,
twjerdy
– twjerdši,
tołsty
– tołši,
drohi
– dróši.
Примери за сравнителна степен, образувана със суфикси –iši / -yši: mudry – mudriši,
měrny
– měrniši,
horcy – horcyši,
hordy
– hordźiši,
husty
– husćiši,
kruty – krućiši,
hłupy
– hłupiši,
suchi
– sušiši,
lózy
– lózyši,
cuni
– cuniši,
kuši
– kušiši.
Прилагателните на –(o)ki (wuski, wysoki) образуват
сравнителна степен без –(o)ki с помощта на суфикс –ši, като при това групите –sš и –žš се
опростяват до –š.
Например:
rědki – rědši,
hłuboki – hłubši,
ćeńki – ćeńši,
ćežki
– ćeši,
lochki
– lóši / lochši,
šěroki
– šěrši,
wysoki
– wyši,
daloki
– dalši.
Някои
прилагателни образуват по неправилен начин формите си за сравнителна степен,
напр.:
wulki – wjetši,
mały – mjeńši,
dobry
– lěpši,
zły
– hórši,
dołhi
– dlěši.
Аналитичната
сравнителна степен се
образува от формите bóle плюс положителната форма на
прилагателното, напр.:
kulojty
– bóle kulojty,
spušćomny
– bóle
spušćomny,
dźěrawy
– bóle dźěrawy,
škódny
– bóle škódny.
3.
Превъзходната
степен се образува от сравнителната с помощта на префикс naj-,
напр.:
rjany – rjeńši – najrjeńši,
nowy
– nowši – najnowši,
stary
– starši – najstarši,
wysoki
– wyši – najwyši.
4. Абсолютна степен. В
горнолужишкия език е възможно превъзходната степен да бъде още повече
засилена, като към нейната форма се прибави префикс na-. В такъв случай се говори за абсолютна
превъзходна степен, напр.:
najrjeńši
– nanajrjeńši,
najnowši
– nanajnowši,
najhórši
– nanajhórši,
najćopliši
– nanajćopliši,
najhłupiši
– nanajhłupiši,
najlubši
– nanajlubši,
najkrućiši
– nanajkrućiši,
najwjeselši
– nanajwjeselši,
najkrótši
– nanajkrótši.
Както
и при сравнителната степен, така и при
превъзходната и абсолютната, е възможно да бъдат образувани и аналитични форми,
като префикс naj- се добавя към наречието bóle: najbóle (nanajbóle)
spušćomny.
Source: Елена Любенова. Граматика на
горнолужишкия език. Пловдив. 2003.
No comments:
Post a Comment