(in
Bulgarian)
Правилата при склонението на чуждите думи в горнолужишкия
език не са все още съвсем установени и стабилни. Чуждите думи се разделят на
склоняеми и несклоняеми. Към несклоняемите чужди думи се отнасят: м. р.: alibi, abbé, aide-mémoire, baby, dementi, dixi, harakiri; ж. р.:
beriberi, equipe, lady, miss, jury; ср. р.: pi; собствени имена:
Amu-Darja, Baku, Champagne, Boulogne, Dehli, Haiti, Goethe (може и да се скланя Goethe, -y, -eho), Dante (Dante, -y, -eho) и др.
Склоняемите думи се разделят в няколко групи:
1.
Съществителни
от мъжки род, завършващи на вокал: kanu, -ua, nandu, -ua, iglu, -ua, pony, -ya, profi,
-ia, whisky, -ya, Nehru, -ua. Възможно е някои от тях обаче да не се скланят: ze spěšnym kanu, wo Nehru.
2.
Съществителните
от женски род на –a се скланят като žona и zemja:
lama, -y, cebra, -y, puma, -y, boa, -oy, Gambetta, -y, Garcia, -ie.
Съществителните koma, drama, tema, reuma се скланят като žona, но в разговорния език могат да бъдат и от мъжки род: tón koma, tón reuma.
3.
Съществителните
от женски род, които завършват на –s, се скланят като
съществителното wjes: Wenus, Wenusy, Wenusy, Wenus, z Wenusu, wo Wenusy; iris, -sy, neuritis,
-sy, bronchitis, -sy.
4.
Съществителните от мъжки род на
–us / -ius,
-os, -es, -is, -um / -ium се скланят като съществителните štom, nan:
trocheus, -usa, rytmus, -usa, lapsus, -usa, Augustus, -usa, Ovidius, -iusa,
Dorticos, -osa, Pythagoras, -asa, Xerxes, -esa, Descartes, -esa, neutrum, -uma,
plenum, -uma, publikum, -uma. Част от съществителните на –ium, -ius приемат суфикс
–ij, а съществителните, завършващи на -eum, -eus - суфикс –ej, напр.: sympozij, -ija, gymnazij,
-ija, muzej, -eja, aluminij, -ija // aluminium, -iuma, spondej, -eja //
spondeus, -eusa.
5.
Заемките от френския и английския език, завършващи на
съгласен, се скланят като съответните горнолужишки съществителни от мъжки род
(твърда или мека основа): team, -ma, jazz, -zza, komfort, -ta, poem, -ma, spleen, -na, weekend,
-da, teenager, -ra, detail, -la.
6.
Руските
фамилии на –oj
се скланят като
съществителното kraj: Tolstoj, -oja, Košewoj, -oja.
7.
Полските фамилии на –ski, -ska и руските на –ij, yj се скланят като
горнолужишките прилагателни: Szymański, Szymańskeho, Konopnicka,
Konopnickeje, Skłodowska, Skłodowskeje, Dolgorukij, Dolgorukeho, Belinskij,
Belinskeho, Wasilewskaja, Wasilewskeje.
8.
Чешките
и словашките имена на –ek се скланят по образеца на съществителните от
мъжки род с твърда основа, като гласният –e- не изпада в косвените падежни
форми: Machek, Macheka, František, Františeka, Hašek, Hašeka.
9.
Чуждите
думи на –o се скланят като съответните горнолужишки съществителни от среден
род: awto,
awta, radijo, radija, Šewčenko, Šewčenka, Castro, Castra, Chikago, Chikaga,
Cicero, Cicera. Някои от тях разширяват основата си с –on-: farao, faraona, Plato,
Platona.
Source: Елена Любенова. Граматика на горнолужишкия език. Пловдив.
2003.
No comments:
Post a Comment