Местоимение – Naměstnik в горнолужишкия език

                                                             (in Bulgarian)

            Местоименията са клас от думи, с които се заместват съществителни, прилагателни и числителни. Те самите не назовават отделни лица и предмети.

От гледна точка на семантиката  местоименията в горнолужишкия език се делят на следните няколко групи:

1.      Лични местоимения (wosobowe):  ja, mój, my; ty, wój, wy; wón, wona, wono, wonej, wonaj, wone, woni;

2.      Притежателни местоимения (přiswojowace): mój, moja, moje; naju; naš, naša, naše; twój, twoja, twoje; waju; waš, waša, waše; swój, swoja, swoje;  jeho, jeje,  jeju, jich; jejny, jejna, jejne;

3.      Показателни местоимения (pokazowace): tón, ta, to / te; tutón, tuta, tuto;  wony, wona, wone;  tamny, tamna, tamne; tajki, tajka, tajke; tajkile, tajkale, tajkele; tu / jow, tam, tehdy, tak, telko, tohodla;

4.      Възвратни местоимения (wróćace): so, sej, sebje, sebi;

5.      Въпросителни местоимения (prašace): štó, što, čeji, čeja, čeje; kotry, kotra, kotre; kajki, kajka, kajke; hdy, kak, hdźe, kelko, zwotkel, čehodla;

6.      Относителни местоимения (poćahowe): kiž, kotryž, čejiž, kajkiž, hdyž, kaž, hdźež, kelkož, čehoždla, štóž, štož;

7.      Отрицателни местоимения (zaprěwace): nichtó, ničo, ničeji, nikajki, nihdy, nihdźe, žadyn, žana, žane; ženje;

8.      Неопределителни местоимения (bjezměžne): něchtó, něšto, něčeji, někajki, někotry, něhdy, něhdźe, někak;

9.      Обобщителни местоимения (spowšitkownjowace): wšón, wšitkón, wšitcy, wobě / wobaj, wšudźe, přeco, kóždy;

10.   Ограничителни местоимения (limitatiwne): sam, samy, samón;

11.   Характеризиращи местоимения (hódnoćace): samsny, jenaki, jenak, druhi, druhdźe, druhdy.

От гледна точка на граматичната си функция местоименията в горнолужишкия език се делят на: субстантивни, адективни, нумерални, адвербиални.

            Субстантивните местоимения се отнасят към лица, животни, вещи или пък към техните имена. Към тях принадлежат: ja, ty, wón, wona, wono / wone,  štó, što, štóž, štož, nichtó, ničo, něchtó, něšto, sam. Субстантивните местоимения могат да функционират като съществителни, като съответно се изменят по падеж, напр.: štó – koho – komu, što – čeho – čemu. Категорията число е характерна само за личните местоимения, напр.: ja – mój – my, ty – wój – wy, wón – wonaj – woni. Категорията род е позната само на личните местоимения за трето лице, напр.: wón – wona – wono, wonaj – wonej, woni – wone.

            Адективните местоимения по форма и функция се доближават до прилагателните имена (ср.: chlěb je wšón, woda je wša, pjenjezy su wšě). Към този вид се отнасят следните местоимения: mój, twój, swój, tón, tutón, tamny, tajki, wony, kajki, kotry, čeji, někotry, něčeji, wšitkón, wšón, wšitcy, kóždy, samsny, jenaki, druhi, samy, samón. При този вид местоимения категориите род, число и падеж имат съгласувателен характер, напр.: tutón, tajki čłowjek – tuta, tajka wosoba – tutoho, tajkeho čłowjeka – tuteje, tajkeje wosoby и др.

            Нумералните местоимения сигнализират за наличието на неограничено или ограничено количество, напр.: kelko – telko, kelko króć, kelko razow – telko króć, telko razow. В изречението изпълняват функцията на обстоятелствено пояснение.

            Адвербиалните местоимения сигнализират за обстоятелствата, при които се извършва действието, напр.: tu, tam, hdźe, hdy, něhdy, nihdy, tehdy, čehodla, tohodla, kak, tak, jow и др.

Лични местоимения

            Личните местоимения заместват названия на явления, означени със съществително име. Притежават категориите лице, число, падеж.

            Личните местоимения ja  и ty се свързват обикновено само със живи същества (със субекта и адресата на действието). Отнасят се и за неодушевени, но само когато те са персонифицирани. Личните местоимения за първо и второ лице  не сигнализират за наличието на даден род и тяхната употреба с глаголите не е толкова честа. Това е свързано с факта, че в горнолужишкия език самите глаголни флексии в достатъчна степен сигнализират определен род ( ср. напр.: Sym čitał. Sym čitała). Личните местоимения ja и ty (в именителен падеж) в горнолужишкия език се употребяват само когато трябва да се подчертае логическия субект (напр.: Ty tola jenož dźeržiš, rězam jenož ja sam). Използват се също така и когато в изречението липсва глаголът, напр.: A što ty na to? Wołam was hižo cyły čas, a wy ničo. За разлика от личните местоимения за първо и второ лице тези за трето лице се отнасят както за лица, така и за нелица. Това е обикновено лицето или предмета, за които субектът и адресатът говорят (напр.: wón, wona, wono, wonaj, wonej, woni, wone, Praj to bratrej! Wón hižo wo tym wě).

Склонение на личните местоимения

ja, ty, my, wy, mój, wój

Ед. ч.     1. л.                    2. л.                  Мн. ч. 1. л.                    2. л.

Им.     ja                     ty                     my                         wy

Р.        mnje, mje        tebje, će            nas                         was

Д.       mni, mi            tebi, ći               nam                       wam

В.       mnje, mje         tebje, će            nas                         was

Тв.     ze mnu              z tobu               z nami                    z wami

М.     wo mni             wo tebi              wo nas /nami         wo was/wami

Дв. ч.             1. л.                      2. л.

Им.          mój                       wój

Р.             naju, naj                waju, waj

Д.             namaj                    wamaj

В.             naju, naj                waju, waj

Тв.           z namaj                  z wamaj

М.           wo namaj                wo wamaj

           

Особености в употребата:

1.      Личното местоимение за първо лице множествено число my се използва вместо личното местоимение за първо лице единствено число ja в научния и публицистичния стил. Това е така нареченият pluralis auctoris, напр.: smy měnjenja (вм. sym měnjenja),  myslimy (вм. myslu), namjetujemy  (вм. namjetuju).

2.      Като учтива форма при обръщение вместо  местоимението за второ лице единствено число ty се използва местоимението за второ лице множествено число wy. При това формата на ł-вото причастие е в трето лице единствено число, напр.: Wy so hišće přizjewił njejsće. Prošu was, zo njebyšće na mnje zabył.

3.      Понякога при по-фамилиарно общуване между близки (или пък между лекар и пациент) вместо местоимението за второ лице единствено число (ty) се използва местоимението за първо лице множествено число (my), напр.: Kak so nam wjedźe? Smy hižo lěkarstwo brali? Това е така нареченият pluralis commodi.

В родителен, дателен и винителен падеж личните местоимения имат както дълги, така и кратки форми. Дългите местоименни форми се използват предимно в следните случаи:

1.      След предлози: Na mnje nječakajće! Za tebje budźe starane. Ke mni njechodź! Wote mnje ničo njezhoniš. Na mnje nječakajće. Za tebje je starane, но: Pětr sedźi pódla mje. Wón je napřećiwo mi.

2.      В началото на изречението при логическо подчертаване: Tebje so prašał njejsym. Tebi so wšitko derje radźi. В началото на изречението обаче могат да стоят и формите mje, mi, напр.: Mje njetrjebaš so prašeć. Mi so tu derje spodoba.

3.      При противопоставяне и логическо подчертаване: Njeměnju tebje, ale twojeho susoda. Ja widźu tebje. Prašamy so tebje. Но само: Daj to mi a nic jemu!

4.      След предлозите, завършващи на съгласен, който в определени случаи се вокализира, напр.: Ke mni njechodź! Pode mnje, nade mnje, bjeze mnje и др.

Кратките форми će и ći са клитики и могат да стоят само след дума, която притежава самостоятелно ударение, напр.: Spytach će wusprawnić. Napišu ći list. Те могат да се заменят от формите tebje, tebi. Кратките форми mi и ći се използват и във функцията на т. нар. dativus ethicus. Изречението в такъв случай има емоционален характер (ср.: Budź mi sprawny! To bě ći wěc!Ty sy mi rjany přećel! To je mi rjana wobrada! Mój wbohi luby, hdźe sy mi? Wšudźom ći ludźo joh witaja). Формите mje, mi могат да се срещат както в неударена позиция (Mać mje woła. Daj mi pomazku), така и под ударение (Mje mócnje ćehnje wutroba. Mi je, kaž byšće wołali mje).

Склонение на личните местоимения

wón, wona, wono, wonaj, wonej, woni, wone

Ед. ч.             (м. р.)                                   (ср. р.)                                   (ж. р.)

Им.     wón                                         wono (wone)                 wona

Р.         jeho                                         jeho                              jeje, njeje

Д.        jemu (jom)                               jemu (jom)                   jej (ji), njej

В.        jeho (joh) (при одуш. )           jo (je), nje, njo                ju, nju

            jón (при неодуш.)        

Тв.      z nim                                         z nim                            z njej

М.       wo nim                                      wo nim                        wo njej

            В разговорната реч се предпочита формата wone пред wono. Между формите jo и je разликата е, че първата има книжен характер, докато втората се среща предимно в разговорната реч. Във винителен падеж единствено число мъжки род формите jeho, na njeho, joh, na njoh  се използват по отношение на живи същества, а формите jón, na njón – по отношение на неодушевени предмети.

Мн. ч.   (мъжколична форма)           (немъжколична форма)

Им.           woni                                        wone

Р.              jich, nich                                  jich, nich

Д.             jim, nim                                   jim, nim

В.             jich, nich                                  je, nje

Тв.           z nimi                                       z nimi

М.            wo nich                                   wo nich

Дв. ч.        (мъжколична форма)         (немъжколична форма)

Им.             wonaj                              wonej

Р.                 jeju                                  jeju

Д.                jimaj                                jimaj

В.                jeju                                  jej

Тв.              z nimaj                            z nimaj

М.              wo nimaj                         wo nimaj

           

Ако косвените падежни форми на личното местоимение за трето лице (jeho, jemu, jeje, je и др.) стоят след предлог, пред тях се появява n-: bjez njeho, wokoło nich, k njemu, na njeho, na njo / na nje, z nim, wo nim, při nim, z nimi, wo nich, při nich. Когато обаче формите jeho, jeje, jich функционират като притежателни местоимения, n- не се появява: wo jeho nanje, z jeje maćerju. В двойствено и в множествено число формите jeju, na njeju, jich, na nich се използват само по отношение на одушевени съществителни от мъжки род, а формите jej, na njej, je, na nje – по отношение на животни и неодушевени предмети.

            Когато трябва да се римува или пък за придаване на ритъм в поезията, вместо пълните форми jeho, jemu, jej, naju, waju се използват кратките форми joh, jom, ji, naj, waj, напр.: O zbóžny naj` domčk! O zbóžny naj`  čas!

Притежателни местоимения

      Притежателните местоимения заместват имена, изразяващи принадлежност. Морфологичните категории, които притежават, са род, число, падеж.

            Притежателните местоимения са mój, twój, naš, waš. Като притежателни местоимения функционират и родителните форми на личните местоимения за трето лице: wón, wona, wono; woni, wone; mój, wój, wonaj, wonej – jeho, jeje, jeho; jich; naju, waju, jeju. Например: mój woblek, twoja sotra, naša chěža, waša šula – jeho kniha, jeje suknja, jich zahroda, jeju awto, naju přećel, waju lubosć. В диалектите на мястото на формата jeje се среща адективната притежателна форма jejny, jejna, jejne (jeje hólc = jejny hólc).

Склонение на притежателните местоимения

Ед. ч.      (м. р.)                                (ср. р.)                      (ж. р.)

Им.       mój                              moje                    moja

Р.          mojeho                         mojeho               mojeje

Д.          mojemu                        mojemu              mojej

В.          mojeho (при одуш.)    moje                    moju

              mój (при неодуш.)      

Тв.         z mojim                        z mojim               z mojej

М.          wo mojim                    wo mojim             wo mojej

Мн. ч.   (мъжколична форма)          (немъжколична форма)

Им.         moji                                 moje

Р.            mojich                             mojich

Д.            mojim                             mojim

В.            mojich                            moje

Тв.          z mojimi                         z mojimi  

М.          wo mojich                       wo mojich

Дв. ч.       (мъжколична форма)           (немъжколична форма)

Им.           mojej                                 mojej

Р.              mojeju                               mojeju

Д.             mojimaj                              mojimaj

В.             mojeju                                mojej

Тв.           z mojimaj                           z mojimaj

М.           wo mojimaj                        wo mojimaj

            По същия образец е и склонението на местоименията twój, naš, waš. Както  при склонението на личното местоимение wón,  и тук са налице кратки форми: mojoh, mojom, twojoh, twojom, našoh, našom, wašoh, wašom.

            В горнолужишкия език притежателните местоимения mój, twój се определят като притежателно-лични местоимения и те се отделят от притежателно-възвратното местоимение swój. Местоимението swój се използва  тогава, когато се отнася до субекта в изречението (mać wuprózdni swoju křinju). Но след някои глаголи (prosyć, radźić, kazać) swój се отнася и към други части в изречението, напр.: Mać radźeše (kazaše) dźěćom swoje knihi zawalić (dźěći – swoje knihi). Задължително е обаче използването на притежателно-възвратното местоимение swój за 3. л. единствено, множествено и двойствено число, напр.: Skupina je swoje nadawki derje spjelniła. Rozmołwjachu so wo swojich pućowanskich nazhonjenjach. Pisaštaj swojemu wučerjej). Изпозването в този контекст на притежателно-личните форми (jeho, jeje, jich, jeju) би довело до двусмислица. Например в изречението Skupina je jeje nadawki derje spjelniła местоимението jeje не се отнася към skupina.

            Притежателно-възвратното местоимение swój, swoja, swoje се скланя както притежателно-личното местоимение mój, moja, moje.

Показателни местоимения

            Показателните местоимения посочват различни предмети или техни признаци. Принадлежат към адективните местоимения и притежават морфологичните категории род, число, падеж. Разделят се на показателни местоимения, които посочват близки хора и явления  (tón, tutón – отнасят се до лица, животни, предмети; tajki – отнася се за качества; telko, tak wjele – отнася се за множество; tak, znak, tu / jow, tudy, sem, nětko / nětk, dotal, wottal, wottud, wot jow sem, tohodla – отнасят се за обстоятелства) и далечни хора и явления (tamny, tamón, wony, wonajki, tam, tehdy). Към част от показателните местоимения може да се прибави и частица –le: tónle, tajkile, tule, jowle, nětk(o)le, tamle.

Склонение на показателните местоимения tón, ta, to

Ед. ч.           (м. р.)                         (ср. р.)                (ж. р.)

Им.           tón                          to                     ta

Р.              toho                        toho                 teje

Д.             tomu                       tomu                tej

В.             toho (при одуш.)       to                    tu

                tón (при неодуш.)    

Тв.          z tym                        z tym               z tej

М.          wo tym                      wo tym           wo tej

Мн. ч.        (мъжколична форма)              (немъжколична форма)

Им.              ći                                             te

Р.                 tych                                         tych

Д.                tym                                           tym

В.                tych                                           tych

Тв.              z tymi                                        z tymi

М.              wo tych                                      wo tych

Дв. ч.               (мъжколична форма)       (немъжколична форма)

Им.                       taj                                  tej

Р.                          teju                                teju

Д.                         tymaj                              tymaj

В.                         teju                                 tej

Тв.                       z tymaj                           z tymaj

М.                       wo tymaj                        wo tymaj

             Наред с формата to за среден род се използва и формата te (te dźěćo, te polo).

            Местоименията tajki, wonajki, wony имат адективен характер и се скланят като прилагателните lochki, dobry, а tamón се скланя като tón. Останалите показателни местоимения са несклоняеми.

Възвратно местоимение sebje / so

            Възвратното местоимение няма именителна форма, няма форми за категориите род и число. Например: Myslu na sebje kaž na tebje. Njezabudź so! Pomhaj sebi tak derje kaž móžno.

Склонение на възвратното местоимение

Им.     -

Р.     sebje, so

Д.     sebi, sej

В.      sebje, so

Тв.    ze sobu

М.     wo sebi

            Възвратното местоимение има дълги и кратки форми. Дългите форми  се използват в следните случаи:

1.      След предлозите: Mamy wětřik napřećiwo sebi. Myslach při sebi, zo je tola hišće něšto druhe trěbne. Wón je wšitkich k sebi přeprosył. След предлозите do, wokoło, na, wot в родителен и винителен падеж е възможно да се срещне и кратката форма на възвратното местоимение: Dźi do so! Hladaj na so! Wot so ćisnyć.

2.      При логическо противопоставяне и подчертаване: Njemóžach sebi, ani jemu pomhać. Na sebje mysl! Wumyj sebje! Kup tež sebi rjanu jnihu!

 Кратките форми не стоят след предлози (за изключенията споменахме) и при логическо подчертаване, напр.: Kupich  sej rjany kabat. Holca so česa.

             Творителната форма sobu може да се използва и самостоятелно и в такъв случай има значение на немското mit “заедно, съвместно”. Например: Pój sobu! Wzmi, přinjes pjenjezy sobu! Sym z nanom sobu šoł.

Творителната форма на възвратното местоимение се използва само с предлог, напр.: Mam ze sobu činić. Wučiń to ze sobu samym!

Формата sebi се произнася като [sejbi], sebje [sejbje], tebi [tejbi], tebje [tejbje],  напр.: Smy my w Serbach toho sebi połnje wědomi? …a myslić sebi, za Serbow zo wšo je dobre dosć…

Въпросителни местоимения

            С въпросителните местоимения се пита за неизвестни явления. Принадлежат към родовите местоимения и притежават категориите род, число, падеж.

           Въпросителните местоимения в горнолужишкия език са: štó, što, čeji, kajki, kotry, kak, hdźe, dokal (има книжен характер), (z)wotkal (има книжен характер) / (z)wotkel, hdy, čehodla, kelko / kak, wjele и по-старите въпросителни местоимения čomu, přečo.

С местоимението štó се пита за лица: Štó je přišoł? (възможен отговор – nan, mać).

           С местоимението što се пита за:

1.      предмети и животни: Što steji na blidźe? (възможен отговор - hornc mleka), Što sy zapřahnył? (възможен отговор – kruwu, konja).

2.      Общо за животни, вещи, предмети, количество, действие, а също така в някои случаи и за лица: Što sy widźał? (възможен отговор – žonu, muža, dźěćo, młodźinu, dorosćenych); Što sy zapłaćił? (възможен отговор – dwaceći hriwnow, wjele pjenjez); Što čini tajku haru? (възможен отговор – lětadło); Što je so stało? (възможен отговор – njezbožo); Što činiš? (възможен отговор – spju, pisam).

Склонение на въпросителните местоимения

štó, što

Им.    štó             što

Р.        koho         čeho

Д.       komu        čemu

В.       koho          što, na čo

Тв.     z kim         z čim

М.     wo kim       wo čim

          

Местоимението što има две форми във винителен падеж. Формата što се използва самостоятелно (Što maš?), а формата čo – след предлози (na čo, pře čo, wo čo, za čo).

           С помощта на местоимението kotry се пита за поредността на явлението в редица от еднородни, напр.: Kotry z naju ma twjerdšu hłowu? Z kotrym ćahom sy přijěł? (възможен отговор – z prěnim, z druhim). Местоимението kotry се скланя като прилагателните с твърда основа (kotry, kotreho, kotremu).

           С помощта на местоимението kajki се пита за свойствата и качествата на явленията. При отговора се използват и качествени, и относителни местоимения: Kajki woblek sy sej kupił? (възможен отговор – šěry, bruny, čorny); Kajke spěwy najbóle lubuješ? (възможен отговор – dźěćace, ludowe, wuměłske). Местоимението kajki се скланя като прилагателните на  -ki (kajki, kajkeho, kajkemu).

Въпросително местоимение čeji, čeja, čeje

С помощта на местоимението čeji се пита за притежателя на даден предмет: Čeji je to dom? Čeje je to koleso? Čeja je to kniha? Čeji je to wołojnik? В отговора се използва съответната форма на притежателното прилагателно или местоимение (naju, jeho, moje, twoje, nanowy, bratrowy). Местоимението čeji се скланя като прилагателните с мека основа (čeji, čejeho, čejemu; čeja, čejeje, čejej).

Останалите въпросителни местоимения са несклоняеми.

Относителни местоимения

           Относителните местоимения заместват имена или местоимения, употребени в главното изречение. Могат да функционират и като съюзна връзка, която свързва подчиненото определително изречение с главното. Принадлежат към родовите местоимения. Притежават освен това и категориите число и падеж. Някои от тях обаче са несклоняеми.  Образуват се от въпросителните местоимения с помощта на частицата –ž. Относителните местоимения в горнолужишкия език са: štóž, štož, čejiž, kotryž, kajkiž, kiž, hdźež, dokal, (z)wotkal(ž), (z)wotkel(ž), hdyž, jako(ž), kaž, kelkož, wjelež, čehoždla.

           Към относителните местоимения може да се прибави и частицата за обобщаване –kuli: štóžkuli, štožkuli, čejižkuli, kotryžkuli, kižkuli, kajkižkuli, kažkuli, hdyžkuli, hdźežkuli, kelkožkuli, čehožkulidla.

Скланят се по следния начин:

Štóž = štó + ž (kohož, komuž, kohož, z kimž, wo kimž;

Štož = što + ž;

Kotryž = kotry + ž и т. н.

Отрицателни местоимения

           Отрицателните местоимения заместват чрез отрицание названията на явленията. Принадлежат към родовите местоимения и притежават категориите род, число, падеж. Отрицателните местоимения в горнолужишкия език са: nichtó, ničo, nikajki (по-рядко), ničeji, nihdy, nihdźe, žadyn, žana, žane, ženje. Образуват се от въпросителните местоимения с отрицателната частица ni-. Основата на местоимението nichtó  е –chtó, а основата на местоимението   ničo е   -čo. Отрицателните местоимения образуват антонимни двойки с обобщителните местоимения, напр.: nichtó – wšitcy, ničo – wšo, nihdźe – wšudźe и др.  Отрицателното местоимение nichtó се скланя като štó, ničo като što, nikajki  и  ničeji като kajki  и čeji. Местоимението žadyn се скланя по следния начин:

Им.      žadyn

Р.         žanoho / žaneho

Д.        žanomu

В.        žanoho / žadyn

Тв.      ze žanym

М.       wo žanym

Неопределителни местоимения

           Неопределителните местоимения заместват названия на неопределени, неуточнени явления. Принадлежат към родовите местоимения и притежават категориите род, число и падеж. Образуват се от въпросителните местоимения с помощта на  неопределителната частица ně-: něchtó (chtó = štó), něšto, něčeji, někajki, něhdy, něhdźe. Склонението на неопределителните местоимения е същото като склонението на отрицателните местоимения. Подобно на относителните местоимения и неопределителните могат да се  разширят чрез частицата с обобщаващо значение –žkuli: něchtóžkuli, něštóžkuli něštožkuli, někajkižkuli, něčejižkuli, něhdyžkuli, něhdźežkuli.  Особен вид неопределителни местоимения са тези, които се образуват с предпоставената частица tój-: tójšto, tójhdy, tójhdźe. Въпросителните местоимения, когато се използват в преносно значение, също са в състояние да изразят неопределеност: Sy ty to hdy hižo słyšał? Je nam hdy (hdźe) štó pomhał? Je to najrjeńša kniha, kotruž sym hdy widźał.

Обобщителни местоимения

           Обобщителните местоимения заместват в обобщен план названията на явленията. Принадлежат към родовите местоимения и притежават категориите род, число и падеж. Обобщителните местоимения в горнолужишкия език са: wšón, wšo, wša, wšě, wšitkón, wšitko, wšitka, wšitcy, wšitke, wšudźe, přeco, kóždy. Образуват антонимни двойки с отрицателните местоимения: wšo, wšitko – ničo, wšudźe – nihdźe, přeco – ženje, kóždy – nichtó, žadyn. Местоименията wšón, wša, wšo се използват, за да изразят неограничено, пълно количество: wšón chlěb, wšón měd, wša butra, wšón čas, wša próca, wšo zawostajenstwo, wšo rjane, wšo móžne. Възможно е обаче в тези случаи да се използва и прилагателното cyły: cyły chlěb, cyły měd, cyła butra, cyły čas, cyła próca, cyłe zawostajenstwo. При конкретни величини се използва прилагателното cyły: cyły dźeń, cyły tydźeń, cyły měsac, cyłe lěto, cyła rjadownja, cyła chěža, cyłe přećelstwo. Прилагателното се използва и когато в словосъчетанието участва съществително pluralia tantum: cyłe cholowy, cyłe prózdniny, cyłe jutry, cyłe hody, cyłe hrabje. Същото се отнася и за съществителните в множествено число: cyłe hodźiny, cyłe dny, cyłe tydźenje.

           Местоименията  wšitcy, wšitke сигнализират за цялостност, съвкупност: wšitcy ludźo, wšitcy mužojo, wšitke žony, wšitke wowcy, wšitke chěže. В този случай замяната с прилагателното cyły не е възможна. В двойствено число се използват формите wobaj, wobě, woboje: wobaj mužej, wobě žonje, woknje,  woboje cholowy, woboje hrabje, woboje durje. Местоименията wšón, wšitcy, wšitke, wobaj, wobě, woboje могат да функционират като  прилагателни и съществителни: Woda je wša. Pjenjezy su wšě. Wšo / wšitko budźe. Wšitcy su wotešli. Wšitko je wšo. Wobaj staj wina.

Склонение на обобщителното местоимение

wšón, wša, wšo, wšě

Ед. ч.         (м. р.)             (ср. р.)                (ж. р.)

Им.         wšón            wšo                  wša

Р.            wšeho           wšeho              wšeje

Д.            wšemu          wšemu              wšej

В.            wšón             wšo                   wšu

Тв.          ze wšěm        ze wšěm            ze wšej

М.          we wšěm        we wšěm            we wšej

Мн. ч.

Им.    wšě

Р.       wšěch

Д.       wšěm

В.       wšěch (при мъжкол.)

          wšě  (при немъжкол.)

Тв.     ze wšěmi

М.      we wšěch

           Местоименията         wšitkón, wšitka, wšitko, wšitcy, wšitke се скланят като  прилагателните на –k (mjechki); wobaj, wobě, woboje  - като числителните dwaj, dwě, dwoje.

           Местоимението kóždy има дистрибутивно значение и се използва в единствено число: kóždy muž, kóžda žona, kóžde dźěćo. Формата за множествено число kóžde се свързва със съществителни pluralia tantum: kóžde durje, kóžde cholowy. Местоимението kóždy се скланя като прилагателните с твърда основа (dobry).

           Местоименията wšudźe  и přeco са несклоняеми.

Ограничителни местоимения

Местоименията с ограничителна семантика  в горнолужишкия език са: sam, -a, -o / -e (субстантивни местоимения),  samy /  samón (адективни местоимения). Ограничителното местоимение може да означава лице, което самостоятелно, без помощта на друго лице, извършва някакво действие. Също така с това местоимение се подчертава, че се говори именно за определено лице или определен предмет. Например: Dokelž sam płuwać njemóžeše…; knjez je sam rjekł.

Местоимението sam се скланя като показателното местоимение tón ( sam, samoho / sameho, samomu / samemu…).

Местоимението samy може да означава място, време, краен предел на мястото и времето; може да означава също така голямо количество от дадена субстанция на едно място: samy pěsk, sama woda, same drjewo, sami mužojo, same žony, pod samej třěchu, w samej nocy, na samym kóncu.  Вариантът samón е характерен за католическия вариант на горнолужишкия език. Местоимението samy се скланя като прилагателните с твърда основа (dobry).

Характеризиращи местоимения

           Местоименията с характеризираща семантика в горнолужишкия език са: samsny, -a, -e, jenaki, jenak; druhi, druhdy, druhdźe, hinaši, hinak; wšel(a)ki, wšel(a)ko. С първата група местоимения се демонстрира  пълно единомислие  и съгласие с това, което е вече познато от контекста и ситуацията (Samsnu knihu sym wčera we wobchodźe widźał. Ja a mój přećel mamoj jenake měnjenje. Wonaj staj jenak sylnaj). С втората  група местоимения се  показва несъгласие с това, което е вече познато от контекста  или ситуацията (Druhdźe su tež druhe wašnja. Druhdy sym jeho widźał). Третата група сигналзират за разделност на предметите (W rjadowni mamy wšelakich šulerjow).

Source: Елена Любенова. Граматика на горнолужишкия език. Пловдив. 2003.