(in Bulgarian)
Предикативът в горнолужишкия език се отделя като отделна част на речта, макар че критериите за това са предимно синтактични. От гледна точка на формата си предикативът е наречие и затова не във всички граматични трудове този тип наречия се отделят в отделен клас. От синтактична гледна точка предикативът е семантичен компонент на съставното именно сказуемо. Например: Je móžno wo tym rěčeć. Njeje hódno na to spominać. Je trjeba wo tym přemyslować. Jemu je styskno. To mi hódź njeje. Je mi přećela žel. Dźensa je zyma. Wonka je ćma. Je škoda.
Само предикативна функция в горнолужишкия език имат
следните думи: móžno, hódno, trjeba,
styskno, hódź, zymno, zrudno, ćěmno,
žel и някои други. Някои думи в зависимост от контекста могат да бъдат или
предикативи, или наречие, съществително, глагол, напр.: Jemu je ćežko (предикатив). Dźěłaćer ćežko dźěła (наречие). Je zyma (предикатив). Mamy
wulku zymu (съществително). Je widźeć (предикатив). Budu
widźeć (глагол).
Предикативите в горнолужишкия език се делят на три групи:
1.
Модални предикативи: hódno, móžno, trjeba и др. Обикновено се
съчетават с инфинитива на пълнозначния глагол.
2.
Предикативи за състояние: lubo, styskno, zrudno, zlě, chłódno, horco, ćicho, ćežko, jasno,
blisko, daloko, derje, rjenje, zymno / zyma, ćěmno / ćma, hańba, škoda, žel, hrěch, hódź и др. Предикативите за
състояние изразяват душевни, психически и природни състояния. Предикативът škoda се използва днес в повечето случаи без копула, срв.: Škoda
tajkeho muža. Škoda, zo njejsy přišoł. Предикативите
за състояние се свързват с фазови глаголи, напр.: Započnje zyma być. Jemu poča styskno być. Přesta wostudło być.
Някои
от предикативите за състояние могат да се степенуват, напр.:
je zyma / zymno – je
zymnišo - najzymnišo,
je lubo – je lubšo -
je najlubšo,
je zrudno – je zrudnišo - je najzrudnišo.
При предикативите за състояние ł-вото причастие е
обикновено в среден род, срв.: Mi
je zyma było. Wonka je ćma było. Jemu je žel było.
3.
Предикативи
за
впечатления: čuć, słyšeć, widźeć (Z
Čornoboha je daloko do Łužicy widźeć. Přez wotewrjene wokno je wšo słyšeć. Je čuć,
zo so nalěćo bliži).
Source: Елена Любенова. Граматика на горнолужишкия език. Пловдив. 2003.
No comments:
Post a Comment