Кратък горнолужишко-български разговорник 1

Поздрави. Запознанство

(in Bulgarian)

 Dobry dźeń!  -  Добър ден!

 Dobry wječor! -  Добър вечер!

Dobre ranje! -  Добро утро!

Witajće! -    Добре дошли!

Dźakuju so!  -  Благодаря!

Dowolće, zo bych so předstajił.  -   Разрешете да Ви се представя.

Jara so wjeselu, zo smój so zeznałoj.   -  Много се радвам, че се запознахме.

Sće prěni króć w Serbach?   -  За първи път ли сте в Лужица?

Haj. Ně.   -   Да. Не.

Snano  znajeće tež našeho syna?   -  Може би познавате и сина ни?

No, to so wě, zo jeho derje znaju.  -   Разбира се, че добре познавам сина Ви.

Pójće dale! Pójće nutř!  -    Влезте!

Prošu.   -  Моля.

Sydńće so k nam!  -  Седнете!

Něchtó klepa!   -  Някой чука на вратата!

Pohladam, štó tam je.  -  Ще видя кой е.

Je to naš dobry přećel.  -  Това е един наш добър приятел.

Je waš nan doma?   -  Баща Ви вкъщи ли е?

Njeje. Wón je wotešoł.  -   Не е. Той замина.

To je wulka škoda; dyrbju z nim porěčeć.   -  Жалко. Трябва да говоря с него.

Chceće tu na njeho  dočakać abo jeho pytać?  -  Ще го почакате ли, или ще го потърсите?

Počakam chwilku.  -  Ще го почакам малко.

Što maće tak wažneho?   - Каква толкова важна работа имате?

Dyrbju wotjěć; chcych so jeho něšto woprašeć.  -  Трябва да тръгвам. Исках да го питам нещо.

Je nam jara žel, zo wam njemóžemy pomhać.  -  Съжалявам, че не можем да Ви помогнем.

Přińdu hišće jónu – před wobjedom, po wobjedźe abo  wječor / nawječor.   -  Ще дойда пак – преди обяд, след обяд или отвечер.

Přińdźće jenož, rady was widźimy.  -  Елате пак. Ще се радваме да Ви видим.

Na zasowidźenje! / Božemje!   -  Довиждане!

Kak dołho  wostanjeće w Serbach?  -  Колко време ще останете в Лужица?

Snano tři njedźele.  -  Вероятно три седмици.

Wodajće, dyrbju hižo woteńć.  -  Извинете, трябва вече да тръгвам.

Wostańće pola nas na wječer.  -  Останете у нас на вечеря.

Dźakuju so, mam přećelsku bjesadu we Serbskim domje.  -  Благодаря, но имам приятелска среща в Сербския дом.

Dyrbiće tež do Zejlerjoweje ródneje wjeski - do Słoneje Boršće  - pohladać.  -  Трябва също така да отидете до родното село на Зейлер – Слона Боршч.

Haj. Tež Hórnikowu ródnu wjes – Worklecy  - bych rad widźał.   - Да. С удоволствие ще посетя и родното село на Хорник – Ворклеци.

Zawěsće pojědźeće tež do Delnjeje Łužicy – do Błótow!   -  Със сигурност ще отидете и до Долна Лужица – до Блота!

Haj, na Błóta so jara wjeselu.  -  Да, с нетърпение очаквам посещението си в Блота!

Dyrbiće nam potom powědać wo swojich zaćišćach.  - След това трябва да споделите впечатленията си.

Hdy so zaso widźimoj / widźimy?   -  Кога ще се видим отново?

Snano jutře.   -        Вероятно утре!

                 

Božemje!   -  Довиждане!

Source: Елена Любенова. Граматика на горнолужишкия език. Пловдив. 2003.