|
|
1.
Лингвистични ситуации за причина, изразени с
творителни падежни модели, и техните извънезикови проекции
2.
Лингвистични ситуации за съвкупност и сравнение, изразени с творителни
падежни модели, и техните извънезикови проекции
3.
Лингвистични ситуации за кванторна поредност и последователност,
изразени с творителни падежни модели, и техните извънезикови проекции
4.
Лингвистични ситуации за косвен обект и за съдържание,
изразени с творителни падежни модели, и техните извънезикови проекции
5.
Лингвистични ситуации за предикативност, изразени с
творителни падежни модели, и техните извънезикови проекции
6.
Творителни падежни модели с местоименната форма sobu
|
В тази глава от нашето изследване ще се
постараем да опишем нетолкова фреквентните лингвистични ситуации, които също
така се описват с помощта на творителните падежни модели в горнолужишкия език.
И досега в анализа си следвахме фреквентния принцип, като най-достоверен за
съвременното състояние на семантичния потенциал на творителния падеж в
горнолужишкия език. Следвайки този принцип установихме, че творителните падежни
модели описват най-вече социативни, инструментални, пространствени и времеви
извънезикови ситуации. Не толкова силни са възможностите на този падеж в
изразяването на причина, като причинните ситуации са в десетки пъти
по-ограничени като фреквентност в сравнение с изброените по-горе. Следват в
низходяща градация ситуациите за съвкупност и сравнение (регистрирахме единични
случаи, и то при силно редуциран и ограничен кръг от предикати, подобно на ситуациите за причина). След това се
подреждат ситуациите за кванторна поредност и последователност. Ситуациите за
косвен обект и за съдържание (от
най-разнообразен характер) са твърде разнообразни и не се поддават на някаква
систематизация, просто защото се описват обикновено от ограничен кръг семантични
предикати (ясно е, че и при социативността и инструменталността също става въпрос
за косвен обект от синтактична гледна точка; тук включваме други извън тези
случаи, и то не толкова системно проявявани). Ще споменем и творителната
предикативност, за която още в уводната част се уговорихме, че няма място в
нашето изследване, защото смятаме, че при нея анализът трябва да бъде и
синтактико-семантичен. Но в тази сборна, обща глава ще приведем и някои примери
за илюстрация на предикативността, за да се добие по-пълна представа за
семантичния обем на творителния падеж в горнолужишкия език. Няма да намери
място в тази глава и темата за адвербиализираните творителни форми, по простата
причина, че това са форми вече мигрирали в друг клас от думи. Това е процес
много типичен за творителните падежни форми и понякога е доста трудно да се
прокара ясна граница между адвербиалните форми и значението за начина на
извършване на действието, което пък нерядко притежава и социативни нюанси;
най-често се адвербиализират творителните значения за време, място и начин.
Много от по-старите значения на този падеж, които се пазят например в руския
език, в горнолужишкия са избледнели и изчезнали като значение и употреба (вж.
например Творительный падеж в...1958). Общото за всички тези “малки значения”
е, че те могат да бъдат интерпретирани и по друг начин, т. е. това не във
всички случаи са “изчистени” значения с
еднозначен прочит. В почти всички случаи става въпрос за преплитане на няколко
възможни извънезикови ситуации, които са полисемантични и полифункционални.
Традиционно се преплитат значенията за начина на извършване на действието, за
сравнението (което в чист вид в горнолужишкия език почти не се среща), за
съвкупност, за социативност и други. Т. е. става въпрос за приниципа на
семантичната контаминация, много добре известен
от изследванията за категорията падеж в различните славянски езици.
1.
Лингвистични ситуации за причина, изразени с творителни падежни модели, и техните
извънезикови проекции
Езиковите
ситуации за причина са адекватно отражение на извънезиковите ситуации, при
които някаква сила, която е част от
агенса или се намира извън него, благоприятства или пък препятства
реализирането на действието (за взаимоотношенията между езикова и извънезикова
ситуация вж. и Ванкова 2002). В такъв случай извънезиковата ситуация има
амбивалентен характер, породен от позитивния или негативния развой на нещата.
Водещи при изхода от развитието на действието са общите когнитивни и ментални способности на
агенса и възможността му да ги използва в своя полза при реализирането на
целта (за съотношението между когнитивен
и ментален потенциал на съзнанието вж.
Селиверстова 2004). Според В. Г. Гак (вж. Гак 1993: 22) пространството, което заема мисълта е безгранично. Мисълта е
свързващото звено между извънезиковата
реалност и езика. Всичко идва от извънезиковата реалност през мисълта в езика и
отново чрез езика всичко се връща в извънезиковата реалност (вж. по въпроса и Goddard
1998; за езика
като ментален фонем и за реалния свят и за езиковата му проекция вж. също и Ray
Jackendoff 1988, 1993, 1997, 2002).
Езиковите
ситуации за причина, експлицирани с помощта на творителните падежни модели, са
традиционно част от семантичния обем на славянския творителен падеж (разглеждан
в по-общ план, като исторически потенциал; вж. напр.: Шелякин 2000, Тагамлицка
1983, Хавранек, Йедличка 1963, Шустер-Шевц 1984, Виноградов 1947, Николаева
1989, Русская грамматика 1982 и много други). Съществува множество от
семантични изследвания, занимаващи се със сложната природа на причината. Ще разгледаме
някои от тях.
Според
някои автори (вж. Арутюнова 1992) причината се асоциира с ненормативни явления
и с отрицателната оценка. Когато причината се свързва с вътрешния свят на
човека, се стига до идентифицирането и с мотива на действието. Според други
автори (вж. Волф 1989) в модела на описание на емоционалното човешко състояние
като необходим елемент влиза и причината (експлицитна или имплицитна), тъй като
едно или друго емоционално състояние винаги е следствие от някакво въздействие
– външно или вътрешно. Трети пък разглеждат причинната лексика като част от
по-голяма група лексика, наречена причинно-следствена и целева лексика (вж.
Богуславска, Левонтина 2004), като се търси
връзката между тях на по-дълбоко логическо и семантично равнище. И тук причината
се разделя на външна и вътрешна (стр. 78). Под външна причина се разбира
локализираните извън човека и независящи от неговата воля обстоятелства, а под
вътрешна причина – вътрешното състояние, чувства, мисли, които могат да бъдат
причина и да провокират извършването на
едни или други постъпки.
Обикновено творителното значение за
причина се определя и като обстоятелствено значение (от синтактична гледна
точка). Обстоятелствените пояснения за
причина показват мотивировката на действието, която съдържа аргументите на
неговото пораждане и протичане (вж.
Граматика на СБКЕ 1994: 197 и Жолковский 1964). Отношението за причина
като смислово-синтактично отношение включва мотив и резултат (следствие).
Основно място заема резултатът, свързан със състояние, оценка, констатация за
действие, а мотивът, изразен със самото обстоятелствено пояснение, посочва
неговата равностойност, обосновавие и обяснение. За горнолужишкия език активна
се оказва формалната връзка z.
Според конкретното си
съдържание и съответното на него синтактично изграждане обстоятелствените
пояснения за причина биват за предпоставка, предполагане, основание,
въздействие, отглас, пораждане, подтик, задължение, принуда и източник (вж.
примерите за българския език Граматика
на СБКЕ).
Предпоставката е
такова положение или състояние, което има за резултат нещо определено като
промяна, преобразуване, редуване, заменяне и др. в конкретен или абстрактен
смисъл, напр.: От вино, от любов и от младост бе всеки от нази пиян.
Предполагането включва
аргументи, на които отговаря определен естествен резултат като последица от
някакво действие или от наличието на нещо. Съчетанията с предлога от в
случая не са строго ограничени по лексикално попълване, напр.: Тя примираше
от глад. От него хремата минавала.
Основанието е
наличие на такива предмети и явления, които създават представата за една обща
картина на състояние като проява на това наличие. Резултатът се конкретизира и
обяснява чрез определящо го наличие, затова тук са възможни отношения на
принадлежност, съпоставка, общност и единство. Съчетанията с предлога от
се попълват с конкретни съществителни имена, но могат да се употребят и
абстрактни, които в зависимост от съчетаемостта с глагола придобиват значение
за причина, напр.: Лицето и сияеше от покорност и смущение.
Въздействието
се свежда до проявление на различни чувства в отношение към резултата от
тяхното въздействие. Съчетанията с предлога от се попълват със
съществителни имена за чувства, а глаголите означават различни емоционални
състояния и преживявания, напр.: Сърцето го заболя от скръб. Забравил себе
си от ярост.
Отгласът е
такова въздействие, което се отразява върху резултата като идващо отвън, като
външно явление, но и като процес или състояние, които възбуждат други състояния
или прояви, напр.: Милица се потърси от тая гледка. Дъхът му замря от
зрелището.
Пораждането се
свързва със зависимости, които въздействат непосредствено и поставят обекта или
субекта на действието в ново положение или състояние, придават им нова форма и
вид или пораждат ново явление или състояние.
Например: От хвалене прегракна чак. Главата му се пукаше от мисли.
Подтикът е
качество или проява, увлечение, волева подбуда и др., насочващи към извършване
на някакво действие и активизиращи субекта на извършването му. Действието се
характеризира от обстоятелственото пояснение чрез неговите вътрешни подтици,
затова и употребяваните предложни съчетания изразяват интелектуални или
нравствени прояви, напр.: Иван от вежливост излезе. Имах намерение от
любопитство да вляза.
Задължението и
принудата са такъв израз на причинност, при която субектът се заставя да
действа по определен начин, напр.: Замрях от страх. Тя настръхна от ужасна
мисъл.
Източникът се
възприема като средство за възникване на действието, като непосредствен
причинител, напр.: Черквата се затопли от свещите.
Причинните съчетания с
предлога от в позицията на обстоятелствени пояснения показват, че
значението за причинна обусловеност в крайна сметка изразява осъществяване на
действието чрез неговите мотиви за възникване, наличие, протичане,
възобновяване.
Според К. И. Ходова
(вж. Творительный в… 1958: 159) семантичният обем на славянския творителен падеж за причина
е бил доста широк, но с течение на времето много от семантичните му
разновидности започват да се експлицират със синонимни конструкции, различни от
творителните падежни модели. Авторката предполага, че значението за причина при
творителния падеж се развива от друго, по-старо значение, каквото е значението
за източник (стр. 160). Като активни за значението причина се посочват
предикатите за радост, смърт, гибел, предикатите за движение, някои предикати,
описващи психическото състояние (стр. 166). К. И. Ходова констатира, че в
съвременните славянски езици семантичният обем на твориления падеж за причина е
много силно стеснен; изключение прави чешкият език, където творителният падеж
все още е в състояние да изрази причина (стр. 167). В някои от случаите това
значение се е сляло с адвербиализираното значение за начина на извършване на
действието и граница между тях трудно може да бъде прокарана.
Интересен поглед към ситуациите за причина има К. А.
Переверзев, който ги нарича каузални ситуации (вж. Переверзев 1996) и ги
разглежда като логическа част от каузално-следствените извънезикови ситуации
(за причинно-следствените ситуации (вж. още и Разлогова 1988). Ю. С. Степанов
разглежда концепта причина в контекста на културата, защото тя е за човека
другата реалност (вж. Степанов 1991: 5). С философската категория причина и с различните и (мотив, подбуда и др.) прояви в
различни области на науката, като физиката, философията, правото и други се
занимават и В. А. Кулигин (2004), Г. Югай (2004) и други.
В
семантичните езиковедски изследвания са правени опити да се изработи обща,
универсална семантична формула, която да експлицира по най-добрия и пълен начин
цялото съдържание на концепта причина. В най-общ план се говори за семантичните
роли причина и каузатор, използвани като синонимни. Причината се определя в
повечето случаи като
нематериална, абстрактна по своята същност (вж. Г. И.
Кустова 2000).
Например лужишкият автор Ф. Михалк (1977: 39) сред всичките двадесет и три
семантични роли, които отделя за горнолужишкия език, във връзка със
семантичната роля причина посочва каузатор и кауза. Каузаторът се
отнася до агенса и представлява онзи участник, който позволява или заповядва на
друг участник нещо, ср. напр.: Wučer da šulerjam spěwać (стр. 39). За
семантичната роля кауза Ф. Михалк споделя, че това е онази предпоставка, която
прави възможно предикатът да реализира семантиката си, срв. напр.: Jan (x) so psa, hrimanja boji (стр.
39). Виждаме, че при този автор е налице известно разминаване с традиционното
съдържание, което се влага в семантичната роля каузатор, като синонимна в
повечето случаи на причина. И на друго място е ставало въпрос, че Ю. Д. Апресян
отделя двадесет и пет семантични валентности на глагола. Сред тях деветнадесета позиция заема семантичната
валентност Caus = причина
(срв. примерите на Ю. Д. Апресян (стр. 125): радоваться подарку, проистекать
из-за отсутствия...). Съдържанието, което влага авторът е по-широко. Семантичната роля причина обаче
невинаги присъства в изследванията на всички автори, които се занимават със
семантичните валентности (вж. Филмор 1968, Пенчев 1998, Алтман 1976, Георгиев 1987,
Колковска 1992, Никитин 1997, R. Langacker 1972, 1973 и други ).
За горнолужишкия език приемаме следното
съдържание на семантичната роля причина: това е сила (вътрешна или външна по
отношение на агенса), която препятства или благоприятства крайния изход на
ситуацията. Формалната връзка в творителните падежни модели е z (ze).
Това
предполага наличието на два вида езикови ситуации:
1) Езикови
ситуации, при които е налице положителен изход от развитието на действието за
агенса, като краен резултат. Това включва и положителният вътршен, психически и
душевен настрой на агенса. Тази разновидност е оспорвана от някои автори, които
я причисляват към творителен за косвен обект (с различните си предикатни
разновидности) или даже и към творителен за средство). Ние ги причисляваме към
тази разновидност на творителен за причина, защото смятаме, че могат да бъдат
интерпретирани и като причината, за да бъде агенсът обладан от едно или друго
състояние. Тези примери са илюстрация на твърдението, че в извънезиковата
картина на света чистите и еднозначно интерпретирани ситуации са много малко на
брой. Преобладават граничните и взаимнопреливащи се фрагменти и наглагващите се
по смисъл ситуации. Например: Wón bě z dochodami spokojom. Ani so njekrěnja, ani so
nječuja zranjeni, hdyž druzy so hordźa z jich dźěłom. (M. N.-N.) Hłupy
Serb, wón so hišće chwaleše z tutej psyčej poddanosću, z tutym
slinolizarstwom. (M. N.-N.) A Kukecy budu so błyšćeć ze starodawnej
sławu. (M. N.-N.) Cyła přiroda so z nim raduje. (M. N.-N.) Tež Čornobóh
bě so rozwjeselił z našej radosću. (M. N.-N.) Njetrjebawšo běch so z tym hordźił. (H. R.) Bě samo spokojom z tym, zo měješe chwile, so
wědomje ze žiwjenjom rozžohnować. (B. B.) Naduwamy
so
tróšku z hordosću. (P. M.) K susodej měnješe, zo je so skoro ze směchami pukła. (J.
S.) Hdyž wón doma hospodarjej cyłu wěcku, kotraž bě so z nim w měsće cofała,
wupowěda, pukny so tón skoro ze směchami. (J. S.) Šosar hišće
spaše hłuboki spar sprawneho – spokojeny ze sobu, ze swojim šosarskim
wosudom a z dźensnišim wosobinskim wojerskim rozsudom. (J.)
Šosarjowy čerwjeno-módry nós pak so frinkoleše z radosću we wšěch
pisanych barbach. (J.) Janca a Hapa běštaj
spokojenaj z wuspěchom. (J.) Často by starc so wuchodźował po polach a
honach a so radował nad nowym, zbožownym žiwjenjom swojich něhdušich
roboćanow. Je jara spokojom z dźěłom lutkow.
2) Езикови
ситуации, при които е налице негативен изход от развитието на действието за
агенса като краен резултат. Това означава и че душевното и психическото
състояние на агенса като цяло е в по-мрачни тонове. Например: Borbora měješe tik ze
starymi byrgarskimi meblemi. (M. M.) A ja ze strachom třepotać. Z druhim spěwom
mam swoje ćeže. Ruce stej ze zymu čerwjenej. (P. G.) Poćić so ze słabosću. (P. G.) Blědy ze strachom. (P. G.) Z hłuposću njewě, što čini. (P. G.) Kóždy měješe w twjerdej zymje dosć hněwanja
z tym busom. (K. K.) Lud zwjetša hrěši z
njewědomosću. (M. N.-N.) Njedźiwaj so, hdyž zarjadnikow
zlěta wšě włosy na hłowje ze starosćemi bolachu. (M. N.-N.) Ja zaškrěčach, błudna ze strachom. (M. M.) Ja so z nim starosću a so z nim hněwam.
(J. B.) Łama sej
hłowu z někajkej wěcku. (J. S.) Posłucha wšak so na
njeju, kaž by to ze złobami było. (J. S.) Dyrbitaj hakle zaso dźěłać
započeć, jeli nochcetaj z hłodom zahinyć. (J. S.) Pjerješe do koni
bóle ze strachom hač z rozumom. (J.) Wón zblědny ze złobami. (J.)
Njebudźemy hižo z hłodom tradać. Poturčenc běše ze wšěmi mazami mazany
činkar, a bórze bě so přez kurjawu předobył a hižo zaso sej pazory na krala
wótřeše, zo tomu ze strachom wšě stawy hrajachu. Krabat wšak njebě
ani spokojom ze swojim dźěłom. Pětr skoči spěšnje k Leńce a so jej
ze strachom přituli. Hidźu jeho,
dokelž mam strach před nim. Wójwoda ze złobami zašćowka kaž waš
Złoty psyk a padny na blaku mortwy. Boha prosyć a do jeho hłuchosće nic hinak wěrić
hač ze strachom a z
nadźiju. Hižo naše wnuki bychu při tym z wostudu zywali. Wón čitaše jara pomału, snano z pobožnosće, snano z ćežu w cuzej rěči.
Що се отнася до
активните семантични предикати за тази езикова ситуация, то в по-голямата си
част това са предикатите, за описание на емоционалното състояние на агенса –
положително и отрицателно. Следват ги предикатите, описващи някакво по-ообено,
“извънредно” физическо състояние, което обаче също така води и е свързано с по-особено
емоционално състояние. Ще споменем някои от тях: hordźić so, chwalić so, błyšćeć so, radować so, rozwjeselić so, puknyć so, třepotać, poćić so, zblědnyć, tradać и
много други.
За предикатите
за емоционално състояние Е. М. Волф (вж. Волф 1989: 55; вж. и Василев 1981,
Поляков 2001) пише, че са обикновено задължително двувалентни, като включват освен субекта,
като задължителен участник в ситуацията, и причината, която предизвиква и води
до появата на дадено емоционално състояние. Главната отличителна характеристика
на предикатите за емоционално състояние е тяхната времева ограниченост. В повечето случаи те могат да заемат един
неголям отрязък от време, но има и такива, които са по-продължителни във времето
(стр. 59). Релациите, към които се отнасят предикатите, могат да бъдат
характеризирани с помощта на физични и психологични критерии.
Сценарият за езиковата ситуация за
причина включва два основни момента:
1. Поява на намерение за
действие – част от извънезиковата ситуация;
2. Езиковата ситуация за
причина включва два модела на развитие на ситуацията:
А) неочаквана поява на
препятствие при осъществяването на действието; препятствието може да окаже
негативно въздействие както на физическото Аз на агенса, така и на
емоционалния му свят.
Б) поява на чувство, емоция,
която ни завладява за кратко или продължително време и което привнася положилен
заряд в психиката и душата на агенса.
3. Причината (с положителни
или отрицателни последици) може да е предизвикана от агенса (той да носи
отговорност за нея) или появата и може да е
независима от желанието на агенса;
4. Причината може да има и
конкретни, материални измерения в извънезиковия свят, но е възможно и да е от
нематериално естество, т. е. с абстрактни характеристики;
5. Преодоляването на
причината (с негативни последици) не е
част от езиковия сценарий.
Активни участници в тази езикова ситуация са агенсът – експериенцер и
причината. Според М. Коритковска (вж. Коритковска 1990: 6) аргументното място експериенцер е елемент от
множеството на семантичните падежи и по-точно – елемент на такова множество от
аргументни позиции, които по време на анализа на езиковия материал са били
обособени като позиции, отваряни от множество на семантично прости предикати.
Място за аргумента със стойност експериенцер отварят предикатите, отнасящи се
за процеси, които протичат в сферата на чувствата, емоциите, обсервациите и
перцепцията на личността, и следователно се характеризират с главния семантичен
признак [+Anim]. Позицията на аргументите със стойност експериенцер е позиция
при основните за тази категория семантично прости класове предикатори като чувствам,
чувам, виждам и др.
Действителността, за която се отнасят езиковите комуникати, има обаче
значение за тяхното формиране и трябва да бъде предварително разпозната.
Личността е свързана с другите субстанциални елементи и ситуации, които оказват
влияние върху формирането на възприятията и емоциите. Така например се знае, че
емоциите възникват в резултат на нарушаването на равновесието на организма и са
“резултат от отношението на живото същество към активизиращите неговите
потребности предмети и явления от заобикалящия свят, а също и към явленията,
протичащи в него самото” (стр. 6). В наивната, извънезикова картина на света
физическият агенс – носител на емоцията е представен цялостно (вж. Волф 1989:
61). Емоциите (положителни и негативни) обхващат изцяло агенса. Емоционалните
състояния възникват в повечето случаи не по волята на агенса и се провокират от
вътрешни (психически и душевни) причини, от събития, които са извън агенса
(стр. 63). Емоционалните състояния са винаги плод на определено въздействие от
най-разнообразен характер.
Семантичната роля причина е в повечето случаи
с нематериален, абстрактен по своята същност корелат в извънезиковата реалност.
Тя възпрепятства или не протичането на действието. Например: być spokojom z
wuspěchom, chwalić so z tutej psyčej poddanosću, błyšćeć so ze starodawnej sławu, rozwjeselić
so z našej radosću, puknyć so ze směchami, naduwać so z
hordosću, frinkolić so z radosću, třepotać ze strachom, ruce stej ze zymu čerwjenej, poćić so ze
słabosću, być blědy ze strachom, činić z hłuposću, lud hrěši z njewědomosću, boleć ze starosćemi bolachu, zaškrěčeć ze
strachom, je to ze złobami było, z hłodom
zahinyć, zblědnyć ze złobami, tradać z hłodom, přitulić so jej ze
strachom, zywać z wostudu и други.
Съществуват обаче и езикови
ситуации, при които причината притежава реален, материален, конкретен корелат в
извънезиковата реалност. Например: měć tik ze starymi byrgarskimi meblemi, měć dosć hněwanja z tym busom и други.
2.
Лингвистични ситуации за съвкупност и сравнение, изразени с творителни падежни модели, и техните
извънезикови проекции
Творителните падежни модели не са
най-предпочитаният и фреквентен начин в горнолужишкия език, за да се опишат
извънезиковите ситуации за съвкупност и сравнение, или за функционално
уподобяване на два обекта, и за превръщане по подобие на. Х приема образа на Y – превръща се, уподобява
се на него по някакъв признак. За разлика от руския език, където творителният
падеж за сравнение е доста често използван, в горнолужишкия език това са
единични, изолирани случаи. Изводът е направен на
базата на многобройни ексцерпирани примери, сред които тези за сравнение са
много малко на брой. Може да се каже, че творителен за сравнение в чист вид
почти не се среща в горнолужишкия език. Принадлежността на някои от случаите
към ситуациите за сравнение даже може да бъде оспорвана, като те могат да бъдат
причислени и към творителен за начин и творителен за съвкупност (случаи,
подобни на следващите по-долу за горнолужишкия език ние ги причисляваме към
една обща разновидност за съвкупност и сравнение, като границата между тях е
много тънка: птицы летят стаями, пойти всем обществом, продавать яйца
десятками) и др.(доста общо название на не много еднородно значение).
А) Езикови ситуации за сравнение:
Сравняването
(и сравнението) като логическа операция
за опознаването на света е свързано с откриването на сходствата и различията
между обектите от реалния неезиков свят, а също и с идентификацията и категориалната детерминация
на тези обекти. Логическата операция сравнение е основна когнитивна движеща
сила от векове – важна както за опознаването на света, така и за развитието на
интелектуалната човешка дейност. Категорията
на сравнението е една от основните речемислителни категории. Известен е
принципът на древногръцките философи, че всичко се познава и научава в процеса на сравняването. Изразеното със
средствата на езика сравнението е вербализиран резултат от оперативна дейност,
която разкрива общи аспекти между
действителността, мисленето и езика (речта). Това много добре личи при
езиковите тропи – метафорични и сравнителни. И метафоричните, и сравнителните
тропи имат функцията да предават мисълта по образен начин. В основата на всяка
метафора стои елемент на сравнение, а самата метафора се определя като скрито
сравнение. Метафоричните тропи предават сравнението опосредствано, създавайки
понякога сложен метафоричен образ, при който се съотнася непознатото с познатото,
абстрактното с конкретното.
Според К.
И. Ходова (вж. Творительный в... 1958: 181) най-старите примери за творителен
за превръщане и сравнение, зафиксирани в писмените паметници, са с глаголно
управление, и то при пълнозначните предикати с конкретна семантика. Но това
значение в течение на времето се променя, трансформира се от значение за
превръщане в неизменяеми обстоятелствени
конструкции за сравнение. Най-ясно според авторката тази еволюция се забелязва
при глаголите за движение. Ако
субектът на действието сменя своята материална обвивка, превъплъщава се в
животно или птица с конкретна цел, то в по-късно време същият този творителен
падеж започва да означава животно или неодушевен обект, движението на който
напомня движението на субекта (стр. 181). Този процес протича постепенно и с
точност не може да се каже през кой точно период настъпва еволюцията на
творителен за превръщане в творителен за сравнение (за
логическата операция сравнение вж. Демирова 2001). Авторката го свързва със загубата на примитивната
анимистична представа за превъплъщението. Семантичната разлика между тези две
стари значения се състои в следното. В случаите с творителен за превъплъщаване
субектът и животното са едно и също – субектът се превъплъщава в животното. При
творителен за сравнение тези два обекта вече се възприемат поотделно (напр. на
руски език: время летит птицей; он мчится волком). В съвременните
славянски езици няма ограничения за вида на семантичните предикати (вж. напр.:
Николаева 1989, Шелякин 2000). Изгубила се е и старата митологична и поетична
връзка с превръщането. В съвременните славянски езици обаче има ограничения за
функционирането на този вид сравнение. Най-употребителен е при устойчивите
словосъчетания, където се забелязва и тенденция към адвербиализация (срв.
наприме невъзможността в руския език да се каже *он говорит оратором, но
само он говорит как оратор; или не е възможно да се каже * он поет
Шаляпиным, но он поет как Шаляпин, стр.186). Според С. Б.
Бернштейн (вж. Творительный падеж в..1958: 26) за различните епохи семантичният
обем на творителния падеж е различен. Трябва да се има предвид и факта, че
някои значения са активни и продължават да се развиват, докато други са
по-пасивни като фреквентност и постепенно изчезват.
Лужишкият
автор Ф. Михалк (вж. Михалк 1977: 39) е сред малкото изследователи, които се
занимават теорията на семантичните роли,
който отделя две независими една от друга семантични роли компаратум и периферен
квантификатор. За семантичната роля компаратум авторът казва, че това е “носител
на свойство, което се сравнява със свойство на дру носител” (срв. напр.: Kozace mloko po kozy słodźi).
Все по-често синонимни конструкции (в
горнолужишкия език: kaž) заместват творителните
падежни модели при изразяването на сравнението. Към творителен за съвкупност се
отнасят случаите със събирателна именна форма, маркирана с творителна падежна
морфема. Ние обединяваме тези две семантични разновидности в една група, но с
ясното съзнание, че групата има дискусионен характер и че тези случаи могат да бъдат
причислени както към творителен за начина на извършване на действието, така
и към
творителен за съвкупност и към творителен за сравнение.
Ще илюстрираме езиковите ситуации за
сравнение със следните примери:
Něhdy bě to hinak, to bě pokojenje pytała,
dźensa trjeba pomoc, zaseklowa so w Filipje kaž z błyskom. A jako nětko widźeše, z kajkim
wjelčim hłodom hólčik jědźeše, zaja so z najwjetšej želnosću. (O. W.) Tak
skónči z chaosom to, štož bě so z chaosom započało. (J.) Njejsmy
wšitcy z wjelkom sobu wuli. (J.)Krabat pak bě so hižo nabył toho
wolaceho žiwjenja, a hdyž dźowka do hródźe zastupi z walčkom syna, zabórča
Krabat na nju z čłowjeskim hłosom. Kowar
měješe wučomnika, kotremuž přikaza, konja dźeržeć, a hdyž tón wujachleneho
konja tak sobuželnje pomajka, to tón jemu naraz z čłowjeskim hłosom
šepny. Tohodla so kaž z błyskom přeměni do liški.
Няма ограничения за активните семантични
предикати. Но като се има пред вид, че творителната семантична разновидност за
сравнение не е много фреквентна в горнолужишкия език, то става ясно, че е
стеснен и кръгът от предикати, които на практика имат реално участие в
езиковите ситуации за сравнение.
Сценарият, по който се развива
езиковата ситуация за сравнение, включва няколко момента:
1. Намерение за включване в
действие (събитие, процес), което е част от извънезиковата ситуация;
2. Несъзнателен избор от
агенса на друг обект (формално, изразен
с творителни падежни модели) с който функционално (качествено) се уподобява и сравнява агенсът. Процесът на
уподобяване и сравняване е част от езиковата ситуация;
3. Вторият обект за агенса
по скалата на ценностите стои по-високо. Силата му се срие в по-големия му
скрит потенциал за въдействие;
4. В езиковата ситуация
липсва информация за ефекта от въздействието на обекта, който служи за образец
на уподобяването, а също така и за времетраенето.
Активни участници в тази ситуация са агенсът
и някакъв обект, който служи като еталон за сравнение. Обектът може да
притежава както реални, конкретни измерения в извънезиковата реалност (z wjelkom, z čłowjeskim hłosom ), така и нематериален корелат (z błyskom,
z kajkim wjelčim hłodom, z
chaosom ).
Посочените примери могат да бъдат разглеждани и като адвербиализирани
конструкции.
Б) Езикови ситуации за съвкупност:
Според Д. С. Станишева творителен за
съвкупност означава цялостност или количествена разделност (вж. Творительный
падеж в...1958: 193), т. е. дали субектът / обектът участва в действието в цял
вид, или с някоя от съставните си части. Тази семантична разновидност на творителния
падеж се поставя в най-пряка връзка с творителен за начина на извършване на
действието и с творителен за сравнение; но също така не му е чуждо и значението
за количествено ограничение (стр. 193,
200). Формално маркирана с творителна
падежна морфема е събирателно съществително име. Генетично творителен за
съвкупност се свързва с творителен социативен. Творителен за съвкупност има
малко по-добра съдба в горнолужишкия език. От ексцерпирания материал за
горнолужишкия език по-голямо е количеството на илюстративния материал за творителен за съвкупност, съпоставен с
творителен за сравнение. При творителен за съвкупност (също така, както и при
ситуациите за сравнение) става въпрос и за почти адвербиализирани конструкции.
Примерите, които срещнахме за горнолужишкия език са формално еднообразни и
малко на брой.
Ф.
Михалк нарича значението за съвкупност периферен квантификатор и го
дефинира (вж. Михалк 1977: 39) като
“квантификатор в пропозиция, чиято централна тема не е квантификацията” (срв.
напр.: Kački su
so z črjódami nawalili. PR(x)d + /yQux/).
Ще илюстрираме езиковите ситуации за
съвкупност със следните примери: Leć so z čurami. Byrnjež so pót z
čurami po nimi lał. Da
smój chwilku we zelenišćach posedźeli, naju jimachu te wupalene ruiny a te
zapusćenja a w zelenišćach najrjeńša lětnja pycha, ale bohužel tež wjele z tych
rjanych štomow zhubjene, wšudźom ležeše drjewo z masami. (Ch. Z.)
Cyły serbski lud je hordy na
njeho, zo z hromadami přichadźeja wot bliska a daloka na premjery jeho
hrow. (M. N.-N.) A holiča w
staroznatej čornoběłej drasće tam wuhladachmy z hromadami. (M. N.-N.)
Města płomjenja z tysacami
zybolatych swětleškow. (M. N.-N.) A tohodla prošu: božedla, njewalće so, nawabjeni z tutym nastawkom, z
črjódami na Čornobóh. (M. N.-N.) Serbjo so nawaleja z črjódami. (M. N.-N.)
Hrózbny jězdny wboheho Krabata z křudom młóćeše a z wotrohu kałaše, hač tak
krej z čurami běžeše.
Естеството
на семантичните предикати зависи от семантиката на творително маркираната
именна лексема, която носи в себе си информацията за количественост.
Сценарият, по който се развива
езиковата ситуация за съвкупност, включва няколко момента:
1. Намерение за включване в
действие (събитие, процес), което е част от извънезиковата ситуация;
2.Условията и
обстоятелствата в извънезиковата ситуация налагат мултиплицирането,
количественото размножаване на агенса;
3. В извънезиковата
ситуация, а след нея и в езиковата ситуация се стига до количествено
хиперболизиране на агенса или на някакъв обект с цел постигане ефект на
надмощието;
4. В езиковата ситуация
липсва по-нататъшна информация дали ефектът постига целта си.
Активните
участници в извънезиковата ситуация и в езиковата ситуация са агенсът и някакъв
обект, който е част от целта на агенса. Става въпрос за агенс / обект, умножен
много пъти на самия себе си, количествено мултиплициран и хиперболизиран.
3.
Лингвистични ситуации за кванторна поредност и последователност, изразени с творителни падежни
модели, и техните извънезикови проекции
Езиковите ситуации за кванторна поредност и
последователност, изразявани с творителни падежни модели в горнолужишкия език,
заемат една много малка част от общата картина на света, която може да бъде
описана с помощта на този падеж. Значенето за кванторна поредност и
последователност може да бъде разглеждано като контаминация на значенията за
място, количество, социативност, ред, време.
Ще
приведем примери за илюстрация на тази езикова ситуация: Hlej
počachu so wuwjerješić jedyn za druhim lući wojacy, cyła kompanija.
A to wojacy jedyn za druhim zaso
wotstupichu a so wróćichu do Kachlonka. Lědy meter znutřka stareje murje stejachu jedyn
za druhim niske domčki.
Активни са
семантичните предикати за движение и състояние и положение.
Сценарият за развитието на ситуацията включва и изисква наличието на повече от
един агенс или обект (най-общо казано). Агенсите един след друг, в установена
последователност и ред се включват в извършването на действието. Точният ред
зависи изцяло от характера на обстоятелствата в извънезиковата ситуация и от
спецификата на самото действие. В езиковата ситуация е налице само поредност
извършването на действието или при съпреживяването на дадено състояние.
4.
Лингвистични ситуации за косвен обект и за съдържание, изразени с творителни
падежни модели, и техните извънезикови проекции
Според
Н. Б. Лебедева (вж. Лебедева 2002) глаголната семантика трябва да се разглежда
като полиситуативна динамична структура. Динамичният поглед и към езика
предполага събитийна концептуализация на извънезиковия свят, т. е. сегментиране
на случващото се на събития, а не на предмети, и то с акцентиране не само на
пространствените, но и на времевите параметри. А глаголът е онази част на
речта, която е най-приспособена да номинира динамични фрагменти на света, да
описва смяната на събитията и състоянията и като цяло – смяната на ситуациите.
Но и събитията, и ситуациите притежават пропозиционална структура. Обикновено
броят на пропозициите надвишава броя на събитията; а броят на събитията
надвишава броя на ситуациите.
Езиковите ситуации за косвен обект и
съдържание, експлицирани с творителни падежни модели, са едни от най-спорните,
защото им липсва общо, единно обединително семантично звено. В семантичен план
те описват много разнообразни извънезикови ситуации, обединени от това, че в
синтактичен план те представляват косвен обект, управляван от творителния
падеж, но не могат да бъдат причислени към нито една от досега разгледаните
езикови ситуации. Езиковите ситуации за съдържание са на практика и ситуации за
косвен обект, но в семантиката на активните предикати е налице някакъв “обем от
информация”, обем от информационно съдържание от най-разнообразен характер и от
най-разнообразни области. Доста спорна е цялата група, но предвид на това, че
тук влизат различни и контаминирани помежду си езикови ситуации, ги обединяваме
в едно цяло за удобство. Възможно е някои от случаите вече да са попадали и в
други езикови ситуации, което е доказателство за това, че в извънезиковата
картина на света всички фрагменти са свързани помежду си и много често, за да
бъдат правилно анализирани и обяснени, е нужно да не се забравя за принципа на
семантичната миграция. Принципът на
семантичната миграция позволява на някои спорни случаи да бъдат за известно
време част от два различни извънезикови фрагмента, което определя тяхната специфика като
амбивалентна. Контаминират се значенията за средство, за причина, за
социативност, за количество (ограничено, неограничено), за тавтологичност (вътрешно смислов обект),
за начина на протичане на действието; а също така и някои адвербализирани и
фразеологизирани значения от различен характер.
Творителен
падеж за съдържание (според повечето граматики) уточнява и специфицира
значението на глагола, посочвайки обекта или областта, на която се
разпространява действието, което е от най-разнообразен характер (срв. на руски
език: заниматься спортом, интересоваться искусством, руководить
занятиями, снабдить деньгами, наградить орденом. наполнить водой, накормить рыбой.
убедить словом, удивить талантом и други). Творителен падеж за косвен обект се
припокрива донякъде с творителен за съдържание (срв. напр. в руския език: гордиться сыном, любоваться морем) (за съотношението транзитивни –
интранзитивни лужишки глаголи вж. Малинк 2001).
В изследването на Д. Митев и Ц. Митева (1996: 71) са описани следните
групи предикати, участващи в значението творителен при косвен обект в руския
език: при глаголи, означаващи физическо или душевно страдание (болеть, мучиться, страдать, терзать, томиться
: Он болел гриппом, Страдать головной болью, Терзаться мыслями), при редица възвратни глаголи (делиться,
заниматься, интересоваться, любоваться, наслаждаться, пользоваться, увлекаться,
хвалиться, хвастаться), при някои други глаголи с най-различна семантика (владеть
дышать, жертвовать, злоупотреблять, командовать, обладать, пахнуть, руководить,
торговать, управлять).
В някои
изследвания се отделят и специални семантични роли обект (вж.
напр.: Алтман 1978, Апресян 1995, Георгиев 1987, Кустова 2000, Никитин 1997 и
други) и съдържание (вж. напр.: Апресян 1995 говори за семантичната роля
Content –
съдържание: знать об отъезде). Тук е мястото да си припомним,
че според Ю. Д. Апресян (1995: 127) не всички
семантични валентности са в еднаква степен съдържателни. Авторът признава
нееднократно, че неговата класификация на семантичните валентности се базира на
синтактични изследвания и проучвания и в този смисъл не е достатъчно изчистена
от различни синтактични асоциации. Субектът, обектът и съдържанието се отнасят
към семантичните валентности, при дефинирането на които синтактичните фактори
играят значителна роля.
Ще посочим примери за илюстрация от горнолужишкия език: Zaběrać so z
hólcom. Komdźić so z dowidźenjom. Wón bě z dochodami spokojom. Mjez druhim
njeje nam hižo z wobknježenjom serbšćiny
přistup. Zaběrać so ze samsnej rěču. Přestań z tym, prošu. (D. Š.) Chce to
hišće raz spytać ze swojim zbožom. (D. Š.) Přestań z dźěłom, Pětrje, chcu z
tobu chutne słowčko porěčeć. (J. W.) Knježe, měj sćerpliwosć ze mnu, chcu ći
wšitko zapłaćić. (O. W.) Z połnym prawom, dokelž budźe 400 lět stary, wěža z
wodowodom debi naše město. (O. W.) Što sebi z njej chceš? (O. W.) So hólca wopraša a při tym pytny ze
spodobanjom čistosć a porjadnosć jeho drasty. (O. W.) Wopraša so jeho, čeji a
zwotkel je a što z jeho maćerju. (O. W.) Wšudźom so mjerwješe z prošerjemi w
tutym žałostnym času. (O. W.) Potom budźe tež z wamaj Bože žohnowanje. (O. W.)
Kónc z tym! (K. K.) Ale njemějach chwile, so z nim zaběrać. (J. K.-W.) My
skoržimy, zo smy bjez prawa ze swojej maćeršćinu w šuli. (M. N.-N.) Wón so
zaběra z přirunacej anatomiju a z wučbu wo barbach. (M. N.-N.) Hdyž stworićel
dostworiwši zemju, rostliny a zwěrjata, stwori čłowjeka, to jimaj přepoda
nadknjestwo nad přirodu ze słowami. (M. N.-N.) Ani so njekrěnja, ani so nječuja
zranjeni, hdyž druzy so hordźa z jich dźěłom. (M. N.-N.) Kóždy serbski wótčinc,
kiž chce lud zahorić z nowej ideju, kiž chce jón sobu storhnyć dale a wyše k
cylej, ma so bědźić z tutej bjezbóžnej serbskej konzerwatiwnosću. (M.
N.-N.) Hłupy Serb, wón so hišće chwaleše
z tutej psyčej poddanosću, z tutym slinolizarstwom. (M. N.-N.) A Kukecy budu so
błyšćeć ze starodawnej sławu. (M. N.-N.) Ale wón so z tym njespokoji. (M.
N.-N.) Hdźež so jenož bledźi a njepłódnje wótčincuje, tam so ma z wětrom. (M.
N.-N.) Serbska młodźina budźe rejwać swoje staroserbske reje z dopomnjećom na
tradicije. (M. N.-N.) My mamy sobuželnosć z tym rjekom. (M. N.-N.) Towarstwo
“Zerja” dyrbi so hač na dalše spokojić z tym, stać jeničce změrom na straži,
škitać a hajić. (M. N.-N.) Přirunamy-li tutón fakt z poměrami pola nas. (M.
N.-N.) Delnja Łužica spi hišće z krutym
narodnostnym spanjom. (M. N.-N.) Njejsym z tym ličiła. (M. M.) “Skažena njedźela”, mysleše wona, tajka
skažena, kajkež bywaja njedźele, hdyž njewěš ničo ze sobu započeć. (M. M.) Z
kajkim prawom wón takle z Joe`om rěči? (J. B.) Joe njewobsedźeše jenož z prawom
znamješko čestneho sheriffa, ale měješe tež wuswědčenje kriminalista. (J. B.)
Kak so z njej ma. (I. H.) Wón je ze mnu sćerpny był. (I. H.) Što z tobu je? (H.
R.) Njetrjebawšo běch so z tym hordźił. (H. R.) Z jednym słowom: cyły muž. (H.
R.) Dźěłowy čas bě ze mnu wosobinsce rjadował. (B. B.) Bě samo spokojom z tym, zo měješe chwile, so
wědomje ze žiwjenjom rozžohnować. (B. B.) Tehdy sym sej myslił, zo budźe skónčnje
ze wšěm kónc. (B. B.) A rano bě nadobo zaso lěpje z nim. (B. B.) A što so z nim
čini? (B. B.) A činješe ze mnu, štož chcyše. (B. B.) Ale Rusojo tu nadobo běchu
– a kónc bě z nacijemi. (B. B.) Naduwamy so tróšku z hordosću. (P. M.) Preč z
tyranami a přeradnikami wšěmi. (M. K.) Dźi mi z twojim amoniakom. (J. S.)
Handrij sej runje překładowaše, što ma so z jeho kulkami stać. (J. S.) Z prawdu
prajene. (J. S.) Chcetaj snadź sej ze mnu žorty činić. (J. S.) Z jednym słowom,
je z rěznikom mjelčo někajki plan rozpowědała. (J. S.) Scyła sym wćipny, kak dołho
to z radijom tak dale póńdźe. (J. S.) Z pomocu božeho słowa słowjansku
zmyslenosć mjez Serbami wuchował a hajił. (J.) A k tomu bu z wulkim zwonjenjom
zwonjene. (J.) Wón so z połnym mjenom hordźeše. (J.) Bě hłuboko njespokojeny ze
sobu, ze swojimi radźićeli a pomocnikami. (J.) Hłód so z nimaj bědźi. (J.) Što
z tym měniće, waženy knjez doktor? (J.) Njemóžu so spokojić z powšitkownymi
přilubjenjemi, přećelnymi słowami a dobrymi přećemi. (J.) Što budźe z našej
swobodu, što z nabožinu? (J.) Što budźe
z ćěkancami, hdy wopušća serbske wsy? (J.)
Janca a Hapa běštaj spokojenaj z wuspěchom. (J.) Z wuwzaćom komunistow
so hišće njeje žana druha strona wo wjes starała. (J.) Dušni ludźo so nad
wbohim hólcom smilowachu a jemu jałmožny njezarěkowachu, ale často skupy bohač
so na njeho wottorhnywši jeho za wrota
wupokaza. Wšě tute kuski Čornochołmčanski młynk wězo tež dokonješe, ale wón so
mało zaběraše z tajkimi smorženkami, dokelž te jemu přemało wunošachu. Nětko
pak dale časćišo zamyslowaše so nad tym, štož běchu młynscy powědali. Styskaše
so jemu nětko mócnje za ródnej pastyrnju, za maćerju a za nanom, kotrejuž bě
tehdy wopušćił bjez rozžohnowanja. Jenož
z lesću a překlepanosću drje so poradźi, jeho truhnyć a nad nim wuhrać.
Wjeseleše so nad tym, zo bě so jemu zaso raz zešlachćiło, serbskeho wjesnjana
truhnyć. Holčce so tón krasny pjeršćeń nimoměry spodobaše, a wona so nad nim
wulce radowaše. W Drježdźanach kral njewědźeše, što ma nětko poprawom ze swojim
ducy nazběranym serbskim swinjerjom činić - wón dźě měješe w myslach zaso druhe
wěcy. Krabat so před tutym nadawkom ani trochu njespłóši. Krabat by často so
zamyslił nad swojim žiwjenjom a rozjimał. Krabat wšak njebě ani spokojom ze
swojim dźěłom. Ale
pisany dypornak před wroblemi njećeknje. Je jara spokojom z dźěłom lutkow. Ani
njewědźachu mužojo, što ze zónskimi započeć. Wón ju wobhladowaše, cyle
napjelnjeny ze swojim zadźiwanjom nad njej. Njemóžu z twojim prašenjom ničo
započeć, přećelo. Wójna je přěhrata, smilće so nad žiwymi, hdyž wam mortwych
žel njeje. Preč z tyranami
a přeradnikami wšěmi. (M. K.)
5. Лингвистични ситуации
за предикативност, изразени с творителни падежни модели, и техните
извънезикови проекции
Още в уводната част на нашето изследване
споменахме, че подробно с проблемите на творителната предикативност няма да се
занимаваме, защото въпросът излиза извън рамките на семантиката и определящи за
него в по-голяма степен се оказват синтактичните съображения. Но за да се
получи по-пълна картина на творителния падеж в горнолужишкия език, ще споменем примери
и от тази дискусионна разновидност на
творителния падеж. Творителен предикативен е налице всъщност, когато творителен
падеж се използва във функцията на именна част на сказуемото след някои глаголи
връзки. Смята се, че когато
именната част на сказуемото е маркирана с творителната падежна морфема, става въпрос обикновено за временно, преходно състояние, някаква функция или професия. Докато именителните конструкции
сигнализират за постоянен, устойчив признак.
В логиката предикатът се
разглежда като част от структурата на съждението (вж. напр.: Дейков 1999: 72),
което пък от своя страна се дефинира като форма на мисленето, чрез която се
отделят две или повече съвкупности от предмети в предметната действителност на
мисленето и се утвърждава или отрича връзката между тях. Съжденията имат
логическа валентност, т. е. могат да бъдат оценявани като истинни или неистинни
(вж. и Willard
van Orman Quine 1964). В логиката
е приета следната структура на съждението:
1.
Субект
на съждението (лат. subjectum). Обикновено се бележи с главна латинска буква
“S”. Субектът на съждението е понятие, чрез което се отделя предмет или
съвкупност от предмети като носители на определени признаци.
2.
Предикат на съждението (лат. praedicatum). Бележи се с главна латинска буква “P”.
Предикатът на съждението, след като е понятие, също отделя предмети в
предметната действителност на мисленето. Но той отделя такава съвкупност от
предмети, носители на признаци, които искаме да припишем или да не припишем на
предметите, които отделяме със субекта на съждението.
3.
Копула
(лат. copula). Бележи се с малка латинска буква “c”. Връзката може да бъде
утвърдителна или отпицателна, което отговаря на утвърдителната или
отрицателната форма на съждението.
Днес някои автори отричат самостоятелното
място на копулата в структурата на съждението и се придържат към тезата, че
копулата е част от предиката, т. е. приемат положението за двучленната
структура на съждението. Във функциите на предиката е именно това да отдели
съвкупност от предмети, носители на признаци, които искаме да припишем или да
не припишем на предметите, отделени от субекта на съждението (вж. например
Бъркалова 1991, Валгина 2000, Шведова 2001).
Известно е, че в синтактичните трудове на
славянските езици творителен предикативен се разглежда в конкуренция с
номинативния падеж за изразяване на предикативност. В ползата на едната или
другата конструкция в тази конкуренция се споменават семантичните (временен :
постоянен признак) и стилистичните основания.
Според С. Б. Бернштейн (1958: 22) творителен предикативен в славянските езици е
сравнително нова синтактична конструкция. В най-старите варианти на славянските
езици (старобългарски, староруски, старочешки език) творителен предикативен или
се среща много рядко, или не се среща въобще. Тази нова синтактична конструкция
според автора има различни темпове на развитие в отделните славянски езици.
Най-активна и фреквентна се оказва в западнославянската група езици. Н. С.
Валгина (2000) констатира, че творителен предикативен се развива в посока все
повече да измества номинативния падеж в тази си функция (срв. напр.
потвърждение на това становище в чешкия език). И според нея двете форми се
различават семантично и стилистично. Но и семантичната подялбата на временен и
постоянен признак постепенно става неактуална, именно защото творителен
предикативен все повече измества именителни падеж в тази му функция.
Литературата по въпроса е голяма и се базира на най-различни теоретични
платформи и методологии, на които няма да се спираме.
За горнолужишкия език в случаите, когато се
предпочита творителен предикативен, в структурен план е характерно наличието на
формална връзка z. Прави впечатление, че
творителен предикативен се използва предимно при субстантивни именни лексеми. В
някои случаи се използват като синонимни творителните и именителните
конструкции. Налице е и стилистичният фактор. Ще посочим илюстративен материал
за тази разновидност на творителния падеж (а също и примери за липса на
творителен падеж в някои случаи), за да сме полезни и на други изследователи.
Например: Móhł so jedyn z jeje hólcow z wučenym a tak nahladnym a
waženym mužom stać. Hewak drje njebychu
woprawdźići přećeljo byli. Jeho spar je njeměrny. (D. Š.) Wono je mi z domiznu. (J. W.) Ja sym tola z nócnym stražnikom. (J. N.) Z blidarjom być. (P. G.) Wě, zo nětkole njesmě być Napoleon a z ruku při
špodce strowić. (J.K.) Wosebje
časopis “Serbski student” bu z awantgardistiskim časopisom w Serbach. (M.
N.-N.) “Prusowstwo” je za Nowaka ze synonymom tuteje
ideologije. (M. N.-N.) Ze
swojimi rozprawami ze serbskeho žiwjenja sta so Nowak z mnohostronskim
chronistom, pozbudźowarjom a poradnikom. (M. N.-N.) Z wulkej zasłužbu Nowaka je, zo buchu Serbske
nowiny najebać rosćaceho politiskeho ćišća na nje z aktualnym, mobilizowacym
forumom serbskeho hibanja. (M. N.-N.) Budźće jemu z radźerjom,
přećelom, towaršom. (M. N.-N.) Wón je ze mnu sćerpny był. (I. H.) Z hrěchom to je, što ludźo takle do jědźe preč mjetaja a do meblow
tykaja. (B. B.) Někotryžkuli
čłowjek je so w młodych lětach z basnikom čuł. (M. K.) Štóž chce so z dobrej pěstowarku stać, sej z
časom swojich ludźi prawje wukubła. (H. B.) Pjeć žonow je z čłonom Statneje rady. (P. M.) A byrnjež při tym cyła wjes ze swědkom była. (J. S.) Wobaj wěstaj, zo
staj ze sobu zbožownaj žiwaj a ze wšěm spokojom. (J. S.) Nó, njestróžće so, ja
so zarězać njedam a tež njecham wěčnje z wołom wostać!
6. Творителни падежни модели с местоименната форма sobu
Творителните
падежни модели с местоименната форма sobu
представляват една много интересна и специфична част от творителния падеж в
горнолужишкия език въобще. Спецификата им се състои в това, че единствено сред тях е допустимо и
изпускането на форманата връзка, която иначе е задължителна за творителния
падеж в горнолужишкия език. Местоименната форма sobu в
творителен падеж е носител на най-различна семантична информация. Ние
поместихме вече някои от разновидностите в частта за социативност и
инструменталност, и то най-вече онези примери, при които е налице формална
връзка. В тази част от нашето изследване ще се опитаме да съставим примерна
семантична класификация на най-фреквентните значения на местоименната форма sobu / формална
връзка + sobu.
Класификацията ни не претендира за изчерпателност, а е само проява на опит да
се постигне по-голяма пълнота при описанието на творителния падеж в
горнолужишкия език. Ето защо е вероятно да бъдат повторени някои случаи, които
сме описали и на друго място в нашето изследване. Границите между някои от
отделните значения не са толкова строги и категорични.
Примерна
класификация:
1. Присъединяване
на агенса към нещо / някого:
Pój sobu! Ja njepojědu sobu, bě Diego maćeri
rjekł. Loni chcyše Marija na naše kóždolětne rjadowniske zetkanje sobu
hić, ale njejsym ju sobu wzał. Šachtmišter, kiž měješe mojeho přećela Pawoła
rady, wza jeho sobu na křćizna Sprjewje do kantiny wagonownje. (P. K.) Dajće wóz swojej žonje a pójće
sobu. (J. K.-W.) Tam sobu přima a pomha.
(M. N.-N.) Běštaj ze sobu
zwjazanaj. (M. M.) Staj ze sobu rejowałoj.
(M. M.) Chcu z njewjestami
sobu. (K. K.) Moja přichodna dźowka přińdźe zaso sobu. (M. M.) Na žnjach dyrbješe zaso sobu pomhać.
2. Проява на взаимопомощ с равно участие (част
от по-общото значение за реципрочност); съвместно извършване на действие или
съвместно участие в някакво събитие с равно участие (част от по-общото значение
за социативност), проява на съпричастност:
Tuž dyrbjachu wowka a jeje bratraj na polu sobu
pomhać. Cyła swójba dźěłaše sobu. Sym z nanom sobu šoł. Wjele
swobodnišo ze sobu rěčimoj. Kotřiž zynki popadnychu, spěwachu sobu
abo zynčachu. (D. Š.) Štó pak móže jeho radosć dosć sobu začuć a
wupowědać. (K. A. J) Přestachmy z wojowanjemi mjez sobu. (P. K.) Woni tež sobu
přihotowachu zajězd serbskeho sokołstwa do Prahi. (M. N.-N.) Muž a žona, hromadźe žiwaj być, to je něšto jara rjane;
ja šće bych dźensa tajke połsta lět sobu činiła, z tobu! (B. B.) Njejsmy wšitcy z wjelkom sobu wuli.
(J.)
3. Случаи, когато агенсът взема със себе си
нещо (предмет или друг коагенс) или когато някакъв обект придружава агенса в
реализирането на някакво действие или в участието на някакво събитие (с неравно
участие – агенсът доминира над останалите участници):
Přinjes pjenjezy sobu! Woni su sej korjeniny wot doma
sobu přiwjezli. Bych će poprawom na zetkanje sobu
wzać móhł. Ja wozmu swoju domiznu sobu kaž šlink swoju chěžku. Sym sej
dźěło sobu domoj wzała. Wšudźe w bydlenju nošeše aparat ze sobu. Wě, zo njemóže ju sobu wzać. Njesměmy sej bjez dowolnosće ničo z twarnišća sobu
wzać. (P. K.) Rjeknych hišće, zo wšak knjez Grofa po swjatoku Serbske Nowiny sobu
berje a zo nima chwile. (P. G.) Silwestra w nocy ćehnjech k
njej, ju sobu wzach na rozpuć sej. (P. G.) Elsbeth chcyše jeju sobu do Wjazońcy wzać. (Ch.
Z.) Rychtarjec nan bě hišće srjedu
před nadpadom tam a chcyše ju sobu wzać, njemóžeše pak wjac won. (Ch.
Z.) Njemějach předešćnik sobu
a so rozsudźich za bus. (K. K.) Kóždy króć, hdyž žona kaza, zo
mam sobu šaty wjezć, praju jej, zo sym runje w korčmje pobył a zo je mi
tam jedyn kolega někotre piwa a palency zapłaćił. (J. K.-W.) Dobry duch jim přišepta, zo bychu sej swěčki sobu
wzali z božodźěsćoweho štoma. (M. N.-N.) Sym
ći nalěćo sobu přinjesła. (M. M.) Njemóžeše
wjele do starownje sobu wzać. (M. M.) Druhdy přinjese holčka molowanku sobu. (M. M.) A w drastach njeseštaj sobu proch a smjerd a
chudobu Bukaresta. (M. M.) Přinjesechu sobu
přećelnosć a ćopłotu. (M. M.) Je wón widźał a sej něšto k
piću sobu wzał. (J. B.) K čemu je wón scyła swěčnik sobu
wzał? (J. B.) Tohodla
njebjeru ženje nikoho druheho sobu. (J. S.)
4. Случаи,
при които агенсът е сам със себе си и самостоятелно (без други
участници) извършва действие или се включва в реализирането на някакво събитие:
Doma njemóžeše ze sobu
ničo započeć. “Skažena njedźela”, mysleše
wona, tajka skažena, kajkež bywaja njedźele, hdyž njewěš ničo ze sobu
započeć. (M. M.) Ale wona měješe hišće dowol,
bě sama ze sobu a móžeše sej z myslemi hišće raz na ćopły přibrjóh
wućeknyć. Mam ze sobu
činić. Wučiń to ze sobu samym. Twój kofej zapłaću sobu, Rija! Dźakuju so, zo sy jón sobu čitała. Mnozy w wótře płakachu –
wědźachu, zo přiwuzny sobu we wulkim rowje leži. (A. S.) Mi je, jako bych z kóždej kročelu sobu njesł
jeje bědu. (B. B.) Potom w próše a poće sobu
teptał po Radworju. (M. N.-N.) So spočatnje sobu
směješe a potom hižo nic. (M. M.) Bě hrała psyhologowku, a
Roland bě sobu hrał. (M. M.)
Što ze
sobu dyrbju. (M. M.) Njecham sobu do
Budyšina jěć. (J. B.) Mać je hnydom sobu
spěwała. (J. B.) Hórje hišće je, hdyž maš złoto
sobu nutřka. (B. B.) Nětko poča oficěr do mojeje
listowki hladać, ja hladach sobu. (B. B.)
Source: Елена Любенова.
Семантика на творителния падеж в горнолужишкия език. Пловдив. 2006.
No comments:
Post a Comment