Нелични форми на глагола – Infinitne formy werba в горнолужишкия език

(in Bulgarian)

Нелични глаголни форми в горнолужишкия език са инфинитивът, деятелното и страдетелното причастие, сегашното и миналото деепричастие и отглаголното съществително.

Инфититив – Infinitiw

Инфинитивът е основната, речниковата форма на всеки горнолужишки глагол. Инфинитивът не дава информация за лицето, числото, времето и наклонението. В състояние е да сигнализира само за някои  семантични характеристики на глагола – вид, преходност / непреходност, възвратност / невъзвратност. Например: zapisać – zapisować, wotpadnyć – wotpadować. Инфинитивът е най-общото название на някакво действие или процес. В горнолужишкия език инфинитивът се образува от инфинитивната основа на глагола с помощта на инфинитивното окончание –ć  (być, dać, měć, njesć, brać, so minyć, pić, prosyć, pisać, molować и др.) и  -c (móc, pjec, rjec, syc, tołc, ćec, wlec, woblec  и др.). 

В изречението инфинитивът най-често е съставна част на сказуемото, но той може да бъде и подлог, и допълнение, и определение, напр.: Do błóta padnyć njeje najhórše, ale w błóće ležo wostać. Druhemu je lochko wucho rězać. Jěsć a pić je poł žiwjenja, w heli ležeć cyłe. Slubić a dać je wjele.

В преносен смисъл инфинитивът може да изразява:

1.      Повелителност: stać! hladać! kedźbować! mjelčeć!

2.      Желание: wuspać so! najěsć so!

Деепричастие – Přechodnik

Деепричастието в горнолужишкия език е глаголна форма, която има едновременно признаци на глагол и на наречие. Доближава се до глагола, защото притежава преходност / непреходност, възвратност / невъзвратност, вид, падежно управление. Прилича на наречието по: неизменяемост по род, число и падеж, а така също и по синтактичните си функции.  В повечето случаи деепричастието се съотнася със сказуемото в изречението и обозначава допълнително действие. Деепричастията на глаголите от несвършен вид изразяват действие, което се извършва едновременно с глаголното, напр.: Płakajo zastupi holčka do jstwy.  Деепричастията на глаголите от свършен вид изразяват действие, което предшества глаголното, напр.: Napisawši šulske nadawki, dźěch spać. Деепричастието заедно със зависещите от него думи се нарича деепричастна конструкция. Почти във всички случаи е възможна замяна на деепричастната конструкция с подчинено изречение, напр.: Po tym zo běch šulske nadawki napisał, podach so na hrajkanišćo.

В горнолужишкия език деепричастието бива сегашно и минало. Сегашното деепричастие се образува от несвършени по вид глаголи, а миналото деепричастие – от свършени по вид глаголи.

Сегашното деепричастие се образува от неразширената сегашна глаголна основа на глаголите от несвършен вид за трето лице множествено число плюс суфисите –o, -icy, -cy. Настъпва и редуване на съгласните d-dź, t-ć, k-č, n-ń, r-ŕ. Например: kupujo, wuknjo, ćehnjo, kładźo, plećo, wlečo, bijo, bjerjo, sćelo, pišo, dźěłajo, chwalo, dźeržo, wuknicy, wěricy, dźeržicy, kupujcy, dźěłajcy и др. Най-често употребявани са формите на –o, напр.: Pomału a mjelčo nazad stupajo, wobeńdźech hatk na wokołopuću. Spłóšiwje a přepytujo chwatach so wobhladujo k wsy. Druhdy pozasta a poča hórko płakać, žałosćicy a bolostnje wołajo. Jěwa prašicy wospjetowaše. Z chwilemi tež ptačatko ćikotajcy wuleća. Деепричастните форми на –icy, -cy са по-рядко употребявани.

Още примери за сегашно деепричастие: Wowka we łožu ležo spi. Hanka je rejowała (rejuje, budźe rejować), spěwajo pěsničku. Spěwajo do serbskeje hole! Młynk-korčmar spyta nam naše žadanje za horcym kofejom wurěčeć, wuchwalujo lěpšiny swojeho piwa a palenca.

Миналото деепричастие се образува от инфинитивната основа на глаголите от свършен вид плюс суфикс –wši (след гласни) и  -ši (след съгласни). Например: zalubowawši so, zapisawši, nawuknywši, zaspawši so, kupiwši, pochwaliwši, dodźeržawši, donjesši, přiwjezši, napletši, wopjekši и др. Глаголът hić образува минало деепричастие от основата šed- (přišedši); глаголът (na)jěsć so – от основата  jěd- (najědši so). Например: Dopóznawši to, zhubi wón wšu swoju wjesołu wolu k žiwjenju. Wjeselichu so jara, zhoniwši, zo móžeja ze mnu bjesadować po serbsku. Přišedši raz w zymje rano do šule, dožiwichmy něšto njewšědneho. Wowka posnědawši spi. Wocućiwši hladaše wboha syrota wokoło so. Zawoławši swojeju synow přikaza nan, zo byštaj šłoj pšeńcu posyc. Wostajiwši rjekowstwa so walichmy do prěnjeho twarjenja při puću. Přenocowawši w tym městačku, nóžkowachmoj do Čorneho Chołmca a tam přišedši chwatachmoj do cyrkwje na šulski chór.

При една част от деепричастията в горнолужишкия език се забелязва преход към останалите части на речта. Това означава, че някои деепричастия с течение на времето са загубили връзката си с деепричастията и днес  могат да функционират  като:

1.      Наречия: hladajcy, njenadźicy, njepřestawajcy, spicy, ducy, chwatajcy, nimoducy, mjelčo, stańši (z łoža). В тези случаи е невъзможна трансформацията на наречието с подчинено изречение. Например: Přećel powědaše nam mjelčo swoje dožiwjenja. Ducy do města zetkach swojeho přećela. Stańši z łoža dźěchmy do hribow.

2.      Предлози: dźiwajo na, njedźiwajcy na, sudźo po, hladajo na и др.

3.      Частици: mjenujcy, срв.: Wón je mjenujcy z Budyšina.

Примери за образуване на деепричастия:

3.л. мн. ч.                сег. дееприч.                          Ł-во причастие                 мин. дееприч.

сег. вр.

Първо спрежение:

moluja             molujo                      wumolował          wumolowawši

pija                  pijo                            wupił                   wupiwši

přeja                přejo                           popřał                 popřawši

směja so          smějo so                    wusmjał so          wusmjawši so

wuknu             wuknjo                       nawuknył             nawuknywši

ćahnu              ćehnjo                       wućahnył              wućahnywši

pjeku              pječo                          napjekł                  napjekši

njesu              njeso                           přinjesł                  přinjesši

wjezu             wjezo                           přiwjezł                přiwjezši

mjetu             mjećo                          wumjetł                wumjetši

rostu              rosćo                            narostł                narostši

du                  ducy                              přišoł                  přišedši

Второ спрежение:

chodźa         chodźo                            wuchodźił            wuchodźiwši

warja           warjo                              nawarił                nawariwši

činja            činjo                                sčinił                   sčiniwši

noša            nošo                                 wotnosył             wotnosywši

rěča            rěčo                                   dorěčał               dorěčawši

spja            spicy                                 wuspał so           wuspawši so

Трето спрежение:

dźěłaja        dźěłajo                                wudźěłał             wudźěławši

woblěkaja    woblěkajo                          zwoblěkał         zwoblěkawši

pisaja           pisajo                                 napisał               napisawši

Причастие – Particip

            Причастието в горнолужишкия език е глаголна форма, която има едновременно признаци на глагол и на прилагателно. До глагола се доближава по: преходност / непреходност, възвратност / невъзвратност, вид, време, залог, падежно управление, напр.: pisacy - wopisany. До прилагателното се доближава по: окончанията, съгласувани със съществителните имена по род, число и падеж, напр.: pisacy, pisaca, pisace; wopisany, wopisana, wopisane; pisacy, pisaceho, pisacemu; wopisany, wopisaneho. Причастията биват деятелни (когато се отнасят към думата, означаваща извършителя на действието, изразено от причастието) и страдателни (когато се отнасят към думата, обозначаваща предмета, който е обект на действието, изразено от причастието). Страдателни причастия имат само преходните глаголи.

            В изречението причастията могат да имат атрибутивна и предикативна фенкция, напр.: posyčene žito, napisany list (атрибутивна функция); Žito je posyčene. List je napisany (предикативна функция).

           

Деятелните причастия се образуват от основата на сегашно време на изходния глагол чрез добавяне на суфиксите:

-acy, -a, -e // -ucy, -a, -e (e-спрежение);

-cy, -a, -e                         (a-спрежение);

-acy, -a, -e                      (i(y)-спрежение).

e-спрежение:                 a-спрежение:              i(y)-спрежение:

wuknjacy, -a, -e;              třělacy, -a, -e;               wěrjacy, -a, -e;

                                         dawacy, -a, -e;               ćerpjacy, -a, -e;

njesucy, -a, -e;                dźěłacy, -a, -e;

plećacy, -a, -e;

wlečacy, -a, -e;

pijacy, -a, -e;

bjerjacy, -a, -e;

kupowacy, -a, -e;

lubowacy, -a, -e;

planowacy, -a, -e;

rjadowacy, -a, -e.

В някои случаи настъпва редуване на съгласните n-ń, r-ŕ, d-dź, t-ć, k-č. Действителните причастия на неправилните глаголи са следните:

jěsć –        jědźacy,

chcyć –     chcyjacy,

jěć –          jěducy,

měć –        mějacy,

směć –     smědźacy,

wědźeć – wědźacy,

hić – ducy,

spać – spjacy.

           

Възвратните глаголи запазват възвратната си частица, срв.: Nan je tež zabył na swój njeskutk, na palacy so domčk, na wołace dźěći.

            Редица действителни причастия са загубили връзката си с причастията и са преминали към групата на прилагателните, напр.: myjaca lapka, wopłokowaca woda и др.

            Наред със суфикс –(a)cy при действителните причастия се среща и суфикс –aty, -a, -e, срв.:

huzacy –         huzaty,

kopacy –        kopaty,

wisacy –        wisaty,

kałacy –         kałaty,

wijacy –        wijaty,

škrějacy –     škrějaty.

           

Формите на –aty  се различават от формите на   -acy по това, че изразяват в по-слаба степен процесуалното значение на изходния глагол, срв.: padacy kamjeń, padata chorosć, z wokna wisaca chorchoj, wisata třěcha, wisate wjedro, wijacy so had, wijata rěka, na straži stejacy wojak, stejata lampa, kałaca pčołka, kałaty grót, smějaca so holca, smějata zabawa и др. В повечето случаи днес формите на –aty функционират като прилагателни.

           

Страдателните причастия се образуват от сегашната и от инфинитивната основа на изходния глагол, който може да бъде както от свършен (а  и от несвършен вид), като се добавят суфиксите –ny, -a, -e, -eny, -a, -e, -any, -a, -e, -ty, -a, -e. Например:

e-спрежение:               a-спрежение:               i(y)-спрежение:

woblubowa-ny,          praša-ny,                         pochwal-eny,

kusnj –eny,                dawa-ny,                         dodźerž-any,

zanjes-eny,                wudźěła-ny,

wumjeć-eny,             

napječ-eny,              

napi-ty,

wotpósła-ny,

nasta-ty,

zaja-ty.

           

При някои от глаголите се стига до редуване на съгласни: n-ń, r-ŕ, d-dź, t-ć, k-č, напр.: wumjetł – wumjećeny, nakładł – nakładźeny, přemóhł – přemóženy, napjekł – napječeny, wotnosył – wotnošeny, nawozył – nawoženy, nakormił – nakormjeny, nabarbił- nabarbjeny, nakupił – nakupjeny, namołwił – namołwjeny, nawarił – nawarjeny. По-голямата част от страдателните причастия, образувани от несвършени по вид глаголи, функционират като прилагателни. Например: smažene, pražene, hrěte běrny, pječene jatra, selene jerje, warjena ryba, sušene hriby, bělene, tołčene běrny, plećene črije, wučeny muž и др. Има обаче и такива страдателни причастия, които са вече субстантивирани, напр.: jaty, ranjeny, zemrěty, přistajeny и др.

            В горнолужишкия език е възможно страдателното причастие да бъде образувано и от непреходни глаголи, напр.: Rěka je zamjerznjena. Nać je zwjadnjena. Polo je wuschnyte. Kwětki su wukćěte.

            Страдателните причастия имат атрибутивна функция, напр.: padnjeny wojak, dozrawjene žito, zwjadnjena hałužka, wukćěta kwětka, derje zrosćeny štom, wuschnyta trawa, zańdźeny čas, zblědnjena barba и др. Редица страдателни причастия в горнолужишкия език са се субстантивирали, напр.: Bity njebiteho njese. Zemrěty móže žiwym woči wotewrěć. Wučeni maja słužić postupej čłowjestwa. Zdrapany hlada do ćerni.

            Освен формите на –eny и  -ty съществуват и по-стари форми на

–ły, -a, -e, li, łe, łoj, като днес някои от тях са преминали вече към прилагателните и не се използват, срв.: zwjadła trawa, zmjerzłe jabłuko, zrałe žito, zróstły muž, wostudła wěc и др. Изкуствен характер имат днес в горнолужишкия език тези форми в съчетанията padły wojak, zašły čas, zblědły čłowjek, wuschnyły puć и др. Ł-вото причастие участва в състава на перфекта и плусквамперфекта,  като днес все по-рядко в множествено число се прави разлика между мъжколична (smy byli) и немъжколична форма (smy byłe) – втората форма се вэприема за архаична. Налага се формата smy byli и за трите рода. 

 

Отглаголно съществително – Werbalny substantiw

            Отглаголните съществителни в горнолужишкия език притежават едновременно признаци на глагола и на съществителното. Всички отглаголни съществителни са от среден род и се изменят по падеж. С глагола ги свързва видът, напр.: zapisanje – zapisowanje, wupadnjenje – wupadowanje, wustorčenje – wustorkowanje и др.

            Отглаголните съществителни се образуват от сегашната и от инфинитивната основа на изходния глагол с помощта на суфикс

–nje, -enje, -će, срв.: kupowanje, wuknjenje, njesenje, wjedźenje, pječenje, biće, słanje, třělenje, dawanje, dźěłanje, wěrjenje, słyšenje, třělenje, (wu)piće, (wu)mjećenje, (při)wjezenje, (na)kładźenje, (na)pječenje, rosćenje, zebranje, (pó)słanje, wzaće, zastaće, (wu)molowanje, (do)rěčenje, (wu)chodźenje, (na)pisanje, (na)sadźenje, chcyće, měće, (při)jědźenje, (z)jědźenje и др.

Пред суфикс –enje настъпва редуване на някои съгласни: n-ń, d-dź, t-ć, k-č. При някои от отглаголните съществителни вече не се усеща връзката с глагола, срв.: twarjenje, haćenje, bydlenje, špundowanje, połoženje, přewodźenje и др.

            В повечето от случаите отглаголните съществителни, образувани от възвратни глаголи, губят възвратния маркер so и  sej, срв.:

smjeć so –               smjeće,

wjeselić so –           wjeselenje,

wadźić so –             wadźenje,

palić so –                 palenje,

radować so –           radowanje,

hrajkać sej –           hrajkanje,

rozmyslować sej – rozmyslowanje,

dźakować so – dźakowanje,

myć so – myće,

rozmyslować sej -  rozmyslowanje.

Срещат се обаче и отглаголни съществителни, при които so се запазва, срв.: horjenje so serbskeje młodźiny. A jako starši nawjeduje swojich serbskich towaršow k dźěłu a k wudospołnjenju so w maćeršćinje.

Source: Елена Любенова. Граматика на горнолужишкия език. Пловдив. 2003.