(in
Bulgarian)
Именителен падеж
единствено число. Някои от
вокалите в основната форма се редуват с други вокали в косвените падежни форми.
Примери за редуване ó – o: wóz – woza, hród – hrodu / hroda, płót – płota /
płotu, wrjós – wrjosa, dwór – dwora, próh – proha, són – sona, kłós – kłosa,
nós – nosa и
др. Има обаче и изключения: mróz – mróza, póst – pósta, wóst – wósta,
mlóč – mlóča, tchór – tchórja, šrót – šróta и др.
Примери за редуване ě –e: měd - mjedu, но само: jěž – jěža, šmrěk – šmrěka, lěs
– lěsa, wětr – wětra, plěch – plěcha и др.
Примери за редуване a – e: rjad – rjedźe, přatr –
přetře, wuhlad – wuhledźe и др. Съществуват и
редица случаи, при които вокалът от именителната форма изпада, без да бъде
заменен с друг – това са така наречените бегли o и e: pos – psa, dźeń – dnja,
woheń – wohnja.
Промяна настъпва и при съгласните, напр.: hołb – hołbja, kołp – kołpja, dźěłaćer
– dźěłaćerja, kóń [kójn] – konja, dźeń [dźejn] – dnja, dub – na dubje, stołp –
na stołpje, dwór – na dworje, dom – w domje, hród – w hrodźe, hat – w haće, doł
– w dole, přěrow – w přěrowje, brjóh – na brjoze, brjuch – w brjuše и др.
Родителен
падеж единствено число. Основното
окончание тук е –a, напр.:
knjeza, syna, přećela, woła, konja, borana,
štoma, stólca, kamjenja. Изключение правят само някои съществителни, назоваващи
предмети. При тях наред с окончание –a се среща и окончание –u, напр.: dom, -a / -u (dom wot domu chodźić, twar Serbskeho
doma / domu), hłód, -odu / -oda (hłodu mrěć, hłodu tradać), hród, -odu / -oda (
do hrodu / do hroda zastupić), len, -a / -u (wjele lena / lenu), lud, -u / -a
(přećel ludu / luda), měd, mjedu / mjeda (Pčołki su tójšto mjedu / mjeda
nanosyli), sad, -a / -u (Lětsa je wjele sadu / sada), ród, -odu / -oda (Wón
pochadźa ze znateho rodu / roda). Няма правило, което да регулира в кои случаи да се
използва окончание –a или
окончание –u. Все пак, като че ли второто окончание е
по-характерно за фразеологизирани изрази: dom wot domu chodźić, hłodu mrěć, hłodu tradać.
Дателен
падеж единствено число. Основното окончание тук е –ej: nanej, knjezej,
wučerjej, zajacej, konjej, kamorej, wozej.
Изключение прави съществителното bóh, което има окончание -u (bohu, а и в израза k wobjedu), но: přibohej, Čornobohej.
Винителен падеж
единствено число. При съществителните, назоваващи лица и животни, формата на винителен
падеж се изравнява с тази на родителен (mam bratra, widźu kapona / honača). При
неодушевените съществителни винителен е равен на именителен падеж (mam wołojnik, widźu hród). Изключение правят имената
на гъби, чиято винителна форма е също равна на родителната (prawak, brězak, kozak; Sym
prawaka namakał).
Творителен
падеж единствено число. Творителен падеж винаги се използва с предлог
и във всички случаи се среща окончание –om: z nanom, z wołojnikom, z přećelom, z nožom.
Местен падеж
единствено число. Основните
окончания тук са –e (смекчава предходния съгласен) и -u.
Окончание –e се среща
при съществителните, чиято основа завършва на съгласните: -d, -t, -b, -p, -ł, -r, -w, -m, -n.
Например w sudźe, w haće, na dubje, při stołpje, w dole, na dworje, při
přěrowje, w domje, w karanje. Настъпват
следните промени със съгласните: b-b', p-p', w-w', m-m', n-n', r-r', d-dź, t-ć,
ł-l, tr-tř[c'].
Звателен падеж
единствено число. Основното
окончание тук е –o: nano, syno, přećelo, wučerjo, mužo. След съгласните p, b, w,
m се среща и окончание –e: Achimo / Achimje, Michało / Michale, Jakubo / Jakubje, Filipo / Filipje. Съществуват и паралелни
форми: hólco / hólče, krawco / krawče, čłowjeko / čłowječe, šewco / šewče,
bratro / bratře, čerto / čerće, mój swěće.
Окончание –e е
по-старо, по-архаично; използва се за стилизация, за придаване на тържествен
нюанс, напр.: česćeny knježe! Knježe ministrje! В словосъчетанието Wótče naš звателната форма е архаичен остатък от религиозните
текстове; stary wótco е по-нова форма. При думата knjez се използва именителната
форма: knjez wučer! Knjez doktor! Knjez Symank!
Именителен падеж
множествено число. В този
случай цялата субстантивна лексика от мъжки род се разделя на две групи –
мъжколични и немъжколични съществителни.
Немъжколичните съществителни имат две окончания:
1.
Окончание
–y (-i) след твърди съгласни: domy, wozy,
škórcy,
woły, dary, płody, boki, liki, měchi,
brjohi.
2.
Окончание –e след
меки съгласни: nože, hozdźe, kamjenje, kije, jelenje,
konje, zmije.
Мъжколичните съществителни имат пет окончания:
1.
Окончание
–ojo е най-разпространеното окончание и се среща както след меки, така и
след твърди съгласни. Например nanojo, synojo, rjekojo,
čłowjekojo,
Grjekojo, direktorojo, bohojo, mužojo, wujojo,
towaršojo, kralojo.
2.
Окончание –y след съгласните –c, -ak, -(n)ik, -k: kupcy, krawcy,
slěpcy, Němcy, rybacy, měšnicy, hrěšnicy,
prodrustwownicy, přeradnicy, wjednicy, młóčcy,
wotročcy, pičcy. Наред с това окончание обаче все по-често се
среща и окончание –ojo: hajnikojo, wjednikojo, wotročkojo.
Само окончание –ojo имат следните съществителни: knježkojo, swědkojo,
ludakojo, lapakojo. Същото окончание се среща и при фамилни имена: Šewcojo,
Krawcojo, Nakóncojo, Šewčikojo, Wowčerkojo.
3.
Окончание
–jo / -o се среща при съществителни,
завършващи на –ar/-er (род. п.-arja/-erja), -el, -an, -ć: kowarjo, koparjo, dźěłaćerjo, šulerjo,
přećeljo, darićeljo, jandźeljo, měšćenjo, pohanjo,
křesćenjo, Słowjenjo, hosćo, pacholjo.
4.
Окончание –a: burja,
bratřa,
Serbja,
starosća, wjesnjanosća, Češa, knježa, susodźa.
Това окончание е носител и на значението
“колективност”: Třo susodojo su mje wopytali - Naši susodźa su Serbja. Много често обаче окончание –a се
заменя с окончание –o: Serbjo, susodźo, burjo.
5.
Окончание
–i: много
често се заменя с по-новите окончания –ojo, -jo / -o, -a: paduši / paduchojo, poddani
/ poddanojo, čerći / čertojo, pósli / pósłojo,
pohani / pohanojo, Češi / Češa / Čechojo,
Židźi / Židźa / Židojo, mniši / mniša /
mnichojo.
Родителен
падеж множествено число. Основно
окончание тук е –ow: knjezow, mužow, lěsow, domow, krajow,
ptačkow, talerjow. Съществителните, завършващи на мек съгласен, могат да имат и окончание –i: koni, muži,
hołbi, dźěłaćeri. Само окончание –i имат съществителните hosć (hosći), ludźo (ludźi). Нулево окончание имат съществителните pjenjezy – pjenjez, tysacy –
tysac (но и tysacow).
Дателен падеж
множествено число. Главното
окончание е –am: wojakam,
mužam, kralam, horncam, korbam, wołam, ptačkam. Изключение правят
съществителните hósć и ludźo, които имат окончание –om: hosćom,
ludźom, wołom, konjom.
Винителен падеж
множествено число. Мъжколичните
съществителни приемат родителната форма: widźu susodow, mam přećelow. Винителната форма на немъжколичните съществителни е
равна на именителната форма: widźu štomy, konje, mam wołojniki,
ptački.
Творителен падеж
множествено число. Основното
окончание тук е -ami и –emi след меки съгласни: z bratrami,
z přećelemi. Изключение правят формите z
hosćimi, z ludźimi и по-старата форма z konimi.
Местен падеж
множествено число. Основното
окончание е –ach: na synach, wo wujach. Наред с
това окончание някои съществителни имат и окончание –och: wo hosćach / hosćoch,
wo konjach / konjoch, wo mužach / mužoch. Това окончание обаче се смята вече за
остаряло.
Именителен падеж
двойствено число. Окончанието
е –aj и –ej
след меки съгласни: dwaj synaj, dwaj štomaj,
dwaj mužej, dwaj konjej.
Родителен падеж
двойствено число. Единственото
окончание тук е –ow: dweju mužow, dweju konjow, dweju štomow.
Винителен падеж
двойствено число. Мъжколичните
съществителни приемат родителното окончание, а немъжколичните
съществителни - именителното: Wuhladach
dweju mužow.
Kupich rjanej konjej, rjanej daraj.
Дателен,
творителен и местен падеж множествено число. И трите падежа имат едно окончание –omaj: synomaj,
mužomaj, knjezomaj, konjomaj, štomomaj.
1.
По-особено склонение имат
някои съществителни от мъжки род. Съществителното dźeń в единствено число се скланя
като другите съществителни с мека основа: dźeń, dnja, dnjej, dźeń, wo dnju,
z dnjom. За двойствено число са налице две парадигми: dnjej, dnjow, dnjomaj, dnjej,
z dnjomaj,
wo dnjomaj // dnaj, dnow, dnomaj, dnaj, z dnomaj, wo dnomaj (вторият ред
форми се смята вече за остарял). Същото важи и за множествено число: // dny, dnjow, dnjam, dny, z dnjemi, wo dnjach
// dny, dnow, dnam, dny, z dnami, wo dnach Съществителните
от мъжки род, които завършват на –a (braška, ćěsla, nawoženja,
hrabja, profeta, předsyda, wjesnjanosta, starosta), се скланят в единствено
число като съществителните от женски род на –a: braška, braški, brašce…,
nawoženja, nawoženje, nawoženi…; в
именителен и винителен множествено число приемат окончанието на мъжколичните
съществителни: braškojo,
braškow, nawoženjo, nawoženjow. По-особено склонение има и съществителното knjez: ед. ч.: knjez, knjeza,
knjezej, knjeza, knjezu, knjezom; дв. ч.: knjezaj, knjezow,
knjezomaj, knjezow, knjezomaj, knjezomaj; мн. ч.: knježa (knjezojo), knjezow, knjezam, knjezow, z knjezami,
wo knjezach.
Source: Елена Любенова. Граматика на
горнолужишкия език. Пловдив. 2003.
No comments:
Post a Comment