Дълбочинни омонимни модели в българския, руския и чешкия език 2

(in Bulgarian)

            Четвърти дълбочинен модел:

            [+1, +2, +6] = [+ГТ, +ДМ, +ЛСД].

             Един от най-спорните и дори отричани модели за получаване на лексикални омоними (вж. Абаев, 1957,стр. 31-43). Характеризира се с

[-херметичност] и [+проницаемост].

            А. Български език.

            S1 двор1 < *dvorъ, стб. дворъ, оградено място край постройка;

            S2 двор2 < *dvorъ, стб. дворъ, монархът и неговите приближени;

            S1 език1 < *językъ,  подвижен орган в устата на човека;

            S2 език2 < *językъ,  средство за общуване между хората;

            S1 месец1 < *měsęcь,  1 от 12 части на годината;

            S2 месец2 < * měsęcь,  луна;

            V1 точа1 < *točiti/ *tekti, стб. точити, подострям нещо;

            V2 точа2 < *točiti / *tekti, стб. точити, разтеглям тесто на тънък пласт;

            V1 шаря1 < шаръ, правя нещо да стане шарено;

            V2 шаря2 < шаръ, ходя без посока, скитам.

            Б. Руски език.

            S1 баба1 < от дет. език, слаб, нерешителен мъж;

            S2 баба2 <от дет. език, ударна част от механичен чук;

            S3 баба3 < от дет. език, вид козунак;

            S1 рак1 < неясно, морско безгръбначно животно;

            S2 рак2 < неясно, мед. термин, болест;

            S1 свет1 < *světъ, физ. термин, източник на светлина;

            S2 свет2 < *světъ, вселена; висше общество.

            В. Чешки език.

            S1 čin1 < *činъ,*činiti, бълг. действие;

            S2 čin2 < *činъ,*činiti, бълг. служебно отличие;

            V1 močit1 < *mok- (mokrý), бълг. пикая;

            V2 močit2 < *mok- , бълг. мокря;

            S1 pokoj1 < *pokojь, бълг. състояние на спокойствие;

            S2 pokoj2 < *pokojь, стб. бълг. помещение, стая;

            V1 topit1 < *top-/*tep- (teplý), бълг. поддържам огън;

            V2 topit2 < *top- (tonouti), бълг. умъртвявам чрез потапяне във водата.

            Получаването на омонимни конституенти по този модел се оспорва от мнозина, както вече посочихме. Този процес е слабо продуктивен, доста продължителен е във времето и е едновременен с процеса на отделяне на лексико-семантичните варианти от полисемантичния конституент. Не са много и омонимните конституенти, за които със сигурност може да се каже, че са се генерирали по този модел.

            Полисемия е семантичната способност на лексемата да притежава едновременно няколко значения, т.е. да се откриват в нея няколко взаимосвързани лексикално-семантични варианта (по-нататък ЛСВ). Долната граница на полисемията е моносемията, която се характеризира с наличието само на един ЛСВ. В процеса на историческото развитие на езика лексемата, в резултат на употребата и осмислянето и в различен контекст, обраства с нови ЛСВ. Човешкото познание е безгранично, а изразните средства на езика са ограничени и затова се появяват случаи, когато с един езиков знак се номинират различни, но и някак свързани помежду си денотати (сигнификати). От собствено лингвистична гледна точка развитието на полисемантичността се обяснява със "закона на асиметрията" на знака и значението (Звегинцев, 1965, стр. 85). Знакът и лексикалното значение са величини от различни плоскости. Всеки знак се стреми да притежава и други функции, освен своята собствена, а всяко значение се стреми да се изрази и чрез други средства, освен с тези на собствения си знак. Те са асиметрични (Белошапкова, 1989, стр. 197). Асиметрията на знака и значението води до това, че изходният ЛСВ на лексемата в резултат на постепенно приспособяване към конкретните условия на други типове контекст дава началото на ново качество - образуване на вторични ЛСВ.

            Затъмняването на вътрешната форма на полисемантичния конституент и на отделните му ЛСВ може да доведе до нарушаване на взаимната им мотивираност и до генериране на омонимни конституенти. Това обаче е продължителен и постепенен процес и затова рязка граница между полисемия и омонимия в много случаи не може да се постави. Няма омонимия въобще. Тя съществува само в определено състояние на езиковата система. Това, което е било полисемия за един исторически отрязък от време, може да се окаже омонимия в едни други темпорални граници. Процесът може да се признае за приключил тогава, когато откъсналите се ЛСВ до такава степен са се утвърдили в съзнанието на езиковия реципиент, че се осъзнават самостоятелно. Завършеността на този процес на лексикално обособяване намира израз в автономното поведение на новосъздадените лексеми както по отношение на семантичната им мотивираност и вътрешносистемните им отношения, така и по отношение на деривационните им възможности. Всъщност това, което не е ясно, е точната конфигурация на полисемните граници. Къде свършва полисемният конституент и къде започва омонимният? Разрешаването на омонимно-полисемните проблеми е от съществено значение най-вече за нуждите на лексикографската практика. Известен е хаосът, който цари при лексикографското представяне на омонимните и полисемните случаи. В един речник даден конституент се представя като полисемен, а в друг - като омонимна верига, например:

            А. Български език.

            1. Български тълковен речник (4-то издание, С., 1995) представя конституентите като омонимна верига.

            2. Речник на съвременния български книжовен език (БАН. С., 1т.- 1955; 2т.-1957; 3т.- 1959) тълкува конституентите като полисемантични.

            S1 жар1 (разгорещени въглища без пламък, жарава);

            S2 жар2 (увлечение, устрем, страст);

            V1 измесвам1 (смесвам, омесвам, размесвам);

            V2 измесвам2 (меся докрай, напълно всичко);

            Ad1 изпълнителен1 (който изпълнява, осъществява поставеното от законите);

            Ad2 изпълнителен2 (който съвестно върши работата си, добросъвестен);

            V1 подхождам1 (отговарям на определени условия и изисквания);

            V2 подхождам2 (доближавам се, пристъпвам към някого или нещо);

            V1 реферирам2 (правя или изнасям реферат, докладвам);

            V2 реферирам2 (ръководя спортно състезание).

            Б. Руски език.

            1. Словарь русского языка (в четырех томах, М., 1981) представя конституентите като омонимна верига.

            2. Ожегов, С. И. (Словарь русского языка. М., 1982) представя конституентите като полисемантични.

            S1 агент1 (1. представител на организация, изпълняващ служебно поръчение; 2. лице, което служи на нечии интереси; 3. сътрудник в разузнаването);

            S2 агент2 (действаща причина, която предизвиква определени явления в природата, в човешкия организъм);

            S1 запасник1 (военен служител от запаса);

            S2 запасник2 (хранилище);

            S1 семенник1 (1. бот. част от плод, растение, която съдържа семена; 2. участък, където се отглеждат растения за получаване на семена);

            S2 семенник2 (анат. мъжка полова жлеза, в която се произвеждат половите клетки);

            S1 сирена1 (1. мит. полужена, полуптица; 2. зоол. голямо водно млекопитаещо животно);

            S2 сирена2 (1. физ. устройство за получаване на звукове с различна височина; 2. устройство, което излъчва звукови вълни с голяма интензивност).

            В. Чешки език.

            1. Slovník spisovného jazyka českého (I-IX. Рraha, 1989) експонира конституентите като омонимна верига.

            2. 1. Slovník spisovné češtiny pro školu a veřejnost (Рraha, 1978) експонира конституентите като полисемантични.

            S1 kolonka1 (група от малки жилищни домове, образуващи цяло);

            S2 kolonka2 (организирана група от хора с определена цел);

            S1 lokálka1 (локален, местен път);

            S2 lokálka2 (новина за локално, незначително събитие);

            S1 ráz1 (1. удар; 2. бързо рязко движение, с което нещо се цели; 3. съвкупност от признаци на нещо);

            S2 ráz2 (при броене - раз, два).

            Нееднаквото представяне и тълкуване на омонимния и полисемния материал се дължи по всяка вероятност на факта, че съществуващите диференциални критерии не се прилагат комплексно. Преди да предложим наш критерий, ще се обърнем към съществуващите вече диференциални критерии, представени в синтезиран вид от Б. Испас и В. Молдован (Испас, Молдован, 1979, стр. 35-45):

            I. Логико-семантичен диференциален критерий.

            В неговата основа, според авторите, е поставен характерът на корелацията на конституента с екстралингвистичната действителност. Ако всеки от ЛСВ на конституента независимо един от друг е ориентиран към различен денотат ( сигнификат), то съответните ЛСВ се легитимират за омонимни. Авторите правилно заключават обаче, че този критерий не може да бъде решаващ, защото и ЛСВ, образуващи семантичната структура на полисемния конституент, също понякога се отнасят с различни понятия.

            II. Психолингвистичен диференциален критерий.

            Този критерий разчита преди всичко на авторовата лингвистична интуиция и субективно решение във връзка с това, дали между два конституента съществуват общи семантични признаци, и затова също не може да бъде решаващ.

            III. Лингвистични диференциални критерии.

            Използват се отношенията, които съществуват между формите и значенията на различните лексикални единици. Лингвистичните критерии, предложени от авторите (стр. 37), намират своето оправдание в предимството, което изследователите предоставят на едната или другата страна на дихотомията: форма - значение.

            1. Семантични диференциални критерии.

            1.1. Критерий за наличието или липсата на "междинно семантично звено" между двете значения.

            Авторите цитират Р. А. Будагов (Испас, Молдован, 1979, стр. 37), според когото "ако ЛСВ на лексемата не могат да бъдат свързани помежду си чрез "междинно семантично звено", имаме пред себе си омоними". В съвременната лексикална семантика критерият на "междинното семантично звено" се използва активно и придобива първостепенно значение в дискусията за семантичните граници на лексемата, но прилагането му в лексикографската практика често води до субективни решения, като една и съща серия се определя от едни учени като омонимна верига, а от други - като значения на една и съща полисемантична лексема. Този факт, както видяхме, се отразява в разнообразните интерпретации, които се дават на омонимните групи в тълковните речници на даден език.

            1.2. Синонимен критерий.

            Според този критерий (стр. 38), ако синонимите на идентичните в звуково отношение лексеми не могат да бъдат включени в една и съща омонимна серия, става дума за омоними, а в обратния случай - за полисемия. Така обаче не се разрешава проблемът за диференциацията на омонимията от полисемията, тъй като, от една страна, не всички лексеми могат да бъдат синоними, а от друга - лексикално-семантичните варианти на полисемантичните лексеми също могат да имат синоними, които не участват в една парадигма.

            1.3. Антонимен критерий.

            И той има същите недостатъци, както и предишният. Съществуването на различни антоними за всеки от ЛСВ на една лексема не може да удостовери трансформацията им в омоними, а най-много да обясни значението им.

            1.4. Дифузност на значенията на полисемантичната лексема.

            Наличието на дифузия между отделните ЛСВ в полисемантичната лексема е решаващо за легитимирането на нейната идентичност, което пък от своя страна е пряко свързано с наличието на общо "междинно семантично звено". Изтъква се, че при срещата на два или повече омонима взаимопроникването и съвместността на значенията им са изключени, тъй като по принцип контекстът напълно ги изяснява.

            1.5. Критерий на семантичното поле.

            Авторите представят метода, предложен от В. Порциг (стр. 39), според когото проблемът за омонимията може да бъде разрешен въз основа на принадлежността на лексемите към различни семантични полета.

            2. Формални диференциални критерии.

            2.1. Критерий, свързан с дистрибуцията на значенията.

            Посочва се, че различната дистрибуция е маркер за наличието на омонимия. Според нас, това не е надежден критерий, защото и отделните ЛСВ на полисемантичната лексема могат да имат различна дистрибуция.

            2.2. Критерий за несъответствието на междуграматичните категории и форми на лексемата с еднакъв звуков облик.

            Според този критерий морфологичните показатели придобиват качеството на формален индикатор за диференциация на значенията при омонимите.

            2.3. Критерий, свързан с деривационното поведение на ЛСВ.

            В случая сравнението е по посока на деривационните парадигми на лексемите от предполагаемата омонимна група: ако дериватите на тези лексеми имат различна форма и нямат допирни точки в семантично отношение означава, че произтичат от омоними. Този критерий демонстрира и разликите в трансформационния потенциал на значенията. За да бъде оперирането с диференциалните критерии ефективно, то те трябва да бъдат прилагани комплексно.

            Съгласно с основните положения на приетата от нас методика на формалното моделиране ще се опитаме да предложим един хипотетичен диференциален критерий, чиято същност се поражда от спецификата на моделите. Ще се върнем пак на матрицата на Л. В. Малаховски (1974, стр. 275), представена от нас във втора глава. Както вече стана ясно, матрицата съдържа теоретично възможните лексемни комбинации на даден език. Като приложихме формулата на Л. В. Малаховски (1974, стр. 276), получихме омонимните модели, които запълват само девет от 16-те клетки на цялостната матрица. Ако следваме замисъла и идеята на автора (неразвита подробно и неприложена конкретно за никой език), ще достигнем до логичния извод, че щом матрицата представя всички лексикално-семантични явления и в нея битува омонимията, също толкова логично е и предположението и подозрението за наличието и на останалите лексикално-семантични явления, които са локализирани съответно в незаетите от омонимията матрични клетки. Въпросът е в коя от седемте клетки, незапълнени от омонимията, е локализирана полисемията, а оттук и кой от останалите незапълнени повърхнинни модели (4, 8, 12, 13, 14, 15, 16) показва полисемия? За да отговорим на въпроса, ще използваме метода на изключването. Преди това трябва да уточним, че релевантните за омонимията спецификатори [±A], [±B], [±C] и [±D] са релевантни и за полисемията. Полисемният модел, според нас, трябва да е в състояние да отговори на:

            Правило N 1:

            Всеки полисемантичен конституент е маркиран с признаците (+)звукова форма [+А], (+)графична форма [+В], (+)лексикално значение [+С] и (+) граматично значение [+D].

            Ако потърсим в изходната матрица на Л. В. Малаховски кой модел е съобразен и отговаря на Правилото, ще установим, че това е единствено модел 8 (=[+A,+B,+C,+D]). Той отговаря на изискванията на Правилото, а също така не е зает от омонимията модел. Оставяме настрана съмненията, че съществуват полисемантични случаи, при които положителната стойност на спецификатор [+D] ще се доближава до своя полюсен антипод. В общи линии този модел отговаря на масовите полисемантични случаи. Оттук произтича и :

            Забрана N 1:

            Не номинирай като полисемантичен модел онзи, при който отсъства даже само една от положителните стойности на спецификаторите му [A,B,C,D] и особено спецификатор [C].

            Заключение N1:

            Отсъствието на положителната стойност на спецификатор [+C] води до наличието на омонимен модел.

            Както вече стана известно (вж. втора глава), повърхнинните омонимни модели са:

            Модел 5  = [+A,+B,-C,+D];

            Модел 6  = [+A,+B,-C,-D];

            Модел 2  = [+A,-B,-C,-D];

            Модел 10  = [-A,+B,-C,-D];

            Модел 7  = [+A,+B,+C,-D].

            При двата факултативни омонимни модела също се забелязваше отсъствие на положителните стойности на някои от спецификаторите:

            Факултативен модел 1  = [+A,-B,-C,+D];

            Факултативен модел 9  = [-A,+B,-C,+D].

            И така, към систематизираните вече от Б. Испас и В. Молдован диференциални омонимно-полисемни критерии добавяме още един, който условно ще наречем "спецификаторен критерий" и ще локализираме при формалните лингвистични критерии.

            2.4. Спецификаторен критерий.

            По наше мнение, този критерий, приложен заедно със споменатите вече, е в състояние да даде отговори къде свършва полисемният конституент и къде започва омонимният. Отговорът може да бъде само еднозначен. Условието, границите на модел 8  да бъдат нарушени и той да се трансформира в омонимен, е загубата на положителната стойност на спецификатор [+С].

            Изводи:

            1. Ако един конституент принадлежи на модел 8, то той не може да принадлежи на модели 5, 6 и 10;

            2. Всеки конституент принадлежи само на един модел;

            3. Всеки конституент може да си избере само омонимно или само полисемно поведение, което от своя страна е исторически заложено в него;

            4. За дълбочинните параметри е релевантна посоката от модел 8 към останалите омонимни модели (модел 8 > модел 5, 6, 10).

            Пети дълбочинен модел:

            [+1, +2, +7] = [+ГТ, +ДМ, +МД].

            Пети дълбочинен модел има общи параметри с трети дълбочинен модел. Общите параметри са в наличието на спецификатор [+2] и маркер [+7]=[+5] ,т.е. [+МД]=[+МД]. Разминават се в наличието на [+1] в пети дълбочинен модел и неговото отсъствие [-1] в трети дълбочинен модел. Като цяло и двата модела се характеризират с:

            1.[-Херметичност];

            2.[+Проницаемост];

            3.[+Продуктивност];

            4.[+Фреквентност].

            За пети модел е характерен и признакът положителна обща мотивираща основа, докато за трети модел той е валиден с обратния си знак [-обща мотивираща основа], т.е. различна мотивираща основа. Това донякъде е аналог на делитбата на Т. Балкански (1979б ,стр. 146-157), в която са отделени:

            1.Словообразувателни омоними, членими на омонимни основи и тъждествени суфикси;

            2.Словообразувателни омоними, членими на омонимни афикси и тъждествени основи;

            3.Словообразувателни омоними, членими на омонимни основи омонимни афикси;

            4.Словообразувателни омоними, членими на тъждествени афикси и тъждествени основи;

            Съгласни сме, че подобно по-детайлно разглеждане е необходимо, но като се има предвид обстоятелството, че материалът при нас е локализиран в два модела, ще приведем емпиричен материал само за пети дълбочинен модел.

            А. Български език.

            S1 богомолка1 < Бог, моля се; вярваща, набожна жена;

            S2 богомолка2 < Бог, моля се; вид насекомо;

            S1 веячка1 < вея; жена, която вее;

            S2 веячка2 < вея; машина, която вее;

            S1 винарка1 < вино; жена производител или търговец на вино;

            S2 винарка2 < вино; дребна мушица, която се въди около виното;

            S1 жътвар1 < жътва; човек, който жъне;

            S2 жътвар2 < жътва; насекомо;

            S1 именник1 < име; формуляр за вписване на лични данни;

            S2 именник2 < име; човек на именния си ден;

            S1 северняк1 < север; жител на северна страна, област;

            S2 северняк2 < север; студен северен вятър;

            S1 хлебарка1 < хляб; жена, която пече и продава хляб;

            S2 хлебарка2 < хляб; вид насекомо.

Б. Руски език.

            S1 бумажник1 < бумага, хартия; портфейл;

            S2 бумажник2 < бумага; работник в хартиената пром.;

            S1 молочница1 < молоко; заболяване по хранопровода при кърмачетата;

            S2 молочница2 < молоко; жена, която търгува с мляко;

            S1 песенник1 < песня; изпълнител на песни;

            S2 песенник2 < песня; сборник от песни;

            S1 семенник1 < семя; част от растението, в която се съдържат семената;

            S2 семенник2 < семя; анат. мъжка полова жлеза, която произвежда сперматозоидите.

            В.Чешки език.

            S1 dešťovka1 < déšť; дъждовна вода;

            S2 dešťovka2 < déšť; вид червей;

            S1 chemička1 < chemie; хим. фабрика;

            S2 chemička2 < chemie; жена-химик;

            S1 pračka1 < prát; машина за пране;

            S2 pračka2 < prát; бой, побой.

            Групи: Б, В, Г.

            Релевантни за тези групи ще бъдат видовете спецификатори [+ПВ], [+ФП] и [+Т]. Групите обединяват следните повърхнинни модели:

            Група Б включва подмножество /У/ на модел 6

     =[+A,+B,-C,-D], например:

            бълг.ез. - каца - каца /S - V/;

            р.ез. - семью - семью /S - Num/;

            ч.ез. - ženou - ženou /S - V/.

            Група В включва модел 2 =[+A,-B,-C,-D], например:

            бълг. ез. - ад - ат /S - S/;

            р.ез. - код - кот /S - S/;

            ч.ез. - led - let /S - S/.

            Група Г включва модел 7 =[+A,+B,+C,-D], например:

            бълг.ез. - селски - селски /Ad - Adv/;

            р. ез. - будущее - будущее /S - Ad/;

            ч. ез. - dovolená - dovolená /S - Ad/.

            Общо за трите групи са валидни следните постулати:

            1.Конституентите на всеки един повърхнинен модел имат автономно дълбочинно поведение един спрямо друг;

            2. Всеки конституент е маркиран с (±) родов признак и с един видов признак.

            От първия постулат например следва, че и двата конституента от чешката омонимна верига S ženou<*žena, Instr., ед.ч. и V ženou<*gъnati, 3л.мн..ч. имат свои автономни дълбочинни характеристики, които произтичат както от необозримостта и непредсказуемостта на появата на омонимни вериги от този тип, така и от характеристиките на съответните повърхнинни модели, към които принадлежат. Дистрибуцията на съответните спецификатори (родови и видови) между групите, репрезентиращи съответните повърхнинни модели, е следната:

            Група Б: Конституентите от подмножество /У/ на модел 6 проявяват предпочитание към положителната стойност на видовия спецификатор [+ПВ].

            Група В: Конституентите от повърхнинния модел 2 се ориентират към положителната стойност на видовия спецификатор [+ФП].

            Група Г: Конституентите от повърхнинния модел 7 са маркирани с положителната стойност на видовия спецификатор [+Т].

            За да проследим дълбочинната структура на трите репрезентантни групи, субституираме буквените означения на спецификаторите със съответните цифрови маркери:    

            [±ГТ] = [±1];

            [±ПВ] = [±2]; 

            [±ФП] = [±3];

            [±Т] = [±4].

            Ако проследим дистрибуцията на спецификаторите за един примерен конституентен елемент /S/, ще получим конфигурацията на дълбочинната структура на съответните представителни групи.

Дълбочинна матрица N 2  

Специфик. конституент	±1	±2	±3	±4
S	-	+	-	-
S	-	-	+	-
S	-	-	-	+

            Получаваме следните модели, които генерират конфигурациите на дълбочинните структури на групи: Б, В, Г.

            S  ®   1. [-1, +2, -3, -4] = [-ГТ, +ПВ, -ФП, -Т];

                        2. [-1, -2, +3, -4] = [-ГТ, -ПВ, +ФП, -Т];

                        2. [-1, -2, -3, +4] = [-ГТ, -ПВ, -ФП, +Т].

            Прочитът на получените дълбочинни модели е следният:

1. Омонимните конституенти, получени по дълбочинен модел

[-ГТ,+ПВ,-ФП,-Т], са от различен произход и са се породили вследствие на различна парадигматична вариативност;

2. Омонимните конституенти, получени по дълбочинен модел

[-ГТ,-ПВ,+ФП,-Т], са от различен произход и са се породили вследствие на различни фонетични промени;

3. Омонимните конституенти, получени по дълбочинен модел

[-ГТ,-ПВ,-ФП,+Т], са от различен произход и са се породили вследствие на процеси на транспозицията.

           

       Налагат се следните изводи:

1. И трите дълбочинни модела са маркирани с отрицателната стойност на родовия спецификатор [ГТ], което пряко кореспондира с Постулат

N 1;

            2. От видовите спецификатори [ПВ], [ФП] и [Т] всеки конституент задължително е маркиран с положителната стойност само на един от тях. Останалите два ги притежава с обратен знак;

            3. Абсурдна е ситуацията, в която даден конституент е маркиран с положителната стойност на два видови спецификатора едновременно.

            Така получените три дълбочинни модела представляват генераторите на съответните повърхнинни модели:

            Подмножество /У/ на повърхнинен модел 6 се генерира от дълбочинен модел 1 - [] < [];

            Повърхнинен модел 2 се генерира от дълбочинен модел 2 - [] < [];

            Повърхнинен модел 7 се генерира от дълбочинен модел 3 - [] < [].

Source: Елена Любенова. Формално моделиране на лексикалната омонимия   (върху материал от български, руски и чешки език). Пловдив. 2001.