Заключение на „Формално моделиране на лексикалната омонимия (върху материал от български, руски и чешки език)”

 (in Bulgarian)

            1. Структурата на омонимията притежава както хоризонтални (повърхнинни, синхронни), така и вертикални (дълбочинни, диахронни) параметри.

            2. Структурата на лексикално-семантичното явление омонимия се конструира от шест повърхнинни и осем дълбочинни модела, които се намират помежду си в отношение на следствие и причина.

            3. Различни са релевантните спецификатори, които конструират повърхнинните и дълбочинните модели, защото е различна спецификата на двете плоскости по хоризонтала и вертикала.

            4. Някои от повърхнинните модели (5, 10 и подмножество /Х/ на шести модел) се пораждат от пет дълбочинни модела:

            1) [] > 5 [], 6 [] /Х/, 10 [];

            2) [] > 5 [], 6 [], 10 [];

            3) [] > 5 [], 6 [], 10 [];

            4) [] > 5 [], 6 [], 10 [];

            5) [] > 5 [], 6 [], 10 [].

            5. Повърхнинните модели 2 и 7 и подмножество /У/ на модел 6 се генерират само от един дълбочинен модел:

            6) [] > 6 [] /У/;

            7) [] > 2 [];

            8) [] > 7 [].

            6. Така представените повърхнинни и дълбочинни модели са релевантни и за трите езика (български, руски и чешки), което, според нас, е доказателство за принадлежността на лексикално-семантичното явление омонимия към групата на семантичните универсалии.

            7. Трябва да се отбележи, че конституентният състав на омонимните вериги, запълващи повърхнинните модели, се характеризира с положителна хронологическа мобилност, което потвърждава правотата на намерението ни да се опитаме да погледнем по-универсално на лексикално-семантичното явление омонимия. Даже и при смяна на емпиричния материал, структурата (моделът) остава, а това само доказва, че структурните методи са в състояние да преодолеят в известна степен недостатъците на традиционната (предимно класификационно-описателна) методика и да изяснят донякъде спорните страни на проблема.

            8. В изследването ни са представени и изработените матрици със символните означения на повърхнинните модели и за трите езика (български, руски и чешки).

            9. Изработените омонимни модели са илюстрация на идеята, че на емпиричния омонимен материал може да бъде извършена "дисекция" както по хоризонтала, така и по вертикала.

            10. Изработени са и две дълбочинни матрици, в които релевантните спецификатори не са фиктивни, а са съобразени с действителното състояние на емпиричния материал.

            11. С помощта на формалното моделиране (една концептуално различна теория), съчетана с основни елементи от полевата структура, се опитахме да защитим тезата, че явленията от лексикалната семантика могат да бъдат формално интерпретирани, и че лексикалната омонимия е езиково явление, податливо на формализация.

Смятаме, че главната ни цел (да се представят по-пълно и чрез нова-различна методика проблемите на омонимията) е изпълнена. За решаването на основните изследователски задачи използвахме няколко дедуктивни метода от логиката (1. Аксиматичен метод - включва създаване на аксиоми чрез логическата връзка “ако…, то”; 2. Метод на формализацията; 3. Метод на моделирането).

Съществен момент в изследването е също така и:

1. Изграждането на конкретна омонимна теория, която включва създаването на аксиоми, правила и забрани, с помощта на които се тестват омонимните модели.

2. Създаването на нови термини, които обслужват методиката на формалното моделиране. Това са: омонимен конституент, омонимна верига, омонимен модел, омонимна матрица.

3. Установяването на повърхнинни и дълбочинни параметри на явлението.                                                 

         4. Използването на модела на полевата структура, като омонимните модели са локализирани в ядрото и периферията на омонимното поле.          

Source: Елена Любенова. Формално моделиране на лексикалната омонимия   (върху материал от български, руски и чешки език). Пловдив. 2001.