НЯКОЙ ДЕН

Една ненужна любов се скита по света. Самотна ненужна любов стои навън под дъжда и чака ти да я повикаш.  Но точно сега ти нямаш нужда от тази любов. Голяма е тя. Огромна. Разрушаваща. Малък е твоят свят и в него тя не може да се събере. Малък е твоят свят и ще експлодира от тази любов. 

Една самотна любов се разхожда под дъжда и очаква някой да я осинови. Тя е толкова огромна, че моето малко сърце ще експлоадира от нея. Няма място за нея нито в твоето, нито в моето сърце. Малки са те за нея. 

Виждаш ли какво направихме?  Ти си игра с моето сърце, а аз нямах нищо против твоето внимание. Виждаш ли какво направихме? Произведохме една космическа любов, която е на път да ни разруши. Енергията на цялата вселена, събрана в  две малки сърца. 

Но нито ти имаш място за тази любов, нито пък аз. И няма такъв огромен съд на света, който може да я събере. Предлагам да намерим един огромен склад и да я пазим вътре. Нашата огромна любов ще живее в този склад. Когато се почувстваме самотни и без любов, ще идваме да си вземаме по малко от нея. Космическа любов е нашата любов. Ще има за всички. 

А някой ден, когато усетиш сърцето си студено, ела и ме намери. Ще отидем заедно до нашия космически склад, ще пуснем на свобода нашата космическа любов и тя ще съживи нашите студени сърца. Някой ден, когато нашите малки, изплашени и разбити сърца бъдат свободни. 

Дотогава аз ще раздавам от тази космическа любов на всеки срещнат. Всеки ден ще ходя до склада. Не, не защото се страхувам, че крадци ще откраднат нашата любов.  А защото имам нужда всеки ден да си вземам от нашата любов.

Ще вземам по малко любов и ще раздавам на всеки срещнат. Навън има толкова самотни сърца. Нещастни, тъжни, празни, предадени, разбити сърца. Те имат нужда от любов, за да възкръснат отново за живот. На тях аз ще давам от нашата любов.

Виждаш ли какво произведохме с теб? Усещаш ли? Една огромна космическа любов, която е достатъчна да захранва целия свят с енергия, топлина и нежност.  Някой ден тя ще се върне при нас. Някой ден, когато бъдем заедно.

Ето там на ъгъла на тази стара улица стои  една жена и продава цветя. Тя самата е като красиво цвете. Но тъжно е нейното сърце. Нейният любим е заминал завинаги от човешкия свят и  напразно тя го чака той да се върне. Тя има отчайваща нужда да усеща любов, да усеща, че е нужна и потребна. Аз вземам с пълни шепи от нашата космическа любов и я изсипвам върху нея. Благославям я с нашата любов. И няма да повярваш, но тя започва да усеща живота отново. Тя започва да усеща, че Бог я обича. Виждаш ли, нашата любов прави чудеса. Някой ден тя ще направи чудо и за нас. Някой ден.

По-нататък в тълпата виждам едно малко момиче. То не познава все още любовта и сърцето му е чисто и цяло. Над него аз поръсвам космически прах от нашата звездна любов. За да не познава то страданията на любовта. Някой ден тя ще е щастлива в любовта. И това ще е божествено изключение в името на нашата любов. Някой ден.

Виждаш ли онзи войник, който се е подпрял на стария паметник? А виждаш ли как той пристъпва бавно само с един крак? Той току-що се е върнал от война. Но  сърцето му пази голяма тайна. Страшна тайна убива неговото сърце. Защото там на бойното поле, той самият е отнел човешки живот. Едни млад и непознат чужд живот е загинал, защото тъжният войник с един крак е бил по-бърз в стрелбата и по-точно е стреляло неговото оръжие. На него аз давам от нашата любов, звезден любовен прах, който носи милосърдие и който прощава. Той има нужда да си прости, за да може сърцето му да бъде способно да обича отново. Нашата любов е неговото лекарство. Нашата любов не осъжда. Не произнася присъди.  Не мрази. Нашата любов е търпелива и магическа. Нашата любов носи милосърдие. Някой ден той ще обича отново. Някой ден, когато си прости. Някой ден.

Една птица кръжи над мен самотно, омагьосана вечно да лети свободна и да не кацне, докато някой не се влюби в нея. Но навън е зима. Сняг се сипе от небето и самотната птица е вече изтощена. Но никъде тя не вижда друга толкова смела птица, която да е обикнала свободата в небесата повече от себе си, за да се влюби в нея и да я освободи от магията. Тя издава тъжни звуци, с които призовава своя бъдещ любим. Но всички други птици са се скрили на топли и сухи места, защото се страхуват от стихиите. Самотната смела птица е обречена да търси любов и да не намира. Тогава аз посипвам върху нея от нашата космическа любов. Давам и в достатъчно количество, за да има сили да обикаля небесата, докато срещне своя любим. Някой ден и това ще се случи. Някой ден тя ще срещне друга подобна на нея смела птица и ще се влюби в нея. Някой ден.

В полето долу под хълма виждам Мария Магдалена, която оплаква своята изгубена любов. Тя чака вярно своя любим да възкръсне на кръста, за да бъдат отново заедно техните сърца. Тя чака вече цяла вечност, но възкресението не идва. И аз се покланям дълбоко на нейното страдание. И поръсвам щедро с шепи върху нея от нашата космическа любов. И оживява нейното вярно сърце. И среща с възкресението и предстои. Някой ден и това ще се случи. Някой ден.

SOMEDAY

An unnecessary love wanders around the world. A lonely unnecessary love stands out in the rain and waits for you to call. But right now you do not need that love. It is big. Huge. Destructive. Little is your world, and it cannot fit into it. Your world is small and will explode from this love.

A lonely love walks in the rain and expects someone to adopt it. It is so huge that my little heart will burst from it. There is no room for it neither in my heart nor in yours. They are small for it.

Do you see what we did? You played with my heart, and I did not mind your attention. Do you see what we did? We have produced a cosmic love that is about to destroy us. The energy of the whole universe, gathered in two small hearts.

But you have no room for this love, nor do I. And there is not such a huge container in the world that can gather it. I suggest we find a huge storage and keep it inside. Our enormous love will live in this storage. When we feel lonely and without love, we will come to take a little bit of it. Cosmic love is our love. There will be enough for everybody.

And someday, when you feel your heart cold, come and find me. We will go to our space storage together, we will let our cosmic love go free and it will revive our cold hearts. Someday, when our small, frightened and broken hearts are free.

Until then, I will give out from this cosmic love to everyone I meet. Every day I will go to the storage. No, not because I am afraid thieves will steal our love. Because every day I need to take bits from our love.

I will take little bits from our love and I will give away to everyone. There are so lonely hearts out there. Unlucky, sad, empty, betrayed, broken hearts. They need love to rise again for life. To them I will give from our love.

Do you see what we produced with you? Can you feel it? An enormous cosmic love that is enough to feed the whole world with energy, warmth and tenderness. Someday she will come back to us. Someday when we will be together.

There is a woman standing on the corner of this old street and selling flowers. She herself is like a beautiful flower. But her heart is sad. Her beloved has gone forever from the human world and in vain she is waiting for him to come back. She has a desperate need to feel love, to feel that she is needed and wanted. I take full hands of our cosmic love and pour it on her. I bless her with our love. And you will not believe it, but she starts to feel life again. She begins to feel that God loves her. You see, our love is doing miracles. Someday it will do a miracle for us. Someday.

КОГАТО СЕ ИЗГУБИХ

Случи се съвсем неочаквано и без предупреждение. Бях горе на хълма, беше светло и щастливо, а после изведнъж стана тъмно и аз започнах да пропадам надолу. След това не помнех вече нищо за себе си. Не носех със себе си своя снимка и затова не знаех как изглеждам. Не можех да си спомня нищо за себе си. Беше тъмна нощ. Пълен мрак.

Тръгнах да се търся. Търсех се в себе си най-напред, опитвах се да си спомня коя съм, какво обичам да правя, с какво се занимавам, имам ли любим човек. Виждах само мрак.

После  търсех около себе си, опитвах се да разпозная средата, за да открия пътя към своя дом. Но нищо не откривах. Виждах само пътеки с много стъпки, които водеха вече до нечии домове. Но не виждах неутъпкана пътека.

Търсех навсякъде. Стигнах до пазара. Но виждах само блясъка от парите в очите на хората. Те бяха дошли тук да си купят щастие. Някои можеха да си купят много щастие, а други съвсем малко и това ги правеше нещастни и изпълваше сърцата им със завист и омраза.

Влязох да се търся в един бар, но там ми казаха, че не сервират на жени. Така разбрах, че съм жена. Попитах дали познават моя любим, но те ми отговориха, че тук никой не обича никого. Но казаха, че ако искам мога да  спечеля пари, като позволя на други да открият любовта чрез мен. Не бях сигурна, че там някъде не ме чака моята любов и излязох.

Влязох в една църква, потънала отвсякъде във високи бурени.  Дворът и беше пълен с дървета, които не раждат плодове. Те цъфтяха напролет, но плодове никой никога не беше виждал. В църквата ми отговориха, че ако съм изгубена душа, ще трябва да платя определена сума, за да ми направят служба за успокоение на душата, която бързо след това щяла да се върне в женското ми тяло. Помислих, че може да съм полезна на църквата и им предложих  да изнасям проповеди, но те ми отговориха, че не е възможно, защото съм в женско тяло. Жените не могат да бъдат духовни водачи.  Попитах защо позволяват тази несправедливост да съществува. А те ми отговориха, че женското тяло води до съблазън и мъжете може да започнат да идват в църквата заради моята хубост, а не заради Бога.  Попитах дали не съм Богородица, но те ми отговориха, че ролята е отдавна заета.  Излязох си сърдита и объркана и все още беше пълен мрак.

Тогава започнах да крещя за помощ. Беше невероятно тъмно и студено. Звездите ме гледаха съжалително от безкрайното небе. А вятърът ми даваше посоката и координатите къде да се търся.

Тогава съвсем случайно, когато бях толкова изгубена и изморена, че вече изобщо не исках и да зная коя съм, аз срещнах Него. Той висеше на един дървен кръст на върха на хълма. Над Него една светла ивица светлина идваше от небето и осветяваше лицето Му. Той висеше самотно на кръста и наоколо нямаше нито един човек. Тялото Му беше покрито с петна от кръв, която продължаваше да се стича все едно са Го разпънали съвсем скоро. Но Той не изглеждаше ядосан на хората. Даже напротив, тъжна усмивка осветяваше лицето Му. Той се тревожеше за хората, които Го бяха разпънали. Той се тревожеше за техните души. Как ще живеят те оттук нататък с вината за това тежко престъпление. Той се страхуваше, че те може да отнемат живота си. Той не  беше дошъл сред хората да ги накаже, а да им покаже любовта.

WHEN I LOST MYSELF

It happened quite unexpectedly and without warning. I was up on the hill, it was bright and happy, then suddenly it became dark and I started to fall down. Then I no longer remembered anything about myself. I did not bring my photo with me, so I did not know how I looked. I could not remember anything about myself. It was a dark night. Complete darkness.

I set off to look for myself. I was looking in myself first, trying to remember who I am, what I love to do, who is my beloved. I saw only darkness.

Then I searched around myself, trying to recognize the environment to find the way to my home. But I did not find anything. I only saw paths with many steps leading to houses to other people.  I did not see any untrodden paths.

I was looking everywhere. I got to the market. But I could only see the glitter of money in people's eyes. They had come here to buy happiness. Some could buy a lot of happiness, and some very little, and that made them unhappy, filling their hearts with jealousy and hatred.

I went to look for myself in a bar, but they told me they did not serve women. That is how I found out I was a woman. I asked if they knew my beloved, but they told me that no one loved anyone here. But they said that if I wanted to, I could earn some money by letting others to discover love through me. I was not sure whether my love was not waiting for me out there, and I went out.

I went into a church, which was sunk in high weeds. Its yard was full of trees that did not bear fruit. They bloomed in spring, but no one had ever seen fruit. I was told in the church that if I am a lost soul, I would have to pay a certain amount of money and they will perform for me a soul-comforting service, which would soon return my soul to my female body. I thought I might be useful to the church and offered them to do sermons, but they replied that it was not possible because I am in a female body. Women cannot be spiritual leaders. I asked why they allowed this injustice to exist. And they told me that the female body leads to temptation, and men can start coming to church for my beauty, not to worship God. I asked if I was the mother of God, but they told me that the role was long ago occupied. I was angry and confused, and it was still full of darkness.

 Then I started shouting for help. It was incredibly dark and cold. The stars stared at me with compassion from the infinite sky. And the wind gave me the direction and coordinates of where to look.

Then by accident, when I was so lost and tired that I no longer wanted to know who I was, I met Him. He hung on a wooden cross on the top of the hill. Above Him a bright strip of light came from the sky and illuminated His face. He hung lonely on the cross, and there was no one around. His body was covered with stains of blood, which continued to flow as if they were crucified Him very soon. But He did not look angry at the people. Even on the contrary, a sad smile lit his face. He was worried about the people who had crucified Him. He was worried about their souls. How will they live from now on with the guilt of this grave crime? He was afraid they could take their lives away. He had not come to among the people to punish them but to show them what love is.