НЯКОЙ ДЕН

Една ненужна любов се скита по света. Самотна ненужна любов стои навън под дъжда и чака ти да я повикаш.  Но точно сега ти нямаш нужда от тази любов. Голяма е тя. Огромна. Разрушаваща. Малък е твоят свят и в него тя не може да се събере. Малък е твоят свят и ще експлодира от тази любов. 

Една самотна любов се разхожда под дъжда и очаква някой да я осинови. Тя е толкова огромна, че моето малко сърце ще експлоадира от нея. Няма място за нея нито в твоето, нито в моето сърце. Малки са те за нея. 

Виждаш ли какво направихме?  Ти си игра с моето сърце, а аз нямах нищо против твоето внимание. Виждаш ли какво направихме? Произведохме една космическа любов, която е на път да ни разруши. Енергията на цялата вселена, събрана в  две малки сърца. 

Но нито ти имаш място за тази любов, нито пък аз. И няма такъв огромен съд на света, който може да я събере. Предлагам да намерим един огромен склад и да я пазим вътре. Нашата огромна любов ще живее в този склад. Когато се почувстваме самотни и без любов, ще идваме да си вземаме по малко от нея. Космическа любов е нашата любов. Ще има за всички. 

А някой ден, когато усетиш сърцето си студено, ела и ме намери. Ще отидем заедно до нашия космически склад, ще пуснем на свобода нашата космическа любов и тя ще съживи нашите студени сърца. Някой ден, когато нашите малки, изплашени и разбити сърца бъдат свободни. 

Дотогава аз ще раздавам от тази космическа любов на всеки срещнат. Всеки ден ще ходя до склада. Не, не защото се страхувам, че крадци ще откраднат нашата любов.  А защото имам нужда всеки ден да си вземам от нашата любов.

Ще вземам по малко любов и ще раздавам на всеки срещнат. Навън има толкова самотни сърца. Нещастни, тъжни, празни, предадени, разбити сърца. Те имат нужда от любов, за да възкръснат отново за живот. На тях аз ще давам от нашата любов.

Виждаш ли какво произведохме с теб? Усещаш ли? Една огромна космическа любов, която е достатъчна да захранва целия свят с енергия, топлина и нежност.  Някой ден тя ще се върне при нас. Някой ден, когато бъдем заедно.

Ето там на ъгъла на тази стара улица стои  една жена и продава цветя. Тя самата е като красиво цвете. Но тъжно е нейното сърце. Нейният любим е заминал завинаги от човешкия свят и  напразно тя го чака той да се върне. Тя има отчайваща нужда да усеща любов, да усеща, че е нужна и потребна. Аз вземам с пълни шепи от нашата космическа любов и я изсипвам върху нея. Благославям я с нашата любов. И няма да повярваш, но тя започва да усеща живота отново. Тя започва да усеща, че Бог я обича. Виждаш ли, нашата любов прави чудеса. Някой ден тя ще направи чудо и за нас. Някой ден.

По-нататък в тълпата виждам едно малко момиче. То не познава все още любовта и сърцето му е чисто и цяло. Над него аз поръсвам космически прах от нашата звездна любов. За да не познава то страданията на любовта. Някой ден тя ще е щастлива в любовта. И това ще е божествено изключение в името на нашата любов. Някой ден.

Виждаш ли онзи войник, който се е подпрял на стария паметник? А виждаш ли как той пристъпва бавно само с един крак? Той току-що се е върнал от война. Но  сърцето му пази голяма тайна. Страшна тайна убива неговото сърце. Защото там на бойното поле, той самият е отнел човешки живот. Едни млад и непознат чужд живот е загинал, защото тъжният войник с един крак е бил по-бърз в стрелбата и по-точно е стреляло неговото оръжие. На него аз давам от нашата любов, звезден любовен прах, който носи милосърдие и който прощава. Той има нужда да си прости, за да може сърцето му да бъде способно да обича отново. Нашата любов е неговото лекарство. Нашата любов не осъжда. Не произнася присъди.  Не мрази. Нашата любов е търпелива и магическа. Нашата любов носи милосърдие. Някой ден той ще обича отново. Някой ден, когато си прости. Някой ден.

Една птица кръжи над мен самотно, омагьосана вечно да лети свободна и да не кацне, докато някой не се влюби в нея. Но навън е зима. Сняг се сипе от небето и самотната птица е вече изтощена. Но никъде тя не вижда друга толкова смела птица, която да е обикнала свободата в небесата повече от себе си, за да се влюби в нея и да я освободи от магията. Тя издава тъжни звуци, с които призовава своя бъдещ любим. Но всички други птици са се скрили на топли и сухи места, защото се страхуват от стихиите. Самотната смела птица е обречена да търси любов и да не намира. Тогава аз посипвам върху нея от нашата космическа любов. Давам и в достатъчно количество, за да има сили да обикаля небесата, докато срещне своя любим. Някой ден и това ще се случи. Някой ден тя ще срещне друга подобна на нея смела птица и ще се влюби в нея. Някой ден.

В полето долу под хълма виждам Мария Магдалена, която оплаква своята изгубена любов. Тя чака вярно своя любим да възкръсне на кръста, за да бъдат отново заедно техните сърца. Тя чака вече цяла вечност, но възкресението не идва. И аз се покланям дълбоко на нейното страдание. И поръсвам щедро с шепи върху нея от нашата космическа любов. И оживява нейното вярно сърце. И среща с възкресението и предстои. Някой ден и това ще се случи. Някой ден.

SOMEDAY

An unnecessary love wanders through the world. A lonely, unwanted love stands outside in the rain, waiting for you to call. But right now you do not need this love. It is immense. Vast. Destructive. Your world is small, and it cannot contain it. Your world is too small and would burst beneath its weight.

A lonely love walks through the rain, hoping that someone will adopt it. It is so immense that my little heart may burst from it. There is room for it neither in my heart nor in yours. Both are too small.

Do you see what we have done? You played with my heart, and I welcomed your attention. Do you see what we have done? We have created a cosmic love that is about to destroy us. The energy of the whole universe gathered inside two small hearts.

But neither you nor I have room for this love. Nor is there such an enormous container in the world that could hold it. I suggest that we find a great cosmic storehouse and keep it there. Our immense love will live inside this storehouse. Whenever we feel lonely and without love, we will come and take a little of it. This cosmic love is our love. There will be enough for everybody.

And someday, when you feel your heart growing cold, come and find me. Together we will go to our cosmic storehouse, set our love free, and it will bring our frozen hearts back to life. Someday, when our small, frightened and broken hearts are finally free.

КОГАТО СЕ ИЗГУБИХ

Случи се съвсем неочаквано и без предупреждение. Бях горе на хълма, беше светло и щастливо, а после изведнъж стана тъмно и аз започнах да пропадам надолу. След това не помнех вече нищо за себе си. Не носех със себе си своя снимка и затова не знаех как изглеждам. Не можех да си спомня нищо за себе си. Беше тъмна нощ. Пълен мрак.

Тръгнах да се търся. Търсех се в себе си най-напред, опитвах се да си спомня коя съм, какво обичам да правя, с какво се занимавам, имам ли любим човек. Виждах само мрак.

После  търсех около себе си, опитвах се да разпозная средата, за да открия пътя към своя дом. Но нищо не откривах. Виждах само пътеки с много стъпки, които водеха вече до нечии домове. Но не виждах неутъпкана пътека.

Търсех навсякъде. Стигнах до пазара. Но виждах само блясъка от парите в очите на хората. Те бяха дошли тук да си купят щастие. Някои можеха да си купят много щастие, а други съвсем малко и това ги правеше нещастни и изпълваше сърцата им със завист и омраза.

Влязох да се търся в един бар, но там ми казаха, че не сервират на жени. Така разбрах, че съм жена. Попитах дали познават моя любим, но те ми отговориха, че тук никой не обича никого. Но казаха, че ако искам мога да  спечеля пари, като позволя на други да открият любовта чрез мен. Не бях сигурна, че там някъде не ме чака моята любов и излязох.

Влязох в една църква, потънала отвсякъде във високи бурени.  Дворът и беше пълен с дървета, които не раждат плодове. Те цъфтяха напролет, но плодове никой никога не беше виждал. В църквата ми отговориха, че ако съм изгубена душа, ще трябва да платя определена сума, за да ми направят служба за успокоение на душата, която бързо след това щяла да се върне в женското ми тяло. Помислих, че може да съм полезна на църквата и им предложих  да изнасям проповеди, но те ми отговориха, че не е възможно, защото съм в женско тяло. Жените не могат да бъдат духовни водачи.  Попитах защо позволяват тази несправедливост да съществува. А те ми отговориха, че женското тяло води до съблазън и мъжете може да започнат да идват в църквата заради моята хубост, а не заради Бога.  Попитах дали не съм Богородица, но те ми отговориха, че ролята е отдавна заета.  Излязох си сърдита и объркана и все още беше пълен мрак.

Тогава започнах да крещя за помощ. Беше невероятно тъмно и студено. Звездите ме гледаха съжалително от безкрайното небе. А вятърът ми даваше посоката и координатите къде да се търся.

Тогава съвсем случайно, когато бях толкова изгубена и изморена, че вече изобщо не исках и да зная коя съм, аз срещнах Него. Той висеше на един дървен кръст на върха на хълма. Над Него една светла ивица светлина идваше от небето и осветяваше лицето Му. Той висеше самотно на кръста и наоколо нямаше нито един човек. Тялото Му беше покрито с петна от кръв, която продължаваше да се стича все едно са Го разпънали съвсем скоро. Но Той не изглеждаше ядосан на хората. Даже напротив, тъжна усмивка осветяваше лицето Му. Той се тревожеше за хората, които Го бяха разпънали. Той се тревожеше за техните души. Как ще живеят те оттук нататък с вината за това тежко престъпление. Той се страхуваше, че те може да отнемат живота си. Той не  беше дошъл сред хората да ги накаже, а да им покаже любовта.

WHEN I LOST MYSELF

It happened quite unexpectedly and without warning. I was up on the hill. It was bright and joyful, and then suddenly everything became dark and I began to fall. After that, I no longer remembered anything about myself. I had not brought a photograph with me, so I did not know what I looked like. I could not remember anything about myself. It was a dark night. Complete darkness.

I set off to look for myself. First, I searched within myself, trying to remember who I was, what I loved to do and who my beloved was. But I saw only darkness.

Then I searched around me, trying to recognise my surroundings and find the way home. But I found nothing. I saw only paths with many steps leading to other people’s houses. I did not see a single untrodden path.

I searched everywhere. I reached the market, but I could see only the glitter of money in people’s eyes. They had come there to buy happiness. Some could buy a great deal of happiness and others very little, and this made them unhappy, filling their hearts with jealousy and hatred.

I went to look for myself in a bar, but they told me that they did not serve women. That was how I discovered that I was a woman. I asked whether they knew my beloved, but they told me that no one loved anyone there. They said, however, that if I wished, I could earn some money by allowing others to discover love through me. I was not certain whether my love might be waiting for me somewhere outside, so I left.