Една ненужна любов се
скита по света. Самотна ненужна любов стои навън под дъжда и чака ти да я
повикаш. Но точно сега ти нямаш нужда от
тази любов. Голяма е тя.
Огромна. Разрушаваща. Малък е твоят свят и в него тя не може да се събере. Малък
е твоят свят и ще експлодира от тази любов.
Една самотна любов се
разхожда под дъжда и очаква някой да я осинови. Тя е толкова огромна, че моето
малко сърце ще експлоадира от нея. Няма място за нея нито в твоето, нито в
моето сърце. Малки са те за нея.
Виждаш ли какво
направихме? Ти си игра с моето сърце, а
аз нямах нищо против твоето внимание. Виждаш ли какво направихме? Произведохме
една космическа любов, която е на път да ни разруши. Енергията на цялата
вселена, събрана в две малки сърца.
Но нито ти имаш място за тази
любов, нито пък аз. И няма такъв огромен съд на света, който може да я събере.
Предлагам да намерим един огромен склад и да я пазим вътре. Нашата огромна
любов ще живее в този склад. Когато се почувстваме самотни и без любов, ще
идваме да си вземаме по малко от нея. Космическа любов е нашата любов. Ще има
за всички.
А някой ден, когато
усетиш сърцето си студено, ела и ме намери. Ще отидем заедно до нашия
космически склад, ще пуснем на свобода нашата космическа любов и тя ще съживи
нашите студени сърца. Някой ден, когато нашите малки, изплашени и разбити сърца
бъдат свободни.
Дотогава аз ще раздавам
от тази космическа любов на всеки срещнат. Всеки ден ще ходя до склада. Не, не
защото се страхувам, че крадци ще откраднат нашата любов. А защото имам нужда всеки ден да си вземам от
нашата любов.
Ще вземам по малко любов
и ще раздавам на всеки срещнат. Навън има толкова самотни сърца. Нещастни, тъжни,
празни, предадени, разбити сърца. Те имат нужда от любов, за да възкръснат отново
за живот. На тях аз ще давам от нашата любов.
Виждаш ли какво
произведохме с теб? Усещаш ли? Една огромна космическа любов, която е
достатъчна да захранва целия свят с енергия, топлина и нежност. Някой ден тя ще се върне при нас. Някой ден,
когато бъдем заедно.
Ето там на ъгъла на тази
стара улица стои една жена и продава
цветя. Тя самата е като красиво цвете. Но тъжно е нейното сърце. Нейният любим
е заминал завинаги от човешкия свят и напразно
тя го чака той да се върне. Тя има отчайваща нужда да усеща любов, да усеща, че
е нужна и потребна. Аз вземам с пълни шепи от нашата космическа любов и я
изсипвам върху нея. Благославям я с нашата любов. И няма да повярваш, но тя
започва да усеща живота отново. Тя започва да усеща, че Бог я обича. Виждаш ли,
нашата любов прави чудеса. Някой ден тя ще направи чудо и за нас. Някой ден.
По-нататък в тълпата виждам
едно малко момиче. То не познава все още любовта и сърцето му е чисто и цяло.
Над него аз поръсвам космически прах от нашата звездна любов. За да не познава
то страданията на любовта. Някой ден тя ще е щастлива в любовта. И това ще е
божествено изключение в името на нашата любов. Някой ден.
Виждаш ли онзи войник,
който се е подпрял на стария паметник? А виждаш ли как той пристъпва бавно само
с един крак? Той току-що се е върнал от война. Но сърцето му пази голяма тайна. Страшна тайна
убива неговото сърце. Защото там на бойното поле, той самият е отнел човешки живот.
Едни млад и непознат чужд живот е загинал, защото тъжният войник с един крак е
бил по-бърз в стрелбата и по-точно е стреляло неговото оръжие. На него аз давам
от нашата любов, звезден любовен прах, който носи милосърдие и който прощава.
Той има нужда да си прости, за да може сърцето му да бъде способно да обича
отново. Нашата любов е неговото лекарство. Нашата любов не осъжда. Не произнася
присъди. Не мрази. Нашата любов е
търпелива и магическа. Нашата любов носи милосърдие. Някой
ден той ще обича отново. Някой ден, когато си прости. Някой ден.
Една птица кръжи над мен
самотно, омагьосана вечно да лети свободна и да не кацне, докато някой не се
влюби в нея. Но навън е зима. Сняг се сипе от небето и самотната птица е вече
изтощена. Но никъде тя не вижда друга толкова смела птица, която да е обикнала
свободата в небесата повече от себе си, за да се влюби в нея и да я освободи от
магията. Тя издава тъжни звуци, с които призовава своя бъдещ любим. Но всички
други птици са се скрили на топли и сухи места, защото се страхуват от
стихиите. Самотната смела птица е обречена да търси любов и да не намира.
Тогава аз посипвам върху нея от нашата космическа любов. Давам и в достатъчно
количество, за да има сили да обикаля небесата, докато срещне своя любим. Някой
ден и това ще се случи. Някой ден тя ще срещне друга подобна на нея смела птица
и ще се влюби в нея. Някой ден.
В полето долу под хълма
виждам Мария Магдалена, която оплаква своята изгубена любов. Тя чака вярно своя
любим да възкръсне на кръста, за да бъдат отново заедно техните сърца. Тя чака
вече цяла вечност, но възкресението не идва. И аз се покланям дълбоко на
нейното страдание. И поръсвам щедро с шепи върху нея от нашата космическа
любов. И оживява нейното вярно сърце. И среща с възкресението и предстои. Някой
ден и това ще се случи. Някой ден.
Сто звезди се спускат от
мрака върху мен. Сто звезди осветяват тъмнината на земята. Сто човешки души са
това, които кръжат около земята, но не могат да намерят покой. Сто души, чиито
тела младият амбициозен капитан разстреля, без да се замисля. Когато той
издаде заповед те да бъдат разстреляни, той
видя в тях, че те бяха от различни нации, религии, държави и пол. Той
видя различията, но не можа да види какво
обединява него и тях – че бяха човеци, всичките те. Той издаде бърза
заповед да ги разстрелят, защото те не бяха от неговата нация и религия. Сто
тела убити в същия този ден се превърнаха в сто звезди, чиято енергия отлетя в
космоса безкраен. Блестяха там недосегаеми и тържествени. Блестяха по равно в
своя блясък, без значение от каква нация, раса, религия и пол бяха преди
смъртта. Смъртта ги направи равни. Те бяха простили на капитана. И сега като
извънредно космическо явление сто звезди се спускаха към планетата земя да
отведат със себе си капитана. Наблюдавам ги и мислено ги благославям с нашата
космическа любов. Защото там в студения безкраен космос те всички заедно ще
светят като сто и една звезди. Нашата любов ще ги стопли и вдъхнови. Нашата
любов ще ги направи търпеливи и опрощаващи. Някой ден те всички ще се обичат
поравно. Някой ден те всички ще си простят един на друг смъртта, която си
причиниха взаимно. Някой ден, когато
любовта победи смъртта. Някой ден. Междувременно аз се
покланям дълбоко на тяхното страдание.
Ето какво прави нашата
любов. Виждаш ли? Спасява света от страдание.
Прави света добър и търпелив. Прощава на света греховете. Прави хората
мили и добросърдечни. Разваля зли магии и омагьосва с обич вечна. Значи имаше
смисъл да се срещнем. Значи имаше смисъл да се обичаме. Няма друг по-велик смисъл
от това, прошепват небесата.
Някой ден ти ще имаш
нужда от моята любов. Някой ден аз ще имам нужда от твоята. Нека да поддържаме
любовта си жива до този някой ден.
Някой ден.
(Елена С. Любенова)
No comments:
Post a Comment