Мракът навежда глава и застава на колене пред светлината. Зеленото е на път да победи самотата на бялото и тъмнината. Болката от раждането си проправя път пред студа и раздялата. А размножаването на живота тържествува над смъртта. Голите клони се покриват с пъпки и надежда. Ухае на невинност, съблазън, грях и знойна тъга. Всичко е плът и копнеж.
Моите зелени очи се събуждат от самотата на дългата зима и нежността е на път да залее света с трепетно очакване. Ледовете се разтапят и шумът от капчуците изхвърля навън натрупаните разочарования. Парчета лед самотно се носят по реката, разтопявайки се от слънчевите лъчи във водата, за да дадат път на шума на върбите и зелените очи, които ще излекуват всяко разбито сърце. Слънчевите лъчи изсушават сълзите в моите зелени очи и ги пълнят със смях и очарование. А дъждовните капки отброяват миговете до нашата среща.
Животът е изтъкан от кратки мигове. Мигове между раждането и смъртта. Мигове между любовното опиянение и раздялата. И мигове на болката от това, когато станем прекалено близки и уязвими един за друг. Моите зелени очи са като магнит за теб. Зелените очи те омагьосват и мамят във вълшебни страни, които ти копнееш да посетиш. И ти си раздвоен от това да останеш цял, невредим и самотен или да рискуваш и да оставиш сърцето ти да бъде разбито накрая. Защото след зеленото идва ред на морското синьо, в чиято посока ще отплуват далеч от теб зелените очи. Напъпили от любов, цветовете се сливат хармонично с младите зелени листа и ти избираш кратките мигове на щастие пред вечните мигове на самота. За да се възвисиш и израснеш.
