NOTHING CAN HURT ME

I wish I was a stone that time would gradually cover with moss and oblivion. Then the pain of your neglect and hatred would slowly grow dull.

I wish I was a stone that never changes, never dreams and never grieves for its unfulfilled dreams.

I wish I no longer dreamed of you because it brings unbearable suffering to know that you are forever beyond my reach.

That is exactly why I want to be a stone that does not need mercy from others because it has no mercy for itself.

I wish I was a stone, made of the same substance as you. Because only then would I no longer feel the impossible pain of believing that you have already turned your heart to stone.

And stones do not cry. Stones do not dream. They are indifferent to both love and hatred. Stones do not need a God to grant them immortality. A God who can promise them eternal love and eternal remembrance.

We, the stones, are immortal even without God. Cold and impervious to eternity.

I have no heart left to suffer. And because I have no heart, it can never be broken. Nothing can touch me anymore. Absolutely nothing.

You have become a stone as well. There is no warmth for me left in your heart.

НИЩО НЕ МОЖЕ ДА МЕ ЗАСЕГНЕ

Иска ми се да съм камък, който времето постепенно ще покрие с мъх и забрава. А това ще притъпи болката от твоето пренебрежение и омраза. 

Иска ми се да съм камък, който не се променя, който не мечтае и не изпитва тъга по несбъднатите си мечти. 

Иска ми се да не мечтая повече за теб, защото това носи непосилно страдание поради мисълта, че ти си непостижимо далеч от мен.

Точно затова ми се иска да съм камък, който няма нужда другите да са милостиви към него, защото той няма милост към себе си.

Иска ми се да съм камък, за да съм от еднакъв  материал направена с теб. Защото само тогава няма да изпитвам болка, невъзможна болка от мисълта, че ти вече си превърнал сърцето си в камък. 

А камъните не плачат. Камъните не мечтаят, те са безразлични към любовта и омразата. Камъните нямат нужда да имат Бог, който може да ги дари с безсмъртие. Бог, който може да им обещае вечна любов и памет. 

Ние, камъните, сме безсмъртни и без Бог. Студени и непроницаеми за вечността. 

Аз нямам сърце, което да страда.  И понеже нямам сърце, то никога не може да бъде разбито. Нищо не може да ме засегне вече. Абсолютно нищо. 

Ти също си камък вече, в твоето сърце няма топлина за мен. 

DIRECTIONS OF LIFE

You are an ancient and mythical captain who confidently holds the wheel of your ship. You are a brave captain who, by your own will, shortens the distance between us or makes it impossibly long. I sit upon the seashore, waving to you, and this is a certain sign that I am waiting for you. I am waiting for you on the stormy sea of life that threatens to swallow your ship. You raise the sails once again. The sky is clear. Only a gentle breeze points the way to me. You do not even need a compass. Your heart steers your ship. And it brings you safely to my shore.

I wait for you on the beach, wearing a green dress that reflects the fatal glow of the sea. He walks first upon the water. He walks upon its surface, does not sink beneath the weight of His body, and even flies. You leave your ship and follow Him. You walk upon the water without sinking, following the sunlit path of your heart. When you find me on the beach, you leave your ship in the harbour and drop a deep anchor with the intention of never leaving me again.

Hand in hand, we walk through groves filled with figs, temptation and sin. There I love your body. And you lose yourself in the embrace of my summer body. My summer body is generous and abundant with caresses and tenderness. My summer body smells of jasmine and orange blossom. The hair of my summer body wraps itself around your soul, embraces your ship and lines the path towards it with daisies and olive trees. They bring oblivion and delight. My dark hair locks you within the darkness of delight, and you forget that you are a brave captain and a warrior. You stay with me. Neither of us wishes to remember.

ПОСОКИТЕ НА ЖИВОТА

Ти си древен и митичен капитан, който държи уверено кормилото на своя кораб. Ти си смел капитан, който ту скъсява разстоянието между нас, ту го прави безнадеждно голямо. Аз седя на единия бряг на морето, махам ти с ръка и това е сигурен знак за теб, че аз те чакам. Чакам те в бурното море  на живота, което поглъща твоя кораб. 

Ти пак вдигаш платната. Небето е ясно и чисто. Само слаб ветрец показва посоката към мен. Ти нямаш нужда даже от компас. Твоето сърце управлява твоя кораб. И той акостира на моя бряг. 

Аз те чакам на брега, облечена в зелена рокля, която отразява фаталния блясък на морето. Той минава пръв по водата, ходи отгоре, не потъва от тежестта на тялото си, а даже лети. Ти слизаш от кораба си и го следваш. Ти също ходиш по водата и не потъваш, а следваш слънчевата пътека на своето сърце. 

Когато ти ме намираш на брега, ти оставаш кораба си на пристанището, пускаш дълбоко котва с намерение никога повече да не си тръгнеш от мен. 

И ние, хванати за ръка, минаваме през горички, пълни със смокини, изкушение и грях. Там аз обичам твоето тяло. А ти се задушаваш в прегръдките на моето лятно тяло. 

Моето лятно тяло е пищно и богато на милувки и нежност. Моето лятно тяло ухае на жасмин и портокалов цвят. Косите на моето лятно тяло обвиват душата ти, обвиват твоя кораб, засяват пътя до него с маргаритки и маслинови дървета. Те носят забрава и наслада. Моите тъмни коси те заключват в тъмнината на насладата и ти забравяш, че си смел капитан и воин даже. Ти оставаш при мен и двамата не искаме да помним.

Но един ден Той минава отново по водата, идва при нас и ни напомня, че ние сме родени и за другите, а не само за нашето лично щастие. Ние трябва да се огледаме в другите, за да разберем и приемем себе си по-добре.

И  ти като безстрашен капитан, събличаш бавно и с нежелание моите тъмни коси от своето тяло и тръгваш да търсиш пътя към своя кораб, който ще те отведе далеч от мен. Защото там някъде има нови морета и страни, които чакат ти да ги откриеш. Защото там някъде някой чака ти да го нахраниш и да го утешиш. Там някъде някой чака твоето състрадание и милосърдие. Някой чака ти да избършеш сълзите му и да чуеш неговата  история.

Ти си тръгваш от мен, обещавайки пак да се върнеш. А аз оставам да чакам следващия кораб. Защото аз съм вечната  жена и неумиращата любов.