NOTHING CAN HURT ME

I wish I was a stone that time will gradually cover with moss and oblivion. And this will blunt the pain of your neglect and hatred.

I wish I was a stone that does not change, does not dream and does not feel sorrow for its unfulfilled dreams.

I wish I did not dream of you anymore, it brings unbearable suffering because of the thought that you are unreachable away from me.

That is exactly why I want to be a stone that does not need the others to be merciful to it because it has no mercy for itself.

I wish I was a stone to be of the same material made with you. Because only then I will not feel pain, the impossible pain of thinking that you have already turned your heart into a stone.

And the stones do not cry. The stones do not dream, they are indifferent to love and hate. The stones do not need to have God who can donate them with immortality. God who can promise them eternal love and memory.

We, the stones, are immortal and without God. Cold and impervious to eternity.

I have no heart to suffer. And because I have no heart, it can never be broken. Nothing can affect me anymore. Absolutely nothing.

You are also a stone already, in your heart there is no warmth for me.

Do you remember the beginning? Do you remember when our two hearts looked like two rising stars whose combined energy was able to warm all the cold and gloomy Cosmos.

Because my end was your beginning. And when the gravity met the beginning and the end, love was enough to warm our little lonely hearts. Driven by the gravity, you fall in love with me on purpose. You did it on purpose to destroy me. Because love and pain go hand in hand. Because the love of one is a sorrow and suffering for another.

Then we started retaliating each other. To revenge each other because the gravity met us. We were avenging ourselves, because we were unbearably and painfully close in each other thoughts. We were avenging ourselves until we destroyed what binds us until we became strong and solid like a stone that does not want to feel how far and unattainable the other is.

НИЩО НЕ МОЖЕ ДА МЕ ЗАСЕГНЕ

Иска ми се да съм камък, който времето постепенно ще покрие с мъх и забрава. А това ще притъпи болката от твоето пренебрежение и омраза. 

Иска ми се да съм камък, който не се променя, който не мечтае и не изпитва тъга по несбъднатите си мечти. 

Иска ми се да не мечтая повече за теб, защото това носи непосилно страдание поради мисълта, че ти си непостижимо далеч от мен.

Точно затова ми се иска да съм камък, който няма нужда другите да са милостиви към него, защото той няма милост към себе си.

Иска ми се да съм камък, за да съм от еднакъв  материал направена с теб. Защото само тогава няма да изпитвам болка, невъзможна болка от мисълта, че ти вече си превърнал сърцето си в камък. 

А камъните не плачат. Камъните не мечтаят, те са безразлични към любовта и омразата. Камъните нямат нужда да имат Бог, който може да ги дари с безсмъртие. Бог, който може да им обещае вечна любов и памет. 

Ние, камъните, сме безсмъртни и без Бог. Студени и непроницаеми за вечността. 

Аз нямам сърце, което да страда.  И понеже нямам сърце, то никога не може да бъде разбито. Нищо не може да ме засегне вече. Абсолютно нищо. 

Ти също си камък вече, в твоето сърце няма топлина за мен. 

DIRECTIONS OF LIFE

You are an ancient and mythical captain who holds  confidently the steering wheel of your ship. You are a brave captain who by his will shortens  the distance between us or makes it so long. I am sitting on the sea shore, waving to you, and this is a sure sign for you that I am waiting for you. I am waiting for you in the stormy sea of life that swallows your ship.

You are raising the sails again. The sky is clear. Only a light breeze shows the direction to me. You do not even need a compass. Your heart runs your ship. And he lands on my shore.

I am waiting for you on the beach, wearing a green dress that reflects the fatal glow of the sea. He goes first on the water, goes on the top, doesn't fall from the weight of his body, and He even flies. You get off your ship and follow Him. You go on the water, and you do not sink, you follow the sun path of your heart.

When you find me on the beach, you leave your ship in the harbour, you put a deep anchor with the  intention to never leave me again.

And hand in hand, we go through groves, full of figs, temptation and sin. That is where I love your body. And you are suffocating in the arms of my summer body.

My summer body is lavish and rich with caresses and tenderness. My summer body smells like jasmine and orange blossom. The hair of my summer body wraps your soul, wraps your ship, plants the way to it with daisies and olive trees. They bring oblivion and delight. My dark hair locks you in the darkness of the delight and you forget that you are a brave captain and a warrior. You stay with me, we both do not want to remember.

But one day He goes again on the water, comes to us and reminds us that we are born for the others as well and not only for our personal happiness. We need to mirror us into the others to see our reflection there  and to accept ourselves better.

And you, as a fearless captain, undress slowly and with reluctance my dark hair from your body and you go looking for the path to your ship that will take you away from me. Because there are new seas and countries waiting for you to discover them. Because there is someone out there waiting for you to feed him and comfort him. Somewhere there is someone waiting for your compassion and mercy. Someone is waiting for you to wipe his tears and hear his story.

You walk away from me, promising to return again. And I  am staying waiting for the next ship. Because I am the eternal woman and the undying love.

ПОСОКИТЕ НА ЖИВОТА

Ти си древен и митичен капитан, който държи уверено кормилото на своя кораб. Ти си смел капитан, който ту скъсява разстоянието между нас, ту го прави безнадеждно голямо. Аз седя на единия бряг на морето, махам ти с ръка и това е сигурен знак за теб, че аз те чакам. Чакам те в бурното море  на живота, което поглъща твоя кораб. 

Ти пак вдигаш платната. Небето е ясно и чисто. Само слаб ветрец показва посоката към мен. Ти нямаш нужда даже от компас. Твоето сърце управлява твоя кораб. И той акостира на моя бряг. 

Аз те чакам на брега, облечена в зелена рокля, която отразява фаталния блясък на морето. Той минава пръв по водата, ходи отгоре, не потъва от тежестта на тялото си, а даже лети. Ти слизаш от кораба си и го следваш. Ти също ходиш по водата и не потъваш, а следваш слънчевата пътека на своето сърце. 

Когато ти ме намираш на брега, ти оставаш кораба си на пристанището, пускаш дълбоко котва с намерение никога повече да не си тръгнеш от мен. 

И ние, хванати за ръка, минаваме през горички, пълни със смокини, изкушение и грях. Там аз обичам твоето тяло. А ти се задушаваш в прегръдките на моето лятно тяло. 

Моето лятно тяло е пищно и богато на милувки и нежност. Моето лятно тяло ухае на жасмин и портокалов цвят. Косите на моето лятно тяло обвиват душата ти, обвиват твоя кораб, засяват пътя до него с маргаритки и маслинови дървета. Те носят забрава и наслада. Моите тъмни коси те заключват в тъмнината на насладата и ти забравяш, че си смел капитан и воин даже. Ти оставаш при мен и двамата не искаме да помним.

Но един ден Той минава отново по водата, идва при нас и ни напомня, че ние сме родени и за другите, а не само за нашето лично щастие. Ние трябва да се огледаме в другите, за да разберем и приемем себе си по-добре.

И  ти като безстрашен капитан, събличаш бавно и с нежелание моите тъмни коси от своето тяло и тръгваш да търсиш пътя към своя кораб, който ще те отведе далеч от мен. Защото там някъде има нови морета и страни, които чакат ти да ги откриеш. Защото там някъде някой чака ти да го нахраниш и да го утешиш. Там някъде някой чака твоето състрадание и милосърдие. Някой чака ти да избършеш сълзите му и да чуеш неговата  история.

Ти си тръгваш от мен, обещавайки пак да се върнеш. А аз оставам да чакам следващия кораб. Защото аз съм вечната  жена и неумиращата любов.