Ти си древен и митичен
капитан, който държи уверено кормилото на своя кораб. Ти си смел капитан, който
ту скъсява разстоянието между нас, ту го прави безнадеждно голямо. Аз седя на
единия бряг на морето, махам ти с ръка и това е сигурен знак за теб, че аз те
чакам. Чакам те в бурното море на
живота, което поглъща твоя кораб.
Ти пак вдигаш платната.
Небето е ясно и чисто. Само слаб ветрец показва посоката към мен. Ти нямаш
нужда даже от компас. Твоето сърце управлява твоя кораб. И той акостира на моя
бряг.
Аз те чакам на брега,
облечена в зелена рокля, която отразява фаталния блясък на морето. Той минава
пръв по водата, ходи отгоре, не потъва от тежестта на тялото си, а даже лети.
Ти слизаш от кораба си и го следваш. Ти също ходиш по водата и не потъваш, а
следваш слънчевата пътека на своето сърце.
Когато ти ме намираш на
брега, ти оставаш кораба си на пристанището, пускаш дълбоко котва с намерение
никога повече да не си тръгнеш от мен.
И ние, хванати за ръка,
минаваме през горички, пълни със смокини, изкушение и грях. Там аз обичам
твоето тяло. А ти се задушаваш в прегръдките на моето лятно тяло.
Моето лятно тяло е пищно
и богато на милувки и нежност. Моето лятно тяло ухае на жасмин и портокалов
цвят. Косите на моето лятно тяло обвиват душата ти, обвиват твоя кораб, засяват
пътя до него с маргаритки и маслинови дървета. Те носят забрава и наслада. Моите
тъмни коси те заключват в тъмнината на насладата и ти забравяш, че си смел
капитан и воин даже. Ти оставаш при мен и двамата не искаме да помним.
Но един ден Той минава
отново по водата, идва при нас и ни напомня, че ние сме родени и за другите, а
не само за нашето лично щастие. Ние трябва да се огледаме в другите, за да
разберем и приемем себе си по-добре.
И ти като безстрашен капитан, събличаш бавно и
с нежелание моите тъмни коси от своето тяло и тръгваш да търсиш пътя към своя
кораб, който ще те отведе далеч от мен. Защото там някъде има нови морета и
страни, които чакат ти да ги откриеш. Защото там някъде някой чака ти да го
нахраниш и да го утешиш. Там някъде някой чака твоето състрадание и милосърдие.
Някой чака ти да избършеш сълзите му и да чуеш неговата история.
Ти си тръгваш от мен,
обещавайки пак да се върнеш. А аз оставам да чакам следващия кораб. Защото аз
съм вечната жена и неумиращата любов.
Пред тебе има много
посоки, много пътища, по които ти можеш да тръгнеш със своя кораб. Ти можеш да
тръгнеш на път просто за удоволствие, да скиташ по света, преструвайки се, че
му помагаш, като го опознаваш. Но колкото повече страни посещаваш, толкова
по-самотен се чувстваш. Празнотата на големите пътища засяда трайно в твоето
сърце и го изпълва със самота. Затова ти не харесваш да пътуваш, за да
консумираш лични впечатления и да се храниш с пейзажи. Защото да консумираш е
най-лесното нещо на света. Може го всеки, животните също го могат, а също и
хората с много пари. Те могат да си купят много пейзажи, които да изконсумират
бързо и после самодоволно да си купят нови впечатления. Колко е лесно да
минаваш покрай хората и да не ги виждаш и чуваш, да не искаш да ги виждаш и
чуваш, да не се привързваш към тях. Като номад да кръстосваш пространства и да
се скиташ по различните географски имена. Но ти си и богочовек, ти можеш много
повече от това да консумираш за себе си. Ти не си алчен за материя.
Да съпреживяваш е много
по-трудно. Защото така ти включваш сърцето си, то се учи да разбира чуждата
болка и щастие. То се учи да чувства, утешава и да носи милосърдие. Защото това
ни прави близки с Бога. А хората обичат да се ласкаят с мисълта, че са
богочовеци.
Затова ти избираш да общуваш
с хора, сърца и души, а не само с географски имена и пространства. Ти искаш да
се огледаш в други човешки души, за да опознаеш своята душа. Така минава
младостта ти в желанието да опознаеш тялото си и сърцето си. Но нуждите на
твоето сърце се променят, то започва да се срамува от своите егоистични
консуматорски нужди, то има нужда да разбере какво е хуманността и какво е любовта
към ближния, без да иска нещо като награда. Защото само това ще го подготви за
вечността.
Поради тази причина
времето и твоят кораб те изпращат на места, на които някой има нужда от теб. Ти
срещаш хора, които очакват твоето човешко присъствие, защото са били прекалено
дълго сами сред морето от хора. Ти внасяш светлина и топлина в техния живот, ти
носиш радост със своето присъствие. Ти караш хората да разберат, че те са
най-важни в целия космос, че те съществуват, за да опознаят себе си чрез
непознатите, чрез странника. Защото само така подарената любов е истинска,
когато не получаваш нищо като награда. Ти изминаваш хиляди километри, посещаваш
екзотични места, разхождаш се из дълбоките пустини на човешкото сърце,
изследваш ледените пространства на човешката душа. Там, където минеш, изниква
живот в пустините, а ледените пространства на душата се стоплят и започват да
мечтаят за нежност и взаимност. Там, където минеш, оставаш спомена за братство
и любов. Спомена за присъствие и смисъл.
Ти покоряваш с топлота и
обич самотните пространства на планетата земя. Ти си толкова смел, че не се
страхуваш да посетиш местата с военните конфликти. Там ти се опитваш да научиш
хората от двете страни на барикадата, че човешкият живот е ценност,
единственото нещо, заради което си струва да се живее, а не да се умира. Защото
е огромна привилегия да си представител на живота, защото в целия космос, само
на нашата планета това е възможно. И двете страни на барикадата слушат с
вълнение твоите думи за мир, любов и братство. Те прекъсват войната, те
обявяват пауза за размисъл и сядат на бойното поле, и започват да разсъждават
върху твоите думи. Те ти вярват, защото ти си смел и честен, ти си самата любов
и милосърдие. Те ти вярват, защото ти нито продаваш, нито купуваш нещо от тях,
ти не използваш парите като оръжие. Но ти си мил, добър и хуманен с тях.
Тях, войниците, никой не
ги обича, тях просто ги използват. Използват ги като средство, което носи
смърт. И войниците от двете страни оставят оръжието си и започват да се
прегръщат като братя, чиито сърца внезапно са си спомнили как любовта е тази,
на която те трябва да се подчиняват. Войниците си спомнят, че те са родени да
носят живот и да даряват любов, а не смърт и разрушение. И всичките тези млади,
красиви тела, облечени във военни униформи, тръгват да търсят своите любими, да
търсят своята любов. Защото в тях говори силата и енергията на живота, която им
заповядва да размножават любовта и
добротата.
Минават години и ти също си
спомняш за своята любима. Спомняш си за мен. И твоят кораб поема обратно в
моята посока. Там, където смокиновите дървета, ще скрият греха ни, там където
ухае на жасмин и портокали. А ароматът на моята коса е като компас, който ти
посочва посоката на хармонията и
любовта.
Аз те чакам на брега,
облечена в зелена рокля, която отразява фаталния блясък на морето. Моите тъмни
коси са като платна, които вятърът издува, за да ти помогне със скоростта.
И ето го твоят кораб се
показва на хоризонта. И цялата природа се изпълва с мир, хармония и любов.
Бурите се подчиняват на любовта и обявяват примирие.
Ти спираш своя кораб на
моя бряг и космосът притаява дъх, защото животът е на път да се размножи
отново. А това е най-великото космическо събитие.
Аз съм вечната жена и неумиращата любов.
No comments:
Post a Comment