I AM LIKE A MUSEUM

I am like a museum in which everything is kept. I am a living museum under the open sky. It is quite unique. I still pulse with hot passions that remind me of past losses and future victories. In me, life has already gone half way, but I am still far from the end. Far from the end of immortality.

I am like a museum in whose basement the spirit of Adam and Eve is filling the space. The spirit of sin and disobedience. The spirit of forgiveness, which is neither wanted, nor given. The department of Adam and Eve is full of temptation and drama. I am an example of God's anger and love. I am Eve, an ancient measure of weakness and strength. I am a rebellion against prohibitions and rules.

I am like a museum where there is an archeological hall of physical growth and small victories over the body. In this part of the museum is my body in several sizes. Innocent size when I still believed that words meant what they were saying. Then I still believed that freedom is our primary right and duty, and that nothing can make us feel fear because we are born fearless winners, not slaves. This is not a fault of the child's body, but of the world outside the museum, which is a projection of our fears.
Then there comes a body that has grown up enough to get to know love. A body that progresses ahead of the development of the heart. When the body makes love, the heart remains cold. Because the heart is developing at different speeds and in other dimensions. It does not need to touch the body to know that loves it. My body keeps memories of wounds that are living warnings of betrayal and forgiveness. Every part of my body remembers and knows things.

АЗ СЪМ КАТО МУЗЕЙ

Аз съм като музей, в който се пази всичко. Аз съм жив музей под открито небе. Единствен по рода си. В мен все още пулсират горещи страсти, напомнящи за минали загуби и бъдещи победи. В мен животът е изминал вече половината си път, но аз съм все още далеч от края. Далеч от края на неосъществимото безсмъртие.

Аз съм като музей, в чието подземие духът на Адам и Ева изпълват пространството. Духът на грях и непослушание. Духът на непоискана прошка и неполучено опрощение. В отдела на Адам и Ева е пълно със съблазън и драма. Аз съм пример за божия гняв и любов. Аз съм Ева, древна мярка за слабост и сила. Аз съм бунт срещу забраните и правилата.

Аз съм като музей, в който има и археологическа зала на физическото израстване и малките победи над тялото. В тази част на музея се намира тялото ми в няколко размера. Размер невинен, когато все още вярвах, че думите означават това, което казват. Тогава все още вярвах, че свободата е наше изначално право и задължение и че нищо не може да ни накара да изпитваме страх, защото ние сме родени безстрашни победители, а не роби. Но за това не е виновно детското тяло, а светът извън музея, който е проекция на нашите страхове.

След това идва ред на тяло, което е достатъчно пораснало да опознае любовта. Тяло, което по развитието си изпреварва развитието на сърцето. Когато тялото прави любов, сърцето остава студено. Защото сърцето се развива с друга скорост и по други измерения. На него не му е нужно да докосва тялото, за да знае, че обича. Тялото ми пази спомени от рани, които са живи предупреждения за предателство и подлост. Всяка част на тялото ми помни и знае неща.

THE SEA

(a poem by 10 year old Emma)

The place where all known life began,

Yet we hardly know more than,

The beaches and coastline and shore,

There is so much to explore.

Millions of colours, sounds, smells,

Housing whales, fish, coral and shells,

Turquoise, emerald, sapphire dancing in the waves,

The reckless waves, they never behave.

However, they're a place to be free,

To explore as far as the eye can see,

To get lost in the perilous depths,

To reach unknown lengths.

VIENNA

(a poem by 10 year old Emma)

It's such a big city,

And my, it's so pretty!

The flowers and roses,

A city of music and culture.

After a colossal breakfast,

When we're at our freshest,

We jump on a tram,

To get lost in the crowded city.

It's the city of elegance, beauty and art,

From swirly balconies and buildings,

To delicate cafe tables and chairs,

And spacious parks galore.