I WILL TAKE EVERYTHING WITH ME

When I leave, I will take everything with me. I will take my soul, my thoughts and my energy. I will leave only my body.

I possess nothing except my soul, my thoughts and my energy. I do not collect treasures that storms and winds will destroy. I do not collect money that would corrupt me. I will take my memories with me. They will keep me warm in the cold of the endless cosmic night.

I have nothing except myself. I do not belong to you. And you do not belong to me. The phrase "You are mine" is an illusion, an expression of weakness, a lack of confidence. Nobody belongs to anyone. No one is another person's slave. We are only briefly and willingly present in someone else's life. Only as guests. We are not masters of others, but guests in their lives.

I was once a small naked dot. The absolute mistress of the starry sky.

Do you remember the spring of the 2,121,284th light year? When we met, our love rose into the heavens like a young star. You, our love and I. We possessed the ability to fly. And we flew freely everywhere. That was enough. Enough for a beginning, a middle and an end. You wanted me to be the mistress of your body. You did not mind my soul possessing yours. Your heart rejoiced because I was its mistress. The same was happening to me. You were the master of my body. My foolish heart forgot its pride because of you. And my soul, born to be free and never to belong to anything material, was ready to sign an act of surrender and proudly declare itself your happy slave.

ЩЕ ВЗЕМА ВСИЧКО СЪС СЕБЕ СИ

Когато си отида, ще взема всичко със себе си. Ще взема душата си, мислите си, енергията си. Само тялото си ще оставя.

Аз нямам нищо друго освен душата, мислите и енергията си. Не събирам богатства, които бурите и ветровете ще разрушат. Не събирам пари, които ще ме развратят. Ще взема спомените си, те ще ме топлят в студа на безкрайната космическа нощ.

Не притежавам нищо освен себе си. Аз не ти принадлежа. И ти не принадлежиш на мен. Изразът „Ти си мой“ е илюзия, израз на слабост, неувереност в себе си. Никой не принадлежи на никого. Никой не е ничий роб. Ние доброволно присъстваме за кратко в нечий друг живот. Но само като гости. Ние не сме господари на другите, а гости в техния живот.

Бях малка гола точка. Абсолютна господарка на звездното небе.

Помниш ли пролетта на 2121284 светлинна година? Когато се срещнахме и нашата любов изгря на небето като млада звезда. Аз, ти и нашата любов. Ние имахме способността да летим. И ние летяхме свободно навсякъде. Това беше напълно достатъчно и адекватно като начало, среда и край. Ти искаше аз да бъда господарка на твоето тяло. Ти нямаше нищо против аз да обсебя твоята душа. Сърцето ти ликуваше, защото аз бях неговата стопанка. С мен се случваше същото. Ти беше господарят на моето тяло. Глупавото ми сърце забрави гордостта си заради теб. А душата ми, родена да е свободна и да не принадлежи на нищо материално, беше готова доброволно да подпише договор за капитулация и да обяви себе си за горд и щастлив твой роб.

GOLDEN LOVE

I am a falling teardrop in the season of the ripe apples.

The ripe red apples roll across the yellow grass. Red leaves fall like rain from the sky. Orange chrysanthemums stare upwards, waiting for an autumn miracle. The sky absorbs the fiery red and reflects it into the water in the form of flames that swallow sadness. Melancholy hangs in the air and conquers our hearts.

You are a falling leaf. I am a falling raindrop. The wind introduced us to one another and made us a pair.

You fell with the crimson leaves like a cry for help. A help that I needed. A help that you needed. A delayed help. I met you when God had forgotten me, leaving me alone and without direction. When I met you, you too had lost your direction. But the rain, coloured by the autumn leaves, and the warm golden magic of autumn melancholy brought our paths together. The red apples rolled across the grass like temptation and late sin.

And we stood facing one another in the middle of the forest, sinking into gold and flames, not daring to come any closer.

We met before winter came to cover all the paths to human hearts with snow. Frightened by how quickly summer passes, we tried to hold on to it with the help of the falling golden rain.

ЗЛАТНА ЛЮБОВ

Аз съм падаща сълза в сезона на узрелите ябълки.

Узрелите червени ябълки се търкалят по пожълтялата трева. Червени листа падат като дъжд от небето. Оранжеви хризантеми са вперили погледи нагоре, очаквайки есенно чудо. Небето попива огненото червено и го отразява долу във водата под формата на пламъци, които поглъщат тъгата. Меланхолията се носи във въздуха и превзема сърцата ни.

Ти си падащо листо. Аз съм падаща дъждовна капка. Вятърът ни срещна и съедини.

Ти се отрони от падащите пурпурни листа като вик за помощ. Помощ, от която имах нужда. Помощ, от която ти имаше нужда. Закъсняла помощ. Срещнах те, когато и Бог беше забравил за мен, оставяйки ме сама и без посоки. Когато те срещнах, ти също беше изгубил своята посока. Но дъждът, боядисан от есенните листа, и топлата златна магия на есенната меланхолия събраха посоките ни в една. Червените ябълки се търкаляха по тревата като изкушение и късен грях. А ние стояхме един срещу друг в средата на гората, потънала в злато и пламъци, и не смеехме да пристъпим близо един към друг.

Срещнахме се, преди зимата да затрупа със сняг всички пътеки към човешките сърца. Изплашени колко бързо си отива лятото, ние се опитахме да го задържим с помощта на падащия златен дъжд.

Аз не бях твоята пролет. Ти не беше моята първа любов. Пролетта беше сезонът на нашите бързи и лесни любови. Лесно се обича напролет. Пролетните любови са леки, въздушни, шармантни, цветни и лесни. Лесно идват, лесно се изживяват – без драми и дълбоки рани. И природата е благосклонна към пролетните любови.