DECIMAL NUMBERS

Maybe you are the kind of person who thinks that you do not need decimals at all. You are wrong, because in our daily lives as non-mathematicians, we use decimals very actively. Let us remember where we use them.

In many languages, the concept of a fraction is expressed through words connected with breaking or dividing. In Latin, the word fractura is derived from frango, meaning “to break”.

Decimal fractions, in turn, became widely used in the late sixteenth century after the publication of the book De Thiende (The Tenth) by the Flemish engineer and mathematician Simon Stevin in 1585. Mathematicians also wrote about converting common fractions into decimals and vice versa during the seventeenth century.

The ways in which decimals have been written have also differed noticeably over the centuries. The fraction bar was probably borrowed from Arab mathematicians. However, even in the middle of the seventeenth century, some mathematicians still did not use it. The decimal point was introduced in the sixteenth century and was later popularised by John Napier.

ДЕСЕТИЧНИ ДРОБИ

 Обзалагам се, че самото название е в състояние да изплаши мнозина, обвинявайки се, че това е поредният урок по математика, в който сте се занимавали с нещо друго, различно от това да слушате внимателно учителя си. Сигурно даже сте уверен, че на вас изобщо не ви трябват десетичните дроби. Но грешите, защото в ежедневието си на не математици ние използваме съвсем активно десетичните дроби. Нека да си припомним в кои случаи ги използваме.

Във всички езици понятието за дробно число се обозначава с думи със същия корен като „раздробявам“, „разчупвам“; на латински „дроб“ е „fractura“, което е производно от „frango“(„разбивам“, „начупвам“).

Десетичните дроби, от своя страна, получават широко разпространение в края на 16 век след отпечатването на книгата „De Thiende“ („Десетата“) на фламандския инженер Симон Стевин (1585). Превръщането на обикновени дроби в десетични и обратно се разглежда от Кавалиери през 1643 г.

Самите записи на дробите също са се различавали съществено през вековете. Пизански въвежда дробната черта, вероятно заимствайки я от арабите. Въпреки това в средата на 17 век продължават да се срещат математици, които не я ползват (Мерсен, 1644). Десетичната запетая е въведена през 1529 г. от италианския астроном Маджини, а по-късно отново лансирана от Непер.

Съществуват два вида дроби, които ние използваме активно в нашия живот на не математици. Това са десетичните дроби и обикновените дроби. Какво представляват те? Предполагам мнозина се досещат, че това са всички онези части от числата, които стоят между целите числа. Например между числата 1 и 2, които са цели числа, стоят: 1,0, 1,1, 1,2, 1,3, 1,4, 1,5, 1,6, 1,7, 1,8, 1,9, 2, 0. Тези примери означават цяло число и някаква част от друго число. Тези части между целите числа се разделят обикновено със знака за запетая или с точка. Частите от цели числа могат да се представят чрез обикновени дроби или чрез десетични дроби. С обикновените дроби ще се занимаем в друг наш урок. 

DO NOT FALL IN LOVE WITH ME

Do not fall in love with me. I beg you. Do not do it. Love is a proven form of insanity. It will change you. You will lose your mind. Do not fall in love with me. Do not do it. The world needs common sense in order to move forward towards the progress it dreams of. Do not fall in love with me. Do not do it. Because then you will grow accustomed to me. And I will become ordinary. I am a goddess of love. Let us just talk.

Last year, another of your brothers in destiny made the fatal mistake of falling in love with me. He met me by chance on a street along which I was passing, following my destiny. He stopped me and asked me what time it was. It is a banal question, is it not? I answered him. Then he asked me to write it on a piece of paper so that he would not forget it. He took the piece of paper with trembling hands and asked whether I would walk down the same street again the following day and whether I would be wearing a watch. I said that if my destiny so decided, I would pass along that street again because I loved the beautiful flowers growing there.

НЕ СЕ ВЛЮБВАЙ В МЕН

 Не се влюбвай в мен. Умолявам те. Не го прави. Любовта е доказана лудост. Ще те промени. Ще изгубиш разсъдъка си. Не се влюбвай в мен. Не го прави. Светът има нужда от здрав разум, за да върви напред към мечтания прогрес. Не се влюбвай в мен. Не го прави. Защото след това ще свикнеш с мен. И аз ще се превърна в обикновена. Богиня на любовта съм аз.  Нека просто да си поговорим.

Миналата година един твой брат по съдба направи съдбоносната грешка да се влюби в мен. Срещна ме случайно на една улица, по която аз минавах, следвайки своята съдба. Той ме спря и ме попита колко е часът. Банално е нали? Аз му отговорих. А той поиска да му го запиша на един лист, за да не го забрави. После взе листа с треперещи ръце и ме попита дали утре ще мина пак по тази улица и дали ще нося часовник. Аз казах, че ако съдбата така реши, ще мина оттук, защото обичам  красивите цветя по тази улица. 

На другия ден моята съдба реши, че аз трябва да мина пак по тази улица. Там ме срещна същият този странен човек, който се представи като градинар. Обясни ми, че през нощта е изучавал ботаника и градинарските науки, за да превърне улицата, по която минавам в рядък екземпляр на градинарското изкуство. Той любезно ми показа всички отклонения на улицата, където екзотични растения, храсти, дървета и цветя бяха поникнали като по чудо и магия за една нощ. Птичи хор огласяше цялото това божествено великолепие. Градинарят беше любезен като джентълмен, който иска да впечатли своята дама. Но аз точно тогава нямах нужда от такава огромна доза великолепие. Изведнъж почувствах, че започва да ми прилошава. Любезният джентълмен попита дали се чувствам добре и аз се оплаках от главоболие. Надявах се това да изгаси неговия ентусиазъм. Но се случи друго. Той каза, че ще се погрижи за това. А аз останах спокойна. 

Виждаш ли какво прави любовта? Не се влюбвай в мен. Умолявам те. Не го прави. Любовта е доказана лудост. Ще те промени. 

На другия ден, когато съдбата реши аз пак да мина през райската улица, там ме чакаше моят непознат джентълмен. Той ме поздрави учтиво и с тревога в очите попита как е моето главоболие. О, боже, прости ми, че не мога да изляза от образа си на богиня на любовта. Любезният джентълмен обясни, че цяла нощ е изучавал медицински книги, изследвал е стари рецепти, правил е опити в своята кухня лаборатория. За една нощ той се е превърнал в магьосник алхимик, смесвайки различни смеси, за да открие рядката и единствена рецепта, която ще ми помогне за моето главоболие. След като ми разказа всичко това, той извади с треперещи ръце от чантата си една кутийка със златно ключе. Съвсем сериозно помислих, че ще поиска да се омъжа за него. Защото приличаше на кутийка с пръстен. Но той каза, че в тази кутийка се крие вълшебен прах, който той е приготвил тази нощ. В праха имало магическа сила. Аз само трябва да взема праха и никога повече няма да имам главоболие, защото това е лекарство чудо. Казах му, че напразно се е старал цяла нощ да изучава медицинските книги, защото аз вече съм по-добре. Но сега имам нужда да се помоля. Той помисли малко и си тръгна. А аз останах безразлична. 

Не се влюбвай в мен. Умолявам те. Не го прави. Любовта е доказана лудост. Ще те промени.

SILK JOURNEY

When you left, the sun did not shine for three days. On the radio, they said there had been an extraordinary solar eclipse. The reason astonished all the physicists and explorers of the cosmos. The moon stopped its lonely orbit around the Earth and remained motionless for three days. This caused a series of cosmic cataclysms with unpredictable consequences.

The moon did not want the sun to outshine your departure. After three days of sorrow and universal confusion, the sun rose again above all the gardens, parks, forests, seas and oceans. It illuminated the whole Earth with its light. It warmed every cold heart. But the sun did not rise above my house, and the trees in my garden remained sunk in darkness.

When you left, my only companion was the lonely moon, which rose every night above my garden, became caught among the branches of one of the trees, and remained there until morning like a faithful guardian.

When you left, the clouds travelled around the Earth, gathering the tears of all the lonely people. Then they poured tonnes of tears upon the ground in the form of rain. The rain fell with the force of the Biblical Flood and left lasting traces in the form of tear-filled eyes.

КОПРИНЕНО ПЪТУВАНЕ

Когато ти си тръгна, слънцето не свети цели три дена. По радиото обявиха, че е имало извънредно слънчево затъмнение. Причината изненадала всички физици и изследователи на космоса. Луната спряла своята самотна обиколка около земята и стояла така цели три дена. Това предизвикало редица космически катаклизми с непредвидими последици.

Луната не искала слънцето да смущава непочтително с блясъка си твоето заминаване. След три дена тъга и всеобщо объркване слънцето изгря над всички градини, паркове, гори, морета и океани. То освети с блясъка си цялата земя, то стопли всички студени сърца. Но слънцето не изгря над моята къща и дърветата в моята градина потънаха в мрака.

Когато ти си тръгна, единствено компания ми правеше самотната луна, която всяка вечер изгряваше точно над моята градина, закачаше се на едно от дърветата и оставаше там до сутринта като вярна стража.

Когато ти си тръгна, облаците обиколиха земята и попиха сълзите на всички самотни хора. След това те изсипаха тонове сълзи върху земята под формата на дъжд. Дъждът падаше със силата на библейския поток и оставаше трайни следи под формата на плачещи очи.

Когато ти си тръгна, ти ми каза да те чакам. Ти ми каза да те чакам в този живот, а също и във всеки следващ. Ти ми каза, че сега не си готов и че толкова страдаш, като гледаш как аз пърхам наоколо свободна. Ти ми каза, че това няма да е равностоен съюз – между роб и птица волна. Ти ми каза, че в следващия живот ти ще ми принадлежиш.

Аз ти казах, че аз вече не съм свободна. А това означава, че и двамата сме роби, което ни прави равни. Аз ти казах, че нашата любов ни изравнява, но ти ми каза, че това не е достатъчно. И че се налага да си тръгнеш, за да се върнеш някой ден, защото това нашето е незавършена история,  която не знае с какъв край да се развие. И аз ти обещах, че ще пазя тялото си за този някой ден. И аз те чаках вярно безброй дни и още толкова дълги и самотни нощи. Чаках те, когато всички други истории наоколо написваха набързо своя край. Чаках те като вярна вдовица на неосъществена любовна пиеса, която чака главния герой да се завърне и да обяви края. Чаках те, когато други главни герои искаха аз да съм тяхната дама. Те даже обещаваха бързо развитие на тази любовна история и бърз щастлив край, в който те бяха сигурни, че ще ме направят щастлива завинаги.

Но вместо това аз продължавах да те чакам, защото не вярвах в бързото и сигурно щастие.

Не бях сигурна колко още да те чакам и дали ще доживея този ден. Чаках някакъв божествен знак да ми подскаже кога да спра да чакам. Ако спра да те чакам днес, дали това ще е неуважително към моята любов към теб. Дали още няколко дена ще са от значение. Така изминаха няколко дена в очакване на божествения знак.

Един ден по средата на нищото и по средата на всеобщата скука, в която бяха потънали всички божи чеда, гръмотевица раздра небето. Гръмотевицата прекъсна скуката и празното безделие на всички. Гръмотевицата прекъсна електричеството. Всички телевизори изгърмяха. Хората излязоха навън с големи червени очи, които гледаха, но не виждаха. Хората не можеха да се познаят. Те си бяха чужди едни на други. Тогава гръмотевицата удари още няколко пъти и хората прогледнаха от силния тътен. Когато се видяха, те се изплашиха и започнаха да плачат от отчаяние, че са единствените оцелели единици на тази планета. В очите на другите те не приличаха на хора. Тогава гръмотевицата удари за последно и хората се втурнаха към кръчмите. Кръчмарите не смогваха да наливат вино. Хората се търкаляха пияни по пода на кръчмата и плачеха. Любовта беше напуснала тази планета.