Не се влюбвай в мен.
Умолявам те. Не го прави. Любовта е доказана лудост. Ще те промени. Ще изгубиш
разсъдъка си. Не се влюбвай в мен. Не го прави. Светът има нужда от здрав
разум, за да върви напред към мечтания прогрес. Не се влюбвай в мен. Не го
прави. Защото след това ще свикнеш с мен. И аз ще се превърна в обикновена. Богиня
на любовта съм аз. Нека просто да си поговорим.
Миналата година един твой
брат по съдба направи съдбоносната грешка да се влюби в мен. Срещна ме случайно
на една улица, по която аз минавах, следвайки своята съдба. Той ме спря и ме
попита колко е часът. Банално е нали? Аз му отговорих. А той поиска да му го
запиша на един лист, за да не го забрави. После взе листа с треперещи ръце и ме
попита дали утре ще мина пак по тази улица и дали ще нося часовник. Аз казах,
че ако съдбата така реши, ще мина оттук, защото обичам красивите цветя по тази улица.
На другия ден моята съдба
реши, че аз трябва да мина пак по тази улица. Там ме срещна същият този странен
човек, който се представи като градинар. Обясни ми, че през нощта е изучавал
ботаника и градинарските науки, за да превърне улицата, по която минавам в
рядък екземпляр на градинарското изкуство. Той любезно ми показа всички
отклонения на улицата, където екзотични растения, храсти, дървета и цветя бяха
поникнали като по чудо и магия за една нощ. Птичи хор огласяше цялото това
божествено великолепие. Градинарят беше любезен като джентълмен, който иска да
впечатли своята дама. Но аз точно тогава нямах нужда от такава огромна доза
великолепие. Изведнъж почувствах, че започва да ми прилошава. Любезният
джентълмен попита дали се чувствам добре и аз се оплаках от главоболие. Надявах
се това да изгаси неговия ентусиазъм. Но се случи друго. Той каза, че ще се
погрижи за това. А аз останах спокойна.
Виждаш ли какво прави
любовта? Не се влюбвай в мен. Умолявам те. Не го прави. Любовта е доказана
лудост. Ще те промени.
На другия ден, когато
съдбата реши аз пак да мина през райската улица, там ме чакаше моят непознат джентълмен.
Той ме поздрави учтиво и с тревога в очите попита как е моето главоболие. О,
боже, прости ми, че не мога да изляза от образа си на богиня на любовта. Любезният
джентълмен обясни, че цяла нощ е изучавал медицински книги, изследвал е стари
рецепти, правил е опити в своята кухня лаборатория. За една нощ той се е
превърнал в магьосник алхимик, смесвайки различни смеси, за да открие рядката и
единствена рецепта, която ще ми помогне за моето главоболие. След като ми
разказа всичко това, той извади с треперещи ръце от чантата си една кутийка със
златно ключе. Съвсем сериозно помислих, че ще поиска да се омъжа за него.
Защото приличаше на кутийка с пръстен. Но той каза, че в тази кутийка се крие
вълшебен прах, който той е приготвил тази нощ. В праха имало магическа сила. Аз
само трябва да взема праха и никога повече няма да имам главоболие, защото това
е лекарство чудо. Казах му, че напразно се е старал цяла нощ да изучава
медицинските книги, защото аз вече съм по-добре. Но сега имам нужда да се
помоля. Той помисли малко и си тръгна. А аз останах безразлична.
После странният непознат
джентълмен, за да ми угоди се трансформираше в каквото аз имах нужда. Следваше
ме навсякъде и ми обясняваше, че светът е прекрасно място, защото аз съм част
от него. А той се е родил, за да ми служи, това е неговата мисия. Така се случи
всичко останало. Той изучи всички религиозни книги, за да намери
най-подходящата молитва, която да успокои моето сърце. Той се молеше заедно с
мен, за да докара светлината в моята душа. Аз му разказвах за моите грехове, а
той ме утешаваше, че ще се погрижи и за това. Защото неговата мисия е да служи
на любовта. Аз му разказвах за всички свои предишни обожатели, а той приличаше на светец, който доброволно
се подлага на непосилно страдание, за да спаси любовта. Той се превърна в моя
сянка, моя стража. Той беше готов да ме защитава от всичкото зло на света.
Защото така му заповядвала любовта. Той променяше света заради мен. Защото
любовта е лудост. През това време светът от моята страна беше все още студено
място, което имаше нужда от нещо повече от само игра.
Не се влюбвай в мен.
Умолявам те. Не го прави. Любовта е доказана лудост. Ще те промени.
Той реши, че ми трябва
музика и поезия. За една нощ той се научи да свири на китара, а следващата нощ
посвети на това да се упражнява да пише поезия. Написа прекрасни стихове, които
пееше с ентусиазъм като трубадур под моя прозорец. Даже птиците спираха своите
песни и слушаха неговите любовни изпълнения. Но аз пак не изпитвах нищо.
Веднъж съвсем случайно му
казах, че ми е студено, че не усещам повече сърцето си живо. Той толкова много
се притесни, че не служи на любовта добре, че на следващия ден по същата онази
улица се бяха появили специални лампи, които да излъчват топлина. След това аз
му казах тъжно, че не издържам на тази топлина и той монтира вентилатори, за да
разсеят топлината и да докарат прохлада. Аз нямах нищо против да бъда богинята
на любовта.
Той можеше да е успешен
учен, градинар, доктор, поет, музикант и даже светец. Той беше светец в моите
очи. Той можеше да промени света реално. Но вместо това неговият личен Бог му заповядваше
да се старае да омагьоса и очарова мен. Аз исках той да се откаже да служи на
любовта. Аз исках той да спре да ме обича, за да намеря някого, когото аз ще
обичам. Но той не разбираше разликата. Защото любовта е сляпа лудост. Защото любовта
е силен огън, в който ако ти гориш, ти никога няма да разбереш как е възможно
на другия да му е студено.
Не се влюбвай в мен.
Умолявам те. Не го прави. Любовта е доказана лудост. Ще те промени.
Един ден аз реших да мина
по друг път, следвайки съдбата си. И там срещнах теб. И от този ден аз не съм
вече богинята на любовта. Аз съм мъченица. И моята мечта се оставя без
съпротива на силата на гравитацията. Ти
не правиш нищо специално за мен. Даже напротив, избягваш ме и се криеш от мен.
Ти не правиш нищо правилно, даже напротив държиш се грубо и непохватно. Ти не пишеш
стихове за мен, нито пееш песни със съпровод на китара. Ти не ми казваш
комплименти и не си любезен с мен. Не садиш цветя и не изучаваш медицина специално за мен. Ти не си светец,
не, далеч си от това. Ти си всичко друго, но не и джентълмен. Ти се страхуваш
от мен, защото се страхуваш от себе си. И никога не ме гледаш право в очите.
Избягваш погледа ми и се изчервяваш даже. Понякога изчезваш за дълго и аз нямам
силата на богиня, за да те накарам да се появиш. Но даже и когато те няма, ти
си навсякъде в мен, цялото ми тяло те познава, защото то притежава спомените на
мечтата. Мечтата има тази сила да
гравитира там, където не среща съпротива. Грешница съм аз. Не съм богиня. После
ти се появяваш и не знаеш какво да правиш със себе си. Не ми обещаваш нищо. Не
искаш даже да ми позволиш да те видя
отново. Нямаш идея как да ме впечатлиш. А аз не искам нищо специално, просто да
си поговоря с теб. Но думите ми трудно излизат от устата и ти си мислиш, че
сигурно нямаш нищо специално в себе си, с което да впечатлиш такава важна
богиня на любовта. Ти не си смел рицар, даже напротив, ти толкова много се
стараеш да не разкриеш много за себе си и да си останеш тайнствен и загадъчен,
че се случват недоразумение след недоразумение. Ти не искаш аз да видя колко ти
е трудно да не се предадеш докрай.
Не се влюбвай в мен.
Умолявам те. Не го прави. Любовта е доказана лудост. Ще забравиш
дали е ден, дали е нощ. Ще забравиш да се храниш. Ще забравиш, че светът около
теб съществува. Навсякъде само мен ще виждаш. Ще забравиш да се молиш. Любовта
ще те
промени. А ти после ще промениш и света около
себе си.
Късно е вече, прошепваш
ти, късно е вече за моето спасение.
No comments:
Post a Comment