THE LIFE OF A FOX

(a poem by 11 years old Emma) 

Waking up in the dead of the night,

Sleek red coat shining,

Powerful paws pad silently,

Gleaming eyes forever watching.

Presence unknown,

A watchful spy,

The king of the streets,

Seeking a meal, food in mind,

Like everybody else.

A pigeon spotted,

The promise of a meal, the first in days.

It's perched on a low branch,

I'm sorry, you think, but the cubs will starve,

What comes goes, it's the way of life.

You calculate the distance off the ground,

Ears shivering, nose twitching,

Claws out, teeth bared.

Crouching ready.

Silence.

You leap up off the ground.

A squawk.

MY FAMILY

  (a poem by 11 years old Emma)

My family creates, explores, feels,

We can be as kind as kittens,

Or as angry as eels.

My family moves, flows, loves,

Not always earthbound,

We soar as freely as doves.

We smile, laugh and frown,

If you're caught doing that,

It'll soon be turned upside down.

Together we travel the world.

Landmark to landmark,

Memories unfurl.

СЪВЕТИ КЪМ ВЪЗРАСТНИТЕ

Не лъжете децата, за да се научат на честност.

Обичайте децата, за да се научат да обичат.

Разговаряйте с децата, за да се научат да разговарят.

Изслушвайте децата, за да се научат да изслушват.

Бъдете търпеливи с децата, за да се научат на търпение.

Вярвайте на децата, за да се научат да си вярват.

Приемайте ги като равни, за да се научат да се приемат като равни.

Обичайте децата безусловно, за да се научат и те на безусловна любов.

Приемайте децата такива, каквито са, за да се научат и те да се приемат такива, каквито са.

Вярвайте в безграничния потенциал на децата, за да се научат и те да вярват в своя потенциал.

Искрено се интересувайте от мнението на децата, за да се научат и те, че тяхното мнение има значение.

THE GOOD KING AND THE BAD KING

(a poem by 11 years old Emma)

I had an old teacher,                                            

Yes, he is quite an odd creature,

Everything he said was such surprise,

I promise, you, he is wise!

One day he told me,

Nothing in this world is free.

Especially triumph and success.

I pondered over this,

And asked him how he knew.

He took me to the corner,

And sat down on a chair,

I knew a story would start,

So I sat by his side, and listened.

He spoke of a Bad King,

Greedy and rich,

Who would do anything for more money,

He thought it grew on trees.

Soon all came to hate him,

And some plotted his death.

The public wanted a good king,

Not a lazy, wealth-seeking monster.

ЗА УЧИТЕЛИТЕ ДВОЙКАДЖИИ

Най-голямата беда на образованието не са децата двойкаджии. Не, не са те, защото са в процес на развитие. Те имат шанс да се развият и да полетят. Двойките са все пак само цифри, а никоя цифра не е в състояние да фиксира и обхване целия потенциал на детето. Тя обикновено фиксира някакво негово временно състояние.

Най-голямата беда на образованието са учителите двойкаджии. Пълно е с такива. Учителите двойкаджии са онези, които са дошли в образователната сфера по някакви свои сметки, в които обикновено децата и тяхното развитие изобщо не влизат. Учителите двойкаджии виждат децата само като цифри и проценти, заковани веднъж завинаги. Те са слепи за потенциала и за неговото развитие. С цифровите си присъди всъщност убиват потенциала, защото за тях е по-важно да отчетат процентите на успеха. Учителите двойкаджии не вярват в безграничния потенциал на децата. Те ги виждат само като обект на постоянна критика, присъди, наказания, забрани, крещене и психически тормоз, а не като личности, които имат нужда от вдъхновение и от любящата ръка на възрастните, която ще ги придържа, докато се научат да летят сами. Когато говорим колко са лоши, невъзпитани, по-слабо грамотни и незнаещи днес децата, не трябва да забравяме, че това се дължи и на авторитарно-командните методи на учителите двойкаджии.

REFLECTION

You are a unique phenomenon, and I admire you. This is what I say, and you fly on the wings of joy. When life is about to overwhelm you, I appear before you and give meaning to your days. Your eyes sparkle with inspiration once again. You believe in yourself again and do not allow the little storms and losses to defeat you. I am your gentle inspiration.

You are a unique phenomenon, and I admire you. That is what my heart says, and my eyes follow you everywhere with faith and blessing. Because you came into my life when it had begun to lose its meaning. I needed something unique, and you were ready for that role. So, to me, you are a unique phenomenon, and I admire you.

"I am a unique phenomenon," you say to yourself. "I am a unique phenomenon because you admire me. I can do anything. I am invincible."

You are brave and invincible. You are there wherever danger stands in my way, and I cannot stop it from trying to defeat me. When black clouds hang over my head like ripe blackberries in August and the wind carries them where they should not go, you appear, overcoming yourself and your fear for the sake of my faith in you. Your courage comes from me, and it fills you. You can face all the gloomy and frightening monsters of the world because I believe in you. White doves write the story of your courage and victory across the sky, and their feathers cover the human world with innocence and inspiration for triumph.

"I am a unique phenomenon," you say to yourself. "I am a unique phenomenon because you admire me. I can do anything. I am invincible."