Най-голямата беда на образованието не са децата двойкаджии. Не, не са те, защото са в процес на развитие. Те имат шанс да се развият и да полетят. Двойките са все пак само цифри, а никоя цифра не е в състояние да фиксира и обхване целия потенциал на детето. Тя обикновено фиксира някакво негово временно състояние.
Най-голямата беда на образованието са учителите двойкаджии. Пълно е с такива. Учителите двойкаджии са онези, които са дошли в образователната сфера по някакви свои сметки, в които обикновено децата и тяхното развитие изобщо не влизат. Учителите двойкаджии виждат децата само като цифри и проценти, заковани веднъж завинаги. Те са слепи за потенциала и за неговото развитие. С цифровите си присъди всъщност убиват потенциала, защото за тях е по-важно да отчетат процентите на успеха. Учителите двойкаджии не вярват в безграничния потенциал на децата. Те ги виждат само като обект на постоянна критика, присъди, наказания, забрани, крещене и психически тормоз, а не като личности, които имат нужда от вдъхновение и от любящата ръка на възрастните, която ще ги придържа, докато се научат да летят сами. Когато говорим колко са лоши, невъзпитани, по-слабо грамотни и незнаещи днес децата, не трябва да забравяме, че това се дължи и на авторитарно-командните методи на учителите двойкаджии.
Спецификата на учителската професия е много деликатна, защото не става въпрос само за предмета, а за диалога с децата като равноправни личности. Цялото това негативно нахвърляне върху учениците е недопустимо. То не само не е градивно, но и поражда същото отношение отсреща, т.е. ние възпитаваме агресия чрез собствената си агресия към тях. Оставяме отпечатък върху душите им. Даваме им модели за подражание. Защото е честно да не забравяме, че медалът има две страни и не е възможно само по-слабата страна да е винаги виновна, само защото не може да се защити, защото всички възрастни двойкаджии са се нахвърлили върху нея с непосилните си критики и наказания. Децата са беззащитната страна в образователния диалог. Те вярват, че ние правим правилните избори за тях. Децата са нова, чиста енергия, която има нужда от чисто отношение. Това обаче е по-трудното, защото означава, че възрастните трябва да се променят изцяло. Не може със стара педагогика да възпитаваш нови хора. Не може с авторитарно-командна педагогика да възпитаваш свободни личности. Децата имат нужда от топлина, любов и уважение. Само така може да се въздейства върху тях и да има резултати – морални и образователни.
Учител двойкаджия произвежда ученик двойкаджия.
(Елена С. Любенова)
No comments:
Post a Comment