ЗА УЧИТЕЛИТЕ ДВОЙКАДЖИИ

Най-голямата беда на образованието не са децата двойкаджии. 

Не, не са те, защото те са в процес на развитие, те имат шанс да се развият и  полетят.

 Двойките са все пак само цифри, а никоя цифра не е в състояние да 

фиксира и обхване целия потенциал на детето, тя 

обикновено фиксира

 някакво негово временно състояние.

Най-голямата беда на образованието са учителите двойкаджии, пълно е с такива. 

Учителите двойкаджии са онези, които са дошли в образователната сфера

по някакви си техни сметки, в които обикновено децата и тяхното развитие 

не влизат изобщо. 

Учителите двойкаджии виждат децата само като цифри и проценти, 

заковани веднъж завинаги. 

Те са слепи за потенциала и за неговото развитие, с цифрите си присъди те

 всъщност убиват потенциала, защото им е по-важно да отчетат процентите на успеха. 

Учителите двойкаджии не вярват в безграничния потенциал на децата, те ги 

виждат само като обект на постоянна критика, присъди, наказания, забрани,

 крещене и психически тормоз, а не като личности, които имат нужда от 

вдъхновението и любящата ръка на възрастните, която ще ги придържа, 

докато се научат да летят сами. Когато говорим колко са лоши, невъзпитани, 

по-слабо грамотни и незнаещи днес децата, не трябва да забравяме, че това 

се дължи и на авторитарно-командните методи на учителите двойкаджии. 

Спецификата на учителската професия е много деликатна, защото не става 

въпрос само за предмета, а за диалога с децата като равноправни личности 

в диалога. Цялото това негативно нахвърляне върху учениците е 

недопустимо, то не само не е градивно, но и ражда същото отношение 

отсреща, т.е ние възпитаваме агресия чрез агресията си към тях. 

Оставаме отпечатък върху душите им, даваме им модели за подражание.

Защото е честно да не се забравя, че медалът има две страни и не е

 възможно само по-слабата страна да е все виновна, само защото тя не може

 да се защити, защото всички възрастни двойкаджии са се нахвърлили върху 

нея с непосилните си критики и наказания. Децата са беззащитната страна в

 образователния диалог. Те вярват, че ние правим правилните избори за тях.

 Децата са нова, чиста енергия, която има нужда от чисто отношение. Това 

обаче е по-трудното, защото означава, че възрастните трябва да се променят

 изцяло. Не може със стара педагогика да възпитаваш нови хора, не може 

с авторитарно-командна педагогика да възпитаваш свободни личности.

 Де имат нужда от топлина, любов и уважение само така може да се 

въздейства върху тях и да има резултати – морални и образователни. 

Учител двойкаджия произвежда ученик двойкаджия.

(Елена С. Любенова)