SNOWY SYMPHONY

Angelic purity falls from the sky to cover evil. Angelic purity falls from the sky to warm cold hearts. Heavenly silence, like the silence after a prayer, echoes over the streets dressed in white. Heavenly silence silences false cries and keeps the secrets of human hearts safe.

A curtain of snow descends from the sky like the scenery of a divine play. To hide the sense of guilt for the evil that has already been done.

Piles of snow, like a heavenly blanket, bring oblivion and comfort.

The snow washes everything. People, events, pain and love. The snow prepares the way for new encounters and new love.

Hungry crows, filled with human suffering, caw into the heavenly silence and fill our hearts with sympathy and mercy.

The melting snowflakes turn into the warm tears of our innocence. Tears of joy for you. Tears of pain for you.

When everything is in your eyes, there is no need for words. Then words become a superfluous misunderstanding between us. They divide us and say nothing essential.

The Snow Queen from our enchanted childhood and broken mirrors are reflected as messages of something yet to come. Fragments of glass float through the air and fall into our eyes. Then the world becomes colder, and the snowy night seems unbearably long. The shard of glass cuts deep into my eyes and empties them of tears. My eyes are already empty of tears for you. Because that is what the Snow Queen chose for me. My heart no longer suffers for you. It is calm and empty. White, icy beauty drifts through the air and fills it with lonely coldness.

СНЕЖНА СИМФОНИЯ

Ангелска чистота пада от небето, за да скрие стореното зло. Ангелска чистота пада от небето, за да стопли студените сърца. Небесна тишина като след молитва ехти над облечените в бяло улици. Небесна тишина заглушава фалшивите крясъци и прави така, че тайните на човешките сърца да останат на сигурно място.

Снежна завеса се спуска от небето като декор на божествена пиеса. За да скрие чувството за вина от стореното зло.

Преспи сняг като небесно одеяло носят забрава и успокоение.

Снегът измива всичко. Хора, събития, болки и любови. Снегът проправя път за нови срещи и любови.

Гладни врани грачат, изпълнени с човешко страдание, огласят небесната тишина и изпълват сърцата със съчувствие и милост.

Разтопените снежинки се превръщат в горещи сълзи по нашата невинност. Сълзи от радост за теб. Сълзи от болка по теб.

Когато всичко е в очите ти, няма нужда от думи. Тогава думите са излишно недоразумение между нас. Те разделят и не казват нищо съществено.

EVE AND PSYCHE

You want me to be your Eve, whom you will wear like a wedding ring on your hand. You want me to give up my name and take yours. Not only that—you want me to preserve the honour of your name and continue your family line. You want me to leave my birthplace and come to live in yours because you believe that is what is best for me.

You want me to be your Eve, caring for your home, bearing your children and raising them. You want to place me in portraits that you will proudly show to everyone.

You want me to hide my beauty, to become a shadow of myself so that I do not invite temptation and sin. At the same time, you admire other women, turning them into objects of temptation.

You want me to become your shadow, keeping the fire burning in your home and protecting your name from gossip. Meanwhile, you are busy hunting free hearts to whom you cannot promise anything. Because I can no longer tempt you. Because they cannot become your slaves. You are a hunter. And this is the justification you have invented for yourself.

You do not want me to be whole and independent—a free woman whom you can love. No, you want me to be your other half, the one you can blame for the lack of harmony within yourself.

ЕВА И ПСИХЕЯ

Ти искаш аз да съм твоята Ева, която ти ще носиш като венчален пръстен на ръката си.

Ти искаш аз да се откажа от моето име и да взема твоето. Не само това – ти искаш аз да пазя честта на твоето име и да продължа рода ти.

Ти искаш аз да оставя родното си място и да отида да живея в твоето. Защото така ти си решил, че е най-добре за мен.

Ти искаш аз да съм твоята Ева. Да се грижа за дома ти. Да ти родя деца и да се грижа за тях. Ти искаш да ме сложиш на портрети, които ще показваш на всички.

Ти искаш аз да скрия красотата си, да се превърна в сянка на себе си, за да не привличам съблазни и грях. А в същото време ти си зает да се възхищаваш на други жени, превръщайки ги в предмет на изкушение.

Ти искаш аз да се превърна в твоя сянка, която ще поддържа огъня в дома ти и ще пази името ти чисто от клюки. А през това време ти ще си зает да ловуваш свободни сърца, на които не можеш нищо да обещаеш. Защото аз не мога да бъда вече предмет на изкушение за теб. Защото те не могат да бъдат твоите робини. Ти си ловец. И това е оправдание, което ти си измислил за себе си.

Ти не искаш аз да съм нещо цяло и независимо, което те обича като свободна жена. Не, ти ме искаш като своя половинка, която ще виниш за липсата на хармония в себе си.

Ти искаш всичко от мен. Ти имаш твърде много вериги за мен. Вериги, които ще отнемат свободата ми и ще ме превърнат в твоя робиня.