СНЕЖНА СИМФОНИЯ

Ангелска чистота пада от небето, за да скрие стореното зло. Ангелска чистота пада от небето, за да стопли студените сърца. Небесна тишина като след молитва ехти над облечените в бяло улици. Небесна тишина заглушава фалшивите крясъци и прави така, че тайните на човешките сърца да останат на сигурно място.

Снежна завеса се спуска от небето като декор на божествена пиеса. За да скрие чувството за вина от стореното зло.

Преспи сняг като небесно одеяло носят забрава и успокоение.

Снегът измива всичко. Хора, събития, болки и любови. Снегът проправя път за нови срещи и любови.

Гладни врани грачат, изпълнени  от човешко страдание огласят небесната тишина и изпълват сърцата със съчувствие и милост.

Разтопените снежинки се превръщат в горещи сълзи по нашата невинност. Сълзи от радост за теб. Сълзи от болка по теб.

Когато всичко е в очите ти, няма нужда от думи. Тогава думите са излишно недоразумение между нас. Те разделят и не казват нищо съществено.

Снежни кралици от нашето приказно детство и счупени огледала се отразяват като послания за нещо, което предстои да се случи. Стъклените парченца се носят във въздуха и попадат в нашите очи. Тогава светът става по-студено място, а снежната нощ изглежда непоносимо дълга. Стъкленото парченце се забожда дълбоко в моите очи и ги изпразва от сълзи. Моите очи са вече празни от сълзи по теб. Защото това е, което снежната кралица избра за мен. Сърцето ми вече не страда за теб. То е спокойно и празно. Бяла студена красота се носи във въздуха и изпълва въздуха със студена самота.

Снежинки танцуват валс в тъмната и студена нощ. Голите клони на дърветата стърчат самотно уязвими в своята голота. Толкова уязвими и раними, колкото е влюбеното сърце.

Студени тела и изморени от чакане сърца, които се страхуват. Снежинките се разтапят на разсвета и надеждата напуска човешкия свят, за да се върне отново вечерта, когато театралната пиеса ще зацикли на първо действие. Първо действие, в което аз и ти спорим за бога и смисъла.

Гладни врани грачат, изпълнени  от човешко страдание огласят небесната тишина и изпълват сърцата със съчувствие и милост.

Дървета стърчат уязвими в своята голота. Така, както когато нашите тела са голи и слаби. Така, както когато аз те допускам в моето сърце и това го прави слабо и уязвимо. Защото то зависи от теб. Защото ти държиш неговия живот като заложник.

Когато всичко е в очите ти, няма нужда от думи. Тогава думите са излишно недоразумение между нас. Те разделят и не казват нищо съществено.

Мирис на пушек и на сбъдната взаимност някъде в нощта.  Някъде там, където ти прегръщаш жена, а мислите ти кръжат като снежинки навън в нощта, опитвайки се да ме намерят и стоплят. Някъде там, където аз скитам сама из снежния град с надежда да те открия. Но виждам твоето очертание в рамката на осветения прозорец. Ти си в тази рамка, прегърнал друга жена. А тя се опитва да спре твоите самотни мисли, които излитат навън, за да търсят мен. А аз се опитвам да надмогна небесната тишина и да повярвам на твоите избягали мисли. Но те звучат фалшиво и изпълнени със страх. Страх да не бъдат хванати в изневяра.  Самотни снежинки танцуват вечния танц на съблазняването и изоставането.

Снежинките умират и се раждат в красив кръговрат. Така, както след мен и след теб ще дойдат други той и тя и те ще продължат нашата история там, където ние спряхме. Ти си в рамката на осветения прозорец, който отразява бялата нощ, а аз седя отвън в студената самота и се опитвам да хвана прелитащите над мен твои мисли под формата на снежинки. А те като неверни обещания се топят в калта, за да се родят отново в красив кръговрат.

Снежен вихър носи тялото ми във въздуха като страстно танго, което стопля очите ми и стъкленото парченце изпада от тях. Бяла светлина нахлува в мен и аз проглеждам. За живот без теб. За живот с ново начало.

Снежна завеса се спуска от небето като декор на божествена пиеса. За да скрие срама. За да покрие света със забрава и надежда.

Гладни врани грачат, изпълнени  от човешко страдание огласят небесната тишина и изпълват сърцата със съчувствие и милост. Снежни топки, изпратени от невинни детски ръце, прелитат над гладната врана, превръщайки живота и в боен опит. Огромна снежна топка полита към гладната самотна врана, която оплаква самотно на голия клон човешкото страдание. Топли капки кръв оцветяват студения бял сняг. Малкото гладно тяло полита надолу в последен полет. Ангелски детски гласове огласят радостно поредната победа. Така те се учат да бъдат войници. Така те се учат да побеждават живота. Небесната тишина отново покрива и живота, и смъртта.

Ангелска чистота пада от небето, за да даде надежда на светлината, която  отразява снега. Човешкият свят е притихнал в предчувствие за раждането на нова любов. Любов, която ще освободи хората от страха и ще ги направи смели.

Любов, която ще ги направи свети и приети.

(Елена С. Любенова)