ЕВА И ПСИХЕЯ

Ти искаш аз да съм твоята Ева, която ти ще носиш като венчален пръстен на ръката си.

Ти искаш аз да се откажа от моето име и да взема твоето. Не само това – ти искаш аз да пазя честта на твоето име и да продължа рода ти.

Ти искаш аз да оставя родното си място и да отида да живея в твоето. Защото така ти си решил, че е най-добре за мен.

Ти искаш аз да съм твоята Ева. Да се грижа за дома ти. Да ти родя деца и да се грижа за тях. Ти искаш да ме сложиш на портрети,  които ще показваш на всички.

Ти искаш аз да скрия красотата си, да се превърна в сянка на себе си, за да не привличам съблазни и грях. А в същото време ти си зает да се възхищаваш на други жени, превръщайки ги в предмет на изкушение.

Ти искаш аз да се превърна в твоя сянка, която ще поддържа огъня в дома ти  и ще пази името ти чисто от клюки. А през това време ти ще си зает да ловуваш свободни сърца, на които не можеш нищо да обещаеш. Защото аз не мога да бъда вече предмет на изкушение за теб. Защото те не могат да бъдат твоите робини. Ти си ловец. И това е оправдание, което ти си измислил за себе си.

Ти не искаш аз да съм нещо цяло и независимо, което те обича като свободна жена. Не, ти ме искаш като своя половинка, която ще виниш за липсата на хармония в себе си.

Ти искаш всичко от мен. Ти имаш твърде много вериги за мен. Вериги, които ще отнемат свободата ми и ще ме превърнат в твоя робиня.

Ако аз не мога да извърша всичките тези земни подвизи, ти няма да се поколебаеш да се освободиш от мен. Ще ме пуснеш да си тръгна, сама, с опетнена чест, отхвърлена и поругана. Ако е писано твоят род да не бъде продължен, ти ще обвиняваш мен за това. Ще ме обвиняваш, че не мога да ти родя деца, без даже да потърсиш причината в себе си и ще ми кажеш, че за мен бездетната няма място в твоя дом.

И аз съм твоята Ева. Готвя храната ти. Топля леглото ти. И всичкото това носи името любов.

Кой си ти? Бог?

За да се ожениш за мен, аз трябва да съм светица. А за да ме обичаш, ти искаш да съм грешница. И аз трябва да мога да съчетавам до съвършенство тези две толкова противоречиви роли. Ти не мислиш, че това е жестоко спрямо моята душа. Защото ти мислиш, че на мен не ми се полага да имам душа. Ти смяташ, че заслужаваш най-доброто, а аз съм родена да ти служа вярно. За вярната служба може и да бъда наградена някой ден. Ако капризното ти настроение реши, че заслужавам. Ти само вземаш от мен. Вземаш топлината на моето сърце, за да стоплиш  своето студено егоистично сърце. Ти вземаш, без да се колебаеш и без чувство за вина от красотата и силата на моя ум, за да се вдъхновиш за своя живот. Но ти не поемаш ангажимент спрямо мен. Ти си като крадец на емоции. Ти вземаш от мен с пълни шепи. А когато се появи ново нежно вдъхновение, ти ме оставяш, без да се замислиш, следвайки своите инстинкти. Оставяш ме разбита на парчета, без да се интересуваш какво се случва с мен. Ти можеш да си много жесток. Ти си сигурен, че аз нямам душа, защото тя не ми трябва.

Само една жена никога не ти е достатъчна. Ти си ловец. Ловец е твоето сърце и твоето тяло. Ти променяш законите и правилата така, че да можеш законно да притежаваш няколко женски тела. Има ли място за толкова женски тела в твоя дом? А в твоето сърце? Или то остава студено, въпреки изобилието на женска плът, просто защото не е способно да обича истински. То не се е научило да се жертва, а само да ловува.

Ти дълго време не ми разрешаваше аз да наследя твоя дом и имущество. Децата ти от мъжки пол  имаха повече предимство и влияние в обществото от мен. Дъщерите ти  все още не навсякъде могат да бъдат твоите законни наследници. Само защото те са в женски тела и ти си решил, че те са по-малко ценни за обществото от теб.  Ти можеш да си много несправедлив.

Ти дълго време гледаше лошо на опитите ми за публични изяви, а социалните ми вълнения те плашеха. Защото според теб моето място трябваше да е в кухнята и в твоето легло. Като твоята любима прислужница. Аз нямах право да се боря за социална справедливост, защото това можеше да ме накара да се боря за себе си. А ти се страхуваше от това, да изгубиш своето влияние.

Ти ме искаш като Ева, с която да съгрешиш и която след това да обвиняваш за своя грях. Ти дълго време ме обвиняваше за грехопадението на човешкия род. Ти смяташе, че моето любопитство и коварна природа са виновни за това, че Бог ни изгони от Рая. Ти ме сочеше с пръст като грешница, която ти обвиняваше във всички грехове на земята. За теб аз бях олицетворение на  злото и греха и ти не ме допускаше да разпространявам Божието слово, защото смяташе, че аз не съм достойна за тази свята роля. Ти се подлагаше на адски мъчения, за да изтръгнеш от сърцето си желанието си към мен.

Ти дълго време ме обвиняваше за магьосница и вещица, която ти осъждаше да изгори на кладата, за да е като пример за всички жени. Всички жени трябва да упражняват послушание, ако искат да спасят живота си.

Ти дълго време не ми позволяваше аз първа да се влюбя в теб. И ако това все пак се случваше с мен, то ти не ми разрешаваше аз първа да ти призная любовта си. От страх ти обвиняваше любовта ми за нечиста, а мен самата за развратна. Ти заповядваше останалите да ме замерят с камъни за това, че  те обичах и първа ти признавах. Ти беше готов да подложиш собственото си сърце на адски мъки, но да не ми отстъпиш правото аз да бъда в нещо първа или просто по-добра от теб.

А ако съдбата така реши и по нейната жестока ирония ти се влюбиш в жена не от твоя етнос, то ти правиш всичко възможно да унищожиш тази любов. Ти се стараеш никой от твоето племе да не разбере за тази различна любов, защото те няма да я одобрят, те ще осъдят и тебе заедно с любовта ти. А ти макар че си ловец, ти не си толкова смел, ти искаш твоите хора да те одобряват и ти ме избягваш, зачертаваш, унищожаваш като срамно и забранено преживяване. Ти старателно изрязваш мястото в твоето тяло, което помни за мен. Но защо даже и след това споменът за мен кърви и боли? Това е моето проклятие за теб – да ме помниш и да страдаш по мен, когато си с други жени, малки жени, лесни жени.

Ти държеше, ти настояваше ти да имаш първата и последна дума за всичко. Ти променяше законите, за да служат те на теб. Аз нямах думата за нищо. Аз трябваше да съм твоята красива, няма и послушна сянка.

Изминаха години, в които твоето жестоко и несправедливо отношение към мен ме промениха. Твоето двулично и страхливо отношение ме накара да прогледна. Да се огледам и да видя, че всъщност това, което ти наричаш твоя сянка е много повече от това. В моето красиво и съблазнително тяло е заключен цял свят, до който ти никога не поиска да се докоснеш. Това е моят таен свят, в който ти не си допуснат, защото според твоята политика той не съществува. Зима след зима, пролет след пролет. Аз ставах все по-смела и свободна. А ти все повече се страхуваше от моята сила и влияние.

В мен има и друга жена. Психея съм аз. Древна и митична. Дива и свободна душа. Тя няма нужда от венчални пръстени. Тя не може да бъде уловена на портрети. Тя не може да бъде заменена с нищо.

 Стихия съм аз, която ти не разбираш. Затова по-лесно е за теб да ме носиш като пръстен на ръката си.

Аз не съм родена само за твое удовлетворение. Малка е тази роля за мен. Аз искам всички да видят красотата ми. Аз искам всички да се влюбят в ума ми. Аз искам да нахраня всички с добротата на сърцето си. Аз нося тази храна за всички. И тя никога няма да свърши нито да остарее. Енергия безсмъртна е тя, която минава през времето. Тя няма нужда от брак. Нито от пръстен венчален като материално доказателство за любовта си. Децата и са горди и свободни, те не се страхуват да обичат и различните. Защото те не обичат само с телата си, а и с душите си.

Аз карам всеки, който се докосне до мен, да мечтае и да гори за справедливост в този свят. Свят, в който душите ни са равни.

Аз съм и Ева, и Психея. Аз съм нежната  сила, хармонията, която управлява света.

(Елена С. Любенова)