CLOSE TO YOU

The thought of being mortal hurts the most. The thought of being alone in the universe is unbearable. The thought that love will sooner or later come to an end and disappear brings us closer to death than anything else. What can we do to stop time from passing so ruthlessly fast? Tell us what to do.

I tried to forget about my mortality through love. But it made me a slave to thoughts of you and took away my freedom. Freedom stands above everything else. And I want to be free. To be close to you.

I tried to find oblivion in the beauty around me. But, painfully, I discovered that beauty too is mortal. We become accustomed to beauty, and it no longer seems so beautiful. The seasons are born and die. The sun rises and sets. Your smile is no longer mine alone. My heart is too small to bear so many losses—to be born again with every sunrise, with every season, and to hope for your smile, meant only for me. To be close to you.

I tried to find oblivion in physical pleasures. But I exhausted my body with lies and pretence, with the illusion of the moment and the pain of creation. Yet I endured it all. To be close to you.

БЛИЗО ДО ТЕБ

Мисълта, че сме смъртни, боли повече от всичко. Мисълта, че сме сами в космоса, е непоносима. Мисълта, че любовта рано или късно свършва и си отива, приближава смъртта по-бързо от всичко. Какво да направим, за да спрем времето да тече така безмилостно бързо? Кажи ми какво да направим?

Опитах се да търся забрава за моята смъртност в любовта. Но това ме направи роб на мисълта за теб и ми отне свободата. Свободата стои над всичко. А аз искам да съм свободна. За да съм близо до теб.

Опитах се да търся забрава в красотата наоколо. Но с болка открих, че тя е тленна. Ние свикваме с нея и тя престава да бъде толкова красива. Сезоните се раждат и умират. Слънцето изгрява и залязва. Твоята усмивка вече не е само моя. Моето сърце е твърде малко, за да побере толкова много загуби. За да се роди отново с всеки изгрев, с всеки сезон и с надеждата за твоята усмивка, предназначена само за мен. За да съм близо до теб.

BULGARIA

(a poem by 10 year old Emma)

Beautiful Bulgaria, so old and wise,

Yet again has won the prize,

For entertainment and pleasure,

Here you will unlock secrets; and troves of treasure.

Something special always awaits,

It was just the norm but Bulgaria recreates,

The things you usually do,

Into memories to view and review.

To the east, to the coastline,

The blazing sun will shine,

Warming the water and your heart,

When you come you can never part.