CLOSE TO YOU

The thought of being mortal hurts the most. The thought of being alone in space is unbearable. The thought that love sooner or later ends and goes away is approaching death faster than anything. What can we do to stop time from running so ruthlessly fast? Tell us what to do.

I tried to forget about my mortality in love. But it made me a slave to the thought of you and took away my freedom. Freedom stands above all else. And I want to be free. To be close to you.

I tried to look for oblivion in the beauty around. But I found with pain that it was mortal. We get used to beauty and it stops being so beautiful. Seasons are born and die. The sun rises and sets. Your smile is no longer only mine. My heart is too small to hold so many losses. To be born again with every sunrise, every season and hope for your smile, designed only for me. To be close to you.

I tried to look for oblivion in the carnal pleasures. But I exhausted my body with lies and pretense. From the illusion of the moment. From the pain of creation. But I also endured it. To be close to you.

I tried to look for oblivion in knowledge. I was ruthlessly accumulating tons of wisdom until I completely forgot about you and imagined that I was above everything and everyone. Knowledge made me selfish and self-sufficient. And I needed your love. I needed the warmth of your smile. To be close to you.

I tried to look for oblivion in money. But the worm of my complacency grew with each passing day, threatening to destroy me. And then I lost everything. And I was left naked in my loneliness, but rich in the joy of loss. To be close to you.

БЛИЗО ДО ТЕБ

Мисълта, че сме смъртни, боли повече от всичко. Мисълта, че сме сами в космоса е непоносима. Мисълта, че любовта рано или късно свършва и си отива, приближава смъртта по-бързо от всичко. Какво да направим, за да спрем времето да тече така безмилостно бързо? Кажи какво да направим?

Опитах да търся забрава за моята смъртност в любовта. Но това ме направи роб на мисълта за теб и отне свободата ми. Свободата стои над всичко. А аз искам да съм свободна. За да съм близо до теб.

Опитах да търся забрава в красотата наоколо. Но с болка открих, че тя е тленна. Ние свикваме с нея и тя престава да е толкова красива. Сезоните се раждат и умират. Слънцето изгрява и залязва. Твоята усмивка вече не е само моя. Моето сърце е твърде малко, за да побере толкова много загуби. За да се роди отново с всеки изгрев, всеки сезон и надежда за твоя усмивка, предназначена само за мен. За да съм близо до теб.

Опитах да търся забрава в плътските наслади. Но изтощих тялото си от лъжи и преструвки. От илюзията на мига. От болката на сътворението. Но изтърпях и това. За да съм близо до теб.

Опитах да търся забрава в знанието. Трупах безмилостно тонове мъдрост, докато забравих напълно за теб и си въобразих, че аз съм над всичко и всеки. Знанието ме направи себична и самодостатъчна. А аз имах нужда от твоята любов. Имах нужда от топлината на твоята усмивка. За да съм близо до теб.

BULGARIA

(a poem by 10 year old Emma)

Beautiful Bulgaria, so old and wise,

Yet again has won the prize,

For entertainment and pleasure,

Here you will unlock secrets; and troves of treasure.

Something special always awaits,

It was just the norm but Bulgaria recreates,

The things you usually do,

Into memories to view and review.

To the east, to the coastline,

The blazing sun will shine,

Warming the water and your heart,

When you come you can never part.