AUTUMN

(a poem by 11 years old Emma)

Last few rays of sunlight shine,

For the summer it's no longer time,

Bright green leaves fade,

To orange, red, yellow.

The gentle breeze grows,

Into howling winds,

The smell of dying late summer rose,

Mixed with the scent of musty fallen leaves.

Relaxing evening walks in the park,

The trees on fire with the golden leaves,

They're a tornado rustling around me,

The night coming quicker now, light to dark.

ОТРАЖЕНИЕ

Ти си уникално явление и аз ти се възхищавам. Това казвам аз и ти политаш на крилете на радостта. Когато животът е на път да те победи, аз се появявам пред теб и придавам смисъл на твоите дни. Очите ти отново са искрящи и вдъхновени. Ти отново вярваш в себе си и не се оставяш малките житейски бури и загуби да те победят. Аз съм твоето нежно вдъхновение. Ти си уникално явление и аз ти се възхищавам. Така казва моето сърце, а очите ми те следват навсякъде с вяра и благословение. Защото ти се появи в живота ми, когато той започваше да губи своя смисъл. Аз имах нужда от уникалност, а ти беше готов за тази роля. Затова за мен ти си уникално явление и аз ти се възхищавам.

Аз съм уникално явление. Казваш си ти. Аз съм уникално явление, щом ти ми се възхищаваш. Аз мога всичко, аз съм непобедим.

Ти си смел и непобедим. Ти си там, където опасността е застанала на пътя ми, а аз не мога да направя нищо, за да и попреча да ме победи. Когато черните облаци са надвиснали над моята глава като узрели къпини през август и вятърът ги носи там, където те не трябва да бъдат. Тогава ти се появяваш, преодоляваш себе си и своя страх в името на моята вяра в теб. Твоята смелост идва от мен и те изпълва целия. Ти можеш да се справиш с всички мрачни и тъжни чудовища на света, защото аз вярвам в теб. Бели гълъби изписват на небето новината за твоята смелост и победа. А перата от белите гълъби покриват човешкия свят с невинност и вдъхновение за победи.