Първите любовни трепети на тийнейджъра | A Teenager’s First Stirrings of Love

 Първите любовни трепети на тийнейджъра | A Teenager’s First Stirrings of Love - видеоразмисли:

https://www.youtube.com/watch?v=iQr0dXXlts4 

 Цитат от книгата:

Може би най-великата, чиста, вълнуваща и кратка любовна история в световната литература е тази между Ромео и Жулиета от едноименната пиеса на Уилям Шекспир. Това е типично увлечение между подрастващи и ние днес, от позицията си на всичко, което знаем за човешките емоции и чувства през двайсет и първи век, можем да спорим доколко дълбоки са били чувствата между Ромео и Жулиета. Ние можем даже да отказваме да признаем, че това е истинска любов. Но какво е изобщо истинска любов?

Всичко в тяхната история се случва бързо - бързи емоции, бързо взети решения, бърз таен брак, бърза консумация на брака, бърза смърт, резултат от известно недоразумение. Пиесата често е определяна като история на ужасите, които едни родители на подрастващи могат да преживеят. За няколко дена те преживяват интензивно неща, за които на други им отнемат години.

Те са прекалено млади, наивни, нетърпеливи да опитат от забранения плод, тласкани от влечението на плътта. Те са максималисти - силно обичат и силно мразят, няма средно положение, всичко трябва да се преживее веднага и сега. Ураган от емоции и хормони бушува в тях, те нито могат да ги разберат, нито знаят как да ги контролират.

Една от най-срамежливите и неудобни теми за разговори между родителите и подрастващите през този период със сигурност е темата за вълненията на тялото, а и за другия пол. Много родители често се чувстват по-неудобно и от децата си и така и не се решават да говорят за проблемите, свързани с усещането за сексуалност и за физическото привличане, което подрастващите започват да изпитват.

Ако възрастните не разговарят с тях на тези теми и не им обясняват какво означават трепетите на тялото, децата просто ще следват поривите и импулсите на тялото си. Те нямат представа, че тепърва предстоят още много влюбвания и раздели, още безброй много целувки и прегръдки.

Те трябва да знаят, че на практика не е нужно нищо да правят, когато тялото им реагира чрез трепети при появата на лице, което харесваме. Не е нужно всичко да се консумира и да е базирано на физически взаимоотношения. Трепетите на тялото означават, че те се развиват правилно, че реагират адекватно и природата ги подготвя за функциите им да бъдат родители някой ден. Поне главно за това служи физическото привличане при животните в природата - за продължаване на вида.

Възрастните трябва да ги учат какво е платоничната любов и как да се учат да трансформират огромната сексуална енергия, която преживяват понякога, в творческа енергия. Всяка връзка между мъж и жена, основана само на физическо привличане, е краткотрайна и ограничена. Защото такава е природата на материалното и физическото - тя е ограничена откъм възможности. Но връзка, основана на духовно, интелектуално и емоционално харесване, уважение и възхищение, притежава силата да съществува по-дълго във времето, защото тя може да се развива, а с нея се развиват и влюбените - те израстват и като личности.

---

Excerpt from the book:

Perhaps one of the greatest, purest, most moving and shortest love stories in world literature is that of Romeo and Juliet in William Shakespeare’s play of the same name. It is a typical adolescent infatuation, and today, from the perspective of everything we know about human emotions and feelings in the twenty-first century, we may debate just how deep Romeo and Juliet’s feelings really were. We may even refuse to recognise what they felt as true love. But what is true love anyway?

Everything in their story happens quickly – intense emotions, quickly made decisions, a hurried secret marriage, the rapid consummation of that marriage, and a sudden death resulting from a tragic misunderstanding. The play is sometimes viewed as a story of the horrors that parents of adolescents might experience. In just a few days, Romeo and Juliet live through with extraordinary intensity experiences that may take other people years.

They are far too young, naïve and impatient to taste the forbidden fruit, driven by physical desire. They are absolutists – they love intensely and hate intensely; there is no middle ground, and everything has to be experienced immediately, here and now. A hurricane of emotions and hormones is raging inside them, and they neither fully understand these feelings nor know how to control them.

One of the most embarrassing and uncomfortable subjects for parents and adolescents to discuss during this period is undoubtedly the awakening of the body and attraction to another person. Many parents often feel even more uncomfortable than their children and never quite bring themselves to talk about the issues connected with emerging sexuality and the physical attraction that adolescents begin to experience.

If adults do not talk to them about these subjects and explain what these new sensations in the body mean, young people may simply follow their physical impulses. They have no way of knowing yet that many more experiences of falling in love and separating may lie ahead, along with many more kisses and embraces.

They need to know that, in practice, they do not have to do anything simply because their body responds with excitement when someone they like appears. Not every feeling has to be acted upon, and not every relationship has to be based on physical intimacy. These bodily stirrings are a sign that they are developing, that their bodies are responding naturally, and that nature is gradually preparing them for the possibility of becoming parents one day. In the natural world, one of the fundamental functions of physical attraction is, after all, the continuation of the species.

Adults should also teach young people what platonic love is and how they can learn to channel the powerful sexual energy they sometimes experience into creative energy. A relationship between a man and a woman based solely on physical attraction may be short-lived and limited, because the material and physical aspects of life are, by their nature, limited in what they can offer. A relationship based on spiritual, intellectual and emotional connection, respect and admiration has the potential to endure for much longer because it can continue to develop – and as the relationship develops, so do the people in love, growing as individuals along the way.

   

Тийнейджърите - трудности в училище | Teenagers - Struggles at School

 

Тийнейджърите - трудности в училище | Teenagers - Struggles at School - видеоразмисли:

https://www.youtube.com/watch?v=kFJBciNIn0w 

Стрес, тревожност, паника, страх, срам, вина, плач, агресия, гняв, емоционален и физически тормоз, обърканост, изолираност, самота - това са само част от негативните преживявания, с които тийнейджърите могат да се сблъскват в училище.

Причините могат да бъдат различни - прекалено високи очаквания за академичен успех, страх, че няма да оправдаят надеждите на родителите си, натиск от групата, нуждата да бъдат приети и да принадлежат, тормоз или проблеми, за които не искат да говорят. Понякога детето може дори да лъже, само за да се спаси от въпросите и натиска.

В този период то има нужда от възрастен, който ще бъде до него, ще го изслуша и ще се опита да го разбере, без веднага да го съди. Ако този човек не сте вие, то може да потърси някой друг. Именно през този етап връзките между децата и родителите могат най-лесно да се разкъсат.

---

Stress, anxiety, panic, fear, shame, guilt, crying, aggression, anger, emotional and physical bullying, confusion, isolation and loneliness - these are only some of the negative experiences teenagers may face at school.

The reasons can be very different - excessively high expectations for academic achievement, fear that they will not live up to their parents’ hopes, peer pressure, the need to be accepted and to belong, bullying, or problems they do not want to talk about. Sometimes a child may even lie simply to escape the questions and pressure.

During this period, they need an adult who will be there for them, listen to them and try to understand them without immediately judging them. If that person is not you, they may look for someone else. It is during this stage that the bond between children and parents can be broken most easily.

Промени в поведението на тийнейджъра | Changes in a Teenager’s Behaviour

 

Промени в поведението на тийнейджъра | Changes in a Teenager’s Behaviour - видеоразмисли:

https://www.youtube.com/watch?v=eRbAikYut8c&list=PLCKxCNC3KFOg 

 

Промени в поведението, или как какавидата се превръща в пеперуда.

Подрастващите със своите конкретни постъпки и действия често предизвикват възрастните най-вече поради това, че често отказват да следват правилата им. Да си припомним, че това е възрастта, която разрушава, за да гради. Това се случва чисто символично – детето е на път да се превърне във възрастен, в скучен законодател като вас, но за да се случи това, то минава през фазата на узряване, осмисляне, така както пеперудата не се ражда пеперуда със съзнанието за своята форма на пеперуда, а минава през символичната смърт на какавидата.

Символично подрастващите се намират на един мост, около който има безброй опасности, една грешна стъпка – и те са в пропастта. Освен това по моста те срещат герои от различен характер, някои са добронамерени, други са умишлено изкусителни и зли, трети са безразлични и объркващи ги с апатията си. Всички тези герои искат вашия подрастващ в своята компания.

Ако вас ви няма на този мост, детето ще избере първия герой, който лъже красиво и обещава много. А това може да е злодей с маска, която вашият подрастващ няма да може да свали и уличи, защото все още няма този социален опит, няма изградени механизми за оцеляване, то сега се учи на тях. Ако възрастният го няма на моста, отдолу бушуващата река може да залее всичко и морските чудовища да станат реалност.

Бъдете с детето по пътя на това приказно приключение.

Преходният период е пълен с предизвикателства, които децата показват чрез своето поведение. За съжаление възрастните често бързат да осъдят поведението като цяло, а не конкретните постъпки. Но конкретните постъпки и действия са само симптомите на това, че нещо вътре в детето не се развива в посоката, в която възрастните искат то да се развива.

Симптомите са сигнали, които ни подсказват, че трябва да се намесим с разговор, обяснение. Подсказват ни, че най-вероятно ние отсъстваме от живота на детето или поне не присъстваме често в него.

Споменахме вече, че това е период, в който децата имат нужда от доверено лице, което да не ги критикува и осъжда за всичко, но което приема насериозно и вярва на техните проблеми, колкото и незначителни да ни изглеждат на нас. Те ще се отдръпнат от нас, ако им се присмиваме и ако мерим значимостта на проблемите им с размера на планетата например.

---

Changes in Behaviour, or How the Chrysalis Becomes a Butterfly.

Adolescents often challenge adults through their specific actions and behaviour, mainly because they frequently refuse to follow the rules adults set for them. Let us remember that this is the age that destroys in order to build. This happens in a purely symbolic sense – the child is on the way to becoming an adult, a boring rule-maker like you, but in order for this to happen, they must pass through a phase of maturing and understanding, just as a butterfly is not born a butterfly already aware of its butterfly form, but passes through the symbolic death of the chrysalis.

Symbolically, adolescents are standing on a bridge surrounded by countless dangers: one wrong step – and they may fall into the abyss. Along this bridge, they also meet characters of many different kinds. Some are well-intentioned, others are deliberately tempting and harmful, while others are indifferent and confuse them through their apathy. All of these characters want your adolescent to join their company.

If you are not there on that bridge, the child may choose the first character who tells beautiful lies and promises a great deal. And this may be a villain wearing a mask that your adolescent is not yet able to remove and expose, because they do not yet have enough social experience or well-developed mechanisms for survival – they are only beginning to learn them. If the adult is absent from the bridge, the raging river below may sweep everything away and the sea monsters may become real.

Stay with your child on the path of this fairy-tale adventure.

The transitional period is full of challenges that children reveal through their behaviour. Unfortunately, adults are often quick to condemn the behaviour as a whole rather than the specific actions. Yet these individual actions and behaviours are only symptoms that something inside the child is not developing in the direction in which adults would like it to develop.

These symptoms are signals telling us that we need to step in with conversation and explanation. They may also suggest that we are probably absent from the child’s life, or at least not present in it often enough.

We have already mentioned that this is a period in which children need a trusted person who will not criticise and judge them for everything, but who will take them and their problems seriously, however insignificant those problems may appear to us. They will withdraw from us if we mock them or measure the importance of their problems against the size of the planet, for example.

Box of Books във Facebook | Box of Books on Facebook

 Следвайте Box of Books във Facebook за нови видеа.
Follow Box of Books on Facebook for new videos.

 https://www.facebook.com/profile.php?id=100075920845256 

Можем ли да разберем тийнейджърите? | Can We Understand Teenagers?

 

Можем ли да разберем тийнейджърите? | Can We Understand Teenagers? - видеоразмисли:

https://www.youtube.com/watch?v=JbpO6i3cIMI&t=4s 

 

Тийнейджърската възраст е време на крайни, полюсни емоционални състояния, които бързо се сменят и които децата все още не са в състояние толкова бързо да осмислят и контролират. Настроенията им са податливи на моментни преживявания, които понякога се драматизират до крайност. Те не знаят колко дълго ще продължат да чувстват това, което чувстват, и невинаги могат да различат истинските от привидните чувства и емоции. Те тепърва опознават себе си. За тях всичко, което им се случва, се преживява сериозно, а значението му често се преувеличава, защото и това е начин да заявят себе си като личности с право да чувстват това, което чувстват.

Възрастните трябва да бъдат редом до децата си и да проявяват чувствителност, деликатност и уважение. Изключително важно е да не подценяваме онова, което чувства детето. Много често възрастните отказват да разберат и приемат, че и децата имат проблеми – малки, невидими, коварни състояния, които могат да бъдат провокирани както от субективни, така и от напълно обективни причини във външния свят.

Понякога сякаш очакваме проблемът да има глобални размери, за да го признаем за истински. Но отказът да повярваме на подрастващия и да приемем сериозно онова, което преживява, може да бъде първата стъпка към отдалечаването му от нас. Тогава той ще потърси друго доверено лице – някой, който ще го изслуша без критика и ще прояви съчувствие и разбиране. Юношеството е период на постоянни емоционални възходи и падения.

---

The teenage years are a time of intense and often opposite emotional states that can change very quickly, while young people are not yet able to process and control them at the same speed. Their moods can be strongly influenced by immediate experiences, which may sometimes be dramatised to an extreme. They do not know how long they will continue to feel what they are feeling, and they cannot always distinguish between genuine and temporary emotions. They are still discovering who they are. Everything that happens to them can feel deeply serious, and its importance is often magnified because this, too, is a way of asserting themselves as individuals with the right to feel what they feel.

Adults need to remain close to their children and respond with sensitivity, delicacy and respect. It is extremely important not to dismiss or underestimate what a child is feeling. Too often, adults struggle to understand and accept that children also have problems – small, invisible, difficult emotional states that may be caused by subjective experiences as well as by very real circumstances in the outside world.

Sometimes it seems as though we expect a problem to be enormous before we are willing to recognise it as real. But refusing to believe an adolescent or to take their experience seriously can be the first step towards creating distance between us. They may then look for another trusted person – someone who will listen without criticism and respond with sympathy and understanding. Adolescence is a period of constant emotional highs and lows.

Тялото на тийнейджъра се променя | The Teenager’s Body Is Changing

 

Тялото на тийнейджъра се променя | The Teenager’s Body Is Changing- видеоразмисли

https://www.youtube.com/watch?v=dzxRbua8ubc 

Отглеждането и обучението на подрастващ не е лесна работа, защото възрастните се сблъскват с една цяла планета, която и физически, и психически се променя бързо и постоянно. Планета, която самата не разбира напълно какво се случва с нея, няма представа накъде я тегли гравитацията и затова невинаги е в състояние да контролира собствените си реакции.

 

Тийнейджърът не може да контролира промените, които настъпват във физическото му тяло - те поне са видими и по-лесно забележими. Още по-трудно е да овладее емоционалните промени и вълни, в чийто вихър попада, без винаги да разбира откъде идват, защо му влияят толкова силно и накъде го водят. Подрастващият е в период на бързи открития за самия себе си, а някои от тях могат да бъдат силно объркващи.

 

Кои са те, тийнейджърите? | Who Are They, the Teenagers?

 

Кои са те, тийнейджърите? | Who Are They, the Teenagers? - видеоразмисли: 

https://www.youtube.com/watch?v=aABgadrhtUU 

 

Отглеждането и обучението на подрастващ не е лесна работа, защото възрастните се сблъскват с една цяла планета, която и физически, и психически се променя бързо и постоянно. Планета, която самата не разбира напълно какво се случва с нея, няма представа накъде я тегли гравитацията и затова невинаги е в състояние да контролира собствените си реакции.

Тийнейджърът не може да контролира промените, които настъпват във физическото му тяло – те поне са видими и по-лесно забележими. Още по-трудно е да овладее емоционалните промени и вълни, в чийто вихър попада, без винаги да разбира откъде идват, защо му влияят толкова силно и накъде го водят. Подрастващият е в период на бързи открития за самия себе си, а някои от тях могат да бъдат силно объркващи.

---

Raising and educating an adolescent is not an easy task, because adults find themselves facing an entire planet that is changing rapidly and constantly, both physically and emotionally. A planet that does not fully understand what is happening to it, has no idea where gravity is pulling it, and for that reason is not always able to control its own reactions.

A teenager cannot control the changes taking place in their physical body – at least these changes are visible and easier to notice. It is even more difficult to manage the emotional changes and waves whose whirlwind they find themselves caught in, without always understanding where they come from, why they affect them so strongly, or where they are leading them. Adolescence is a period of rapid discoveries about oneself, and some of those discoveries can be deeply confusing.

Портрет на тийнейджъра - Увод | A Portrait of the Teenager - Introduction

 

Портрет на тийнейджъра - Увод | A Portrait of the Teenager - Introduction - видеоразмисли:

https://www.youtube.com/watch?v=n7M-X3ONxCI&t=262s 

 

Книга за тийнейджърите – „Разговор за педагогическото и духовното въздействие върху подрастващите“ 

Който е бил сред подрастващи, знае колко весели могат да бъдат те и в същото време колко бързо могат да ни разплачат от безсилие, когато отказват да правят това, което очакваме от тях. Защо се случва така и какво можем да направим ние, възрастните, за да продължим да им влияем положително, да израстваме заедно с тях и да не губим връзката си?

В книгата се спираме върху някои процеси, тенденции и особености на развитието, които могат да ни помогнат да опознаем тийнейджърите по-добре. Колкото повече разбираме през какво преминават физически и емоционално, толкова по-лесно можем да намерим адекватни и уважителни начини за общуване и въздействие.

Ако сте родител на един или двама тийнейджъри и понякога ви се иска да избягате далеч-далеч от тях, някъде в гората, помислете си за учителите в средното училище.  Те ежедневно поемат енергията на трийсет тийнейджъри в една стая и само това вече изисква завидна психическа издръжливост.

Осъзнаването, че децата не ни принадлежат, а са ни дадени за известно време, за да се грижим за тях, ни помага да разберем огромната отговорност, която имаме. Ние, възрастните, можем да ги вдъхновим да летят, но можем и да ги накараме да се почувстват така, сякаш крилете им са пречупени.

Прекаленият контрол и желанието всичко да стане точно както ние искаме – сега и веднага – могат много бързо да разрушат отношенията ни с тях. Затова е важно да познаваме спецификата на тази възраст и да разбираме, че много от процесите, през които преминават, са естествена част от развитието им, а не съзнателен опит да ни ядосат или да направят живота ни по-труден.

Какво няма да намерите в тази книга?

Тук няма да намерите универсални рецепти, бутони и техники, с които светкавично да „поправим“ настроението, поведението или мислите на тийнейджъра. Възпитанието и образованието са сложен двустранен процес между личности и изискват време, участие, разбиране и усилия и от двете страни. С натискане на копчета можем да включим печката или прахосмукачката – но не и да променим човека.

---

A book about teenagers – A Conversation on Pedagogical and Spiritual Influence on Adolescents 

Anyone who has spent time around adolescents knows how cheerful and entertaining they can be, and at the same time how quickly they can bring us to tears of helplessness when they refuse to do what we expect of them. Why does this happen, and what can we, as adults, do to continue having a positive influence on them, to grow alongside them and not lose our connection?

In the book, we look at some of the processes, tendencies and characteristics of development that can help us understand teenagers better. The more we understand what they are going through physically and emotionally, the easier it becomes to find appropriate and respectful ways of communicating with and influencing them.

If you are the parent of one or two teenagers and sometimes feel like running far, far away from them, somewhere deep into the woods, spare a thought for secondary school teachers.  Every day, they absorb the energy of thirty teenagers in one room, and that alone requires an admirable degree of emotional resilience.

Realising that our children do not belong to us, but are entrusted to us for a period of time so that we can care for them, helps us understand the enormous responsibility we carry. We, as adults, can inspire them to fly, but we can also make them feel as though their wings have been broken.

Too much control and the desire for everything to happen exactly as we want it to – right here and right now – can very quickly damage our relationship with them. That is why it is important to understand the particular characteristics of this stage of life and to recognise that many of the processes they are going through are a natural part of their development, not a deliberate attempt to annoy us or make our lives more difficult.

What will you not find in this book?

You will not find universal recipes, buttons or techniques that can instantly “fix” a teenager’s mood, behaviour or thoughts. Parenting and education are complex two-way processes between individuals and require time, involvement, understanding and effort from both sides. We can switch on the cooker or the vacuum cleaner by pressing a button – but we cannot change a human being that way.

Мислители и създатели, а не потребители |Thinkers and Creators, Not Consumers

 

Мислители и създатели, а не потребители |Thinkers and Creators, Not Consumers - видеоразмисли:

https://www.youtube.com/watch?v=iFtfQXjqy3Q&t=2s 

Когато само потребяваме, приемаме света такъв, какъвто някой друг го е създал за нас. Когато мислим, създаваме и задаваме въпроси, започваме сами да участваме в изграждането му и да развиваме собствен глас.

Затова е важно да насърчаваме децата не само да използват готови продукти, идеи и развлечения, а и сами да създават – да пишат, рисуват, конструират, изобретяват, решават проблеми, задават въпроси и търсят нови решения. Така те се учат да бъдат активни участници в света, а не само пасивни потребители.

Когато едно дете открие радостта от създаването, то започва да разбира, че има способността да оставя следа, да променя средата около себе си и да допринася със собствените си идеи. Това изгражда самостоятелност, увереност, критично мислене и усещане за лична отговорност.

---

When we only consume, we accept the world as someone else has created it for us. When we think, create and ask questions, we begin to take part in shaping it ourselves and to develop a voice of our own.

That is why it is important to encourage children not only to use ready-made products, ideas and entertainment, but also to create for themselves – to write, draw, build, invent, solve problems, ask questions and search for new solutions. In this way, they learn to become active participants in the world rather than passive consumers.

When a child discovers the joy of creating, they begin to understand that they have the ability to leave a mark, influence the world around them and contribute their own ideas. This helps develop independence, confidence, critical thinking and a sense of personal responsibility.

Гостоприемството на нашата душа | The Hospitality of Our Soul

 

Гостоприемството на нашата душа | The Hospitality of Our Soul - видеоразмисли:

https://www.youtube.com/watch?v=PmNR30wxqLQ 

Гостоприемството е интересен феномен, при който имаме чудесната възможност да даваме от богатствата на нашата душа и да показваме нейната щедрост. Всички ние притежаваме безброй богатства – любов, усмивки, внимание, добра дума – и понякога няма по-добра храна за госта от тази.

Истинското гостоприемство не се измерва само с подредена маса, красив дом или изобилие от храна. То се усеща в начина, по който посрещаме човека срещу нас – дали го караме да се почувства приет, желан, спокоен и важен.

Когато учим децата да бъдат гостоприемни, ние ги учим и на нещо много по-голямо – да отварят място в себе си за другия, да споделят, да проявяват внимание и да дават от онова, което не струва пари, но често има най-голяма стойност. Така гостоприемството се превръща в език на добротата и човечността.

---

Hospitality is an interesting phenomenon that gives us a wonderful opportunity to share the riches of our soul and show its generosity. We all possess countless treasures – love, smiles, attention and a kind word – and sometimes there is no better nourishment for a guest than these.

True hospitality is not measured only by a beautifully set table, a welcoming home or an abundance of food. It is felt in the way we receive the person in front of us – whether we make them feel accepted, wanted, comfortable and valued.

When we teach children to be hospitable, we are teaching them something much greater as well – to make room within themselves for another person, to share, to show attention and to give from what costs nothing but often has the greatest value. In this way, hospitality becomes a language of kindness and humanity.

Екологични активисти | Environmental Activists

 

Екологични активисти | Environmental Activists - виеоразмисли:

https://www.youtube.com/watch?v=i-ZzGWpjIxk 

Хората не се раждат екоактивисти – екологичната активност се възпитава и може да бъде една от първите стъпки към изграждането на активни и отговорни граждани. Отношението към природата и към пространството, в което живеем, се формира още от детството чрез малките ежедневни действия.

Децата трябва да виждат, че няма нищо срамно в това да вдигнеш разхвърлян боклук, да пазиш чисто, да се грижиш за растенията, животните и местата около себе си. Напротив – това е проява на отговорност и уважение към общността и към света, който споделяме.

И тук личният пример на възрастните е решаващ. Ако ние показваме безразличие към средата около себе си, трудно можем да очакваме от децата друго. Но когато те виждат, че се грижим, пазим и действаме, постепенно разбират, че всеки човек може да има принос и че гражданската отговорност започва именно от малките неща.

---

People are not born environmental activists – environmental awareness and action are learned, and they can be among the first steps towards becoming active and responsible citizens. Our attitude towards nature and the places in which we live begins to develop in childhood through small everyday actions.

Children need to see that there is nothing embarrassing about picking up litter, keeping places clean, or caring for plants, animals and the environment around them. On the contrary, these are expressions of responsibility and respect for the community and for the world we share.

Here, too, the example set by adults is crucial. If we show indifference towards our surroundings, we can hardly expect children to behave differently. But when they see us caring, protecting and taking action, they gradually learn that every person can make a difference and that civic responsibility often begins with the smallest things.