Можем ли да разберем тийнейджърите? | Can We Understand Teenagers? - видеоразмисли:
https://www.youtube.com/watch?v=JbpO6i3cIMI&t=4s
Тийнейджърската възраст е време на крайни, полюсни емоционални състояния, които бързо се сменят и които децата все още не са в състояние толкова бързо да осмислят и контролират. Настроенията им са податливи на моментни преживявания, които понякога се драматизират до крайност. Те не знаят колко дълго ще продължат да чувстват това, което чувстват, и невинаги могат да различат истинските от привидните чувства и емоции. Те тепърва опознават себе си. За тях всичко, което им се случва, се преживява сериозно, а значението му често се преувеличава, защото и това е начин да заявят себе си като личности с право да чувстват това, което чувстват.
Възрастните трябва да бъдат редом до децата си и да проявяват чувствителност, деликатност и уважение. Изключително важно е да не подценяваме онова, което чувства детето. Много често възрастните отказват да разберат и приемат, че и децата имат проблеми – малки, невидими, коварни състояния, които могат да бъдат провокирани както от субективни, така и от напълно обективни причини във външния свят.
Понякога сякаш очакваме проблемът да има глобални размери, за да го признаем за истински. Но отказът да повярваме на подрастващия и да приемем сериозно онова, което преживява, може да бъде първата стъпка към отдалечаването му от нас. Тогава той ще потърси друго доверено лице – някой, който ще го изслуша без критика и ще прояви съчувствие и разбиране. Юношеството е период на постоянни емоционални възходи и падения.
The teenage years are a time of intense and often opposite emotional states that can change very quickly, while young people are not yet able to process and control them at the same speed. Their moods can be strongly influenced by immediate experiences, which may sometimes be dramatised to an extreme. They do not know how long they will continue to feel what they are feeling, and they cannot always distinguish between genuine and temporary emotions. They are still discovering who they are. Everything that happens to them can feel deeply serious, and its importance is often magnified because this, too, is a way of asserting themselves as individuals with the right to feel what they feel.
Adults need to remain close to their children and respond with sensitivity, delicacy and respect. It is extremely important not to dismiss or underestimate what a child is feeling. Too often, adults struggle to understand and accept that children also have problems – small, invisible, difficult emotional states that may be caused by subjective experiences as well as by very real circumstances in the outside world.
Sometimes it seems as though we expect a problem to be enormous before we are willing to recognise it as real. But refusing to believe an adolescent or to take their experience seriously can be the first step towards creating distance between us. They may then look for another trusted person – someone who will listen without criticism and respond with sympathy and understanding. Adolescence is a period of constant emotional highs and lows.
Можем ли да разберем тийнейджърите? | Can We Understand Teenagers? - видеоразмисли:
https://www.youtube.com/watch?v=JbpO6i3cIMI&t=4s
Тийнейджърската възраст е време на крайни, полюсни емоционални състояния, които бързо се сменят и които децата все още не са в състояние толкова бързо да осмислят и контролират. Настроенията им са податливи на моментни преживявания, които понякога се драматизират до крайност. Те не знаят колко дълго ще продължат да чувстват това, което чувстват, и невинаги могат да различат истинските от привидните чувства и емоции. Те тепърва опознават себе си. За тях всичко, което им се случва, се преживява сериозно, а значението му често се преувеличава, защото и това е начин да заявят себе си като личности с право да чувстват това, което чувстват.
Възрастните трябва да бъдат редом до децата си и да проявяват чувствителност, деликатност и уважение. Изключително важно е да не подценяваме онова, което чувства детето. Много често възрастните отказват да разберат и приемат, че и децата имат проблеми – малки, невидими, коварни състояния, които могат да бъдат провокирани както от субективни, така и от напълно обективни причини във външния свят.
Понякога сякаш очакваме проблемът да има глобални размери, за да го признаем за истински. Но отказът да повярваме на подрастващия и да приемем сериозно онова, което преживява, може да бъде първата стъпка към отдалечаването му от нас. Тогава той ще потърси друго доверено лице – някой, който ще го изслуша без критика и ще прояви съчувствие и разбиране. Юношеството е период на постоянни емоционални възходи и падения.
The teenage years are a time of intense and often opposite emotional states that can change very quickly, while young people are not yet able to process and control them at the same speed. Their moods can be strongly influenced by immediate experiences, which may sometimes be dramatised to an extreme. They do not know how long they will continue to feel what they are feeling, and they cannot always distinguish between genuine and temporary emotions. They are still discovering who they are. Everything that happens to them can feel deeply serious, and its importance is often magnified because this, too, is a way of asserting themselves as individuals with the right to feel what they feel.
Adults need to remain close to their children and respond with sensitivity, delicacy and respect. It is extremely important not to dismiss or underestimate what a child is feeling. Too often, adults struggle to understand and accept that children also have problems – small, invisible, difficult emotional states that may be caused by subjective experiences as well as by very real circumstances in the outside world.
Sometimes it seems as though we expect a problem to be enormous before we are willing to recognise it as real. But refusing to believe an adolescent or to take their experience seriously can be the first step towards creating distance between us. They may then look for another trusted person – someone who will listen without criticism and respond with sympathy and understanding. Adolescence is a period of constant emotional highs and lows.
No comments:
Post a Comment