Ето някои неща, които трябва да
имаме предвид, когато решим да съставяме въпросник за анкета.
Една от основните теми от математическата статистика е как се съставя
анкета.
Анкетата е основно средство
за събиране на данни и информация за всичко, което ни интересува от различните
сфери на живота. Тези данни след това се представят в графичен вид, като за
целта се използват различни видове таблици, с оглед на това с каква цел искаме
да използваме тези данни. Данните се обработват и сравняват по различни
показатели. Сравненията водят до интерпретации и заключения за поставените от
нас хипотези. Всичко това се постига с методите и инструментариума на
статистиката, които могат да се прилагат във всяка област на човешкото
познание, което прави математическата статистика изключително полезна за всеки.
Но в началото пътят за събиране на данни тръгва от анкетата. Основно средство,
което анкетата използва да събира информация от всякакъв род, е въпросникът.
Цел на анкетата - това е каква
информация искаме да съберем от населението.
Въпросникът съдържа набор от въпроси, които отразяват нашето
намерение – в каква посока и с каква цел
искаме да съберем нужната ни информация. Въпросникът се състои от
въпроси, които са по същество въпросителни изречения, отразяващи като
съдържание това, което искаме да попитаме, за да съберем нужната ни информация,
която най-общо наричаме „данни“. Анкетата и въпросникът приличат на интервюто,
което следва същия сценарий на осъществяване и събиране на информация. Събраните
данни биват първични и вторични (primary,
secondary). Първичните данни са
данните, събрани лично от нас. Вторичните данни са данните, които използваме от
интернет, събрани вече от някой друг.
Ние можем да зададем въпросите си по
различен начин:
- Лице в лице при директна среща с член от нашата таргет група, която
искаме да интервюираме;
- Можем да изпратим въпросника в писмо по пощата, като приложим плик с
обратен адрес;
- Може да се обадим по телефона и да зададем въпросите си;
-
Възможности предлагат и различните онлайн приложения и апликации.
И така, нека обобщим методите за събиране на информация:
-
Лице в лице;
-
По телефона;
-
По пощата;
-
Чрез интернет.
Всеки един от методите си има своите
недостатъци и предимства. Например въпросите, зададени лице в лице, разполагат с
най-голяма възможност за уточнения и допълнителни обяснения, ако евентуално
нещо не се разбира. Но недостатъкът е, че практически е невъзможно да се срещнем
с достатъчно количество представители на нашата таргет група и да им се зададат
въпросите лично, това би отнело много време. Нещо, което пък е предимство на останалите
методи на събиране на информация, но при тях допълнителното разясняване и
уточняване е ограничено.
Въпросите:
-
Трябва да бъдат зададени ясно и стегнато;
-
Трябва да са кратки;
-
Трябва да бъдат еднозначни и лесни за разбиране;
-
Трябва да покриват всеки възможен отговор;
-
Трябва да не са манипулиращи;
-
Трябва да не са взаимно изключващи се;
-
Трябва да се избягват комбинирани въпроси;
-
Трябва да се избягват специфични технически и професионални термини,
които не са познати на анкетираната целева група;
-
Трябва да не водят единствено и само до един конкретен отговор;
-
Трябва да предполагат отговор, който потвърждава нещо – критицизъм,
наблюдение, похвала;
-
Трябва да предполагат отговор, който показва нещо неочаквано;
-
Трябва да предполагат отговор, който дава практическа помощ и насоки как
да подобрим продукта си, бизнеса и други;
-
Трябва да предполагат отговор, който може да е полезен за маркетинга;
-
Трябва да преобладават предимно „затворените“ по тип въпроси пред „отворените“.
-
Трябва да са ограничени на брой, за да не отнемат много време за отговор;
-
Не трябва да изискват прекалено лични и неудобни отговори, за да не
нарушават нечии права.