ЛЕЧЕБНАТА ГРАДИНА

Стресираният град се беше разраснал във всички възможни посоки, в които можеше да открие печалба. Беше изсякъл дърветата, разорал полетата и беше построил там своите домове на бъдещето, фабрики и лъскави офис централи. Липсата на дървета намали притока на кислород и прогони животните от техните домове. Много от тях бяха убити, за да не загрозняват успешния пейзаж на стресираните роботи. Хиляди по-смели представители на различни животински видове избягаха, скитайки се бездомни по пътищата в търсене на своя нов Ноев ковчег, за да се спасят не от Божия гняв този път, а от човешката алчност и глупост.

И Бог позволява това да се случи.

Хиляди автомобили пълзяха в различни посоки, бълвайки отровни газове, които оцветяваха въздуха в цветовете на смъртта – сиво, оловно, мрачно, безнадеждно. Това убиваше и последните живи създания наоколо. Слънчевите лъчи вече трудно достигаха до къщите на хората, покрити от отровния смог, който като безумно отмъщение загръщаше в безжизнената си пелена безумците, причинили всичко това.

Стресирани невротични хора с бледи, болнави лица стояха зад воланите на своите автомобилни клетки-затвори и надуваха клаксоните като вик за помощ. Вик за помощ, който трябваше да бъде чут от останалите роботи, чиято религия беше печалбата на всяка цена. Печалба, която те наричаха „успех“. Успех, който убиваше хуманността, милостта и състраданието в тях. Защото там, където има печалба и успех, там няма нужда от хуманност, състрадание и милост. Така беше в света на роботите.

TIRED EYES

The doctor was kind to me. In a professional way. He asked me how my eyesight had been since my last eye examination and how I saw the world now. His old-fashioned courtesy was like coffee with cinnamon, accompanied by dark chocolate and orange. It added both flavour and comfort. After every professional question, he shared some reassuring observation about me. It was as if he knew I was worried that age was weakening my eyes. He hurried to reassure me that my green eyes were ageing beautifully. He explained that near and far are relative concepts and that it does not really matter how things are in reality. What matters is how we perceive them through our senses.

The doctor kept replacing one pair of lenses with another, peering into my eyes through a magnifying lens, shining a bright light into them, and reporting that everything was perfectly fine. "Your eyes are not ill," he said. "They are simply tired."

With every new pair of lenses, something inside me changed. Something adjusted me to another time and another space. It connected me with my childhood and with absolute freedom. My eyes sparkled, and my pupils widened at the touch of innocence. They filled with flying kites, balloons, butterflies and children's smiles. Somewhere in the air floated the excitement of a first kiss and the promise to remain faithful to one another.

The next pair of lenses was filled with love and desire. There you were—the one who had stolen my dreams and followed me through every thought and every inspiration. There was the place vibrating at your own frequency. There was your gaze, your touch, the air filled with unshared kisses. There were the fragments of my fragile vulnerability and my pride, the only things left behind after you. There was my small brave heart beating with the rhythm of hope and promise.

ЧЕСТИТ ЕНЬОВДЕН! //HAPPY Eniovden (Midsummer’s Day)!

 ЧЕСТИТ ЕНЬОВДЕН! //HAPPY ENIOVDEN (Midsummer’s Day)!

„Еньовден” – езически, магически и лечителски празник. Когато цветята и билките имат целебна сила и омаен аромат, а водата се превръща в „жива”. Това е нощта на самодивите, вещиците и всички невидими сили, които черпят енергия от земята и природата. Празник на езическото в нас, на смелото, дръзкото, вълшебното, приказното.
Всички славяни имат подобен летен празник, който сваля срама, страха и заличава границите между небето и земята за едно денонощие.

Честит Еньовден, славяни и славянки! 

 *   *   *
Eniovden (Midsummer’s Day) the most magical tradition during the Summer! On Midsummer’s Day, people worshiped the sun!

КАК СЕ СЪСТАВЯ "ВЪПРОСНИК" ЗА АНКЕТА / 'QUESTIONNAIRE'

 

Ето някои неща, които трябва да имаме предвид, когато решим да съставяме въпросник за анкета.

Една от основните теми от  математическата статистика е как се съставя анкета. 

Анкетата е основно средство за събиране на данни и информация за всичко, което ни интересува от различните сфери на живота. Тези данни след това се представят в графичен вид, като за целта се използват различни видове таблици, с оглед на това с каква цел искаме да използваме тези данни. Данните се обработват и сравняват по различни показатели. Сравненията водят до интерпретации и заключения за поставените от нас хипотези. Всичко това се постига с методите и инструментариума на статистиката, които могат да се прилагат във всяка област на човешкото познание, което прави математическата статистика изключително полезна за всеки. Но в началото пътят за събиране на данни тръгва от анкетата. Основно средство, което анкетата използва да събира информация от всякакъв род,  е въпросникът. 

Цел на анкетата -  това е каква информация искаме да съберем от населението. 

Въпросникът съдържа набор от въпроси, които отразяват нашето намерение – в каква посока и с каква цел  искаме да съберем нужната ни информация. Въпросникът се състои от въпроси, които са по същество въпросителни изречения, отразяващи като съдържание това, което искаме да попитаме, за да съберем нужната ни информация, която най-общо наричаме „данни“. Анкетата и въпросникът приличат на интервюто, което следва същия сценарий на осъществяване и събиране на информация.  Събраните данни биват първични и вторични (primary, secondary). Първичните данни са данните, събрани лично от нас. Вторичните данни са данните, които използваме от интернет, събрани вече от някой друг.

Ние можем да зададем въпросите си по различен начин:

• Лице в лице при директна среща с член от нашата таргет група, която искаме да интервюираме;

•  Можем да изпратим въпросника в писмо по пощата, като приложим плик с обратен адрес;

•  Може да се обадим по телефона и да зададем въпросите си;

•   Възможности предлагат и различните онлайн приложения и апликации.

И така, нека обобщим методите за събиране на информация:

•       Лице в лице;
•       По телефона;
•       По пощата; 
•        Чрез интернет.

Всеки един от методите си има своите недостатъци и предимства. Например въпросите, зададени лице в лице, разполагат с най-голяма възможност за уточнения и допълнителни обяснения, ако евентуално нещо не се разбира. Но недостатъкът е, че практически е невъзможно да се срещнем с достатъчно количество представители на нашата таргет група и да им се зададат въпросите лично, това би отнело много време. Нещо, което пък е предимство на останалите методи на събиране на информация, но при тях допълнителното разясняване и уточняване е ограничено.

Въпросите:

•    Трябва да бъдат зададени ясно и стегнато;
•      Трябва да са кратки;
•         Трябва да бъдат еднозначни и лесни за разбиране;
•       Трябва да покриват всеки възможен отговор;
•         Трябва да не са манипулиращи;
•       Трябва да не са взаимно изключващи се;
•         Трябва да се избягват комбинирани въпроси;
•         Трябва да се избягват специфични технически и професионални термини, които не са познати на анкетираната целева група;
•         Трябва да не водят единствено и само до един конкретен отговор;
•        Трябва да предполагат отговор, който потвърждава нещо – критицизъм, наблюдение, похвала;
•        Трябва да предполагат отговор, който показва нещо неочаквано;
•         Трябва да предполагат отговор, който дава практическа помощ и насоки как да подобрим продукта си, бизнеса и други;
•         Трябва да предполагат отговор, който може да е полезен за маркетинга;
•         Трябва да преобладават предимно „затворените“ по тип въпроси пред „отворените“.
•         Трябва да са ограничени на брой, за да не отнемат много време за отговор;
•         Не трябва да изискват прекалено лични и неудобни отговори, за да не нарушават нечии права.

ИЗМОРЕНИ ОЧИ

Докторът беше мил с мен. По професионален начин. Разпитваше ме как е зрението ми от последния ми преглед насам и как виждам света. Старомодната му любезност беше като канела с кафе, придружено с черен шоколад и портокал. Придаваше вкус и отношение. След всеки професионален въпрос той споделяше някое утешително наблюдение за мен. Все едно разбираше, че се притеснявам, че от възрастта очите ми отслабват. На което бързаше да ме успокои, че зелените ми очи остаряват красиво. Обясняваше ми, че близо и далеч са относителни понятия и че няма значение всъщност как реално стоят нещата. Важното е как ги усещаме със сетивата си.

Докторът сменяше стъкълце след стъкълце, надникваше в очите ми с някаква лупа, като си светеше със специално фенерче, и съобщаваше, че всичко е наред с тях. Очите ти не са болни, те са просто изморени. След всяко сложено стъкълце нещо в мен се променяше. Настройваше ме на друга времева честота и пространство. Правеше връзки с моето детство и абсолютна свобода. Очите ми блестяха и зениците ми се разширяваха от допира с невинността. Там беше пълно с летящи хвърчила, балони, пеперуди и детски усмивки. Някъде из въздуха се носеше възторгът от първата целувка и клетвата да бъдем верни един на друг.

LOVE GRAMMAR

In the beginning, long before the Word, everything was dust and gas. Particles of stardust travelled through the universe to form the body of our history. At first, I was a small, lonely particle drifting through space, surrounded by countless other particles of stardust. But every particle of stardust is created to meet and find its meaning only in one other specific particle.

Every love story begins and unfolds according to the law of gravity. Two physical bodies, influenced by their own mass and the energy they radiate, separated by distance, move in a dance through space, slowly drawing closer to one another. The gravitational field of their emotions changes through the force that attracts them together, transforming the space and time around them into waves that carry their story across the universe.

Every love story needs a language through which it can express itself, so that you can share yourself with me and I can understand you. At first, you were beyond words. You were a radiant cosmic phenomenon whose smile made my body travel faster upon the gravitational waves so that I could reach you sooner. When the power of your smile had exhausted itself, it became the turn of your eyes. Two little windows reflecting the stars of the entire galaxy. The power of their light was disarmingly honest and intimate, just as the naked sky reveals itself only in the intimacy of the night. When our gravitational waves crossed, a cosmic storm was born, in which the hot sands of Africa and the snowy fields of Antarctica met at a single point, as my warm blood embraced your cold present.

You are the pronoun I cry out into the night. You are the pronoun that comes to me whenever everything seems hopeless and meaningless. I am the part of madness that travels through all of space to reach you and set you free. Because your liberation depends upon my acceptance. And my purpose is fulfilled through your admiration. We are two physical bodies filled with stardust, held together by the gravitational force of our two hearts. They are silent inhabitants of the heavens, watching the unfolding of our story with quiet wonder and devotion. For you and I become us, and we are His embodiment and continuation. I love you, and you love me. In the vast universe, filled with lonely particles of stardust, we find one another and unite so that He may live through us.