КАК СЕ СЪСТАВЯ "ВЪПРОСНИК" ЗА АНКЕТА / 'QUESTIONNAIRE'

 

Ето някои неща, които трябва да имаме предвид, когато решим да съставяме въпросник за анкета.

Една от основните теми от  математическата статистика е как се съставя анкета. 

Анкетата е основно средство за събиране на данни и информация за всичко, което ни интересува от различните сфери на живота. Тези данни след това се представят в графичен вид, като за целта се използват различни видове таблици, с оглед на това с каква цел искаме да използваме тези данни. Данните се обработват и сравняват по различни показатели. Сравненията водят до интерпретации и заключения за поставените от нас хипотези. Всичко това се постига с методите и инструментариума на статистиката, които могат да се прилагат във всяка област на човешкото познание, което прави математическата статистика изключително полезна за всеки. Но в началото пътят за събиране на данни тръгва от анкетата. Основно средство, което анкетата използва да събира информация от всякакъв род,  е въпросникът. 

Цел на анкетата -  това е каква информация искаме да съберем от населението. 

Въпросникът съдържа набор от въпроси, които отразяват нашето намерение – в каква посока и с каква цел  искаме да съберем нужната ни информация. Въпросникът се състои от въпроси, които са по същество въпросителни изречения, отразяващи като съдържание това, което искаме да попитаме, за да съберем нужната ни информация, която най-общо наричаме „данни“. Анкетата и въпросникът приличат на интервюто, което следва същия сценарий на осъществяване и събиране на информация.  Събраните данни биват първични и вторични (primary, secondary). Първичните данни са данните, събрани лично от нас. Вторичните данни са данните, които използваме от интернет, събрани вече от някой друг.

Ние можем да зададем въпросите си по различен начин:

• Лице в лице при директна среща с член от нашата таргет група, която искаме да интервюираме;

•  Можем да изпратим въпросника в писмо по пощата, като приложим плик с обратен адрес;

•  Може да се обадим по телефона и да зададем въпросите си;

•   Възможности предлагат и различните онлайн приложения и апликации.

И така, нека обобщим методите за събиране на информация:

•       Лице в лице;
•       По телефона;
•       По пощата; 
•        Чрез интернет.

Всеки един от методите си има своите недостатъци и предимства. Например въпросите, зададени лице в лице, разполагат с най-голяма възможност за уточнения и допълнителни обяснения, ако евентуално нещо не се разбира. Но недостатъкът е, че практически е невъзможно да се срещнем с достатъчно количество представители на нашата таргет група и да им се зададат въпросите лично, това би отнело много време. Нещо, което пък е предимство на останалите методи на събиране на информация, но при тях допълнителното разясняване и уточняване е ограничено.

Въпросите:

•    Трябва да бъдат зададени ясно и стегнато;
•      Трябва да са кратки;
•         Трябва да бъдат еднозначни и лесни за разбиране;
•       Трябва да покриват всеки възможен отговор;
•         Трябва да не са манипулиращи;
•       Трябва да не са взаимно изключващи се;
•         Трябва да се избягват комбинирани въпроси;
•         Трябва да се избягват специфични технически и професионални термини, които не са познати на анкетираната целева група;
•         Трябва да не водят единствено и само до един конкретен отговор;
•        Трябва да предполагат отговор, който потвърждава нещо – критицизъм, наблюдение, похвала;
•        Трябва да предполагат отговор, който показва нещо неочаквано;
•         Трябва да предполагат отговор, който дава практическа помощ и насоки как да подобрим продукта си, бизнеса и други;
•         Трябва да предполагат отговор, който може да е полезен за маркетинга;
•         Трябва да преобладават предимно „затворените“ по тип въпроси пред „отворените“.
•         Трябва да са ограничени на брой, за да не отнемат много време за отговор;
•         Не трябва да изискват прекалено лични и неудобни отговори, за да не нарушават нечии права.

Въпросите, които се задават, изискват стегнати, ясни и кратки отговори.

Отговорите могат да бъдат представени под формата на:

•    Да/Не отговори;
•       Квадратче за отметка (на англ.: tick box) с възможност за избор измежду няколко отговора;
•        Отговори, представени по реда на номерацията;
•        Отговор, който изисква да се напише дума;
•        Отговори, които изискват дасе напише цяло изречение;

След като съставим списъкът с въпросите под формата на въпросник, трябва да изберем коя е нашата целева група или нашата таргет група.

Таргет група  - към коя част от населението въпросите са ориентирани и предназначени. Колкото по-голям брой хора от конкретната целева група бъдат анкетирани, толкова по-малка е вероятността събраните резултати да бъдат достоверни да се избегне статистическата грешка. При определяне на целевата група, трябва да имаме предвид разделенията по:

•        Местоживеене – град, село;
•        Етническа принадлежност;
•        Религиозна принадлежност;
•     Възрастово разделение;
•         Полово разделение;
•    Социално разделение.

Например, ако се интересуваме коя е любимата музика на учениците в дадено училище, то въпросът „Харесвате ли рап музика?“, е въпрос, който не отразява нашето намерение, напротив, той е манипулиращ въпрос. По-добре би било да попитаме  „Кой е любимият Ви вид музика?“.

Въпросът „Престъпник ли си?“ също не е добър въпрос, защото е прекалено личен и деликатен и едва ли ще получи искрен отговор, особено ако въпросът е зададен лице в лице.

Въпросът „Мислиш ли, че математиката е: а) много интересен предмет, б) твърде интересен предмет?“ е манипулиращ въпрос, защото предлага отговори, които са в полза на математиката.

Комбинираният въпрос „Обичате ли плодове и зеленчуци?“ с отговори да/не също не е добър въпрос, защото не се знае отговорът за коя част от въпроса се отнася. Въпросът трябва да се раздели на две части.

Манипулиращ е и например въпросът „Съгласни ли сте с повечето хора, че смъртното наказание трябва да бъде върнато?“ Този въпрос може да бъде зададен по друг начин „Мислите ли, че за някои наказания трябва да се прилага смъртно наказание? Отговори: Да,  Не, Нямам мнение."

Полза от участието в анкетата. Трябва да се посочи и каква е ползата за участниците в анкетата. Например, ако това е таргет групата на определен бизнес услуга, то отговорите на участниците могат да помогнат за подобряване на качеството на услугата.

Приме за добър въпросник на английски език:

Пример за лош въпросник на английски език.

В заключение искаме да подчертаем още веднъж за голямата  полза и възможности  на статистическите методи за всички сфери на човешкото познание. Така че, използвайте смело анкетата и въпросника във всички аспекти на своята работа.

Следват още полезни теми от статистиката и математиката.

(Елена С. Любенова)