(in Bulgarian)
Чрез залога на глагола се показва отношението на глаголното лице към
действието. Категорията се изгражда върху формално-семантичното
противопоставяне пасив – актив. Грамемите, които се отделят в границите на залога, са деятелен залог
(актив) и страдателен залог (пасив). Характерно за актива е, че при него
глаголното лице извършва глаголното действие. При пасива глаголното лице не извършва
глаголното действие. Форми за страдателен залог имат само преходните
глаголи. Например: Chěža so twari. Běrny so běla. Wobchody so wotewěraja. Kniha so pisa.
Butra je wudźěłana. Žito je posyčene. Njedostatk bu wotstronjeny. Buch
přeprošeny. Форми за деятелен залог имат както преходните,
така и непреходните глаголи, срв.: Šuler čita knihu. Dźěćo wěri staršimaj. Młodźina přima
so gratu. Dźěćo spi. Woda mjerznje. Woheń so pali. Butra so dźěła. Słónčko
swěći. So błyska. So mjerznje. Trawa rosće. Kwětki wjadnu. Деятелни са всички глаголни словоформи, които не
съдържат в състава си страдателна морфема –n или –t. За деятелни
конструкции в горнолужишкия език се приемат и случаите от типа на Hólc so myje (=Hólc sebje
myje). Nan so truha. Holca so česa (=Holca sebje česa).
Формални
средства за изразяване на пасива:
1.
С
помощта на възвратна глаголна форма с възвратен показател so: Ekskursija so swědomiće
přihotuje. W chemiskej rjedźerni rjedźa so šaty. Knihi Jurija
Brězana so rady čitaja. W lěsu so drjewo pušća.
Zhromadźizna so wotewrja. Durje so začinjeja. Пасивните форми на глагола могат да бъдат също така в
бъдеще или в минало време. Например: Ekskursija budźe so swědomiće přihotować,
je so swědomiće přihotowała, so swědomiće přihotowaše,
bě so swědomiće přihotowała. Когато трябва да се изрази комплексно глаголно
действие, се използва глагол от свършен вид в пасивна форма, напр.: Klětu přeprošu so do
Prahi. Loni přeprosych so do Prahi.
2.
С помощта на сложна глаголна форма, състояща се от формите на
спомагателния глагол być (sym, sy, je, smój, staj, stej, smy, sće, su) и страдателното причастие на пълнозначния
глагол (форми на –n или -t). Подобни страдателни конструкции се образуват
предимно от глаголи от свършен вид.
Например: Wokna su zasadźene. Žito je posyčene. Kniha je wučitana.
Přednoški su skónčene. Nadoba je wumyta. Wobjed je
zwarjeny. Běrny su zezběrane. Dróha je zawrjena. Pola su
zworane. Макар и
по-рядко, но страдателни форми образуват и глаголи от несвършен вид, напр.: Wopyt je witany.
Zahrodka je přez wowku hladana. Kofej je jara chwaleny. И в този случай пасивните форми могат да бъдат
както в бъдеще време, така и в минало време, напр.: Zahrodka budźe hladana, je hladana była, bě
hladana. Wobjed je zwarjeny był, bě zwarjeny. Под влияние на немския език в горнолужишкия език е възможно
формите на страдателния залог да бъдат образувани от непреходни глаголи, като
страдателните причастия, образувани от тях, завършват на –ny, -na, -ne, напр.: Jabłuka su
zhnite. Hory su porosćene z kerkami. Je wotpadnjeny (padnjeny)
wojak. Аналитичната форма за минало време се образува с помощта на
аористните форми на спомагателния
глагол być
(buch, bu,
bu, buchmoj, buštaj, buštej, buchmy, bušće, buchu), напр.: Serbski dom bu 1956 dotwarjeny.
Wčera buch
do předsydstwa wuzwoleny. Zahrodka bu přez wowku hladana.
Kofej bu jara chwaleny. Във функцията на спомагателен глагол се използва модалният глагол měć, а също така и глаголът dóstać (dóstawać) (в диалектите и глаголът krydnyć), напр.: Wobjed (kofej) mam zwarjeny. Šat mam
zešity. Zahrodku mamy zrytu. List dóstach připósłany. Ja dóstanu wobraz
namolowany. Wona je dóstała pomhane. My smy dóstali nałžane. Wy
sće dóstali běrny zwobkopane. Woni su dóstali prajene. В
горнолужишкия език страдателните
конструкции с глагола dóstać са под влияние на немския език и се
препоръчва да се избягват, като консрукциите се трансформират, срв.: List dóstach připósłany – List
so mi připósła
(пасив) – List mi připósłachu
(актив). Пасивните конструкции с глагола měć също могат да се трансформират, като се избегне модалният
глагол, напр.: Wobjed
(kofej) mam zwarjeny – Wobjed (kofej) sym zwariła. Maš předate? – Sy hižo
předała? В пасивните
конструкции с модалния глагол měć се акцентира на резултата от действието.
Source: Елена Любенова. Граматика на горнолужишкия език.
Пловдив. 2003.
No comments:
Post a Comment